Р Е Ш Е Н И Е
№ 736
Гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
Административен съд – Пловдив, XXIII касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора ДИМИТЪР
МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Дичева по КАНД № 536 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК,
във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Обжалвано е Решение
№ 2191/22.11.2022 г., постановено по АНД № 2942/2022 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16/04.05.2022 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ – Пловдив, с
което за нарушение на чл.48
ал.1 т.11 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200 ал.1 т.2 от с. з., на
„Строймаш“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Катуница, общ.
Садово, обл. Пловдив, ул. „Васил Коларов“ № 21, представлявано от И.В., е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят „Строймаш“ ЕООД твърди, че обжалваното решение
е неправилно. Счита, че в разрез с правилата на чл.42 т.3 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на
нарушението, както и, че в нито един от двата акта няма посочено време на
извършване на нарушението., като последното представлява нарушение на
изискванията на чл.42 т.3 за съставяне на АУАН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за
задължителните реквизити на НП. На
следващо място се твърди, че некоректно е посочена от АНО санкционната норма на
чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, като не е посочено в коя от двете хипотези на цитирания
текст попада настоящия случай. Счита също така, че е налице маловажен случай,
което обстоятелство не е отчетено от съда. Излага подробни доводи по
възраженията си. Иска се отмяна на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.,
който поддържа жалбата.
Ответникът – БД ИБР – Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител. С молба от процесуалния представител юриск. К. се оспорва жалбата,
като излага доводи за неоснователността й. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че
касационната жалба е неоснователна, и предлага оспореното решение да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е сезиран с жалба против Наказателно
постановление № 16/04.05.2022 г. на директора на БД ИБР – Пловдив, с което за
нарушение на чл.48
ал.1 т.11 от ЗВ, на „Строймаш“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 лв.
От фактическа страна е установено, че при извършена проверка
на 28.01.2022 г. от експерти при БД ИБР – Пловдив, на участък от река Марица,
десен бряг, след ресторант „Рибарска среща“, в землището на с. Ягодово, общ.
Родопи, обл. Пловдив, и направен оглед на оформен подход към р. Марица, със
засечени географски координати N 42° 09' 03,4"; Е 024° 50' 09,0",
намиращ се между остров „Рибарска среща“ и остров източно от остров „Рибарска
среща“, е констатирано, че има един брой
работещ верижен багер KOMATSU, модел PC 240 в десен ръкав 1, който извършва
дейност в ръкава, като изземва наносни отложения и ги трупа на десния бряг на
същия. Засечени са географските координати с GPS на багера: N 42° 09'
03,7"; Е 024° 50' 11,6", попадащи по съгласуван проект между профил 2
и профил 3 (актуализиран проект съгласуван от Областна администрация - Пловдив).
На основание чл.140 ал.7 във връзка с чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ,
от директора на
БД ИБР е издадено разрешително за ползване на повърхностен воден
обект с № 32150151/12.04.2019 г. и последно решение № РР-4448/09.12.2021 г. за продължаване
срока на действие и изменение на разрешително № 32150151/12.04.2019г., с
титуляр „СТРОЙМАШ” ЕООД, ЕИК ***, с цел на ползването: „Поддържане
проводимостта на речното легло чрез изземване на наносни отложения“, за обект:
„Почистването на речното легло на р. Марица при остров на ресторант „Рибарска
среща“, острова след него и участъка след двата острова от наносни отложения и укрепване
на ляв речен бряг чрез полагане на земни маси“, в землището на с. Ягодово, общ.
Родопи и с. Рогош, общ. Марица, с краен срок на действие 09.12.2022 г.
В решение № РР-4448/09.12.2021 г. за продължаване срока на
действие и изменение на разрешително № 32150151/12.04.2019 г. същото се изменя,
както следва: В частта „Схема и параметри на частта от водния обект, който се предоставя
за ползване“ като същата придобива следното съдържание: „Предвиждат се дейности
по поддържане проводимостта на речното легло чрез изземване на наносни отложения
на основание чл.140 от ЗВ във връзка с нарушена проводимост на участъка, които
дейности включват почистване на наносни отложения в десен ръкав - 1 от напречни
профили 17 до 34, целия десен ръкав - 2 и целия десен ръкав на река Марица при
острова на ресторант „Рибарска среща“, както и оформяне на проектен
трапецовиден напречен профил на десен ръкав на река Марица и двете му
разклонения, които представляват Участък № 1“.
Засечени са географските координати с GPS на работещ багер: N
42° 09' 03,7"; Е 024° 50' 11,6", попадащи по съгласуван проект между профил
2 и профил 3 (актуализиран проект, съгласуван от Областна администрация-Пловдив),
извън посочения участък, съгласно издаденото решение № РР-4448/09.12.2021 г. за
продължаване срока на действие и изменение на разрешително №
32150151/12.04.2019 г. от директора на БД ИБР.
От страна на проверяващите е прието, че с това си деяние, а
именно изземване на наносни отложения извън предоставения за това участък,
„СТРОЙМАШ“ ЕООД, като титуляр по издаденото разрешително № 32150151/12.04.2019 г.,
продължено и изменено с решение № РР-4448/09.12.2021 г., не е изпълнил т.5
„Специфични условия на разрешената дейност: 5.6 Да не се изземват наносните
отложения извън границите в разрешения участък“ от решение № РР- 4448/09.12.2021
г. за продължаване срока на действие и изменение на разрешително №
32150151/12.04.2019 г..
Направените констатации са обективирани в Констативен
протокол № ПВ1-15/28.01.2022 г., като при така описаната фактическа обстановка
срещу дружествотожалбоподател е съставен АУАН № 7/18.02.2022 г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ. Актът е съставен в
присъствието на представляващия дружеството, като същият се запознал със
съдържанието му и го подписал без възражения.
Против издадения АУАН не са постъпили писмени възражения по чл.44
ал.1 от ЗАНН и наказващият орган е издал процесното наказателно постановление.
За да потвърди обжалваното НП, районният съд, след като е
обсъдил всички доказателства по приложената административнонаказателна
преписка, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, не се
установяват нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които
да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на
жалбоподателя. Приел е, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и описаното в
НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН. Констатирал е също така, че административнонаказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл.48
ал.1 т.11 от ЗВ и правилно е приложил санкционната норма на чл.200
ал.1 т.2 от ЗВ. Изложил е подробни мотиви по всяко едно от възраженията на
жалбоподателя, като е обсъдил и липсата на условия за приложение на чл.
28 от ЗАНН.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационния съд изцяло споделя изводите на въззивната
инстанция и препраща към мотивите.
Съгласно чл.48
ал.1 т.11 от ЗВ водоползвателите-титуляри на разрешителни, имат задължение
да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ и
комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за
опазване на околната среда.
Съгласно чл.200
ал.1 т.2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако
не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива
без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.
По наведените пред настоящия съд възражения, следва да се
отбележи, че в обжалваното НП, вкл. и в АУАН, не липсва дата на извършване на
нарушението. Изискването за посочване на дата на извършване на нарушението е
предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване
на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само с посочване на точна
дата може да се прецени приложимостта на чл.34
от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се състави АУАН
и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на
нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното
постановление. Тези срокове са преклузивни, и изтичането им е абсолютна пречка
да се образува административнонаказателно производство, респ. абсолютно
основание да се прекрати вече образуваното такова. С тяхното изтичане се
погасява правото на субектите, оправомощени от закона, да осъществяват
наказателно преследване. В АУАН № 7/18.02.2022 г. е посочено, че нарушението е
извършено на 28.01.2022 г. и установено на 28.01.2022 г. Съответно в
обстоятелствената част на НП е описано, че нарушението е извършено и установено
на 28.01.2022 г. В случая, датата извършването съвпада с датата на проверката,
защото именно на тази дата проверяващите са открили, че дружеството не изпълнява
вменените й с разрешителното условия. Наред с това, именно на датата на
извършване на проверката, видно протокола за проверка – Констативен протокол №
ПВ1-15/28.01.2022 г., е констатирано, че в БД ИБР – Пловдив не е постъпвало
писмено уведомление от дружеството „Строймаш“ ЕООД за започване на дейности на
изземване в процесния участък, подробно описан, както в КП, така и в АУАН ши в
НП. Отделно от това, следва да се
отбележи, че АУАН е подписан без възражения от представляващ дружеството, както
и, че такова не постъпило в срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно
е възражението, че не е посочена по достатъчно коректен и ясен начин в цифрово
изражение санкционната норма на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ. Касаторът е наказан за
осъществяване състава на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ –
ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи в
отклонение от предвидените условия в разрешителното, като е отправено
фактическо и правно обвинение за неизпълнение на задължението на
поводползвателя по чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ за спазване условията на издаденото
разрешително за изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на
този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване
на околната среда. Т. е. безспорно е установено, че се изземват наносни
отложения извън определения от разрешителното участък. Субект на отговорност по
чл.200 ал.1 т.2 предл. второ от ЗВ може да бъде само титуляра на разрешителното
в качеството му и на субект на задълженията по чл.48 от ЗВ, която норма визира
като задължено лице за спазването им водоползвателя. Следователно, всяко
обвинение за неспазване на условията на разрешителното, независимо дали
представлява неизпълнение на общото задължение по чл.48 ал.1 т.11 или на друго
специално задължение от изброените в същата разпоредба, се подвежда под състава
на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, освен като друга специална административно
наказателна разпоредба не съдържа конкретен състав на отговорност за
неизпълнение на специфично задължение на водоползвателя. Или иначе казано, ангажирана
е отговорността на лицето за деяние, което е описано в обстоятелствената част
на НП, а именно: - „Строймаш“ ЕООД. В този смисъл следва да се отбележи, че
правилно АНО е определил минимилния размер на санкцията – 2 000 лв.
На следващо място, според Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния
касационен съд по т. дело № 1/2007 г., преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28
от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи, според която, съдът не може да бъде ограничаван в своята
юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от
решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и с оглед
разпоредбата на чл.11
от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон
не се предвижда друго, за "маловажен
случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид (чл.93
т.9 от НК).
В случая, както правилно приема и районният съд,
доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че разглежданото
нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид, тъй като се касае до опазване на околна среда
и влиянието на дейности, свързани с ползването на повърхностните води върху живота
и здравето на хората, поради което не е налице маловажен
случай на административно нарушение.
Ето защо
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид претенциите на ответника за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите
се констатираха в размер на 80.00, съобразно разпоредбата на чл.27а от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIII състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 2191/22.11.2022 г., постановено по АНД № 2942/2022 г. по описа на Районен съд
- Пловдив, XVI
н. с.
ОСЪЖДА
„Строймаш“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Катуница, общ.
Садово, обл. Пловдив, ул. „Васил Коларов“ № 21, представлявано от И.В., да
заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.