Р Е Ш Е Н И Е № 177
Гр.Сливен, 19.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 484 по описа за 2019 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 267 от 11.09.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е установено следното задължение: парични задължения за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 0396/04.07.2001 г., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер главница 76 094,46 лева и лихва за периода на забава 4 396,93 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано материалноправно основание. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че основанието, на което според административния орган се дължат установените с процесния АУПДВ такси, изрично е посочено в диспозитивната част на акта, а именно Разрешително № 0396, като такова основание за дължимост на таксите към настоящият момент не съществувало, тъй като въпросното разрешително е с изтекъл срок на действие. Тъй като такова разрешително към момента не съществува счита, че актът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от у. п. п. юриск. Х., която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В представени писмени бележки моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” /“ВиК Сливен“/ ООД е предоставено право на водовземане от сондажни кладенци – 107 бр., шахтови кладенци – 67 бр., дренажи – 140 бр и каптажи на естествени извори – 12 бр. , с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване на населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 18 767 000 м3, място на водоползването: за питейно-битово водоснабдяване на населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, с краен срок на действие на разрешителното: срока за преоформяне на разрешителното за всяко конкретно водовземно съоръжение или система посочен в Приложение № 1. Към момента на проверката разрешителното е с изтекъл срок на действие.
С Декларации по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2019 г. / л. 58-79/, от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г. за населените места в община Сливен, че отнетият годишен воден обем за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е 3 804 723 м3, и е определена и декларирана дължима такса за водовземането в размер на 76 094, 46 лева.
С Констативен протокол № СЛ 74 от 03.04.2019 г., съставен от главен експерт в БД ИБР, е обективирана проверка по документи във връзка с горепосоченото Разрешително и изчислената дължима годишна такса за 2018 г. Констативният протокол е предявен на титуляра на разрешителното с Писмо Изх. № ПО-02-376 от 11.06.2019 г. по описа на БД ИБР, получено от оспорващото дружество на 13.06.2019 г. В протокола е констатирано, въз основа на представените декларации по чл. 194б от ЗВ в БД ИБР, че: За Община Сливен :
Гр. Кермен – Водовземането се осъществява от ВС Кермен посредством 3 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 184 116 м3 подземни води. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 184 116 м3 = 3682,32 лв.
с. Николаево – Водовземането се осъществява от ВС Кермен посредством 3 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 32 304 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 32 304 м3 = 646,08 лв.
с. Младово – Водовземането се осъществява от ВС Кермен посредством 3 бр. тръбни кладенци и 1 бр. дренаж. През 2018 г. са отнети и използвани 118 993 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 118 993 м3 = 2379,86 лв.
с. Мечкарево – Водовземането се осъществява от ВС Кермен посредством 3 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 89 955 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 89 955 м3 = 1799,10 лв.
с. Чокоба – Водовземането се осъществява от ВС Чокоба посредством 1 бр. шахтов кладенец. През 2018 г. са отнети и използвани 61 050 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 61 050 м3 = 1221,00 лв.
с. Бозаджий – Водовземането се осъществява от ВС Чокоба посредством 1 бр. шахтов кладенец. През 2018 г. са отнети и използвани 3858 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 3858 м3 = 77,16 лв.
с. Скобелево – Водовземането се осъществява от ВС Чокоба посредством 1 бр. шахтов кладенец и собствен водоизточник. През 2018 г. са отнети и използвани 34250 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на:Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 34250 м3 = 685,00 лв.
с. Ковачите – Водовземането се осъществява от ПС Ковачите посредством 3 бр. тръбни кладенци и 1 бр. шахтов кладенец. През 2018 г. са отнети и използвани 120282 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на:Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 120202 м3 = 2405,64 лв.
с. Самуилово – Водовземането се осъществява от ВС Самуилово посредством 1 бр. шахтов кладенец и ПС Гергевец посредством 2 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 97200 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на:Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 97200 м3 = 1944,00 лв.
с. Глуфишево – Водовземането се осъществява от ВС Глуфишево посредством 3 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 65000 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 65000 м3 = 1300,00 лв.
с. Панаретовци – Водовземането се осъществява от ВС Глуфишево посредством 3 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 46000 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на:Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 46000 м3 = 920,00 лв.
с. Бинкос – Водовземането се осъществява от ПС Бинкос посредством 2 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 15000 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 15000 м3 = 300,00 лв.
с. Блатец – Водовземането се осъществява от ПС Блатец посредством 8 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 84996 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 84996 м3 = 1699,92 лв.
с. Гавраилово – Водовземането се осъществява от ПС Гавраилово посредством 1 бр. тръбен кладенец и 5 бр. дренажи. През 2018 г. са отнети и използвани 237328 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 237328 м3 = 4746,56 лв.
с. Глушник – Водовземането се осъществява от ПС Глушник посредством 3 бр. тръбни кладенци и 2 бр. дренажи. През 2018 г. са отнети и използвани 72996 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 72996 м3 = 1459,92 лв.
с. Селиминово – Водовземането се осъществява от ПС Селиминово посредством 2 бр. тръбни кладенци и 1 бр. дренаж. През 2018 г. са отнети и използвани 86035 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 86035 м3 = 1720,70 лв.
с. Горно Александрово – Водовземането се осъществява от ПС Мараш посредством 6 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 71039 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 71039 м3 = 1420,78 лв.
с. Драгоданово – Водовземането се осъществява от ПС Драгоданово посредством 1 бр. шахтов кладенец. През 2018 г. са отнети и използвани 38004 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 38004 м3 = 760,08 лв.
с. Желю войвода – Водовземането се осъществява от ВС Студеница посредством 3 бр. тръбни кладенци и 3 бр. дренажи. През 2018 г. са отнети и използвани 230004 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 230004 м3 = 4600,08 лв.
с. Калояново – Водовземането се осъществява от ВС Калояново посредством 2 бр. тръбни кладенци и 2 бр. дренажи. През 2018 г. са отнети и използвани 21924 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 21924 м3 = 438,48 лв.
с. Камен – Водовземането се осъществява от ПС Камен посредством 1 бр. дренаж. През 2018 г. са отнети и използвани 115490 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 115490 м3 = 2309,80 лв.
с. Малко Чочовени – Водовземането се осъществява от ПС Чинтулово посредством 2 бр. тръбни кладенци и 4 бр. дренажи. През 2018 г. са отнети и използвани 64594 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 64594 м3 = 1291,88 лв.
с. Чинтулово – Водовземането се осъществява от ПС Чинтулово посредством 2 бр. тръбни кладенци и 2 бр. дренажи. През 2018 г. са отнети и използвани 429433 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 429433 м3 = 8588,66 лв.
Кв. Диньо Дачев - ДЗС – Водовземането се осъществява от ПС ДЗС посредством 1 бр. шахтов кладенец. През 2018 г. са отнети и използвани 99996 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 99996 м3 = 1999,92 лв.
с. Старо село – Водовземането се осъществява от ПС Старо село посредством 1 бр. шахтов кладенец и 2 бр. дренажи. През 2018 г. са отнети и използвани 21996 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 21996 м3 = 439,92 лв.
с. Струпец – Водовземането се осъществява от ПС Струпец посредством 1 бр. шахтов кладенец и 2 бр. дренажи. През 2018 г. са отнети и използвани 23004 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 23004 м3 = 460,08 лв.
с. Трапоклово – Водовземането се осъществява от ПС Мараш посредством 6 бр. тръбни кладенци и 1 бр. дренаж. През 2018 г. са отнети и използвани 25992 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 25992 м3 = 519,84 лв.
с. Злати войвода – Водовземането се осъществява от ПС Злати войвода посредством 1 бр. шахтов кладенец и 5 бр. дренажи. През 2018 г. са отнети и използвани 72996 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 72996 м3 = 1459,92 лв.
Сливенски минерални бани – Водовземането се осъществява от ВС Сливенски минерални бани посредством 5 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 259990 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 259990 м3 = 5199,80 лв.
с. Гергевец – Водовземането се осъществява от ВС Гергевец. През 2018 г. са отнети и използвани 37800 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 37800 м3 = 756,00 лв.
с. Крушаре – Водовземането се осъществява от ВС Гергевец. През 2018 г. са отнети и използвани 95040 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 95040 м3 = 1900,80 лв.
Община Твърдица
гр. Шивачево – Водовземането се осъществява от шахтови кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 297900 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 297900 м3 = 5958,00 лв.
Община Нова Загора
с. Полско Пъдарево – Водовземането се осъществява от ВС Полско Пъдарево посредством 6 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 46752 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 46752 м3 = 935,04 лв.
с. Омарчево – Водовземането се осъществява от ВС Полско Пъдарево посредством 6 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 44796 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 44796 м3 = 895,92 лв.
с. Дядово – Водовземането се осъществява от ВС Полско Пъдарево посредством 6 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 60000 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 60000 м3 = 1200,00 лв.
с. Каменово – Водовземането се осъществява от ПС Каменово посредством 1 бр. тръбен кладенец. През 2018 г. са отнети и използвани 160900 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 160900 м3 = 3218,00 лв.
с. Питово – Водовземането се осъществява от ПС Питово посредством 1 бр. каптиран извор и тръбен кладенец. През 2018 г. са отнети и използвани 72000 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 72000 м3 = 1440,00 лв.
с. Събрано – Водовземането се осъществява от ПС Събрано посредством 3 бр. тръбни кладенци. През 2018 г. са отнети и използвани 105800 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 105800 м3 = 2116,00 лв.
с. Коньово – Водовземането се осъществява от ПС Коньово посредством 1 бр. шахтов кладенец. През 2018 г. са отнети и използвани 47550 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 47550 м3 = 951,00 лв.
с. Брястово – Водовземането се осъществява от ПС Брястово. През 2018 г. са отнети и използвани 12360 м3 подземни води.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/ м3 х 12360 м3 = 247,20 лв.
Дължимата годишна такса за отчетния период от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., за населените места в община Сливен, за които няма издадени разрешителни при отнетите и подадени водни маси от 3 804 723 м3 възлизат на 76 094, 46 лева.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД ИБР – Изх. № ПО-02-376 от 11.06.2019 г., “ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б „б” от ЗВ, като титуляр по Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г., за водовземане от подземни води, представляващо годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. Поканата е получена от оспорващото дружество на 13.06.2019 г.
С Уведомление от Директора на БД ИБР – Изх. № ПО-02-376/2/ от 12.07.2019 г., получено от “ВиК Сливен“ ООД на 16.07.2019 г., оспорващото дружество е уведомено за започване на процедура по събиране на незаплатени такси за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г.
С оспорения АУПДВ № 267 от 11.09.2019 г. на Директора на БД ИБР е установено по основание и размер следното задължение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД: парични задължения за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 0396/04.07.2001 г., за населените места в община Сливен, за които няма издадени разрешителни, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер главница 76 094,46 лева и лихва за периода на забава 4 396,93 лева. Посочено е, че таксите са определени въз основа на представените декларации по чл. 194б от ЗВ. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ, от “ВиК Сливен“ ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по посоченото Разрешително. В акта е извършено позоваване на гореописания Констативен протокол и Протокол СЛ 369 от 10.09.2019 г., в които е обективирана проверка по документи, както и на изпратените до дружеството Покана за доброволно изпълнение и Уведомление за започване на производството за издаване на АУПДВ. АУПДВ е издаден на основание § 9 от Преходните и заключителни разпоредби от ЗВ, във връзка с чл. 166 от ДОПК, съгласно чл.1, ал.1, б.“а“, чл. 3, ал. 1, чл. 6, чл. 11, посредством чл. 12, ал.2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г.
По делото е назначена, изслушана и приета, съдебно-техническа експертиза от вещо лице със специалност „ВиК“. В заключението си вещото лице посочва, че изчисляването на съответната такса, като водните количества да бъдат определени на годишна база, при съобразяване критериите, методите и начините регламентирани от Закона за водите е обективно невъзможно към датата на съставяне на АУПДВ, както и към датата изготвяне на експертизата, понеже не би могло да се установи, в какъв обем по години са иззетите водни количества от съответните водоизточници - 107 броя сондажни кладенци, 67 броя шахтови кладенци, 140 броя дренажи и 12 броя каптирани естествени извори, на Общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, Област Сливен, както и че при проверка на констативните протоколи, на които е основан АУПДВ, както и от проверка на самият АУПДВ водните количества, върху които са начислена такси с него са възпроизведени от подадените от В и К - Сливен справки и декларации, без да са извършвани проверки относно реално ползван годишен воден обем. Съдът кредитира заключението в неговата констативна част, но не и в частта, в която се дава отговор на правни въпроси.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на оспорващото дружество на 19.09.2019 г. Жалбата срещу акта е подадена на 03.10.2019 г., в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗВ – за водовземане от подземни води. Съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон, е директорът на съответната Басейнова дирекция.
Таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане. Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В разглеждания случай относимата тарифа е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, се внасят в срок до 15 февруари на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2018 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Оспорващото дружество е уведомено за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта парични задължения. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество декларации за използваните количества вода за конкретния период. Същите са били представени от “ВиК Сливен“ ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ количества са определени и задълженията за такси, като размерите на тези задължения са идентични с декларираните от дружеството дължими такси. Не са представени от оспорващия данни за други намерени или изчислени стойности. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води.
Противно на твърдяното от оспорващото дружество, такса за водовземане се дължи, не само когато ползвателят има издадено разрешително, но и в случаите, когато използва води без основание. Това нормативно решение е регламентирано в разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, съгласно която, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон. Предвид горното правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база отнетото водно количество по подадените декларации от "Водоснабдяване и Канализация" ООД гр. Сливен, независимо, че към момента на проверката, разрешително № 0396/04.07.2001 г., издадено от Министъра на ОСВ, не е преоформено в определените срокове и е с изтекъл срок на действие. Изрично в АУПДВ административният орган е посочил като правно основание § 9 от ПЗР на ЗВ. Ето защо неоснователно е направеното възражение, че тъй като Разрешително № 0396 е с изтекъл срок на действие, то такова основание за дължимост на таксите към настоящият момент не съществува и актът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Дружеството е задължено по силата на чл. 194, ал.1 от ЗВ да заплати такса на база цялото отнето водно количество - иззето от съответните водоизточници, на база декларирания от него годишен обем вода. Този извод се подкрепя и от дадените в Решение № 4570/02.04.2014 г. постановено от състав на ІІІ отделение на ВАС по адм.д. 14965/13 г., в Решение № 8579 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2014 г., III о., и Решение № 7016 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2014 г., III о., тълкувания на понятието "водоползване" извлечено от разпоредбите на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /отменена с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г./ и Закона за водите. Съгласно цитираните съдебни актове съдържанието на тарифата е обособено в два раздела: раздел I "Такса за правото на водоползване" и раздел II "Такса за разрешено ползване на воден обект". При логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ във връзка с чл. 9 и сл. от тарифата следва изводът, че § 9 се отнася само и единствено до използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В този смисъл законодателят е последователен в използването, респ. в разграничаването на понятията "водоползване" (т.е. ползване на води) и "ползване на воден обект". Параграф 1, т. 34 от ДР на ЗВ от ЗВ регламентира, че "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съответно ползването на водите и ползването на водните обекти са две коренно различни по своя характер и съдържание дейности, респ. за тях се дължат и две отделни такси: такса за водоползване и такса за ползване на воден обект. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище е, че § 9 от ПЗР на ЗВ се отнася само до ползването на води, но не и до ползването на воден обект (какъвто е настоящият случай). В § 1, т. 7 от ДР на ЗВ (преди изменението му с ДВ, бр. 65 от 2006 г.) е дефинирано понятието "водоползване" (променено впоследствие на "водовземане"), а в § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е дефинирано понятието "ползване" на водния обект. Тоест това са две различни дейности, като първата обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а втората представлява всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите му. Затова прилагането на § 9 от ПЗР на ЗВ касае само и единствено използването на водите. Предвид горното правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база цялото отнето водно количество от "Водоснабдяване и Канализация" ООД Сливен. В тежест на страната е да установи благоприятните за нея факти и тъй като доказателства в тази насока от оспорващия не са представени, съдът следва да приеме, че посочените от административния орган количества вода са правилно установени. В този смисъл е и Решение № 10256 /03.07.2019 г. на ВАС на РБ - Осмо отделение по адм. дело № 3148/2019г.
Приетите
в оспорения акт стойности на таксите за процесния
период са определени правилно. Тези стойности са идентични с размерите на
таксите, определени и декларирани като дължими в декларациите по чл. 194б от
ЗВ. Извършените изчисления са точни. Размерът на таксите правилно е изчислен от
по формулата Т = Е х W, предвидена в относимата за
периода Тарифа за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. Съгласно чл. 12, ал. 2, т.
1 от Тарифата, единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за обществено питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв/куб.м., поради което размерите на таксите са определени
правилно по формулата, както следва: Т = Е х W. Правилно е изчислен и общият размер на таксата
за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., а
именно : : Т = Е х W = 0,02 лв/куб.м. х 3 804 723 м3
= 76 094, 46 лева, на основание § 9 от ПЗР на ЗВ.
По делото не се спори, че таксите за процесния период не са заплатени от оспорващото дружество.
Съгласно
чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, дължимите такси за водовземане
се внасят в срок до 15 февруари на следващата година. Така уреденият краен срок
за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и
съответно – началната дата, от която се дължи законната лихва. Оспорващото
дружество не е направило възражение за неправилно определени лихви за забава на
задълженията, не бяха представени и доказателства, които да оборват изводите на
административния орган за размера на дължимите лихви, поради което съдът следва
да приеме, че същите са правилно определени.
По изложените съображения, оспореният АУПДВ е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане № 267 от 11.09.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е установено по основание и размер следното задължение: парични задължения за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 0396/ 04.07.2001 г., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., както следва: главница 76 094,46 лева и лихва за периода на забава 4 396,93 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: