О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр.Пловдив, 26.02.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на 26.02.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа
докладваното от съдия Ел.Арнаучкова
възз.ч.гр.дело № 92 по описа на АС -
Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство
по реда на чл.278, на
осн.чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
вх.№ 1338/15.01.2020, подадена от “*******“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от ОИ. Д. - М.–
Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Г. К., против
Разпореждане № 11021 от 31.12.2019г.,
постановено по възз.гр.дело № 1619/2019г.
по описа на ОС - Пловдив, с което се връща подадената от него касационна
жалба, вх. № 38669/27.12.2019г. против постановеното по делото Решение № 1349/20.11.2019г.
В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, иска се неговата отмяна и за връщане на делото на въззивна инстанция за администриране на
касационната жалба, както и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В подадения в срок
отговор, вх.№ 5325/14.02.2020г., от въззиваемата страна К.Й.Г., чрез адв.Р.М., частната
жалба се оспорва, моли се за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалваното
разпореждане, както и за присъждане на разноски.
Постъпилата
въззивна частна жалба
е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване разпореждане на въззивна инстанция
по чл.274, ал.1, т.2, във вр.с чл.286, ал.2 ГПК, в срока по
чл.275, ал.1 ГПК, от активно процесуално легитимирано
лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по
съдържание
и приложения и е изпълнена процедурата за връчване на препис за
отговор на насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в частната жалба и оспорванията в
отговора и след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на
обжалваното разпореждане, намира следното:
С обжалваното разпореждане се връща подадената от “*******“ ЕАД, ЕИК *******,
касационна жалба против постановеното по делото Решение № 1349/20.11.2019г., с
което се потвърждава обжалваното първоинстанционно решение за признаване за
установено, че К.Й.Г. не дължи следните парични вземания по договор за кредит от 04.11.2004г., сключен с „Б. Д.“ ЕАД: главница в
размер на 6394.34лв., лихви за минало време и разноски в размер на 6787.86лв.,
лихви в размер на 12.43лв. и 100лв. разноски, за които вземания са образувани
изп.д.№ 252/2009г. и изпд.№ 336/2018г. по описа на ЧСИ Л.М., въз основа на изп.
лист,издаден на 29.01.2009г. по ч.гр.д.№ 952/2009г. по описа на РС - Пловдив .
Посочено е във въззивното решение, че е подлежащо на касационно обжалване, срещу
него е подадена от“*******“ ЕАД, ЕИК ******* касационна
жалба, вх. № 38669/27.12.2019г. която е върната с обжалваното разпореждане, тъй
като е прието, че е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационно
обжалване, съгласно критерия в чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с оглед търговския
характер на спора, който произтича от договор за банков кредит, абсолютна търговска
сделка по см. на чл.286, ал.2, във вр. с чл.1, ал.1, т. 7 от ТЗ.
Съгласно императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК достъпът до
касационно обжалване е ограничен за решенията по въззивни дела с цена на иска
до 5 000лв. - за граждански дела, и до 20 000лв. - за търговски дела, при
изрично посочени в процесуалния закон изключения.
По отношение на понятието „търговско дело“, за което липсва легална
дефиниция в закона, е формирана противоречива съдебна практика, като е
образувано тълк.д.№ 3/2019г.ОСГТК на ВКС по въпроса „Гражданско или търговско е
дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на
строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с
упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно
обжалване на въззивното решение по делото?“
Приема се, че „търговски дела“, по смисъла на чл. 280, ал.3 ГПК, са не само
делата по Глава ХХХII на ГПК, но и делата с предмет вземане във връзка с
търговска сделка
- обективна (286, ал.2, вр.чл.1, ал.1 ТЗ)
и субективна (чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ).
В случая, предмет на делото са парични вземания, възникнали от договор за
банков кредит, който е абсолютна търговска сделка по чл. 286,
ал.2, вр. чл.1, ал.1 т.7 ТЗ. Предметът на делото обуславя и търговския му характер,
като този извод не се променя от това, че едната страна по договора е ФЛ.
Тъй като обжалваемостта
на съдебните актове произтича от закона, а не от посоченото в тях, погрешното
отбелязване във въззивното решение, че подлежи на касационно обжалване, не го
прави обжалваемо и не може да дерогира приложението на императивното правило на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Ето защо, и, тъй
като цената на всеки иск е под минимума за достъп до касационно обжалване за
търговски дела по чл.280, ал.3, т.1 ГПК от 20 000лв., постановеното по делото въззивно
решение е окончателно.
Следователно, налице е основанието на чл.286, ал.1, т.3
от ГПК за връщане на касационната жалба против окончателното въззивно решение, каквото законосъобразно е постановено от въззивна
инстанция в законен едноличен състав.
Поради изложеното, въззивната частна жалба се оставя без уважение,
обжалваното разпореждане, като законосъобразно, се потвърждава.
С оглед на този инстанционен резултат, на въззиваемата страна се присъждат
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв., съгласно представения договор за правна помощ.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
11021 от 31.12.2019г., постановено по възз.гр.дело № 1619/2019г. по описа на ОС
- Пловдив, с което се връща подадената от “*******“ ЕАД, ЕИК *******,
представлявано от ОИ. Д. - М.- Изпълнителен директор, касационна жалба, вх. №
38669/27.12.2019г., против постановеното по делото Решение № 1349/20.11.2019г.
ОСЪЖДА“*******“ ЕАД, ЕИК
*******, представлявано от ОИ. Д. - М.– Изпълнителен директор, да заплати на К.Й.Г.,
ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в това производство
в размер на 300(триста)лв.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с
частна жалба в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: