№ 46
гр. София, 21.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601388 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал.1 НПК, вр. пар. 4 от ДР и чл. 12, ал. 11
вр. ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за
налагане на наказание лишаване от свобода, или на мерки включващи лишаване от
свобода.
Образувано е по жалба на а.Х., защитник на осъдения В.В., срещу определение
на Софийски градски съд, наказателно отделение, 3 – ти състав, постановено в
публично съдебно заседание на 15.12.2021г., по нчд № 4746/21, с което съдът на
основание чл. 250, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 6 НПК прекратил производството.
Защитникът счита прекратяването за неправилно и незаконосъобразно. Поставя
въпроса за правното действие на определение на Окръжен съд София, с което съдът е
признал присъда на Районен съд Търнава, Словакия, предмет и на делото пред
Софийски градски съд, и дали това определение е влязло в сила. Релевира, че след
постановяване на определението на Окръжен съд София било образувано друго дело
на същия съд и със същия предмет, производството по което е прекратено, а делото
изпратено на Софийски градски съд по подсъдност. Софийски градски съд
първоначално възприел, че делото му е подсъдно, но впоследствие прекратил
производството по него.
По тези доводи на жалбата защитникът моли въззивния съд да постанови
решение, с което да определи на кого е подсъдно делото образувано пред СГС и да
върне същото за ново разглеждане.
В публично съдебно заседание пред въззивния съд защитникът настоява, че
според чл. 7, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове
за налагане на наказание лишаване от свобода, или на мерки включващи лишаване от
1
свобода делото е било подсъдно и е следвало да се разгледа от Софийски градски съд.
Осъденият в лична защита се присъединява към защитника си. Моли делото да
се върне за преразглеждане.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Излага доводи, че решението на
чуждестранния съд - Окръжен съд Търнава, Словакия е признато и прието за
изпълнение от българските съдебни власти в лицето на Окръжен съд София /СОС/.
Решението на СОС е потвърдено от Апелативен съд София и е влязло в сила. При това
положение определението на Софийски градски съд, с което прекратява
производството пред себе си е законосъобразно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
Осъденият в последна дума моли за справедливост.
След съдебното заседание по делото е постъпила молба на осъдения, към която
прилага документи, които моли да бъдат разгледани. Документите са: удостоверение
от 08.03.2011г. за задгранични пътувания на осъдения, издадено за послужване пред
словашкия съд по наказателно дело, договор от 26.01.2009г. за продажба от Ц. Т. на
осъдения на лек автомобил, нотариално заверен списък отразяващ парични вноски,
сигнал – жалба от осъденото лице до Комисия по човешки права.
Допълнително представените документи са насочени към оспорване на
правилността на присъдата на Окръжен съд Търнава, но нямат отношение към
предмета на настоящото дело, не могат да предизвикат преразглеждане на въпроса за
неговата изясненост и най – накрая не могат да предизвикат отмяна на определението,
с което съдът е обявил, че ще се произнесе по същество.
Съдът, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебното заседание и
материалите по делото, прие следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е за разглеждане като подадена срещу
определение, с което се прегражда развитието на производството изобщо, поради това
и по аргумент от чл. 341, ал.1 пр.1 НПК е обжалваемо.
По същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички
релевантни факти, които са с изцяло процесуален характер и е приложил
процесуалния закон правилно.
В.В. е осъден с присъда на Окръжен съд Търнава, РСловакия, по дело
6Т/15/2012г. в сила от 13.03.2018г. на единадесет години лишаване от свобода за
престъпление по чл. 270, ал. 2 от НК на РСловакия.
За изпълнение на наказанието спрямо осъдения е била издадена европейска
заповед за арест от 06.11.2019г. на Окръжен съд Търнава.
В производство по изпълнение на европейската заповед за арест в България,
Софийски градски съд, НО, 19 състав, по нчд № 3801/2020г. с Решение № 260178 от
19.11.2020г. е постановил отказ да предаде осъдения на съдебните власти на
РСловакия. Вместо това е постановил присъдата на ОС Търнава да се приеме за
изпълнение от българските съдебни власти и осъденият да изтърпи наказанието си, в
частност неговия остатък, в България.
2
В изпълнение на решението на СГС, прокурор от Окръжна прокуратура София,
местно компетентен с оглед на установения адрес за В.В., попадащ в района на тази
прокуратура, е сезирал съответния родово и местно компетентен съд - Окръжен съд
София, с предложение по реда на чл. 44, ал. 11 вр. ал. 8 ЗЕЕЗА и чл. 457 НПК да
приеме за изпълнение присъдата на Окръжен съд Търнава.
С определение на Окръжен съд София, наказателно отделение, втори
първоинстанционен състав от 29.03.2021г., постановено по нчд № 5/2021 г, съдът е
привел в изпълнение остатъка от наказанието лишаване от свобода за срок от пет
години, наложено на българския гражданин В. Б. В. с присъдата на Окръжен съд
Търнава, Република Словакия. Квалифицирал е престъплението по чл. 270, ал. 2 НК на
РСловакия като съответстващо на престъпление по чл. 244, ал. 1 НК на РБългария. На
основание чл. 57, ал.1, т. 2 б. „а“ ЗИНЗС, вр. чл. 457, ал. 3 НПК определил
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
С Решение № 171/27.05.2021г. Софийски апелативен съд, Наказателно
отделение, 6 – ти състав, по внчд № 432/2021г. е потвърдил изцяло определението на
Окръжен съд София, при което то е влязло в сила, съответно на 27.05.2021г.
Следва да се отбележи, че и първоинстанционното, и второинстанционното
производство са протекли изцяло с участието и на осъденото лице в тях.
С това въпросът относно признаването и приемането за изпълнение на присъдата
на Окръжен съд Търнава е бил окончателно решен, с акт влязъл в сила и неподлежащ
повече на редовен инстанционен контрол.
Окръжен съд София на 01.06.2021г. е изпратил уведомление до Окръжен съд
Търнава за постановеното и влязло в сила определение.
Независимо от това, а и доколкото не е ясно дали е получил уведомлението на
СОС, Окръжен съд Търнава, по реда на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета за
прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни
дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи
лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, на
08.10.2021г. издал удостоверение по чл. 5 от Рамковото решение за признаване и
изпълнение на присъдата от български съд, изпратено на 09.11.2021г. и постъпило в
Окръжен съд София на 26.11.21г.
По така постъпилото в СОС удостоверение, и явно при недостатък на системата
да изяви вече постановеното определение на СОС по същия въпрос, е било образувано
производство за признаване на словашката присъда по Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от
свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода - нчд № 623/21г. на СОС, 4 –
ти първоинстанционен наказателен състав.
Съдът, с оглед специалната разпоредба на чл. 7, ал. 1 от цитирания Закон /с
който РБългария транспонира в правния си ред рамковото решение/ е приел, че делото
не му е подсъдно. Това е така, доколкото словашкият издаващ орган е посочил в
удостоверението адрес, който не се е намирал в района на Окръжен съд София, а в
района на Софийски градски съд. Ето защо с разпореждане № 247 от 29.11.2021г. СОС
прекратил производството и изпратил делото на СГС по подсъдност, без да взема
3
отношение по определението на СОС по същество, нито по правилото ne bis in idem.
Поради това не може да се твърди конфликт на волята на двата състава на съда,
какъвто се релевира от защитата.
С разпореждане от 03.12.2021г. съдията – докладчик по образуваното в СГС нчд
№ 4746/21, с оглед на известните му обстоятелства и като му е било явно неизвестно,
че присъдата вече е била приета за изпълнение, е намерил, че делото му е подсъдно. И
това е било правилно предвид посочения в удостоверението на издаващия съдебен
орган в Словакия адрес.
Все пак, СГС, като е съобразил развитието на делото, при което в производство
по чл. 44 ЗЕЕЗА съдът е отказал предаване на лицето и е приел присъдата да се
изпълни в България, е изискал допълнителни данни дали от страна на компетентния
прокурор от ОП София са били предприети съответните действия за изпълнение на
присъдата и дали има образувано такова дело.
След постъпване на допълнителна информация, на СГС е станал известен
фактът на приемане от СОС на присъдата за изпълнение и на постановения съответен
съдебен акт, влязъл в сила.
При така изложеното, вярно първостепенният съд е приел, че се касае за вече
решен с окончателен съдебен акт въпрос, между идентични страни, и негово
пререшаване е недопустимо. Това е така, независимо че въпросът е бил решен като се е
следвал друг процесуален ред – този по чл. 44, ал. 8 ЗЕЕЗА. В случая това е бил и
единственият надлежен процесуален ред доколкото българският съд е отказал да
предаде осъденото лице за изтърпяване на наказанието в осъдилата го държава.
Производството се е развило надлежно, след като е било инициирано от компетентния
от района на местонахождение на лицето окръжен прокурор по чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА
вр. чл. 457, ал. 2 – 5 НПК и разгледано от компетентния окръжен съд отново по това
местонахождение.
Така или иначе, меродавният процесуален факт е този, че въпросът по
признаване и приемане на присъдата на Окръжен съд Търнава е бил окончателно
решен.
Ето защо, първостепенният съд законосъобразно, съгласно правилото ne bis in
idem, забраняващо пререшаване на вече решен въпрос, и на основание чл. 24, ал.1, т. 6
НПК е прекратил производството.
Неотносими са всички съображения на защитата свързани с определяне на
грешна /или неясна/ подсъдност за разглеждане на делото. С това защитата смесва
основания, които биха могли да се наведат само пред решаващия първото дело съд -
СОС, с основанията за прекратяването на производството пред СГС. Съответно и за
настоящата инстанция въпросът за потенциални нарушения в другото производство е
ирелевантен и извън предмета на контрол. Още по – малко има основания да се поставя
под въпрос протеклото първо производство по признаване на присъдата и
завършването му с влязъл в сила акт.
Защитата неправилно използва междинен етап от настоящото производство,
когато на СОС и на СГС не са били известни съответните правопреграждащи
основания. Поради това и грешно, при релевиране само на една част от
4
обстоятелствата, представя незнанието на СГС, та дори и на втория състав на СОС, за
вече решеното дело, като грешка по въпроса за протеклото първо производство по
същество и определяне на подсъдността, докато такава грешка в действителност няма.
Няма основание за отмяна на определението на СГС, нито за връщане на делото за ново
разглеждане, доколкото съдът е приложил процесуалния закон напълно вярно.
Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1
– ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2435/15.12.2021г., на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 3- ти състав, постановено по нчд № 4746/2021г., с което съдът
е прекратил производството по нчд № 4746/2021 на СГС, НО, 3 – ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5