№ 107
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 423, алинея 1 от ГПК.
Образувано е по повод възражение, подадено от ЕТ „Венци – Венцислава Георгиева“
чрез В.С.С. представлявана от адвокат Цветан Дилевски, срещу заповед за изпълнение №
4903 от 26.06.2019 г., издадена по реда на член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9890 по описа за
2019 г. на Районен съд - Варна, двадесети състав, с която е осъден едноличният търговец да
заплати на „Енерго-про продажби“ АД следните суми: 1 233,50 лева, представляваща
главница за незаплатена електроенергия и такса възстановяване по подробно описани
фактури за периода 20.02.2019 г. – 25.04.2019 г. за обект с абонатен № 1203001 и клиентски
№ **********, находящ се в град Варна – ул. „Подвис“ № 16, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда /25.06.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата о22,28 лева, представляваща обезщетение за забава, считано
от падежа на всяка фактура до 14.06.2019 г., сумата от 75,12 лева, представляваща сторените
в заповедното производство разноски.
Във възражението са наведени твърдения за ненадлежно връчване на заповедта на
длъжника, поради обстоятелството, че съобщението е изпратено на адрес в град Варна –
********** като длъжностното лице по призоваването е посочило, че в този вход
апартаментите са от № 1 до № 32 и няма № 44. При тези данни районният съд е приложил
разпоредбата на член 50, алинея 2 от ГПК, които не са налице, тъй като не е установено по
надлежния начин, че лицето е напуснало адреса си. Също така се посочва, че пред кредитора
длъжникът е декларирал и други адреси, но те не са съобразени при подаване на
заявлението. Моли се за приемане на възражението и спиране изпълнението на заповедта.
Насрещната страна е депозирала отговор, в който изразява становище за
1
недопустимост и неоснователност на възражението. Сочи се, че заповедта е връчена на
адреса, посочен от едноличния търговец в Търговския регистър. Допълва се, че в случая не е
приложима нормата на член 47 от ГПК. Поради изложеното счита, че не са налице
предпоставките за приемане на възражението.
След като прецени данните по делото, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по възражение от 30.11.2021 г. по член 423, алинея 1 от
ГПК на длъжника ЕТ „Венци – Венцислава Георгиева“ срещу заповед № 4903 от 26.06.2019
г., издадена по реда на член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9890 по описа за 2019 г. на Районен съд
- Варна, двадесети състав, с която е осъден едноличният търговец да заплати на „Енерго-про
продажби“ АД следните суми: 1 233,50 лева, представляваща главница за незаплатена
електроенергия и такса възстановяване по подробно описани фактури за периода 20.02.2019
г. – 25.04.2019 г. за обект с абонатен № 1203001 и клиентски № **********, находящ се в
град Варна – ул. „Подвис“ № 16, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда /25.06.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата о22,28 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяка
фактура до 14.06.2019 г., сумата от 75,12 лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски.
Молителката твърди, че за издадената срещу ЕТ заповед за изпълнение е узнала с
получаване на уведомлението за образуваното изпълнително дело на 01.11.2021 г., като това
твърдение се установява от приетата по делото разписка. По делото липсват твърдения,
съответно доказателства за узнаване на заповедта от длъжника преди този момент, поради
което съдът приема, че депозираното на 30.11.2021 г. възражение е подадено в рамките на
преклузивния срок по член 423, алинея 1 от ГПК. Същото изхожда от процесуално
легитимирана страна – длъжник по заповедта -, поради което е допустимо и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на член 423, алинея 1, точка 1 от ГПК длъжникът, който е бил
лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд,
когато заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена. Ненадлежно връчване на
заповедта е налице, когато заповедта за изпълнение не е била връчена изобщо или при
връчването й не са спазени установените в ГПК правила.
Посоченият в заявлението адрес на длъжника е град Варна – ********** на който е
изпратено съобщение ведно с посочената заповед за изпълнение, и който адрес е вписан като
адрес на управление на длъжника видно от изисканата от съда служебна справка от
Търговския регистър.
На 02.07.2019 г. длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че във вход 1 на
блок 44 в ж.к. „Възраждане“ апартаментите са от № 1 до № 32 и няма № 44, поради което е
помолило за коректен адрес.
Въз основа на така удостовереното заповедният съд е приел, че е налице разпоредбата
2
на член 50, алинея 2 от ГПК и е счел съобщението за редовно връчено.
С оглед констатацията на длъжностното лице по призоваването, че в посочения вход
на чл.44 в ж.к. „Възраждане“ няма ап.44, а апартаментите са с номера от 1 до 32, въззивният
съд приема, че заповедта за изпълнение изобщо не е връчена на длъжника. Връчителят не е
открил адреса, който е вписан в ТР, и е помолил съда за коректен адрес. При това положение
не може да се приеме, че ЕТ е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новият му адрес.
Налице е ненадлежно връчване по смисъла на член 423, алинея 1, точка 1 от ГПК, поради
което възражението на ЕТ „Венци – Венцислава Георгиева“ като основателно следва да
бъде прието.
Ирелевантни са изложените доводи за знанието от страна на кредитора на други адреси
на заявителя, както и за приложението на разпоредбата на член 50, алинея 4 от ГПК.
На основание член 423, алинея 3, предложението второ от ГПК изпълнението на
заповедта следва да бъде спряно.
По разноските
С оглед характера на производството и предвид обстоятелството, че с настоящото
определение не се прекратява висящността на материалноправния спор, на основание член
81 от ГПК разноски не следва да се присъждат, те могат да бъдат претендирани при
последващо разрешаване на спора по същество.
Водим от горното и на основание член 423 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение на длъжника ЕТ „Венци – Венцислава Георгиева“ ЕИК
*********, представлявано от В.С.С. със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
„Осми приморски полк“ № 122 вх.В ет.12 ап.58 срещу заповед за изпълнение № 4903 от
26.06.2019 г., издадена по реда на член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9890 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, двадесети състав, в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД –
Варна, на основание член 423, алинея 3 във връзка с алинея 1, точка 1 от ГПК.
СПИРА изпълнението на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
3
член 410 от ГПК № 4903 от 26.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 9890 по описа за 2019 г. на Районен
съд - Варна, двадесети състав, на основание член 423, алинея 3, предложение второ от ГПК.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на ЧСИ Петя
Иванова, рег.№ 883, по изпълнително дело № 20198830401227 за сведение и изпълнение.
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Варненски районен съд за продължаване разглеждането на
делото с указания по член 415, алинея 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4