Р Е Ш Е Н И Е
№260011
гр. Първомай, 18.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 311 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във
вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда
да осъди ответника „В .и. К.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, процесуално представлявано по пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му заплати
сумата от 2 000, 00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, понесени вследствие на неоснователни претенции на ищцовото
дружество за изпълнение на задължения – предмет на гр. дело № 412/2016 г. по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира присъждане и на сторените в настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски.
Исковата си претенция ищецът обсновава с
фактически твърдения, че около седмица след като на 01.06.2012 г. отдал
собствения си апартамент в гр. Ч., който не обитавал, под наем на лицето А. Г.
А.от гр. Ч., по негово искане прекъснатото преди няколко години в обекта
водоснабдяване било възстановено. След прекратяване на наемното правоотношение
на 30.01.2013 г. ищецът предявил срещу наемателката искове пред Районен съд –
Чирпан за заплащане на наемна цена и консумативни разходи и във връзка с
уточняване на размера им се осведомил от ответното дружество, че неплатената стойност
за водоконсумацията в имота за периода от 01.06.2012 г. до 30.01.2013 г.
възлиза на 78, 30 лева.
През месец февруари 2015 г. получил от доставчика
покана за доброволно плащане на немалка парична сума, което породило у него
неприятното усещане, че неоснователно е третиран като длъжник, макар през целия
си живот да бил изряден в паричните си взаимоотношения.
Незабавно започнал да води кореспонденция с
ответника за изясняване размера на дълга, но съгласие между страните не било
постигнато. През месец май 2015 г. ищецът бил известен за издадена срещу него
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа
на Районен съд – Чирпан за сумата от 636, 45 лева, представляваща стойност на потребена
за периода от 01.08.2012 г. до 01.02.2015 г. вода, ведно с дължимата се лихва
за забава и съдебно-деловодни разноски. След като оспорил заповедните вземания
с възражение, кредиторът отправил срещу него искови претенции за установяването
им, по които било образувано гр. дело № 368/2015 г. по описа на Районен съд –
Първомай.
На 12.07.2016 г. ищецът преживял повторен шок,
когато му било връчено съобщение за издадена по заявление на В и К оператора
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 306/2016 г. по описа
на Районен съд – Първомай за суми, претендирани на същото основание, но за
периода от 01.04.2015 г. до 27.05.2016 г.
До приключване на гр. дело № 412/2016 г. по описа
на Районен съд – Първомай, съставляващо продължение на второто заповедно
производство, с благоприятно за ищеца разрешение изминали две години, през
които същият непрекъснато се измъчвал от мисълта, че неправомерно е обявен за
длъжник, и по този повод изпитвал неудобство, притеснения, безпокойство,
напрежение и страхове от подигравки и слухове, като дори се наложило да приема
успокоителни медикаменти. Година след края на процеса продължил да употребява
такива и сънят му бил нарушен.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 4746/24.07.2019 г., с който ответникът чрез процесуалния си
представител застъпва становище за неоснователност на исковата претенция с
доводи, че исковете – предмет на гр. дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд
– Първомай, са отхвърлени единствено поради пропуск на В и К оператора да
ангажира доказателства за уведомяването на потребителя за повредата на
водомера, инсталиран във водоснабдения му имот, а не поради несъществуване на
вземанията. Подчертава, че в хода на исковото производство по гр. дело №
368/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай ищецът е изпълнил доброволно
част от задължението си, заплащайки сумата от 78, 30 лева, с което е признал
качеството си на длъжник.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника си, а ответникът чрез довереника си поддържат заявените
процесуални позиции, допълнителни съображения в подкрепа на които излагат и в
писмени защити.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
С неприсъствено Решение №
22/17.05.2013 г. на Районен съд – Чирпан по гр. дело № 32/2013 г. (л. 40 – л. 41
от гр. дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай), влязло в законна
сила на 17.05.2013 г., А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, била осъдена да
заплати на ищеца по сключения на 01.06.2012 г. помежду им за седем месеца,
считано до 01.01.2013 г., Договор за наем (л. 6 – л. 7) на собствения му
апартамент с административен адрес: гр. Ч., ул. „****, присъединен към
водоснабдително-канализационната система, обслужвана от ответника, сумата от 400, 00 лева – наемна цена за месеците септември, октомври,
ноември и декември 2012 г., сумите от 58, 15 лева и 78, 30 лева – разходи
съответно за електрическа енергия и вода за месец октомври 2012 г., както и
сумата от 100, 00 лева – обезщетение за ползването на имота след изтичане на
договорния срок за периода от 01.01.2013 г. до 30.01.2013 г.
В отговор на получена на 20.06.2014
г. Покана от „В и К” ЕООД – Стара Загора за доброволно плащане № ****г. на 686,
32 лева за периода от месец август 2009 г. до месец юни 2014 г., с Уведомление от 30.06.2014 г. (л. 42 от гр.
дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай), което според Известие
за доставяне ИД **** (л. 43 от гр. дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) било връчено на дружеството на 04.07.2014 г., ищецът отправил искане
за редуциране на претендираното
вземане до 78, 30 лева, които А. Г. А.му дължала в изпълнение на гореуказания
съдебен акт по споменатия
наемен контракт, като същата била отговорна за заплащане на
стойността на консумираната от
01.06.2012 г. до 30.01.2013 г. вода. Подчертал, че въпреки постъпките му за
промяна на титуляря на партидата на името на наемателката такава не била
регистрирана при доставчика, че негови представители са възстановили
прекъснатото преди 01.06.2012 г. водоподаване в жилището след нанасянето на
ползвателката в него, че след освобождаването му от нея по данни на В и К
оператора задължението й за водоконсумацията към 30.01.2013 г. се равнявало
именно на присъдената сума 78, 30 лева.
В Уведомлението си от
05.08.2014 г. (л. 44 от гр. дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд –
Първомай), постъпило в ответното дружество на 08.08.2014 г. съгласно Известие
за доставяне ИД **** (л. 45 от от гр. дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай), абонатът заявил, че не е предизвестяван по
реда на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 за повредата на водомера, за която бил
осведомен с Писмо изх. № ****г. на „В и К” ЕООД – Стара Загора, и че от
30.01.2013 г. имотът му е необитаем, и изискал преустановяване на водоснабдяването
му.
С Покана изх. № 01-622/28.01.2015
г. (л. 10), доставена му през месец февруари 2015, ищецът бил приканен от В и К
предприятието в 30-дневен срок от връчването й да издължи доброволно сумата от
662, 14 лева, включваща към 21.01.2015 г. главница по 30 фактури и законната
лихва, с предупреждение, че в противен случай кредиторът ще предприеме
прекъсване на вододоставката в съответствие с чл. 40 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите, както и към събиране на
вземанията си по съдебен ред.
С Уведомление от 06.02.2015 г. (л. 11)
до „В и К” ЕООД – Стара Загора, за връчването на което не са ангажирани
доказателства, клиентът отново възразил срещу величината на дълга с доводите,
че се равнява на 78, 30 лева за периода от 01.06.2012 г. до 30.01.2013 г. и
негов носител е бившата му наемателка А. Г. А..
Водоснабдителното дружество пристъпило
към принудително удовлетворяване на притезанието си срещу ищеца по реда на чл.
410 от ГПК, сезирайки Районен съд – Чирпан със Заявление вх. № 1837/15.06.2016
г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 307/2016 г. по описа на Районен съд – Чирпан),
което било уважено изцяло с издадена Заповед № 158/07.07.2016 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 306/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 3 от ч. гр. дело № 306/2016
г. по описа на Районен съд – Първомай) за сумата от 444, 64 лева – неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода за жилище, находящо се в
гр. Ч., ул. „****, за периода от 01.03.2015
г. до 01.02.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.06.2016 г. – датата на съдебното завеждане на
заповедното искане, до окончателното плащане, и сумата от 30, 82 лева – лихва
за забава за периода от 01.04.2015 г. до 27.05.2016 г.
На 22.07.2016 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът депозирал Възражение вх. № 4866/22.07.2016 г. по чл. 414, ал. 1 от ГПК (л. 7 от ч. гр. дело № 306/2016 г. по описа на
Районен съд – Първомай) срещу
постановената заповед, връчена му лично на 12.07.2016 г. със съдебно Съобщение от 08.07.2016
(л. 5 от ч. гр. дело № 306/2016 г. по
описа на Районен съд – Първомай) на адреса му: ****, чрез служител на Кметство,
с. Градина.
Известен на 01.08.2016 г. за така заявеното оспорване, в законоустановения преклузивен едномесечен
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил искове за съществуването на
заповедните вземания с
Искова молба вх. № 3566/06.06.2016 г. (л. 2 – л. 5 от гр. дело № 412/2016 г. по
описа на Районен съд – Първомай), по която било образувано гр. дело № 412/2016
г. по описа на Районен съд – Първомай.
Исковите претенции били
обосновани с фактически твърдения, че В и К операторът е изправна страна и
неудовлетворен кредитор по договор, сключен при общи условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите, по силата на който се ангажирал да доставя
питейна и да отвежда отпадъчна вода до и от имот, находящ се в гр. Ч., ул. „****,
и администриран по партида № 13831, а нейният титуляр в лицето на настоящия
ищец се задължил да заплаща регистрираното от съответния инкасатор потребление
в 30-дневен срок от датата на издаване на месечния отчетен документ.
Навел също, че
незаплатената от абоната водоконсумация в цитирания обект за времето от
01.03.2015 г. до 01.02.2016 г. възлиза на обща стойност от 444, 64 лева, като с оглед констатираната през месец септември 2012 г. повреда на
монтирания в жилището изразходваната вода била отчитана по реда на чл. 39, ал.
5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредба № 4). Съгласно чл. 40, ал. 1 от нея дължимо било и
обезщетение за вредите от забавата за периода от 01.04.2015 г. до 27.05.2016 г. в размер на 30, 82 лева.
В хода на съдебния процес исковата молба и уточняващите и допълващите
я молби били лично предадени на настоящия ищец на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК със съдебно Съобщение от 29.09.2016 г. (л. 37 от гр. дело № 412/2016 г. по
описа на Районен съд – Първомай) на 03.10.2016 г. чрез Кметство, с. Градина. С
постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Отговор вх. № 7310/02.11.2016
г. (л. 38 – л. 39 от гр. дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) отговарящият по исковете застъпил становище за
тяхната неоснователност. Противопоставил доводи за липса на обвързващо страните
договорно правоотношение, тъй като, макар да бил собственик на водоснабденото
жилище, през процесния период не го обитавал и в него не се потребявала питейна
и не се отвеждала обратна вода. Навел също, че около седмица след като на
01.06.2012 г. го отдал под наем на лицето А. Г. А.от гр. Чирпан, по негово искане
прекъснатото в имота водоподаване било възстановено. След прекратяване на
наемното правоотношение на 30.01.2013 г. предявил срещу наемателката претенции
за заплащане на наемни вноски и консумативни разходи, единият от които – за
сумата от 78, 30 лева, остойностяваща по информация от експлоатационното
дружество дължимата се за наемния период от 01.06.2012 г. до 30.01.2013 г.
водоконсумация. Въпреки че впоследствие сезирал търговеца с искане за
преустановяване на водоснабдяването и без да бъде осведомен за констатираната
неизправност на водоизмервателния уред и за последиците от неотстраняването й,
през месец февруари 2015 г. получил покана за плащане на допълнително начислени
количества вода.
След редовно проведени две открити съдебни заседания на 15.02.2017
г. и 15.03.2017 г., в които настоящият ищец се явил, като призовката (л. 54 от гр.
дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) за първото от тях му била доставена лично на 22.12.2016
г. чрез Кметство, с. Градина, Районен съд – Първомай се произнесъл с необжалвано
и влязло в сила Решение № 89/31.08.2017 г. (л. 93 – л. 97 от гр.
дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било връчено на ответната страна чрез довереника й
адв. С.С.М. на 12.09.2017 г. със съдебно Съобщение от 11.09.2017 г. (л. 102 от гр.
дело № 412/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) и с което исковете били изцяло отхвърлени с мотиви, че вземанията
не са възникнали поради неуспеха на кредитора да докаже повредата на
индивидуалния водомер и съблюдаването на изискванията на чл. 33, ал.
2, изр. 1 от Наредба № 4 за отправяне до потребителя на предписание за
привеждане на средството в техническа изправност.
Видно от Удостоверение изх. №
1505/21.10.2019 г. (л. 90), издадено от Районен съд – Първомай, в
информационната му система освен по настоящото и по гр. дело № 368/2015 г.
ищецът фигурира като страна (ищец, ответник, жалбоподател, заявител, кредитор,
молител) и по други 27 дела (24 граждански и 3 наказателни), от които 24
образувани в периода от 2006 до 2016 г. и 3 – от 2018 г. до 2019 г. Едно от тях
– а именно гр. дело №
368/2015 г., приключило с Решение №
88/31.08.2017 г. (л. 35 – л. 42) за отхвърляне на исковете на „В
и К” ЕООД – Стара Загора срещу ищеца за установяване на вземанията за сумата от 636, 45 лева – неплатена цена за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за жилище,
находящо се в гр. Ч., ул. „****, за периода от 01.08.2012 г. до 01.02.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от
09.04.2015 г. – датата на съдебното завеждане на заповедното искане, до
окончателното плащане, и сумата от 67, 63 лева – лихва за забавено плащане за
периода от 01.08.2012 г. до 01.02.2015 г., за които била издадена Заповед № 30/14.04.2015 г.
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 136/2015 г. по описа на
Районен съд – Чирпан (л. 12), която била връчена на длъжника лично на 18.05.2015 г. със съдебно Съобщение от 13.05.2015 (л. 12) чрез Кметство, с. Градина, и срещу която същият
подал Възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК вх. № 1392/19.05.2015 г. (л. 13).
Представеният Амбулаторен лист № ****г.
(л. 18), издаден от д-р С. П. П., документира резултати от първичен медицински
преглед на ищеца, при който по повод на оплакванията му от безпокойство и
нарушения на съня, диагностицирани като „Социални фобии”, му била предписана
медицикаментозна терапия с лекарството Tritico. За прием на медикамента същият лекар му издал Рецептурни бланки от 28.11.2017
г. (л. 21) и от 05.12.2017 г. (л. 20), в които писмено е удостоверено
закупуването му от „А. М.” – Първомай.
Сред доказателствените материали са
приобщени и Годишните данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица за данъчните 2014 г. (л. 61 – л. 67), 2015 г. (л. 70
– л. 73), 2016 г. (л. 75 – л. 78), 2017 г. (л. 80 – л. 83) и 2018 г. (л. 85 –
л. 88), които, според приложените известия за доставянето им (л. 68, л. 74, л.
79, л. 84 и л. 89), издадени от „Български пощи“ ЕАД, ищецът е подал по пощата
до Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив съответно
на 23.04.2015 г., 11.03.2016 г., 21.04.2017 г., 05.04.2018 г. и 12.04.2019 г.
В Платежно нареждане за плащане към
бюджета № ***г. (л. 69), издадено от „И.“ АД – Пловдив, е отразено, че е
наредил по сметка на приходното учреждение годишен данък върху доходите от 206,
00 лева.
Разпитана в качеството на свидетел, сестрата на
ищеца З. Т. Т.сочи, че през последните пет години почти ежеседмично през
почивните дни гостувала в дома му в с. Градина, където съжителствал с майка й,
че бил спокоен човек, домошар, без приятели, всякога изряден платец към
физически лица и институции, и че преди няколко години за известен период
променил държанието си – избягвал разговорите с нея и усамотявал се в стаята
си. Впоследствие й споделил, че е притесен, тъй като срещу него последователно
били заведени от „В и К” две граждански дела за заплащане на две различни суми,
едната от които била голяма и била за цена на вода, която не е ползвал, и че
хората в селото щели да му се присмиват, че е длъжник. По време на висящността
на процесите се затворил в себе си, не се хранил и не спял добре и видимо
изпитвал психическо напрежение и безпокойство, за преодоляване на които личният
му лекар му препоръчал успокоителни. След като съдът се произнесъл в негова
полза, се успокоил и станал по-приказлив. Преди около четири години водил
съдебен иск за вземането си за неплатен наем на апартамента си в гр. Пловдив,
но тогава не бил така обезпокоен.
Преценени съобразно предписанието
на чл. 172 от ГПК поради възможната заинтересованост на свидетелката от изхода
на спора предвид близката й родствена връзка с посочилата я страна, показанията
й не се кредитират, по съображения че макар и преки, наблюденията й върху
психическото състояние на ищеца, не кореспондират с писмените доказателства,
които сочат, че е провел медицинска консултация за емоционалното си
неразположение едва след като е получил чрез довереника си позитивното решение
на Районен съд – Първомай на 12.09.2017 г. Обстоятелството, че е разказал на
сестра си единствено за претенциите на „В и К” ЕООД – Стара Загора, но не и за
другите 24 дела, по които през годините е бил страна в Районен съд – Първомай,
също поражда съмнения в обективността на заявеното от нея. В частта досежно
причината за негативните му психически преживявания показанията й не
възпроизвеждат собствени впечатления, а представляват преразказ на споделеното
й от ищеца и в този смисъл не се ценят като годно доказателствено средство (в този смисъл Определение № 116 от 1.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 6160/2015 г., IV г. о.).
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Предявеният иск черпи материалноправното си
основание от чл. 49
от ЗЗД, според която възложилият на друго лице някаква работа отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Отговорността на възложителя – физическо или
юридическо лице е гаранционно-обезпечителна и функционално обусловена от
деликтната на изпълнителя, уредена в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Нормата на чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, и придава задължителна сила на универсалната забрана за
накърняване на чуждите правнозащитени права, интереси и ценности от материално
и нематериално естество.
По
указанието на чл. 154, ал. 1 от ГПК успешното провеждане на претенцията
предпоставя пълно доказване от ищеца на елементите от фактическия състав на чл.
49 и чл. 45 от ЗЗД: деяние, извършено от физическо лице при или по повод на
изпълнение на възложената му от ответника работа, противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина у прекия извършител, за
наличието на която е предвидена от чл. 45 ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция. От
ответната страна се очаква да установи пълно възраженията, на които се
позовава.
Доказателствена съвкупност по
делото обаче не разкрива визираните предпоставки на вземането.
Ищецът пледира за обезщетение за
неимуществените вреди, които ответникът му е нанесъл, водейки гр. дело №
412/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай съответно за доброволно и
принудително събиране на цената
за В и К услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за
жилище, находящо се в гр. Ч., ул. „****, за периода от 01.03.2015 г. до
01.02.2016 г.
Конституционното закрепена
е възможността на гражданите да сезират държавните органи с искания за защита
на нарушените си или застрашени права и законни интереси. Носителят на правото на
съдебен иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни, поради което по правило предявянето на такъв е правомерно. Злоупотребата с право, която е налице,
когато то се осъществява недобросъвестно – с намерение да бъдат увредени частни
или обществени интереси, обаче е противоправна и в зависимост от естеството на
действията, в които се изразява, увреденият може да изисква обезвреда по режима
на деликтната отговорност. По отношение на съдебните производства нейно
проявление е прогласено специално в чл. 3 от ГПК, според който участващите в
тях лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави и да изнасят пред съда само истината. Следователно, извън особената хипотеза на чл. 403 от ГПК,
пострадалият от процесуалните актове е правоимащ да претендира компенсация от
субекта, който ги е инициирал, само ако последният е действал при злоупотреба с
права. Няма такава, ако страната подава исковата молба и води процеса с
убеждението, че брани свое съществуващо субективно право, независимо дали то
действително съществува, дали защитата му е адекватна и дали неуспехът й е
резултат от извинителна или неизвинителна грешка по фактите или правото. Понеже
не се предполага, недобросъвестността подлежи на доказване, и то от потърпевшия (в този смисъл Решение № 257/14.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., Решение № 189/20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5193/2013 г., IV г. о., и Определение №
519/08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1307/2020 г., IV г. о.).
В случая отсъстват доказателства
постъпките на ответното дружество по удовлетворяване на вземанията му по
доброволен и съдебен път да са били предприети със съзнанието, че те не
съществуват и/или че фактическите твърдения, с които ги обосновава, са неверни.
Тъкмо напротив – в рамките на целия съдебен процес, протекъл във фазите по чл.
410 и чл. 422 от ГПК, В и К операторът е процедирал с убеждението, че е
материалноправно легитимиран като кредитор на процесните суми – излагал е
фактически и правни доводи в подкрепа на тезата си, полагал е процесуални
усилия за доказването й и аргументирано е оспорвал тази на ответната страна.
Отхвърлителното съдебно решение само по себе си не е показател за злоупотреба с
правото на иск. Важна индиция за добросъвестност е и че спорните задължения не
са били погасени преди завеждане на заявлението за издаване на заповед за
тяхното изпълнение по чл. 410 от ГПК чрез някой от законоустановените
погасителни способи.
Отделно от горното, данни за
понесени от ищеца нематериални увреждания и за причинната им връзка със
съдебните действия на В и К предприятието се откриват единствено в показанията
на свид. Тонева, които са игнорирани по изтъкнатите по-горе съображения. Както
вече се отбеляза, не подкрепят ищцовата позиция и сведенията, че ищецът е
потърсил медицинска помощ за емоционалното си разстройство, тъй като е направил
това приблизително два месеца след удовлетворяващия го финал на процеса.
Гореизложеното мотивира съдебния състав да отхвърли иска и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да осъди ищеца да възстанови на ответника съдебноделоводните му разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480, 00 лева, уговорено и заплатено в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0201373/22.07.2019 г. (л. 32).
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.Т.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
срещу „В .и. К.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
процесуално представлявано по пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2 000, 00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, понесени вследствие на неоснователни претенции на ищцовото
дружество за изпълнение на задължения – предмет на гр. дело № 412/2016 г. по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да
заплати на „В .и. К.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
процесуално представлявано по пълномощие от адв. А.С.С., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 480, 00 (четиристотин и осемдесет)
лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от
адвокат.
ДА СЕ ВЪРНАТ доситата на гражданско дело № 412/2016
г. и ч. гр. дело № 306/2016 г., и двете по описа на Районен съд – Първомай,
след влизане на решението в сила.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им пълномощници.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД