МОТИВИ по НОХД №20084410200068
Обвинението срещу подсъдимия В.Т.Б.,
роден на 21.12.1951 г. в гр.Перник, живущ ***, българин, български гражданин,
със средно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********, е по
чл.206, ал.1 от НК затова, че през неустановен ден на м.февруари 2000г. в
с.Трънчовица противозаконно присвоил чужди движими вещи–14 850 кг.
царевица на стойност 3920.40 лв., собственост на И.М.А. ***, която владеел по
силата на сключен договор за влог на зърно от 29.11.1999 г., като се разпоредил
с количеството царевица в свой личен интерес в полза на неустановено и
неиздирено лице;
- по чл. 206, ал.1 от НК, затова, че през
неустановен ден на м.март 2000 г. в гр.Левски противозаконно присвоил чужда
движима вещ – 1 бр. месонарезна машина на стойност 1200 лв., собственост на
„НЕСИ – 13” ЕООД гр.Перник, с дан. №**********, представлявано от управителя си
Р.Р., която владеел, след като се разпоредил с нея в свой личен интерес в полза
на „Агримес” АД гр.София;
- по чл. 209, ал.1 от НК затова, че през
неустановен ден на м.септември 2000 г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.И.Б. *** сделка по покупко
– продажба на хлебна пшеница и реализация на полученото брашно, в резултат на
което му причинил вреда в размер на 3600 лв.
Повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е за
тежко умишлено престъпление.
По отношение на В.Б. е била изменена мярката
за неотклонение от „задържане под стража” в „парична гаранция”. Същият, видно
от данните по делото е в неизвестност, обявен е за общодържавно издирване.
Видно от данните по делото е, че същият е
издирван от ОДП Велико Търново, Добрич, Плевен, Червен бряг.
Адресът на подсъдимия, въпреки усилията,
положени от органите на МВР не е установен, поради което съдът е счел, че са
налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т.1 и 2 от НПК, поради което съдът е
дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия.
Съдът е назначил служебен защитник на
подсъдимия на основание чл. 94, ал.1, т.8 от НПК, тъй като делото се разглежда
в отсъствие на Б., като в тези случаи участието на защитник е задължително.
Представителят на РП Левски поддържа
обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато. Счита, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага съдът да наложи ефективно
наказание лишаване от свобода, като приложи разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК.
Предлага гражданските искове да бъдат
уважени така, както са предявени.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Х.
счита, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства не се е доказало по категоричен начин, че подсъдимият е извършил
описаните в обвинителния акт престъпни деяния, поради което моли съда да се
произнесе с оправдателна присъда.
Адвокат М. – служебен повереник на
гражданския ищец и частен обвинител И.М.А. моли съда да постанови осъдителна
присъда по отношение на подсъдимия, както и съдът да уважи гражданския иск
така, както е предявен.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор от 01.10.1999г. „Постоянство” ООД
с. Трънчовица отдало под наем мелницата в селото на „НЕСИ – 13” ЕООД гр.Перник,
представлявано от свидетеля Р.Р..
Дружеството наело мелницата с намерение да
произвежда брашно и да реализира същото на пазара.
От страна на наемателя, за мелницата бил
определен да отговаря подсъдимият В.Б.. Той нямал подписан трудов договор с
дружеството, поради което същият не бил длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1 от НК.
Паралелно с производствената дейност
подсъдимият Б. приел на съхранение в мелницата 14850 кг. царевица, собственост
на свидетеля И.А. ***. За приетата царевица на влог, бил подписан договор от
29.11.1999г. между подсъдимия Б. и свидетеля А., по силата на който царевицата
била приета на съхранение срещу заплащането на съответната договорена цена за
това – в размер на 5 лв. месечно.
След приемането на царевицата в мелницата
през месец ноември 1999г. подсъдимият Б. решил да продаде същата и да присвои
получените суми.
През неустановен ден на месец февруари 2000
г. подсъдимият Б. продал съхраняваната в мелницата 14850 кг. царевица,
собственост на И.А. на неустановено лице.
Царевицата била натоварена и транспортирана
до посочен от неустановеното лице адрес в страната.
От показанията на свидетеля Р.Р. се
установява, че той е взел мелницата под наем през 1997г. и е назначил
подсъдимия за управител. Последният е изкупувал жито, царевица, правил е брашно
и го е карал в Перник, София, Благоевград, по фурните, за да се произвежда
хляб. След известно време свидетелят е бил потърсен от хора от селото. Тогава Р.
е разбрал, че подсъдимият разпродава, без да го уведомява. Б. е изпразнил
хамбарите и изчезнал. Свидетелят е започнал да се издължава към кооперациите,
тъй като започнали да го търсят.
Свидетелят А. заявява в показанията си, че
на 29.11.1999г. е транспортирал със собствен транспорт царевицата – 14850 кг.,
която била приета, впоследствие бил сключен договор с подсъдимия. На
27.04.2000г. А. отишъл до мелницата, но началник склада Кирил Любенов му
заявил, че царевицата му е продадена на трети лица.
Свидетелят Тавлинов твърди в показанията си,
че В.Б. е ръководел мелницата, а собственик на същата е бил Р..
От показанията на свидетеля Кирил Любенов
заявява, че свидетелят А. е оставил в складовете царевица. Когато през пролетта
свидетелят отишъл да я поиска, царевицата липсвала. Свидетелят заявява в
показанията си също, че е чувал, че се продава царевица от мелницата, като е
уведомил и свидетеля Р., че подсъдимият го краде. Установява се, че подсъдимият
е разполагал с парични средства, което обстоятелство било демонстрирано от
него.
Съдът дава вяра на показанията на
разпитаните свидетели. Същите са без родство с подсъдимия, дават добросъвестно
показанията си. Макар и свидетелите А. и Р. да са предявили граждански иск,
като по този начин се явяват заинтересовани от изхода на делото, показанията им
кореспондират помежду си, кореспондират и с тези на останалите свидетели, както
и със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът кредитира
показанията им като достоверни.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на 14850 кг.
царевица е 3920,40 лв.към датата на извършване на деянието – месец февруари 2000г.
Заключението на вещото лице като компетентно
изготвено и неоспорено от страните по делото е прието от съда.
С оглед на така изложената и възприета от
съда фактическа обстановка е видно, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 206, ал.1 от НК.
Подсъдимият е присвоил противозаконно чужди
движими вещи - 14850 кг. царевица, която владеел по силата на сключен договор
за влог на зърно, собственост на И.А.. Подсъдимият Б. се разпоредил с
количеството царевица в свой личен интерес в полза на неустановено лице.
Налице е извършено деяние. Същото е
извършено виновно от подсъдимия, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че царевицата е собственост на А., че я владее по силата на договор,
като умисълът обхваща всички елементи от състава на извършеното престъпление.
При определяне на наказанието по отношение
на подсъдимия съдът взе предвид обществената опасност на деянието и дееца,
предишните му осъждания от една страна и от друга – изминалият дълъг период от
време от извършване на престъплението. Съдът съобрази и причините и мотивите за
извършване на престъплението, поради което осъжда В.Б. на наказание лишаване от
свобода за срок от една година, при първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
Срещу подсъдимия В.Б. е повдигнато и
предявено обвинение по чл. 206, ал.1 от НК затова, че през неустановен ден на
м. март 2000 г. в гр. Левски противозаконно присвоил чужда движима вещ – 1 бр.
месонарезна машина на стойност 1200 лв., собственост на „НЕСИ-13” ЕООД гр.
Перник, представлявано то управителя Р., която владеел, като се разпоредил с
нея в свой личен интерес в полза на „Агримес” АД София.
През месец март 2000 година подсъдимият
продал в гр. Левски месонарезна машина, собственост на „НЕСИ-13” ЕООД гр.
Перник, която се намирала във владение на подсъдимия.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните свидетели.
От показанията на свидетеля Р. се
установява, че месонарезната машина се съхранявала в с. Трънчовица, в стола на
училището. Фирмата на свидетеля е била спонсор на училището. Подсъдимият е
снабдявал всекидневно стола с хляб, мляко, месо, сирене. Машината е била
оставена в стола, за да я ползва. Впоследствие въпросната машина била продадена
в гр. Левски на фирма, която се занимава с производство на колбаси и кайми.
Показанията на свидетеля кореспондират с
тези на свидетеля Даниел Р.Й.. Показанията на свидетеля Р.Р. са дадени
добросъвестно, кореспондират със събраните по делото доказателства, не са
противоречиви, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
От заключението на вещото лице по
назначената от съда съдебно оценителна експертиза се установява, че пазарната
стойност на месонарезната машина към месец март 2000 г. е 1440лв.
Заключението на вещото лице като компетентно
изготвено и неоспорено от страните по делото е прието от съда.
От така изложената фактическа обстановка се
установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.206, ал.1 от НК.
Подсъдимият противозаконно присвоил чужда
движима вещ – 1 бр. месонарезна машина на стойност 1200 лв., собственост на
„НЕСИ-13” ЕООД гр. Перник, представлявано то управителя Р., която владеел, като
се разпоредил с нея в свой личен интерес в полза на „Агримес” АД София.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че е налице извършено деяние. Същото е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл.
При определяне на вида и размера на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази предишните осъждания на
подсъдимия, причините и мотивите за извършване на престъплението, високата
обществена опасност на дееца, от друга страна съобрази изминалия дълъг период
на извършване на деянието – 2000г.
С оглед на изложеното, по отношение на
подсъдимия Б. съдът налага наказание лишаване от свобода в размер на осем
месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
По отношение на подсъдимия В.Б. е повдигнато
и предявено обвинение по чл. 209, ал.1 от НК затова, че през неустановен ден на
м.септември 2000г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у В.И.Б. *** сделка по покупко–продажба на
хлебна пшеница и реализация на полученото брашно, в резултат на което му
причинил вреда в размер на 3600 лв.
През пролетта на 2000 г. отношенията между Б.
и свидетелят Р. се влошили.
Подсъдимият напуснал село Трънчовица и
работата си при св. Р. *** подсъдимият се запознал със свидетеля В.Б.. Обяснил
му, че е наемател на мелницата в с. Муселиево и му предложил съвместен бизнес.
Свидетелят Б. предоставил на подсъдимия Б.
сумата от 3600 лв., като целта била закупуване на хлебна пшеница и реализация
на полученото брашно. Парите, които му били предоставени от свидетеля Б.,
подсъдимият Б. изразходвал за лични нужди.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски
показания.
По делото е разпитан свидетелят В.Б.. От
показанията му се установява, че се запознал с подсъдимия Б.. Подсъдимият му
направил добро впечатление. Б. го помолил за среща. Споделил намерението си да
вземе под наем мелницата в Муселиево, за която се налагало първоначално да се
направи ремонт.
Свидетелят посетил мелницата, където се били
настанили там работници. Б. запознал свидетеля със синовете си, като всичко
предразполагало към доверие. Уговорили са се, като на следващата вечер
подсъдимият посетил свидетеля в Плевен в дома му, където му последният му
предоставил в заем парите – 1000 долара и 2000 лв. След това, според показанията
на свидетеля подсъдимият „изчезнал”. Наложило се свидетелят да го търси, като
около две седмици след като посетил мелницата в Муселиево отново отишъл да го
търси там, но намерил помещенията заключени, без никакви хора там.
По делото е разпитана и свидетелката Мая
Крумова Боянова. От показанията й се установява, че една вечер в дома им
пристигнал подсъдимият, като съпругът й е дал на В.Б. сумата от 2000 лв. и 1000
долара за закупуване на пшеница. Свидетелката е съпруга та гражданския ищец В.Б..
Макар и съпруга на пострадалия Б., съдът
дава вяра на показанията на тези двама свидетели, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви, последователни,
логични и съответстват със събраните по делото доказателства. По изложените съображения
съдът кредитира показанията им като достоверни.
От така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението измама, като през м.септември
2000г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у В.И.Б. *** сделка по покупко – продажба на хлебна
пшеница и реализация на полученото брашно, в резултат на което му причинил
вреда в размер на 3600 лв.
Подсъдимият е мотивирал свидетеля да му даде
в заем парите, като без заблуждението, в което е въведен пострадалият Б. нямаше
да се разпореди със сумата и да я предостави на подсъдимия. По този начин
подсъдимият е причинил на пострадалия Б. имуществена вреда в размер на 3600 лв.
Налице е деяние. Същото е извършено от
подсъдимия Б.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е
съзнавал всички елементи от състава на извършеното престъпление измама.
При
определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Б. съдът взе предвид
обществената опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване
на престъплението, размера на нанесената на пострадалия вреда, както и
изминалия продължителен период от извършване на деянието.
С оглед на изложеното съдът определя
наказанието при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства и
осъжда подсъдимия В.Б. на наказание лишаване от свобода за срок от една
година,като определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
Деянията са извършени от подсъдимия преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
По изложените съображения следва да се
приложи разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК и след като съдът е определил
наказание за всяко едно от престъпленията, следва да наложи най-тежкото от тях,
а именно – една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът прилага разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК и при изпълнение на наказанието лишаване от свобода ПРИСПАДА
времето, през което по отношение на В.Т.Б. е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 22.03.2002 г. до 01.04.2002 г.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
В наказателния процес срещу подсъдимия В.Б.
е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Р.Й.Р. ***
ЕГН ********** за сумата от 1200 лв., представляваща стойността на месонарезна
машина, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2000 г. до окончателното
изплащане на сумата. Р. е конституиран в качеството на граждански ищец и честен
обвинител.
С оглед на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че
гражданският иск е основателен и доказан. Безспорно се установява по делото, че
В.Б. е присвоил месонарезната машина, собственост на фирма „НЕСИ - 13” ЕООД,
представлявано от управителя Р.Р.. Подсъдимият е владеел машината, като същият
се е разпоредил в свой личен интерес в полза на „Агримесд” АД София.
След като съдът го е призна за виновен, му е
наложил съответното наказание за извършеното престъпление.
Безспорно се установява, че стойността на
месонарезната машина е 1440 лв.
Но с оглед на размера на гражданския иск, за
който е предявен, а именно – 1200 лв., същият следва да бъде уважен за сумата,
за която е предявен като основателен и доказан.
С оглед на изложеното, съдът на основание
чл.45 от ЗЗД осъжда В.Т.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на Р.Й.Р.
*** ЕГН ********** сумата от 1200 лв., представляваща стойността на месонарезна
машина, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2000 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В наказателния процес срещу подсъдимия В.Б.
граждански иск е предявил и И.М.А. ***,
ЕГН ********** за сумата от 3920.40 лв., представляваща парична равностойност
на противозаконно присвоените вещи, негова лична собственост – 14850 кг.
царевица, която подсъдимият Б. владеел по силата на сключен договор за влог на
зърно от 29.11.1999 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2000 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В качеството на граждански ищец и частен
обвинител е конституиран И.М.А..
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, счита, че гражданският иск, предявен от И.А. се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Съдът приема за
безспорно, че подсъдимият е присвоил противозаконно чужди движими вещи –
14 850 кг.царевица на стойност 3920,40 лв., собственост на И.М.А. ***,
която владеел по силата на сключен договор за влог на зърно.
Подсъдимият В.Б. се разпоредил с
количеството царевица в свой личен интерес, в полза на неустановено лице.
Безспорно се установява от заключението на
вещото лице, че стойността на количеството царевица е 3920,40 лв.
Подсъдимият е признат за виновен, наложено
му е съответното наказание за извършеното престъпление.
С оглед на изложеното искът се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, поради което на
основание чл.45 от ЗЗД осъжда В.Т.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на И.М.А.
***, ЕГН ********** сумата от 3920.40лв., представляваща паричната
равностойност на противозаконно присвоените вещи, негова лична собственост –
14850 кг. царевица, която подсъдимият Б. владеел по силата на сключен договор
за влог на зърно от 29.11.1999 г., както и да заплати законната лихва, считано
от 01.03.2000 г. до окончателното изплащане на сумата.
В наказателния процес срещу подсъдимия В.Б. е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от В.И.Б. за сумата от 3600 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2000 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В качеството на граждански ищец и частен
обвинител е конституиран В.И.Б..
Безспорно установено по делото е, че
подсъдимият В.Б. е въвел в заблуждение В.Б., като е възбудил и поддържал
заблуждение относно сделка по покупко-продажба на хлебна пшеница и реализация
на полученото брашно. Безспорно установено е, че на В.Б. е причинена имотна
вреда в размер на 3600 лв.
С оглед на събраните по делото
доказателства, гражданският иск се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Подсъдимият е признат за виновен в извършеното
престъпление измама, за което е осъден на съответното наказание.
На основание изложеното и на основание чл.45
от ЗЗД съдът осъжда В.Т.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на В.И.Б.
***, ЕГН ********** сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от
01.10.2000 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото следва подсъдимият В.Т.Б. да
бъде осъден да заплати държавна такса върху уважените граждански искове сумата
от 348.82 лв., както и да заплати направените деловодни разноски в размер на
392.90 лв.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: