РЕШЕНИЕ
гр. Троян, 24.10.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти
състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа
докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1006 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе -
съобрази:
„УМБАЛ - Д–р Георги Старнски” ЕАД – гр. Плевен, представител Доц. д-р Ц.Л.д.м., е предявило срещу Т.Л.М. ***, иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за сумата 1 870 лева, представляваща частично
незаплатена цена по фактура № ********** от 26.10.2015 г., която е на обща
стойност 5 070 лева и съответно законова лихва за забава, изчислена върху
главницата в размер на 686,35 лева.
Твърди се, че ответницата Т.М. е била пациент на
болницата през 2015 г., когато на същата е извършена оперативна интервенция по
смяна на колянна става и е вложено медицинско
изделие, което се доплаща от пациента. М. е извършила частично плащане и е
останала дължима процесната сума.
В РС –Троян е предявено заявление по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и съда е издал
заповед по образуваното частно гр. дело в полза на ищеца.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал
писмени доказателства, в с. з. се представлява от юриск.
Т.Ц., който моли съда да уважи изцяло така предявения иск.
Ответницата
Т.М. е представила писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който изцяло
оспорва предявения иск. Направено е възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираната лихва за забава за
периода от 26.10.2015
г. до 07.06.2016 г.
В
първото по делото заседание М. се явява лично и с пълномощника си адв. И.А. от ПАК, който поддържа отговора. Направено е
искане за спиране на производството по настоящето дело, тъй като пред ОС – гр.
Плевен е имало заведено друго дело, което ще има значение при постановяване на
решението по отношение на настоящето. Адв. А. е
направил, при условията на евентуалност, и искане за прихващане по отношение на
претендираното от ответницата обезщетение по
посоченото гр. дело № 127/2020 г. на ОС – гр. Плевен. С протоколно определение
от 29.01.2020 г. съда е спрял производството по гр. дело № 1006 от 2019 г. на
основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.
Видно
от изисканата и приложена справка, производството пред ОС – гр. Плевен е
приключило с влязло в сила съдебно решение на 21.06.2021 г. и съда е възобновил
производството по настоящето дело.
В с. з. по фазата на устните състезания М. и
съответно нейния пълномощник не са се явили и не е изразено становище по
същество.
От приложените към делото писмени доказателства: История
на заболяването /ИЗ/ състоящо се от 38 листа и един CD-R - заверено копие 1 бр.; Покана за плащане изх. №
11534/18.11.2015 г. - заверено копие
1 бр.; Известие за доставяне по Покана за плащане изх. № 11534/18.11.2015 г. – заверено копие 2 бр.; Покана за
плащане изх. № 8524/03.07.2017г. - заверено копие 1 бр.; Известие Български
пощи - ЕАД за не потърсена пратка - заверено копие 1 бр.; Фактура №
**********/26.10.2015 г. - заверено
копие 1 бр.; Вносна бележка за сумата
от 3200 лв. по сметката на УМБАЛ „Д-р Г.С." ЕАД - гр. Плевен от Т.Л.М. -
заверено копие 1 бр.; Фактура № ********** /14.10.2015 г. от „Сико-Фарма“ ООД - доставчик на
медицински изделия - заверено копие 1 бр.;
Приемо - предавателен протокол №
**********/14.10.2015 г. - заверено копие 1 бр.; Складова разписка №
330/14.10.2015 г. - заверено копие
1-бр.;
Фактура № **********/26.10.2015
г., Вносна бележка от 26.10.2015 г. референтен номер 582DCCF*********, Служебна бележка изх. №
90-00-331/25.11.2015 г., изд. от РЗК - Ловеч, ч. гр. д. № 544 от 2019 г. на ТРС, счетоводна справка
за сметка 411-21 „Вземания от клиенти – медицински изделия“, Разпечатка от Калкулатор за начина на
изчисляване на лихвата и копие на Искова молба до Окръжен съд - гр. Плевен с
вх. № 1326 от 28.01.2020 г. с ищец Таня Л.М. и ответник УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищцовото дружество основава
своята претенция на представената в процеса фактури № ********** от 26.10.2015 г. за сумата 5 070
лева.
Не се оспорва, че на 05.10.2015 г. отвтницата Т.М. е постъпила в Клиника по ортопедия и травматология
при Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Г.С." ЕАД - Плевен с диагноза:
„Гонартрозис декстра. Алопластика генус декстра. Мобилизацио
ендопротезис". На 12.10.2015 г. е извършена оперативна интервенция на М., при което е вложено медицинско изделие /коленна
става/, което се доплаща от пациента съгласно Наредба № 10 от 24.03.2009 г. Установява се, че общата стойност на вложеното медицинско
изделие е в размер на 7 770
лева по фактура № **********/14.10.2015 г. на доставчика „Сико фарма” ООД. Частта, заплатена от НЗОК, е в размер на 2 700 лева, като пациента следва да заплати остатъка от 5070 лева.
Издадена е фактура № ********** от 26.10.2015 г. в размер на 5 070 лева. От приложените доказателства се
установява, че на
26.10.2015 г. М. е
извършила частично плащане по сметка на дружеството в размер на 3 200 лева, като е останала незаплатена процесната сума от 1 870 лева.
С писмо изх. № 11534/18.11.2015 г. на М.
е изпратена покана в 14-дневен срок да довнесе разликата за вложеното
медицинско изделие в размер на 1 870 лева. Поканата за плащане е получена на
25.11.2015 г., но ответника не е предприел
действия да погаси своето задължение. На 03.07.2017 г. на М. е изпратена втора покана, но отново плащане не е постъпило.
Дружеството
– ищец е подало пред ТРС заявление по чл. 417 от ГПК срещу Т.М., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 544/2019 г., На 18.06.2019 г. съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответника за процесната сума. М. е подала възражение, че не дължи процесната
сума и съответно ищеца е получил указание да предяви иск за доказване
съществуване на вземането си.
„УМБАЛ - Д-р
Г.С.” ЕАД – гр. Плевен претендира за изплащане
от ответника Т.Л.М. следните суми: главница в размер на 1 870 лева лева,
ведно със законовата лихва за забава считано
от 07.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, законова
лихва за забава в размер на 686,35 лева за периода от 26.10.2015 г. до 07.06.2019
г., както
и разноските по заповеднто произовдство.
С решение № 260 121 от 27.10.2021 г. по гр. дело №
127 по описа на ОС – гр. Плевен е отхвърлен изцяло като неоснователен
предявения от Т.М. против ответната болница иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 52 от ЗЗД за сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди за периода от 13.10.2015 г. до
28.01.2020 г., изразяващи се в преживени болки и страдания, включително
психическо натоварване и болезнени притеснения от оперативната намеса на
12.10.2015 г. по ендопротезиране на дясната й колянна става, ведно със законната лихва върху тази сума от
28.01.2020 г. - от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
Предвид на така изложената фактическа обстановка, съда
извежда следното:
Предмет на
настоящето производство е неизпълнение от страна на ответницата на задължението
й по фактура № ********** от
26.10.2015 г., да заплати цялата сума. В процеса не бяха събрани
доказателства относно твърденията на М., че не дължи заплащане на остатъка от
1 870 лева по порцесната фактура на ответника. Безспорно в процеса се
установи, че „УМБАЛ - Д-р Г. Странски" ЕАД е
осигурила на пациентката необходимото за лечението й медицинско изделие
съобразно задължението регламентирано в разпоредбата на чл. 82б от Закона за
здравето. Стойността на вложеното медицинско изделие: „Комплект колянна ревизионна ендопротеза NG/LCCK" и „SO+Zimmer осцилиращ резец" съгласно фактура
№ **********/14.10.2015 г. е в размер на 7 770 лева с вкл. ДДС. Поради това, че
НЗОК не поема цялата стойност на медицинското изделие, част от стойността, а
именно 5070 лева, е следвало да се заплати от пациента. Видно от вносната
бележка от 26.10.2015 г. от ищцата е извършено частично плащане в размер на
3 200 лева - за имплант, като остатъка от сумата
е останал незаплатен и до момента.
Ще
следва при хипотезата на чл. 422 от ГПК съда да признае за установено в
отношенията на страните, че ответницата дължи на ищеца процесната
сума от 1 870 лева.
Относно претендиланата
лихва в размер на 686,35 лева, М. е направила възражение, че същата не се дължи
поради изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111 ал. 1, б.
„в“ от ЗЗД – с изтичането на три години се погасяват вземания за лихви /в
случая/. Следователно претенцията за мораторна лихва
за периода от 26.10.2015 г. до 07.06.2016 г. следва да бъде отхвърлена като
погасена по давност. Но за останалия период от 07.06.2016 г. до 07.06.2019 г.
/три години назад/ такава се дължи и същата е изчислена от съда посредством
„Калкулатор лихви“ в размер на 569,33 лева.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да
заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в пълен размер по
настоящето производство в размер на 202,25 лева, както и по заповедното
производство - в размер на 151,13 лева, тъй като отхвърлената част от исковата
претенция е незначителна.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК за установено по
отношение на „УМБАЛ Д-р Г.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. „Георги Кочев“ № 8а, представлявано от Доц. д-р Ц.Л., д.м., че Т.Л.М., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата
1 870 – хиляда осемстотин и седемдесет лева, представляваща доплащане на вложено медицинско изделие /коленнна става/ по издадена фактура № ********** от 26.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от 07.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, сумата 569,33 – петстотин шестдесет
и три лева и 33 стотинки, представляваща законова лихва за забава за периода
07.06.2016 г. до 07.06.2019 г., като иска за пренедиранат
лихва до пълния размер от 686,35 лева ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност.
ОСЪЖДА Т.Л.М., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на „УМБАЛ - Д-р Г.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. „Георги Кочев“ № 8а, представлявано от Доц. д-р Ц.Л., д.м., сумата 151,13 – сто петдесет и един лева и 13
стотинки съдебно-деловодни разноски по заповедното производство и сумата 202,25
– двеста и два лева и 25 стотинки съдебно-деловодни разноски по настоящето
исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Ловеч в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Районен съдия: