РЕШЕНИЕ№ 260459
гр. Пловдив, 18.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11643 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “A 1 България” ЕАД е
предявил против Х.К.Ч. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327,
ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 335 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 11319/27.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
20338/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIII граждански състав за
сумата от 3 783, 38 лв. – главница и сумата от 434, 02 лв. – обезщетение
за забава, формирани както следва: сумата от 148, 23 лв., представляваща
стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги
по фактури за периода от 25.11.2016 г. до 26.04.2017 г. по Рамков договор № ***г.,
ведно с обезщетение за забава от 28, 08 лв. за периода от 11.12.2016 г. до
17.12.2018 г.; сумата от 1 090 лв., представляваща стойността на
незаплатените лизингови вноски за устройство на изплащане – ***, по фактури за
периода от 25.11.2016 г. до 26.05.2017 г. по Рамков договор № ***г., ведно с
обезщетение за забава от 177, 61 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 17.12.2018
г.; сумата от 154, 69 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни
такси и ползвани електронни съобщителни услуги по фактури за периода от
25.11.2016 г. до 26.04.2017 г. по Рамков договор № ***г., ведно с обезщетение
за забава от 29, 22 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 17.12.2018 г.; сумата от
1 230, 50 лв., представляваща стойността на незаплатените лизингови вноски
за устройство на изплащане – ***, по фактури за периода от 25.11.2016 г. до
26.05.2017 г. по Рамков договор № ***г., ведно с обезщетение за забава от 199,
11 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 17.12.2018 г., и за и сумата от 1 159, 96
лв. – неустойка по Рамков договор № ***г. и Рамков договор № ***г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2018 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че между
страните бил сключен Рамков договор № ***г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти, по който ищецът изпълнил задълженията си, а
ответникът не изпълнил своята насрещна престация и по фактури за периода от
25.11.2016 г. до 26.04.2017 г. дължал сумата от 148, 23 лв. за месечни
абонаментни такси и ползвани услуги, съгласно издадени фактури. По силата на
така сключения договор бил предоставен телефонен номер ***, с месечна
абонаментна такса от 19, 99 лв. с ДДС, с избран допълнителен пакет от
3 000 МВ мобилен интернет с месечна абонаментна такса от 4 лв. с ДДС. Към
така посочения телефонен номер е предоставено устройство на изплащане ***, като
е сключен допълнително Договор за продажба на изплащане от 18.08.2016 г. за
срок от 23 месеца с една първоначална вноска и двадесет и три месечни вноски от
54, 50 лв. Сочи, че този договор се прекратява при неплащане в срок на
най-малко две месечни вноски, като всички суми, дължими до края на срока на
договора ставали предсрочно изискуеми, считано от датата на издаване на
фактурата. Договорът следва да се счита прекратен от датата на фактурата, което
в случая е – 26.05.2017 г., като в случая останала незаплатена сумата от
1 090 лв. – стойността на четиринадесет месечни вноски. Поради
неизпълнение на задълженията на абоната била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и неустойка за отстъпка от цена на закупено крайно
устройство. В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че между страните
е сключен и Рамков договор № ***г. за предоставяне на електронни съобщителни
услуги и продукти, по който ищецът изпълнил задълженията си, а ответникът не
изпълнил своята насрещна престация и по фактури за периода от 25.11.2016 г. до
26.04.2017 г. дължал сумата от 154, 69 лв. за месечни абонаментни такси и
ползвани услуги, съгласно издадени фактури. По силата на така сключения договор
бил предоставен телефонен номер ***, с месечна абонаментна такса от 23, 99 лв.
с ДДС, с избран промоционален пакет от 500 минути и 5 000 МВ мобилен
интернет с месечна абонаментна такса от 1 лв. с ДДС. Към така посочения
телефонен номер е предоставено устройство на изплащане ***, като е сключен
допълнително Договор за продажба на изплащане от 02.11.2016 г. за срок от 23
месеца с една първоначална вноска и двадесет и три месечни вноски от 53, 50 лв.
Сочи, че този договор се прекратява при неплащане в срок на най-малко две
месечни вноски, като всички суми, дължими до края на срока на договора ставали
предсрочно изискуеми, считано от датата на издаване на фактурата. Договорът
следва да се счита прекратен от датата на фактурата, което в случая е –
26.05.2017 г., като в случая останала незаплатена сумата от 1 230, 50 лв.
– стойността на седемнадесет месечни вноски. Поради неизпълнение на
задълженията на абоната била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора и неустойка за отстъпка от цена на закупено крайно устройство. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни
искове.
Ответнaта страна Х.К.Ч. е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез адв. М.З. - М., в който
излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че към исковата молба не са
представени преписи от посочените договори, което лишавало страната от право на
защита, тъй като последната е възпрепятствана да се запознае със съдържанието
на договорите. Сочи, че в издадените фактури са посочени отрицателни суми –
отстъпки, без да са изложени твърдения за това, като оставало неясно дали
именно тези отстъпки формират стойността на търсената неустойка. Твърди, че по
делото не са представени доказателства, установяващи, че твърдените услуги са
реално предоставени на абоната. Сочи, че в издадените фактури не е посочен
договорът на основание, на който тези счетоводни документи са били съставени.
Поддържа, че в договорите за предоставяне на устройство на изплащане не е
установена неустоечна клауза. Представените Общи условия не носили подписа на
абоната – длъжник, поради което не били налице данни, че ответникът е бил
запознат с тях и ги е приел. Сочи, че при изготвяне на договорите е допуснато
нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите,
установяващи, че на клиента следва да се предостави подходяща за възприемане
информация, тъй като всички договори и приложенията към тях били изписани с
дребен шрифт. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 335 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По
делото е представен Договор от 08.10.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Х.К.Ч.,
в който е посочено, че така сключеният договор урежда условията валидни за
всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната услуга или
пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия за
ползване се описват в приложения, представляващи, неразделна част от договора.
Договорът
е сключен при отнапред установени от страна на оператора Общи условия. В
разпоредбата на т. 5.5. от договора е установено, че с подписване на договора
потребителят декларира, че е запознат с Общите условия, с условията за продажба
от разстояние и с действащия ценоразпис.
Така
сключения между страните договор представлява рамково съглашение доколкото не
установява конкретни права и задължения на страните, а осигурява възможност за
избор на услуга при съответна цена, която да се установи в допълнително
съглашение между страните. Обстоятелството, че посоченият договор няма номер, а
е индивидуализиран в исковата молба под № ***, не води до извод за
неустановяване на обстоятелството, че между страните е сключен соченият
договор, тъй като последният съдържа посочване на датата, на която е сключен,
като липсата на нанасяне на номера, под който сключеният договор е заведен в
системата на мобилния оператор, не представлява пречка за индивидуализиране на
възникналото между страните правоотношение.
По
делото е представен и Договор № *********/18.08.2016 г., към който е сключено
Приложение № 1 от 18.08.2016 г. и Допълнение към Приложение № 1 от 18.08.2016
г., от които се установява, че операторът се задължава да предостави на абоната
електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни
мрежи по план Mtel Europe Unlimited с дневна такса от 6, 90 лв. с включени
1 000 изходящи и входящи гласови повиквания, 1 000 включени изходящи
кратки текстови съобщения и 200 МВ включен трафик на данни. Представен е и
ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.
В
разпоредбата на чл. 6.3.1. от Приложение № 1 е установено, че при прекратяване
на договора за мобилни услуги по инициатива или вина на абоната преди изтичане
на срока на договора, абонатът дължи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, като
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите за срочен абонамент по техния стандартен размер, като е
установено, че в тази хипотеза абонатът дължи възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства, съответстваща на оставащия срок за ползване на съответния
абонамент.
От
договор за продажба на изплащане от 18.08.2016 г. се установява, че ищецът е
поел задължение да предостави на абоната следното мобилно устройство *** срещу
насрещното задължение на абоната да заплати цената на устройството от 1308 лв.,
при първоначална такса от 54, 50 лв. и сумата от 1 253, 50 лв., платима на
23 месечни вноски. Установено е, че договорът се сключва за срок от 23 месеца,
считано от датата на неговото подписване. Представен е приемо-предавателен
протокол от 18.08.2018 г. подписан от страните, по силата на който се
установява, че устройството, предмет на договора за продажба на изплащане е
предадено на купувача.
По
делото е представен Договор от 02.11.2016 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Х.К.Ч.,
в който е посочено, че така сключеният договор урежда условията валидни за
всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната услуга или
пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия за ползване
се описват в приложения, представляващи, неразделна част от договора.
Договорът
е сключен при отнапред установени от страна на оператора Общи условия. В
разпоредбата на т. 4.4. от договора е установено, че с подписване на договора
потребителят декларира, че е запознат с Общите условия, с условията за продажба
от разстояние и с действащия ценоразпис.
Така
сключения между страните договор представлява рамково съглашение доколкото не
установява конкретни права и задължения на страните, а осигурява възможност за
избор на услуга при съответна цена, която да се установи в допълнително
съглашение между страните. Обстоятелството, че посоченият договор няма номер, а
е индивидуализиран в исковата молба под № ***, не води до извод за
неустановяване на обстоятелството, че между страните е сключен соченият
договор, тъй като последният съдържа посочване на датата, на която е сключен,
като липсата на нанасяне на номера, под който сключеният договор е заведен в
системата на мобилния оператор, не представлява пречка за индивидуализиране на
възникналото между страните правоотношение.
По
делото е представено и Приложение № 1 от 02.11.2016 г. към договора, както и
Допълнение към Приложение № 1 от 02.11.2016 г., от които се установява, че
операторът се задължава да предостави на абоната електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи по план Mtel Europe
Unlimited с дневна такса от 6, 90 лв. с включени 1 000 изходящи и входящи
гласови повиквания, 1 000 включени изходящи кратки текстови съобщения и
200 МВ включен трафик на данни. Представен е и ценоразпис за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги.
В
разпоредбата на чл. 6.3.1. от Приложение № 1 е установено, че при прекратяване
на договора за мобилни услуги по инициатива или вина на абоната преди изтичане
на срока на договора, абонатът дължи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, като
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите за срочен абонамент по техния стандартен размер, като е
установено, че в тази хипотеза абонатът дължи възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства, съответстваща на оставащия срок за ползване на съответния
абонамент.
От
договор за продажба на изплащане от 02.11.2016 г. се установява, че ищецът е
поел задължение да предостави на абоната следното мобилно устройство *** срещу
насрещното задължение на абоната да заплати цената на устройството от 1 284, 01
лв., при първоначална такса от 53, 50 лв. и сумата от 1 230, 51 лв.,
платима на 23 месечни вноски. Установено е, че договорът се сключва за срок от
23 месеца, считано от датата на неговото подписване. Представен е приемо-предавателен
протокол от 02.11.2016 г. подписан от страните, по силата на който се
установява, че устройството, предмет на договора за продажба на изплащане е
предадено на купувача.
Общите
условия към договорите за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното
приемане е обективирано в представените договори за мобилни услуги. Изявлението
на потребителя представлява писменото приемане на условията към договора, които
стават неразделна част от неговото съдържание, в който смисъл съдът не
възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
От
Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят заплаща
всички услуги, свързани с ползването на мрежите – арг. чл. 34 от Раздел VІ
„Задължения на абоната/потребителя“.
Ищецът
е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са
обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни
абонаментни такси и лизингови вноски.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от
ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване
в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, по
договорите от 08.10.2014 г. и от 02.11.2016 г., ведно с начислена неустойка по
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и иск с правно основание чл.
342 ТЗ за заплащане на лизинговите вноски за предоставено устройство по договор
за лизинг от 26.12.2015 г.
Процесният
договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по
своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му
и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг.
чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки.
Договорът
е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.
Съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително
материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу изпълнение
на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното
възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.
По
делото не се спори, че ищецът „А1 България“ ЕАД е правоприемник на „Мобилтел“
ЕАД, с който са сключени процесните договори.
В
производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така
сключените между страните договори, представляващи частни диспозитивни
документи, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните
изявления изхождат от страната, сочена като техен автор.
Страните
са уговорили в чл. 34 от Общите условия, че задължението за плащане на
уговореното възнаграждение възниква след
получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно,
операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение,
преди потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че
операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево
отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.
154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури като частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват
с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищеца
обстоятелства. Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по
смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В
този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали
доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те
биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил
от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.
По
така изложените съображения ищецът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на
доказване, че е доставил услугите, заплащането на чиято стойност претендира в производството
по делото, поради което установителните искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ следва
да се отхвърлят като неоснователни за сумата от 148, 23 лв., представляваща
стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги по фактури за периода от 25.11.2016 г. до 26.04.2017 г. по Рамков
договор № ***г. и за сумата от 154, 69 лв., представляваща стойността на
месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по фактури
за периода от 25.11.2016 г. до 26.04.2017 г. по Рамков договор № ***г.
Доколкото
исковете за заплащане на цената на предоставените услуги са неоснователни, в
полза на ищеца не са възникнали акцесорните вземания за заплащане на
обезщетение за забава в размер на сумата от 28, 08 лв. за периода от 11.12.2016
г. до 17.12.2018 г. върху главницата от 148, 23 лв., представляваща стойността
на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по
фактури за периода от 25.11.2016 г. до 26.04.2017 г. по Рамков договор № ***г.
и в размер на сумата от 29, 22 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 17.12.2018 г.
върху главницата от 154, 69 лв., представляваща стойността на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по фактури за
периода от 25.11.2016 г. до 26.04.2017 г. по Рамков договор № ***г.
Ищецът
претендира заплащане на следните неустойки, във връзка с неизпълнение на договорите
за мобилни услуги: сумата от 49, 95 лв. – неустойка, начислена на основание
Приложение № 1 от 18.08.2016 г., формирана от стойността на 15 оставащи месечни
вноски, сумата от 49, 98 лв. - неустойка, начислена на основание Приложение № 1
от 18.08.2016 г., формирана от стойността на 3 оставащи месечни вноски и сумата
от 59, 97 лв. - неустойка, начислена на основание Приложение № 1 от 02.11.2016
г., формирана от стойността на 3 оставащи месечни вноски.
Доколкото
в процеса на доказване не се установи за ответника да е възникнало задължението
за заплащане на цената на предоставените услуги, не е налице основанието за
прекратяване на договорите за мобилни услуги, съответно това за начисляване на
претендираните неустойки, поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни.
В
производството по делото се претендира заплащане на цената на предоставени
устройства на изплащане по договор за
продажба на изплащане от 18.08.2016 г. към Рамков договор № ***г. и по договор за
продажба на изплащане от 02.11.2016 г. към
Рамков договор № ***г.
Съдът
констатира, че с доклада по делото неправилно е определил правната квалификация
на така предявените искове по чл. 342 ТЗ за вземания, възникнали на основание
договор за лизинг. Следва с решението да се измени правната квалификация на
предявените искове, а именно такива с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във
вр. с чл. 335, ал. 1 ТЗ, доколкото претендираните вземания са възникнали на
основание договор за продажба на изплащане. Промяната на правната квалификация
с решението по делото е допустимо, тъй като доказателствената тежест за
подлежащите на доказване правнорелевантни факти е правилно разпределена.
Продажбата на изплащане е
такава продажба, при която задължението на купувача за плащане на цената е
разсрочено във времето. Възможно е при този вид търговска продажба страните да
уговорят запазване на собствеността. Когато преминаването на собствеността е
отложено до плащането на последната вноска, транслативният ефект на продадената
на изплащане вещ настъпва за купувача след като изплати изцяло цената.
В случая с клаузите на чл. 2.1. от процесните
договори е установено, че собствеността и рискът от погиване или повреждане на
вещта преминава върху купувача с предаването й.
В
случая предаването на вещите, предмет на сключените договори се установява от
представените по делото приемо-предавателни протоколи, подписани от потребителя
– ответник.
При
изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта, предмет на
договорите, правното задължение на купувача за заплащане на възнаграждението,
предмет на договорите, срокът на които е изтекъл към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Обстоятелството,
че възникналото от процесния договор за лизинг парично задължение е изпълнено,
подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от
ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в
чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от
кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото
ответникът не е изпълнил в срок задължението си за заплащане на цената,
основателни са предявените искове за заплащане на обезщетение за забава.
По така изложените съображения предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 335 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата от 1 090 лв.,
представляваща стойността на незаплатените лизингови вноски за устройство на
изплащане – ***, по фактури за периода от 25.11.2016 г. до 26.05.2017 г. по
Рамков договор № ***г., ведно с обезщетение за забава от 177, 61 лв. за периода
от 11.12.2016 г. до 17.12.2018 г. и за сумата от 1 230, 50 лв.,
представляваща стойността на незаплатените лизингови вноски за устройство на
изплащане – ***, по фактури за периода от 25.11.2016 г. до 26.05.2017 г. по
Рамков договор № ***г., ведно с обезщетение за забава от 199, 11 лв. за периода
от 11.12.2016 г. до 17.12.2018 г.
Претендира
се заплащане на неустойка на основание чл. 6.3.1. от Приложение № 1, в която
клауза е установено, че при прекратяване на договора за мобилни услуги по
инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на договора, абонатът
дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента,
за който договора се прекратява, като неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите за срочен
абонамент по техния стандартен размер, като е установено, че в тази хипотеза
абонатът дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща
на оставащия срок за ползване на съответния абонамент.
От
изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът цени като
компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че стойността на мобилно
устройство *** е за сумата от 1 339, 39 лв., а стойността на отстъпката е
за сумата от 179, 39 лв., както и че стойността на мобилно устройство *** е в
размер на 1 262, 37 лв., а стойността на отстъпката е за сумата от 172, 37
лв.
В
случая задължението за заплащане на неустойка по договора е обусловено от
прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на оператора по вина на
длъжника – потребител, т.е. заплащането на неустойка по договора за лизинг е
обусловено от неизпълнението на задълженията по договора за мобилни услуги, а
не тези по договора за лизинг. В производството по делото се установи, че тъй
като мобилният оператор не доказа, че е изпълнил задължението си да предостави
мобилни услуги на абоната, които да подлежат на заплащане, не е налице виновно
неизпълнение на договора от страна на потребителя, което да е основание за
едностранното му прекратяване от страна на оператора – ищец. Следователно не е
възникнала една от материалноправните предпоставки за възникване на
неустоечното задължение на потребителя да заплати неустойка, равна на
отстъпката на предоставеното мобилно устройство по пазарни цени. По така
изложените съображения предявените искове за заплащане на сумата от 436, 65 лв.
– неустойка за отстъпка от цена на закупено устройство по договор за продажба
на изплащане от 18.08.2016 г. и сумата от 536, 41 лв. - неустойка за отстъпка от цена на закупено
устройство по договор за продажба на изплащане от 02.11.2016 г., следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
При
този изход на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от
предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д.
№ 20338/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIII граждански състав –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство по пропорционалност в размер на сумата от 53, 91 лв. от общо
сторените от 84, 35 лв., както и разноските в исковото производство в размер от
474, 67 лв. от общо сторените в размер на 742, 20 лв., от които 116, 98 лв. за
заплатена държавна такса, 525, 22 лв. – депозит за особен представител на
ответника и 100 лв. – депозит за съдебно-оценителна експертиза. При определяне
на разноските, които следва да бъдат присъдени съдът съобрази действително
сторения разход, без заплатените такси и комисионни за банков превод, които не
подлежат на присъждане и остават за страната така, както са сторени.
В полза на ответника съобразно
изхода на правния спор, предмет на производството по делото, се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не са сторени, не
следва да се присъждат. В производството по делото е заплатено възнаграждение
за изслушване на съдебно-оценителна експертиза в размер на 30 лв. от бюджета на
съда, поради което и съобразно с отхвърлената част от предявените искове ищецът
следва да заплати сумата от 10, 81 лв. в полза на бюджета на съда по сметка на
Районен съд – Пловдив.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.К.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 335 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 86 ЗЗД, на „А 1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1, следните суми:
сумата от 1 090 лв.,
представляваща стойността на незаплатените лизингови вноски за устройство на
изплащане – ***, по фактури за периода от 25.11.2016 г. до 26.05.2017 г. по
Договор за продажба на изплащане от 18.08.2016 г. към Рамков договор № ***г.,
ведно с обезщетение за забава в размер
от 177, 61 лв. за периода от
11.12.2016 г. до 17.12.2018 г. и сумата от 1 230,
50 лв., представляваща стойността на незаплатените лизингови вноски за
устройство на изплащане – ***, по фактури за периода от 25.11.2016 г. до
26.05.2017 г. по Договор за продажба на изплащане от 02.11.2016 г. към Рамков
договор № ***г., ведно с обезщетение за забава от 199, 11 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със
законна лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2018 г., до окончателното й
заплащане, за които вземания е издадена Заповед № 11319/27.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20338/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХIII граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “A 1 България” ЕАД против Х.К.Ч.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал.
1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
сумата от 148, 23 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 25.11.2016 г.
до 26.04.2017 г. по Рамков договор № ***г., ведно с обезщетение за забава от
28, 08 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 17.12.2018 г.; сумата от 154, 69 лв.,
представляваща стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги по фактури за периода от 25.11.2016 г. до 26.04.2017 г. по
Рамков договор № ***г., ведно с обезщетение за забава от 29, 22 лв. за периода
от 11.12.2016 г. до 17.12.2018 г. и за и сумата от 1 159, 96 лв. – неустойка по
Рамков договор № ***г. и Рамков договор № ***г., ведно със законна лихва върху
главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.12.2018 г., до окончателното й заплащане, за които вземания е
издадена Заповед № 11319/27.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20338/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХIII граждански състав.
ОСЪЖДА Х.К.Ч. да заплати на “A 1 България” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 53, 91 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
20338/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIII граждански състав и
сумата от 474, 67 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 11643/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА “A 1 България” ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 10, 81 лв. – разноски в производство
по гр.д. № 11643/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала! ПК