О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………
2023 година
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ-ри състав в закрито заседание на дванадесети април
през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 460 по описа за 2023 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 - 201
от АПК.
Образувано е по жалба на В.В.М.
ЕГН ********** с адрес *** подадена чрез адв. К. против мълчалив отказ за разглеждане
по същество на подадените от него
заявления № РС-22-264/30.06.2022 г. по описа на Инспектората на Висшия съдебен
съвет (ВСС) до министъра на правосъдието по чл.60а от Закона за съдебната власт
( ЗСВ) и срещу отказ за разглеждане по същество на подадено заявление №
КРС-22-264/08.07.2022 г. по описа на Инспектората към Висшия съдебен съвет (
ВСС) до министъра на правосъдието по чл.60а от Закона за съдебната власт. Жалбоподателят
счита отказа за незаконосъобразен по съображения подробно изложени в жалбата:
твърди, че същият е постановен при нарушение на материалния закон, допуснати са също така нарушения на
процесуалните правила. Поради изложените съображения моли съда да отмени
обжалвания отказ и да задължи административния орган да се произнесе по
същество по подадените от него заявления.
Ответната страна изразява
становище за недопустимост на искането, а в условие на евентуалност за неговата
неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
С Определение № 1371/14.02.2023 г., постановено
по адм. дело № 1327/2023г. Административен съд- София-град е
изпратил делото по подсъдност
на Административен съд – Варна, тъй като
жалбоподателят е с постоянен адрес ***.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата
основания за незаконосъобразност и доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК и служебно, на
основание чл. 168 ал. 1 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано
въз основа на заявление на В.В.М. с вх.№ РС-22-264/30.06.2022 г. по описа на ИВСС. Твърди се, че с
Разпореждане № 40/29.12.2021 г. по описа на Апелативен съд-Варна е отказано
образуване на производство по възобновяване на НЧХД № 208/2021 г. по описа на
РС-Шумен и ВНЧХД № 20213600600162/2021 г. по описа на ОС-Шумен. Сочи се, че за
трети път е нарушено правото му на разглеждане и решаване на дело по Глава Тридесет
и трета от НПК в разумен срок.
В административното производство
по гореописаното заявление е присъединено заявление с вх.№ КРС-22-264 от
08.07.2022 г. по описа на ИВСС. В него се твърди, че с писмо № PRB*************/01.06.2022 г. на ВКП е нарушено правото му
на разглеждане и решаване в разумен срок на валидно направено искане по Глава
Тридесет и трета от НПК пред Главния прокурор.
По двете заявления се претендира
обезщетение в размер на 10 000,00 лв.
Заявленията са разгледани от
състав на специализираното звено на Инспектората към ВСС и резултатите и
направените изводи са обективирани в Констативен протокол изх.№
РС-22-264/29.09.2022 г. Установено е , че заявленията са подадени от В.М. в
качеството му на страна/подсъдим/ по НЧХД № 208/2021 г. по описа на РС-Шумен. С
присъда № ******* от 31.03.2021 г. постановена по НЧХД № 208/2021 г. М. е
признат за виновен за извършени престъпления по чл.148,ал.2, вр. с
чл.148,ал.1,т.1, вр. чл.147,ал.1 , вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.148,ал.1,т.1 и
т.2, вр. чл.146,ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.23,ал.1 от НК му е
наложено едно общо наказание, най-тежкото от определените- глоба в размер на ****
лв. По жалба на М. е образувано ВНЧХД № 20213600600162/2021 г. по описа на
ОС-Шумен. С решение № ** /22.07.2021 г. постановено по въззивното дело е
потвърдена присъдата на Районен съд-Шумен.
На 28.09.2021 г. чрез адв. К. е
направил искане до Апелативен съд-Варна с вх.№ 3090/28.09.2021 г. за
възобновяване на НЧХД № 208/2021 г. по описа на РС-Шумен и ВНЧХД №
20213600600162/2021г. по описа на ОС-Шумен. С разпореждане № 29 от 28.09.2021
г. на заместника на административния ръководител на АС –Варна е отказано
образуване на съдебно производство.
На 10.11.2021 г. чрез адв. К. е
направил второ искане до Апелативен съд-Варна с вх.№ 4201/111.2021 г. за
възобновяване на НЧХД № 208/2021 г. по описа на РС-Шумен и ВНЧХД №
20213600600162/2021г. по описа на ОС-Шумен. С разпореждане № 33 от 11.11.2021
г. на заместника на административния ръководител на АС –Варна е отказано
образуване на съдебно производство.
На 29.12.2021 г. чрез адв. К. е направил трето искане до
Апелативен съд-Варна с вх.№ 5230/29.12.2021 г. за възобновяване на НЧХД № 208/2021 г. по
описа на РС-Шумен и ВНЧХД № 20213600600162/2021г. по описа на ОС-Шумен. С
разпореждане № **от 29.12.2021 г. на заместника на административния ръководител
е отказано образуване на съдебно производство.
На 20.12.2021 г. чрез адв. К. е
подал до ВКС искане вх.№ 69839/20.12.2021 г. за възобновяване на НЧХД №
208/2021 г. по описа на РС-Шумен и ВНЧХД № 20213600600162/2021г. по описа на
ОС-Шумен. С писмо от 22.12.2021 г. е уведомен, че искането за възобновяване на
основание чл.422,ал.1,т.5 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд,
когато актът по чл.419 от НПК е постановен от районен или окръжен съд с
изключение на новите присъди на въззивния съд.
На 23.08.2021 г. чрез адв. К. е
подал до главния прокурор искане вх.№ 11405/2021/02.09.2021 г. за възобновяване
на НЧХД № 208/2021 г. по описа на РС-Шумен и ВНЧХД № 20213600600162/2021г. по
описа на ОС-Шумен. С писмо от 01.06.2022 г. е уведомен, че не са налице
законовите предпоставки за възобновяване на делото на основание чл.422,ал.1,т.5
от НПК.
Видно от съдържанието на
Констативен протокол изх.№ РС-22-264/29.09.2022 г., специализираният състав на
специализираното звено на ИВСС е дал становище, че направените искания със
заявленията от 22.07.2021 г. и 30.06.2022 г. са недопустими, тъй като са
подадени след изтичане на шестмесечния срок по чл.60а,ал.4 от ЗСВ.
С писмо изх.№ 94-В-232/23.11.2022
г. от зам.-министъра на правосъдието молителят е уведомен, че заявленията са
разгледани от Специализирано звено на ИВСС и резултатите са обективирани в КП
от 29.09.2022 г. Посочено е, че заявленията не подлежат на разглеждане по реда
на Глава Трета „а“ от ЗСВ на основание чл.60а,ал.4 от ЗСВ, тъй като са подадени
повече от шест месеца след приключване на производството с окончателен акт.
В.М. е подал жалба до министъра
на правосъдието във връзка с полученото писмо изх.№ 94-В-232/23.11.2022 г. В жалбата са развити доводи относно мълчалив
отказ на ИВСС и МП за произнасяне по исковете с вх.№ РС-22-264/30.06.2022 г. и
№ КРС-22-264/08.07.2022 г. В условие на евентуалност е направено искане жалбата
да се счете като такава по чл.197 от АПК и да бъде изпратена на компетентния
административен съд. С писмо изх.№ 94-8-232/22/30.01.2023 г. от зам.-министъра на правосъдието жалбоподателят
е уведомен, че отсъстват основания за преразглеждане на заявленията.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По реда на чл. 60а и следващите от Закона за съдебната власт се разглеждат заявления на граждани и
юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната
власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок. Целта на процедурата е при констатиране на нарушение на
цитираното право, на заявителя да се определи и изплати обезщетение в
съответствие с практиката на ЕСПЧ в размер на не повече от 10 000лв. / чл. 60а ал. 3 от ЗСВ/.
В съответствие с нормата на чл. 60а ал. 4 ЗСВ заявленията по ал. 1 се
подават в 6 - месечен срок от приключване на съответното производство с
окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.
В процесния случай заместник - министърът на правосъдието, при условията на
делегиране /Заповед № ЛС-04-409/10.08.2022 г./ и въз основа на установените от проверяващия състав факти
и обстоятелства в констативния протокол от 29.09.2022г., е оставил без разглеждане заявленията като просрочени, за което жалбоподателят е
уведомен с писмо изх.№ 94-В-232/23.11.2022 г.
В случая, в който министърът на
правосъдието или оправомощеното от него лице откаже да разгледа заявлението по чл. 60а от ЗСВ по съображения, че то е подадено
след срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, е налице отказ да бъде
разгледано по същество искане за издаване на административен акт по чл. 60е от ЗСВ, с каквото съдържание е писмо
изх.№ 94-В-232/23.11.2022 г. на зам.-министъра на правосъдието. В тази хипотеза
не се касае за отказ да се издаде искания административен акт, а за отказ да
бъде разгледано по същество подаденото заявление. При отказ да бъде разгледано
по същество заявление по чл. 60а от ЗСВ административната процедура по глава трета "а" не е започнала, защото
компетентният орган е приел, че заявлението е недопустимо за разглеждане по
същество. Съгласно чл. 197, ал. 1 от АПК изричният отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване
на индивидуален административен акт, може да се обжалва чрез него пред съда от
лицето, което е направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Настоящият съдебен състав приема,
че това е редът за защита срещу отказа
на зам.-министъра на правосъдието обективиран в писмо изх.№ 94-В-232/23.11.2022
г. да разгледа по същество заявленията с вх.№ РС-22-264/30.06.2022 г. и №
КРС-22-264/08.07.2022 г. Съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК в случаите, когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване
по този дял се удължава на два месеца. Разпоредбата намира систематичното си
място в дял трети "Производства пред
съд", глава девета "Общи разпоредби",
поради което е приложима, както по отношение на сроковете за съдебното
обжалване на индивидуални административни актове, така и по отношение на
сроковете за обжалване на изрични откази за издаване на индивидуални
административни актове (дял трети, глава десета "Оспорване на
административни актове пред първа инстанция", съответно раздел I и раздел IV).
В оспорения отказ, обективиран в
писмо в писмо изх.№ 94-В-232/23.11.2022 г. на заместник-министъра на
правосъдието, не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба. Предвид това обстоятелство срокът на основание чл. 140, ал. 1 от АПК се удължава на два месеца и
започва да тече от датата на връчване на акта 05.12.2022 г. Жалба срещу отказа обективиран в посоченото
писмо е била подадена чрез Инспектората на ВСС на 03.01.2023 г. ( л.76- гръб от
адм. преписка) и оспорването не е просрочено.
Решение № 50/22.07.2021 г. по
ВНЧХД № 20213600600162/2021 г. по описа на ОС-Шумен е окончателно и не подлежи
на обжалване с касационна жалба с арг. от чл.346 от НПК. В нормата на
чл. 60а ал. 4 ЗСВ е установен 6 - месечен срок за подаване на заявление
за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в
разумен срок, който тече от приключване на съответното производство с
окончателен акт. Спазването на този срок, преклузивен по своя характер,
обуславя допустимостта на производството по
чл. 60а ЗСВ.
От събраните в административното и съдебното производство писмени доказателства
безспорно се установява, че наказателното производство е приключило окончателно с решението на ОС-Шумен
от 22.07.2021 г., а
заявленията са подадени на 30.06.2022 г. и на 08.07.2022 г. т. е. след
изтичане на 6 месечния срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ.
Жалбоподателят
твърди, че заявленията не се отнасят за актовете по НЧХД № 208/2021 г. по описа
на РС-Шумен и ВНЧХД № 20213600600162/2021г. по описа на ОС-Шумен, а са във
връзка с образуваните производства по направените искания за възобновяване по
реда на Глава 33 от НПК до Апелативен съд-Варна и ВКП.
Разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 от ЗСВ, глава 3 "а" сочи изчерпателно
и ясно лицата, имащи право да подадат заявление срещу актове, действия или
бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Нормата не подлежи на
разширително тълкуване като в кръга на субектите по чл.60а,ал.2 от ЗСВ са
включени : страни по приключени граждански, административни и наказателни
производства; както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по
прекратени досъдебни производства.
Жалбоподателят е
придобил качеството на страна в наказателното производство, което е приключило
с Решение № 50/22.07.2021 г. по описа на ВНЧХД № 20213600600162/2021 г. По
направените искания за възобновяване на производството по НЧХД № 208/2021 г. по
описа на РС-Шумен и ВНЧХД № 20213600600162/2021г. по описа на ОС-Шумен има
отказ за образуване на съдебно производство и жалбоподателят не е придобил
качеството на страна в образувано ново наказателно производство.
Следва да се
посочи, че производствата по искане за възобновяване са извънредни и последващи
постановяването на окончателния съдебен акт. Тъй като след влизането в сила на решението вече не е налице
висящ спор, като правило ЕСПЧ не взима предвид извънинстанционните
производства, в които се решава въпросът дали да се уважи искането за
възобновяване. ( вж. дело Ж. с/у
***, №
42277/98, 8 април 2003 г., § 18). Що се отнася до
особената хипотеза на възобновяване на наказателни дела завършили с непроверени
по касационен ред присъди, решения и определения по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, според ЕСПЧ това производство е сходно по своята същност с обикновената
касация. За ЕСПЧ подаването на искане за възобновяване в подобни случаи
представлява нормално изчерпване на вътрешноправните средства, а не ползване на
извънредно извънинстанционно средство за защита ( П. Т. с/у ***, № *****/07, 25 март 2010 г., §§ 24-30).
Видно е от изложената по-горе фактическа
обстановка, че жалбоподателят е подал многократни искания за възобновяване по реда на Глава тридесет
и трета от НПК. Дори да се приеме съобразно
посочената практика на ЕСПЧ, че началната дата на шестмесечния срок е
датата на постановения окончателен съдебен акт по искането за възобновяване, то
това следва да е датата на разпореждане № 29 от 28.09.2021 г.
на заместника на административния ръководител на АС –Варна. Посоченият акт не
подлежи на обжалване и е влязъл в законна сила на датата на постановяването му.
Считано от тази дата към момента на подаване на заявленията по чл.60а от ЗСВ
срокът по чл.60а, ал.4 от ЗСВ е изтекъл. Отправените многократни искания със
същия петитум е злоупотреба с процесуални права, от която жалбоподателят не
следва да черпи благоприятни последици.
Установеното неспазване на срока по чл. 60а ал. 4 ЗСВ, се споделя и от настоящия
състав, което обуславя правилност на оспорения отказ на зам. - министъра на
правосъдието.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на
основание на чл.143,ал.1 от АПК жалбоподателят
следва да бъдат осъден да заплати
на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, установен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ , във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.М. ЕГН ********** с адрес *** подадена чрез
адв. К. против отказ за разглеждане по същество на подадените от него заявления № РС-22-264/30.06.2022 г.
по описа на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ВСС) до министъра на
правосъдието по чл.60а от Закона за съдебната власт ( ЗСВ) и срещу отказ за
разглеждане по същество на подадено заявление № КРС-22-264/08.07.2022 г. по
описа на Инспектората към Висшия съдебен съвет ( ВСС) до министъра на
правосъдието по чл.60а от Закона за съдебната власт, обективиран в писмо изх.№
94-В-232/23.11.2022 г.
ОСЪЖДА В.В.М.
ЕГН ********** с адрес *** да плати в полза на Министерство на правосъдието
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 ( сто) лева.
Определението може да се обжалва с частна
жалба от
жалбоподателя пред Върховния
административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Административен съдия: