Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
Мл.с.
ТАНЯ КУНЕВА
при участието на
секретаря Eлка И.,
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д.
№ 189 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба с вх. №
16061/21.12.2018 г. на В.Ш., чрез адв. С.Д., в качеството му на присъединен взискател по изп.д. № 20178950400986 на ЧСИ Людмил Станев и по жалба с вх. № 16132/27.12.2018 г. на К.Б.Ш., ЕГН **********, чрез адв. Б.Д.,
в качеството й на длъжник по същото
изп.дело, и двете срещу предявеното им на 18.12.2018 г. разпределение на сумата по публичната
продан на идеални части от недвижим имот, собственост на длъжника, на
основание чл. 463 от ГПК.
В
жалбата на В.Ш.
се излага, че обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно
при разпределение на сумата от публичната продан, съдебният изпълнител е взел
предвид издаденото от ЧСИ Данова по изп. д. №21/2011 г. удостоверение за
присъединяване на А. В.Е. Ш., съгласно което вземането й възлизало на сумата от
153923,57 лева, и е разпределил сумата от 18650,19 лева. Навежда доводи за
перемиране на изп. д. №21/2011 г., поради неизвършване на изпълнителни действия
повече от две години. Сочи, че ЧСИ Данова е следвало да вдигне наложената
възбрана върху имота, продаден на публична продан по настоящото изпълнително
дело, поради прекратяването му по силата на закона, а ЧСИ Станев да не заделя
суми по разпределението в полза на Ш.. По тези съображения счита, че като
взискател не следва да участва Ш., поради което моли за отмяна на извършеното
разпределение.
В
писмен отговор в срока по чл. 436 от ГПК първоначалният взискател „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД, чрез адв. Г.Ж.,
изразява становище за основателност на жалбата, като споделя изложените в нея
доводи. Намира, че удостоверението на ЧСИ Данова по чл. 456 от ГПК не следва да
се взима предвид при извършване на разпределението, тъй като изп.д. № 21/2011
г. е прекратено по силата на закона. Моли се за отмяна на разпределението и да
се извърши ново разпределение, от което да бъде изключена А. Ш.т като
взискател.
В
срока по чл. 436 от ГПК А. Ш.т, К.Ш.,*** не са депозирали становище по жалбата.
В
жалбата на К.Б.Ш. се излага, че
обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се
моли за неговата отмяна. Оспорва вземането на А.Е. с твърдения, че същото е
заплатено в производството по ид.д. №21/2011 г. Обосновава, че в извършеното
разпределение на ЧСИ Данова в полза на този взискател са изплатени суми, които
погасяват дълга на длъжника Ш., поради което издаденото удостоверение по чл.
456 от ГПК не отразява действителния размер на вземането. Отделно от това,
твърди, че ид.д. №21/2011 г. е
прекратено по силата на закона на осн. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Релевира и
възражение за погасяване на вземането на взискателя Е. по давност. Оспорва
наличието на дълг и към взискателя Ш., тъй като вземането по образуваното от
него изп.д. №655/2016 г. е заплатено в резултат на проведената по това дело
публична продан. Намира, че предявеното разпределение съставлява проект, а не
същинско такова. Посочва, че неправилно съдебният изпълнител е определил и
посочил привилегиите по чл.136 от ЗЗД. Намира, че е налице неяснота относно кои
задължения се погасяват и по какъв ред (разноски, лихви, главница) и какъв е
остатъчният размер на дълга на всеки от кредиторите.
Становища
по жалбата от страна на „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД, В.Ш., А. *** не са постъпили.
По
делото са приложени мотиви на ЧСИ по обжалваното с постъпилите жалби разпределение.
По жалбата на присъединения взискател сочи, че размерът на вземанията на
другите взискатели е съобразен с представените от тях официални документи,
удостоверяващи размера и изискуемостта
на вземането, като съдебният изпълнител не е компетентен да се проверява
удостоверените обстоятелства или наличието на предпоставки за прекратяване на
изп.дело по силата на закона. По жалбата на длъжника излага идентични
съображения, като в допълнение сочи, че вземане за разноски по чл.136, т.1 от ЗЗД не съществува към датата на разпределението, поради погасяването му с
постъпилите по-рано парични суми по изпълнителното дело по други изпълнителни
способи. Намира, че правилно в разпределението е посочен общия размер на
вземането с отделните му компоненти и каква част се погасява, при съблюдаване
на принципа на съразмерност, доколкото вземанията на кредиторите са еднакви по
ред.
В открито съдебно заседание жалбоподателите В.Ш., чрез адв. А., и К.Ш., чрез адв. Ш.,
поддържат депозираните жалби и молят за отмяна на извършеното разпределение
като незаконосъобразно. Настоява се, че по изп.д. № 21/2011 г. липсва акт на
съдебния изпълнител, с който да се спира производство по делото, поради което
същото е прекратено по силата на закона. Намира, че размерът на вземанията
следва да бъде съобразен към датата на публичната продан 15.03.2018 г.
Въззиваемият „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД, чрез процесуален представител в
открито съдебно заседание изразява становище за основателност на жалбите и
счита, че взискателят Ш.т не следва да участва в разпределението на сумите,
получени от публичната продан. Въззиваемите А.
*** не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище.
Съдът, като взе предвид материалите по изпълнителното дело, изложените в жалбата оплаквания
относно законосъобразността на обжалваното разпределение, намира за установено
от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 986/2017 г. по описа на ЧСИ Людмил
Станев е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д. №
396/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с който К.Б.Ш. е осъдена да
заплатина „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД сумата от 17000 лева, представляваща
съответната й част от двойния размер на платеното като задатък в общ размер на
25 500 лева по предварителен договор за покупко-продажба от 29.04.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата в размер на 146.68 лева, считано от
15.10.2013 г. до завеждане на иска на 15.11.2013 г. и законна лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 93,
ал. 2 от ЗЗД.
В хода на изпълнителното производство по право са присъединени
Община Варна и ТД на НАП Варна.
Въз основа на издадено удостоверение с изх. №
14990/27.10.2017 г. на ЧСИ Надежда Денчева, с което е удостоверен размер на
дълга на К.Ш. и Б.Ш. в размер на 159804,70 лева, В.Ш. е присъединен като
взискател с разпореждане на съдебния изпълнител от 31.10.2017 г.
С разпореждане от 12.11.2018 г. съдебният изпълнител
Станев е присъединил взискателя Ш.т към настоящото производство въз основа на представеното по делото
удостоверение №18322/01.11.2018 г. на ЧСИ Данова по изп.д. № 21/2011 г.,
удостоверяващо размер на дълга на К.Ш. спрямо Ш.т от 158209,40 лева.
Видно от протокол от 15.03.2018 г. на ЧСИ
Станев за купувач след проведената в периода 14.02.2018 г. до 14.03.2018 г.
публична продан на имот, собственост на К.Ш., представляващ 95 кв. м. ид.ч. от
ПИ с идентификатор № 10135.2559.226, находящ се в гр. Варна, бул. „Васил
Левски“, е обявен П.Г. при цена 29811 лева. Същият му е възложен с влязло в сила постановление за възлагане от
29.03.2018 г.
На 22.11.2018 г. съдебният изпълнител е
изготвил атакуваното разпределение на сумите, постъпили от публичната продан,
съобразявайки дълга на всеки от взискателите към датата на съставянето му.
Не е спорно, че разпределението е връчено на
страните по изпълнителното дело на 18.12.2018 г.
В хода на настоящото производство е
приобщеното изп. д. № 21/2011 г. на ЧСИ Данова, видно от материалите на което на
14.10.2011 г. е изготвено разпределение на постъпилите от продажбата на
собствен на длъжника К. Ш. имот за
сумата в размер на 100501 лева, предявено на страните на 31.10.2011 г.
С молба вх. № 14214/03.11.2011 г. взискателят
А. Ш.т е уведомил съдебния изпълнител, че оспорва вземането на „Хипокредит“ АД,
поради което моли събраната от публичната продан сума да не бъде предавана на
взискателя с оспорено вземане.
Във връзка с дадените от съдебния изпълнител
указания на 01.12.2011 г. Ш.т е представил доказателства за предявен иск срещу
„Хипокредит“ АД.
С молба от 04.11.2014 г. длъжникът К.Ш. е
поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, по която е постановен отказ на ЧСИ Данова по съображения, че
същото е спряно до постановяване на влязло в сила решение по предявения чл.
464, ал. 1 от ГПК иск.
Въз основа на така установеното, съдът
достига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 462, ал. 1 от ГПК
легитимирани да обжалват разпределението са длъжника и всички взискатели в
изпълнителното производство, като съгласно ал. 2 на същия текст, жалбата следва
да бъде подадена в тридневен срок от предявяването на разпределението.
Жалбоподателят В.Ш. има качеството на взискател по
изпълнителното производство, а жалбоподателката К.Ш. има качеството на длъжник,
поради което са легитимирани да обжалват разпределението. Атакуваното
разпределение е предявено на страните на 18.12.2018г. Жалбите на В.Ш. и К.Ш. са депозирани на 21.12.2018г., т.е.
в срока по чл. 462, ал. 1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
Съобразно чл. 463, ал. 1 от ГПК разглеждането
на жалбата се извършва по реда на чл. 278 ГПК, поради което и на основание чл.
278, ал. 2 от ГПК след отмяната съдът следва да разреши въпроса по същество,
като изготви сам разпределение. По направените оплаквания
в жалбата срещу разпределението, извършено от СИ, настоящият състав на съда, с
оглед на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, действа
като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалваното
действие на СИ.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях. Разпределението
се извършва с цел да се разреши конкуренцията между вземанията на различни
взискатели по едно изпълнително дело при недостатъчност на постъпленията за
пълното удовлетворение на всеки от тях или с цел да се разреши същата
конкуренция, но при определяне на сумата, с която може да се извърши прихващане
с вземането на взискател, обявен за купувач, или с цел да се определи сумата,
която взискателят следва да възстанови на длъжника при по-висока от вземането
му стойност на имота.
Редът на предпочтително удовлетворение на
вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване
на вземанията с еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания, които
са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
Процесуалните правила за присъединяване на взискатели
са уредени в разпоредбите на ГПК (чл. 456 – чл. 459), като в чл. 458 е
регламентирано присъединяването по право, при което съдебният изпълнител е
длъжен служебно да вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като
отдели сума за неговото удовлетворяване. Присъединен по право кредитор е
държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания.
Поради това и по изпълнителното дело, редом с
първоначалния взискател „Аутсорсинг
Ай Ти Сървисиз“ ООД са присъединени и Община Варна и ТД на НАП Варна.
Спор относно това обстоятелство няма между страните.
Спорният по делото въпрос е относно предпоставките за
присъединяване на другите двама взискатели, участващи в разпределението – В.Ш.
и А.Е.-Ш.т.
За да бъде присъединен като взискател по вече
образувано изпълнително дело, кредиторът следва да стори това в сроковете по чл.
456, ал. 1 от ГПК, като по аргумент от ал. 2 следва да представи изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че
изпълнителният му лист е приложен към друго дело.
В случая видно от представените по изпълнителното дело
писмени доказателства в полза на В.Ш. е издадено удостоверение с изх. №
14990/27.10.2017 г. на ЧСИ Надежда Денчева, с което е удостоверен размер на
дълга на К.Ш. и Б.Ш. в размер на 159804,70 лева, поради което и кредиторът е
присъединен като взискател по делото. Представен е препис и от изпълнителния
лист, удостоверяващ право на принудително изпълнение спрямо длъжниците. Преди
изготвяне на атакуваното разпределение е издадено удостоверение от ЧСИ Надежда
Денчева, съобразно което задължението на Ш. спрямо Ш. към 12.11.2018 г. възлиза
в размер на 10816,52 лева. Ето защо,
съдът намира, че кредиторът В.Ш. своевременно е представил доказателства за
съществуващо в негова полза неудовлетворено притезание, предмет на друго
изпълнително дело – преди извършване на разпределението, поради което има право
да участва в последното. Поради това като неоснователни се преценяват доводите
на жалбоподателката К.Ш., че кредиторът Ш. не е следвало да бъде включен в
разпределението. Въз основа на издаденото от съдебния изпълнител Надежда Денчева
удостоверение кредиторът Ш. има право да бъде присъединен към изпълнителното
дело образувано при ЧСИ Людмил Станев, като последният не е компетентен да
проверява достоверността на удостоверените в него факти. Още повече от данните
по делото се установи, че дългът спрямо Ш. не е изцяло погасен, поради което
същият има право да участва в настоящото разпределение като присъединен
взискател.
На следващо място, оплакванията в жалбите на
присъединения визскател В.Ш. и длъжника К.Ш., че кредиторът А. Ш. не е следвало
да бъде присъединяван по делото и включван в разпределението, са неоснователни.
Доводите на жалбоподателите в тази насока са основани на твърдения за
перемиране на изпълнителното дело № 21/2011 г. по описа на ЧСИ Станимира
Данова, както и че вземането е погасено чрез плащане, евентуално по давност.
Въз основа на представеното по делото удостоверение № 18322/01.11.2018
г. на ЧСИ Данова по изп.д. № 21/2011 г., удостоверяващо размер на дълга на К.Ш.
спрямо Ш.т от 158209,40 лева, с разпореждане от 12.11.2018 г. съдебният
изпълнител Станев е присъединил взискателя Ш.т към настоящото производство. С
молба от 30.11.2018 г. е представено актуализирано удостоверение досежно
размера на дълга.
Както се коментира по-горе, за да се присъедини към
изпълнителното дело на друг взискател, кредиторът следва да представи
изпълнителен лист или удостоверение, че такъв е представен по друго
изпълнително дело. В случая такова удостоверение е представено, поради което
съдебният изпълнител не е компетентен да преценява дали вземането действително
съществува, доколкото се удостоверява присъдено от съда вземане срещу
длъжниците. Институтът на перемиране на изпълнението по чл. 433, т. 8 ГПК е
съществено различен от този на погасяване по давност на вземането на взискателя.
Дори изпълнителното производство да е прекратено по силата на закона не означава,
че вземането на кредитора се е погасило. Още повече от данните по изпълнително
дело №21/2011 г. е видно, че предаването на сумата получена по това дело е
спряно, поради възникнал спор между кредитори. Неоснователни са доводите на
жалбоподателите, че поради липсата на изричен акт за спиране на производството,
същото се е прекратило по силата на закона. В случая е предявен иск по чл. 464
от ГПК за оспорване вземането на друг кредитор, като по аргумент от второто
изречение на посочената разпоредба предявяването на иска спира предаването на
сумата. Това е вменено законово задължение на съдебния изпълнител и
представлява обективна пречка за извършване на последващи изпълнителни
действия. Поради това не може да се приеме, че изпълнителното дело се е
прекратило и не е следвало да се издава удостоверение. Освен това, кредиторът с
неудовлетворено вземане разполага с възможността въз основа на издадения в
негова полза изпълнителен лист по всяко време да предприема действия по
принудително изпълнение, като длъжникът от своя страна може да се брани с
твърдения за погасяване на вземането на основания възникнали след приключване
на съдебното дирене решението, по което се изпълнява (чл. 439 от ГПК). Ето
защо, доколкото изпълнителното основание съществува към датата на присъединяването
по чл. 459 от ГПК и не е налице влязъл в сила съдебен акт, с който
удостовереното вземане по него да е отречено, правилно Ш.т е присъединен като
взискател по настоящото изпълнително производство. Още повече, съдебният
изпълнител не може да разрешава породил се между страните правен спор за
погасяване на вземането по давност или спор между кредитори по чл. 464 от ГПК.
Подобни възражения не могат да бъдат разглеждани и в рамките на производството
по обжалване на разпределението по чл. 463 от ГПК, тъй като е налице специален
ред за това, предвиден в закона.
Установява се от приложеното
изпълнително дело, че постъпилата сума по изпълнителното дело в размер на 29811
лева е недостатъчна да покрие всички вземания на взискателите, лихви и
разноски, поради което съобразно чл. 462 от ГПК се налага извършване на разпределение.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установяват
размерите на главница, лихви и разноски по издадените и приложени по
изпълнителното дело изпълнителни листи, във връзка с които е извършено
обжалваното разпределение.
Съдът възприема заключението на вещото лице, в частта
в която се констатира, че постъпилата след публичната продан сума възлиза на
29811 лева. Въз основа на данните от изпълнителните дела вещото лице е
установило, че размерът на дълга към датата на разпределението 22.11.2018 г. възлиза
на сумата от 196422,26 лева. Съдебният изпълнител е изчислил общ размер на
дълга от 195551,09 лева. Оттам начислената такса на ЧСИ по т. 26 от Тарифата е
в различен размер. Това несъответствие с изготвеното от съдебния изпълнител
разпределение, налага извършване на ново разпределение съобразно установените
съда размер и начин на погасяване на всяко едно от вземанията на взискателите
при съобразяване на чл. 136 от ГПК, поради което извършеното разпределение по
протокол от 22.11.2018 г. следва да бъде отменено.
Събраната от публичната продан сума е достатъчна за
удовлетворяване на привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 6 от ЗЗД и поради това те следва да се погасят изцяло, а остатъкът за
разпределение между хирографарните кредитори възлиза на сумата от 23857,96
лева.
Ето защо по т. 1 от 136 от ЗЗД следва да разпредели
сумата от 720 лева в полза на „Аутсорсинг
Ай Ти Сървисиз“ ООД, представляваща разноски по изп. дело за адвокатско
възнаграждение, по т. 2 – сумата от 48,82 лева в полза на Община Варна за
местни данъци и такси и по т. 6 – сумата от 5184,22 лева в полза на НАП.
Остатъкът от 23857,96 лева следва да послужи за удовлетворяване на задълженията на
хирографарните кредитори съразмерно.
Общият размер на дълга, съобразно ССчЕ на
първоначалния взискател Аутсорсинг
Ай Ти Сървисиз“ ООД възлиза на сумата от 25694,59 лева, от които 17000 лева
главница, 146.68 лева лихви по ИЛ, законна лихва към 22.11.2018 г. 8547,91 лева. На основание чл. 136, ал. 2 от ГПК с оглед принципа за съразмерно удовлетворяване на кредиторите на длъжника,
сумата за погасяване на дълга възлиза на 2955,82 лева, с която се погасява
законната лихва и лихвата по изпълнителния лист. Следва да се отбележи, че
меродавният момент за установяване размера на дълга, в това число дължимите
лихви, е датата на извършване на разпределението, а не датата на провеждане на
публичната продан. В тази връзка, съдът не взема предвид размера на лихвата,
изчислена от вещото лице по допълнителната ССчЕ към 15.03.2018 г., а тази към
датата на разпределението – 22.11.2018 г.
Размерът на дълга спрямо Ш. към датата на изготвяне на
разпределението 22.11.2018 г. е в общ размер на 10846,57 лева, от които
10816,52 лева главница и 30,05 лева законна лихва. От тях следва да се погаси
сумата в размер на 1246,75 лева, от които 30,05 лева лихва и 1216,70 лв.
главница.
Съобразно заключението по допуснатата ССчЕ
задължението спрямо взискателят Ш.т възлиза на сума в общ размер на 153928,06
лева, от който се погасява сумата от 17708,64 лева –законна лихва към датата на
разпределението и лихва по изпълнителния лист.
Съдът възприема заключението на вещото лице изцяло в
частта, в която се установява, че таксите на ЧСИ възлизат на сумата от 1946,75
лева, от които обикновени такси 644,85 лева, дължима такса по т. 20 – 431,35
лева, такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ - 870,55 лева, поради което тази сума следва
да послужи за удовлетворяване на вземането на съдебния изпълнител. Съобразно
заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, което се
кредитира като обективна и компетентно дадена, до датата на публичната продан
15.03.2018 г. от ЧСИ не са събирани никакви суми за такса по т. 26, поради
което съдът възприема направите от вещото лице изчисления.
Въззивникът В.Ш. е претендирал разноски в размер
430 лева, които следва да се възложат в тежест на длъжника.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпределение
от 22.11.2018 г., изготвено
по изп.д. №
20178950400986 на ЧСИ Людмил Станев И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
РАЗПРЕДЕЛЯ
постъпилата от публичната продан на недвижим имот
сума по изпълнителното дело в размер на 29811
лева, като недостатъчна за удовлетворяване на всички
вземания, при съобразяване разпоредбите на чл.136 от ЗЗД, Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както следва:
1. По реда на
привилегиите, съгласно чл. 136, ал. 1,
т. 1 от ЗЗД за такси и разноски по изпълнението, вкл. и по т.26 от Тарифата
към ЗЧСИ – 1946,75 лева, от които: обикновени
такси 644,85 лева, дължима такса по
т. 20 – 431,35 лева, такса по т.26
от Тарифата към ЗЧСИ - 870,55 лева;
2. По реда на привилегиите, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за такси и
разноски по изпълнението – 720 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по изп. д. на „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД;
3. По реда на привилегиите, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – 48,82 лева, дължим в полза на Община
Варна местен данък за изнесения на публична продан недвижим имот;
4. По реда на привилегиите, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД – 5184,22
лева, дължима сума в полза на НАП.
5. За взискателите, на основание чл. 136, ал. 2 от ЗЗД, както следва:
- „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД, ЕИК
********* – 2955,82 лева, от които за погасяване по изп.д. № 986/2017 г. по
описа на ЧСИ Людмил Станев на сумата от 2809,14
лева законна лихва към 22.11.2018 г. и 146,68 лева по изп.лист;
- В.А.Ш., ЕГН ********** – 1246,75 лева, от които 30.05 лева за погасяване на законна лихва
към 22.11.2018 г. и 1216,70 лева главница, съгласно удостоверение с изх. № 14990/27.10.2017 г.
на ЧСИ Надежда Денчева по изп.д. № 655/2016 г. на ЧСИ Надежда Денчева.
- А. Ванхан Е.
– Ш.т, род. *** г., паспорт NC4X0L8HPJ, издадена на 06.02.2009 г. от
Консултат Малага, Испания – 17708,64
лева, от които 17399,91 лева за погасяване
на законна лихва към 22.11.2018 г. и 308,73 лева лихва по изп.лист, съгласно удостоверение №18322/01.11.2018 г.
на ЧСИ Станимира Данова по изп.д. № 21/2011 г.
ОСЪЖДА К.Б.Ш., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.Ш., ЕГН **********, сумата от 430 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл.463 ал.2 ГПК.
След влизането му в сила препис от
решението да се изпрати на ЧСИ за сведение и предприемане на следващите се
действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: