МОТИВИ по НЧД №2852/2019г.
на СГС, НО, 12 състав
Производството
е по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по повод изпратено
от Република
Германия, Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение №5062 5422 2180 7535/10.12.2018г., на несъдебен орган на
Кралство Нидерландия
- Административна обработка на данни от камери към Централно правосъдно инкасо бюро
/ЦПИБ/, постановено на 10.12.2018г., влязло в законна сила на 21.01.2019г., с което е наложена финансова санкция общо в размер на 239.00 евро / двеста тридесет и девет евро/, с
левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на решението 467.44 лв. /четиристотин шестдесет и седем
лева и четиридесет и четири стотинки/ на българския гражданин Е.И.П., за извършено от
него на 22.11.2018г., административно
нарушение на територията
на Кралство Нидерландия, като водач на МПС с рег.№ ******, е извършил
нарушение с код: R602,
изразяващо се в неспиране на червен сигнал на светофар, находящ се в
гр.Ротердам, S109 на ул.“Хоовдвех“
на кръстовището с ул. „Принс Александерлаан“, посока А16, като светофарът е бил
с три светлини – нарушение по чл.2 от „Закон относно административната уредба при нарушаване
на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата“.
Засегнатото
лице Е.И.П. с ЕГН-**********, нередовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Видно от справка, предоставена от ГД „ГП“, санкционираното
лице е напуснало страната на 18.06.2019г. през ГКПП „Аерогара-София“ и няма
данни отново да е влязло в Р България след тази дата. С оглед нередовната
процедура по призоваване на засегнатото лице и данните по делото, че същият е
напуснал страната без да има данни, че се е завърнал, на същия е назначен
служебен защитник, който да го представлява в производството по делото и да
осъществи защитата му.
В
съдебно заседание представителят на СГП
счита, че са налице условията на българския закон за признаване на
решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия, с което е наложена финансова
санкция спрямо засегнатото лице.
Служебният
защитник на засегнатото лице, пледира за постановяването на акт, който да е в
съответствие със събраните по делото доказателства.
Софийски градски съд, след като се запозна с
доказателствата по делото и взе предвид становището на страните, намира за
установено следното:
Засегнатото
лице Е.И.П., е роден на ***г***, българин е, български гражданин, женен
е, с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес:
***.
По
делото е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено въз основа на решение за налагане на финансова
санкция №5062 5422 2180 7535/10.12.2018г., на несъдебен орган на
Кралство Нидерландия
- Административна обработка на данни от камери към Централно правосъдно инкасо бюро
/ЦПИБ/, постановено на 10.12.2018г., влязло в законна сила на 21.01.2019г., с което е наложена
финансова санкция в размер на в размер на 230 евро /двеста и тридесет евро/, както и
административни разноски в размер на 9.00 евро / девет евро / или общо в размер на 239.00 евро / двеста тридесет и девет евро /, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на решението 467.44 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и четиридесет и
четири стотинки/ на българския
гражданин Е.И.П., за извършено от него на 22.11.2018г., административно
нарушение на територията
на Кралство Нидерландия, като водач на МПС с рег.№ ******, е извършил
нарушение с код: R602,
изразяващо се в неспиране на червен сигнал на светофар, находящ се в
гр.Ротердам, S109 на
ул.“Хоовдвех“ на кръстовището с ул. „Принс Александерлаан“, посока А16, като
светофарът е бил с три светлини – нарушение по чл.2 от „Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата“.
Налице е годно изпълнително основание
– решение за налагане на финансова санкция, придружено с Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Въз основа на решението за
налагане на финансова санкция, постановено от Административна обработка на данни
от камери към Централно правосъдно инкасо бюро /ЦПИБ/, влязло в сила на 21.01.2019г.,
засегнатото лице е осъдено да заплати общо сумата в размер на 239.00 евро, като
в удостоверението изрично е посочено, че основанието за налагане на санкцията е
нарушение по чл.2 от „Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата“.
Деянието, за което е наложена финансова
санкция, чието признаване се иска, се изразява в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, не се изисква
двойна наказуемост за деяния, които представляват поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Финансовата
санкция, чието признаване се иска от Кралство Нидерландия, е наложена на засегнатото лице за извършено от него
административно нарушение по чл.2 от „Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата“, а именно – управлявайки МПС с рег.№ ******, е извършил
нарушение с код: R602,
изразяващо се в неспиране на червен сигнал на светофар, находящ се в
гр.Ротердам, S109 на
ул.“Хоовдвех“ на кръстовището с ул. „Принс Александерлаан“, посока А16, като
светофарът е бил с три светлини.
Очевидно, извършеното от засегнатото лице
нарушение се е изразило в поведение, с което е нарушил правилата за движение по
пътищата, съгласно даденото в удостоверението и в решението на чуждия несъдебен
орган описание. Българският ЗПИИРКОРНФС не изисква да е налице двойна
наказуемост, когато финансовата санкция е наложена за поведение, с което се
нарушават правилата за движението по пътищата, поради което и българският съд
няма задължение да изследва въпроса, описаното в удостоверението нарушение,
дали представлява нарушение по българското законодателство.
В този смисъл е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане
на задължение за плащане, по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 ЗПИИРКОРНФС.
След
обсъждане на основанията по чл.35 ЗПИИРКОРНФС, няма основание българският съд
да постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената финансова санкция,
доколкото не е налице нито една от посочените в този текст на закона хипотези.
Доколкото
на засегнатото лице е наложена финансова санкция в евро, съобразявайки се с
разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗПИИРКОРНФС вр. чл.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС, съдът
определи равностойността на общия размер на сумата 239.00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на решението в български лева по фиксирания
курс на Българска народна банка – 1,95583 лв. за евро в деня на
постановяване на решението – 467.44 лв.
/четиристотин шестдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/.
Предвид изложеното, съдът прие, че в случая са налице
условията за признаване на решението на Административна обработка на данни от
камери към Централно правосъдно инкасо бюро /ЦПИБ/ на Кралство Нидерландия, за налагане на финансова санкция спрямо
българския гражданин Е.И.П. с ЕГН-**********, в установения размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.