Р Е Ш Е Н И Е
№ 2357
гр. Пловдив 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7134/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-1030-006607/30.07.2019 г. на *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на А.К.Н. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за
нарушение по чл.137А ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 6 /шест/
контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Жалбоподателят А.К.Н. не се явява в
съдебно заседание. Чрез упълномощения му процесуален представител се иска от
съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Поддържат се доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят А.К.Н. *** е
правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории „С”,
„В”, „М”, „АМ” и „ТКТ”. До м. юли 2019 г. спрямо него имало издадени едно
наказателно постановление и пет фиша, с които е бил санкциониран за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 01.07.2019 г. около 9.40 ч. Н. ***
собствения си лек автомобил „Порше Кайен” с рег. № ***. На булеварда в частта *** той бил спрян за полицейска проверка
от служители на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, като причина
за спирането и проверката му било използването на мобилен телефон без
устройство „свободни ръце” при управлението на автомобила, въпреки наличието на
забрана за това. За нарушаване на тази забрана за използване на мобилен телефон
без устройство „свободни ръце” при управлението на автомобила с рег. № *** *** Сектор „Пътна полиция” му съставил акт
– АУАН № **********/01.07.2019 г. – за прието за извършено административно
нарушение по см. на чл.104А от ЗДВП. При предявяване на акта на нарушителя Н.
последният вписал, че изложеното в акта не отговаря на истината. Възражения
против АУАН в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени.
Въз основа на АУАН административно –
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление под №
19-1030-006607/30.07.2019 г., в което същите обстоятелства като изложените в
АУАН № **********/01.07.2019 г. – по управление на лекия автомобил „Порше
Кайен” с рег. № *** на 01.07.2019
г. в гр. Пловдив при използване на мобилен телефон без устройство „свободни
ръце”, били подведени като нарушение по см. на чл.137А ал.1 от ЗДВП, а не по
чл.104А от ЗДВП. Нормата на чл.137А ал.1 от ЗДВП въвежда задължение за водачите
на пътни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3 за поставяне
на обезопасителен колан, когато превозното средство е оборудвано с такъв.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: АУАН № **********/01.07.2019
г. справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед.
Съдът ползва като годно писмено
доказателство съдържащия се по делото АУАН № **********/01.07.2019 г. като
редовно съставен, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2
от ЗДВП, доколкото и за изложените в същия обстоятелства по делото не са
налични доказателства, които да ги опровергават или да внасят в тях съмнение за
достоверността им.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя А.К.Н.
административна отговорност за нарушение с цифрова квалификация по см. на
чл.137А ал.1 според обжалваното наказателно постановление и състоящо се пак
според изложеното в обстоятелствената част на същото наказателно постановление
в нарушаване на забраната за използване на мобилен телефон без устройство
„свободни ръце” при управление на 01.07.2019 г. около 9.40 ч. в гр. Пловдив на
лек автомобил „Порше Кайен” с рег. № ***, и то не заради неизвършване на
административно нарушение, а заради допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, засягащи и ограничаващи правото
на защита на санкционираното лице. Тези нарушения според съда са допуснати от
административно – наказващият орган при издаване на наказателно постановление №
19-1030-006607/30.07.2019 г., в което неправилно обстоятелствата на нарушението
са подведени към несъответстваща им материално правна разпоредба на приложимия
закон – ЗДВП, както и съответно неправилно е приложена и следващата се
санкционна разпоредба. Забраната за водач на моторно превозно средство да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му –
устройство „свободни ръце”, е въведена в разпоредбата на чл.104А от ЗДВП. С
поведението си на 01.07.2019 г. около 9.40 ч. като водач на моторното превозно
средство „Порше Кайен” с рег. № ***А.Н. е нарушил именно тази забрана по чл.104А от ЗДВП. Неправилно и в
разрез с доказателствата по административната преписка и въпреки излагане на
обстоятелства, сочещи нарушение на чл.104А от ЗДВП, административно – наказващият
орган е квалифицирал в обжалваното наказателно постановление нарушението като
такова по см. на чл.137А ал.1 от ЗДВП – за неизпълнение на задължението за
водачите на пътни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3 за
поставяне на обезопасителен колан, когато превозното средство е оборудвано с
такъв, както и неправилно е приложил и санкционната разпоредба при налагането
на административното наказание глоба в размер на 50 лева – на чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДВП, предвиждаща наказание при нарушаване на задължението по чл.137А
ал.1 от ЗДВП, а не съответната на чл.104А от ЗДВП – чл.183 ал.4 т.6 от ЗДВП.
Неправилното приложение при издаването
на наказателно постановление на материалния закон – при подвеждане на
обстоятелствата на нарушението към съответната уреждаща състава му правна
норма, и при прилагането на съответната санкционна разпоредба, засяга правото
на защита на наказаното лице и съставляват съществени процесуални нарушения,
опорочаващи наказателното постановление и налагащи отмяната му изцяло като
незаконосъобразно. Тези преценени за съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административното производство, не могат да бъдат
отстранени от съда при съдебното разглеждане на производството по делото.
За това и атакуваното наказателно
постановление № 19-1030-006607/30.07.2019 г. следва да се отмени изцяло като
незаконосъобразно, вкл. и в случая и в частта относно постановеното отнемане на
контролни точки.
Мотивиран от горното РС
Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1030-006607/30.07.2019 г. на *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на А.К.Н. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за
нарушение по чл.137А ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 6 /шест/
контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.