Р Е Ш
Е Н И Е № ……
гр. София, 17.02.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV - „Д" състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Ивелина
Симеонова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 12998 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 187189 от
08.08.2019 г. на СРС 51 с-в, по гр. д. № 80785/2018 г. на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД Столична община, е
осъдена да заплати на Д.И.В., ЕГН
**********, сумата 4 300 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства от счуване на лъчевата кост на лявата ръка, претърпени вследствие на
падане на 18.01.2014 г. в неравност от нарушена настилка на левия тротоар на
бул. „Братя Бъкстон“ в гр. София, ведно
със законната лихва от 18.01.2014 г. до окончателното погасяване
на задължението, като иска е отхвърлен за сумата над 4 300 лв. до пълния размер
от 7 000 лв. Страните са осъдени за разноски, съобразно изхода от спора.
Решението се
оспорва от Д.И.В. в частта, в
която иска е отхвърлен до пълния предявен размер с доводи, че в тази част
решението не е съобразено с нормата на чл. 52 ЗЗД за определяне справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че съдът правилно
е възприел установената по делото фактическа обстановка, но не е съобразил
преживените от ищцата болки и страдания от двете счупвания в цялост, както и
обстоятелството, че въпреки зарастването на ръката на ищцата, тя няма да се
възстанови напълно, предвид възрастта й. Дори да отшумят физическите болки, те
ще се възобновяват при разваляне на времето и натоварване на ръката. Поддържа
се още, че СО следва да предприема необходимите мерки за поддръжка и ремонт на
тротоарните настилки по булевардите, които са трудно проходими, както и относно
спрелите по тях автомобили. Излагат се съображения, че при определяне размера
на обезщетението следва да се съобразят обстоятелствата относно характера и
вида на увреждането, механизма, по който е получено, интензивността и
продължителността на претърпените болки, в съответствие с общовъзприетото
понятия за справедливост и икономическото състояние в страната. Поддържа се, че
и до днес СО не е предприела мерки за нормализиране на тротоарите по бул.
„Братя Бъкстон“. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и
да се уважи иска изцяло. Претендира разноски съгласно списък.
Ответникът Столична община оспорва жалбата в
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че по делото не се доказани по
правилата на чл. 154 ГПК предпоставките за уважаване на иска по чл. 49, вр. с
чл. 45 ЗЗД и ангажиране на отговорността на СО за вреди от действия на нейни
служители. Не е установено, че в участъка от бул. „Братя Бъкстон“, по който се
е движела ищцата е имало дупка в тротоарната настилка. Излага се още, че ищцата
не е посочила каква правна норма са нарушили служителите на СО, нито е изложила
конкретни факти, налагащи извършване на текущ ремонт на тротоара или действия
по поддръжка на пътното платно, които да не са осъществени от служителите на
СО. Не са установени вина и причинна връзка на вредата с действията на
служителите на СО, а инцидента може да е причинен и от невниманието на ищцата
или да се дължи на други здравословни проблеми. Моли да се потвърди решението в
оспорената част и да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът СО също е подал въззивна жалба
срещу посоченото по-горе решение в частта, в която искът е уважен. Поддържат се
аналогични съображения на тези, изложени в отговора на основната въззивна
жалба. Излагат се доводи, че по делото не е доказано да е осъществен
фактическия състав на нормата на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД - т. е. вредите,
претърпени от ищцата да са в пряка причинна връзка с действията (бездействията)
на служителите на СО и да са осъществени при или по повод изпълнение на възложената им
работа. Не се установява, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, да са налице
неравности в участъка от пътя, в които се твърди, че ищцата е претърпяла вреди,
които да са били в отклонение от нормите за поддръжка на тротоарите в състояние
годно за безопасно придвижване на пешеходци. Твърди се, че в производството не
е доказано съществуването на дупка в настилката. Ищцата не е посочила
определена правна норма, която да е нарушена от служителите на СО, нито е
посочила конкретни факти, налагащи текущ ремонт на участъка от тротоара. Излагат
се съображения, че по делото не са доказани предпоставките за ангажиране
отговорността на СО. Твърди се освен това, че не са установени вина и причинна
връзка на вредата с конкретните действия на служителите на СО по поддръжката на
пътната настилка, както и че вредите може да са причинени от невниманието на
ищцата или да се дължат на нейни здравословни проблеми. Мило да се отмени
решението в оспорената част. Претендира разноски, като прави се възражение за прекомерност на разноските на насрещната
страна, по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна по тази жалба - ищцата Д.И.В., чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че в обжалваната от ответника част решението е правилно,
законосъобразно и обосновано, съобразено със събраните по делото писмени и
гласни доказателства и материалния закон. Механизмът на увреждането на ищцата е
установен от показанията на свидетеля В., както и от приетата по делото СМЕ.
Отговорността на СО е определена в ЗП, ППЗП, ЗДвП, ППЗДвП и Наредбите по
прилагането им, в които законодателят е определил, че пътищата в рамките на
населените места са общинска собственост. Отговорността на СО възниква в
резултат от бездействието на служителите й за привеждане на тротоарите в
нормално състояние за безопасното им използване от пешеходците по
предназначение. Твърди се, че не се установява служителите на СО да са
изпълнили задълженията си, от което за ищцата са настъпили процесните вреди,
установено по вид и характер в производството. Моли да се остави без уважение
жалбата на ответника. Претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Претенцията е насочена към
ангажиране отговорността на ответника СО на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,
като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни правни
норми. По отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от
доводите по въззивните жалби.
Решението е постановено при задълбочено обсъждане на
събраните по делото доказателства и при напълно изяснена фактическа обстановка
от СРС, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря
изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
доказателствата относими към доводите на страните по въззивните жалби.
По
съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС и като съобрази
изложеното в жалбите, съдът намира
следното :
Принципът е,
че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е предвидено
изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на работата,
при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност,
която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от
вината на възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г.
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е
предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите.
Ангажирането на отговорността на ответника по
посочения ред изисква осъществяването на противоправно причинени вреди от
действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод
извършване на възложена от ответника работа, наличие на причинно - следствена
връзка между поведението на деликвента и претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Несъмнено СО отговаря по чл. 49 ЗЗД за действията и
бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. Отговорността
е за чужди противоправни и виновни в случая бездействия. Тя има обезпечително -
гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица. Вината по силата на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а по делото презумцията не е оборена от ответника, чиято е била
тежестта на доказване.
Въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал
и СРС, че от събраните писмени доказателства, обсъдени подробно в решението, в
това число неоспорената от страните СМЕ, както и
от показанията на свидетелите Н. Г.В. и Н.И.Н., се установява, че на 18.01.2014
г. около 14, 30 ч. - 15, 00 ч. на връщане от магазин „Фантастико“, находящ се
на бул. „Братя Бъкстон“ в гр. София към дома си, вървейки по левия тротоар, в
посока бул. „Цар Борис“ ІІІ, на който бил паркиран лек автомобил, ищцата трябвало
да мине през дясната част на тротоара, където имало хлътване с дълбочина 15-20 см. и с дължина и
ширина 80-100 см., поради което се подхлъзнала на неизсъхнала кал, паднала и
счупила китката на лявата си ръка.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
ответника, че в производството не са установени пълно и главно, при
разпределена от СРС доказателствена тежест, всички изискуеми предпоставки за
ангажиране отговорността на СО за претърпените от ищцата вреди, в резултат от
посочения инцидент. Неоснователен е и довода, че не било изяснено кои законови
норми са нарушени от служителите на СО по отношение задълженията за поддръжка
на тротоарите на територията на гр. София.
В съответствие с установената
съдебна практика СРС е приел, че в
правната уредба съществуват преки задължения за общинската
администрация във връзка с управлението, изграждането и стопанисването на
общинските пътища и поддръжката на
тротоарите и съоръженията в рамките на урбанизираните територии, както и срокове за тяхното
изпълнение. Този въпрос е разрешен в т. 3 от
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г.
на ВКС и ВАС, съгласно което „лицата, които стопанисват пътя,
го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно за препятствия по
него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок, а тези задължения са нормативно уредени в чл. 2 от Закона
за общинската собственост, чл. 3, чл. 8, чл. 30 - 32 от Закона за пътищата, ППЗП и чл. 3, чл. 167 от ЗДвП“.
В случая тротоарът, на който е настъпил процесният инцидент, е общинска собственост, съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и задължението
за поддържането му е на СО, доколкото според чл. 30, ал. 4 от ЗП организирането на дейността по поддържане на тротоарите в
границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община, както приема и СРС. Такова задължение е предвидено и
в чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б от Правилника за прилагане на ЗП. Следователно в
тежест на ответника Столична Община съществува задължение да подържа в
изправност тротоарите, попадащи в административните й граници, какъвто
безспорно е този, находящ се в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“. Възраженията
на ответника, че не е установено, че СО има нормативно установени задължения да
извършва текущи ремонти и да поддържа тротоарите, са неоснователни. Освен това,
доколкото ищцата поддържа отрицателния факт, че тротоарът е бил в неизправно
състояния, поради бездействието на служителите на ответника, в тежест на СО е
било да проведе пълно доказване на положителния факт, че е изпълнила
задълженията си да приведе тротоара в изправно такова.
От показанията на свидетеля Н. В., които кореспондират
с останалите писмени доказателства, се установява, че процесният инцидент е
настъпил на левия тротоара на бул. „Братя Бъкстон“, както и че мястото на
тротоара, където е паднала ищцата, е било счупено и хлътнало, а в хлътналата
част е имало камъни. Тези показания не са оборени от ответника, поради което
основателно СРС е приел за установено в производството, че Столична Община не е
изпълнила вменените й в законите задължения да подържа тротоара в изправно
състояние или евентуално да предприеме необходимите мерки да сигнализира за
препятствието на него, за избягване на инциденти с пешеходци.
Основателно СРС е приел, че горния извод не се
опровергава от приетия пред него констативен протокол от 30.01.2019 г., понеже
в протокола е констатирано състоянието на тротоара на бул. „*******към датата
на съставянето му, а не през 2014 г., когато е настъпил инцидента. Освен това констативния
протокол е документ, който изхожда от Столична Община, поради което не
съставлява годно доказателство за изгодните за ответника факти.
Неизпълнението на задължението за поддържане на
тротоара в изправно състояние по същността си представлява противоправно
бездействие от страна на служителите на ответника, на които е възложена тази
дейност.
Ответникът не е оборил презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и обосновано СРС е приел, че следва да се ангажира отговорността му за
виновното неизпълнение на задълженията на съответните служители, на които е
била възложена работата по поддръжка, обезопасяване и ремонтиране на процесния
тротоар.
Съдът споделя и изводите на
СРС, че по делото се установяват по вид и количество претърпените от ищцата
вреди. От заключението на съдебно медицинската експертиза, приета пред СРС и
изготвена при съобразяване на събраните в производството доказателства, в това число
и медицинските документи, което настоящият състав намира за обосновано и
кредитира, се установява, че ищцата е получила счупване на лъчевата кост на лявата ръка, което е причинило трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период по - дълъг от 30 дни.
Според заключението травмата е резултат от действието на твърд тъп предмет и
съответства на механизма на удар на ръката с отворена длан върху широка контактна
повърхност, т. е. при падане с опорна лява ръка с отворена длан. Вещото лице е
посочило, че възстановяването при този вид счуване на лъчевата кост е 3-5
месеца. В открито съдебно заседание на 07.06.2019 г. вещото лице е посочило, че
при такова счупване е възможно пълно костно възстановяване, но функционалните
смущения при натоварване на крайника и при влошаване на атмосферните условия,
особено при студено и влажно време, ще останат.
От заключението,
както и от показанията на свидетеля Н. Н. се установя, че счупването на лявата
ръка на ищцата й е причинило болки и страдания, неудобства и затруднение в
ежедневното обслужване. Според свидетеля Н., ищцата е била с гипсирана ръка
повече от месец и непрекъснато е
изпитвала болки, за което е приемала болкоуспокояващи. Оплаквала се от липса на
сила, за да извършва елементарни дейности, като след инцидента тя не е можела да
ползва пълноценно лявата си ръка. Обездвижването продължило около половин
година. Свидетелят й помагал за някои неща в ежедневието. Той сочи, че и към
момента на разпита ищцата изпитва болки при почистване, преместване на мебели и
при разваляне на времето.
Не са налице основания да не се кредитират показанията
на свидетеля, разпитан пред СРС и съдът ги намира за непротиворечащи на
останалите доказателства.
При съвкупната преценка на изложеното до момента се
налага извод, че е налице причинна връзка между бездействието на служителите на
ответника и вредоносния резултат - причинените на ищцата увреждания от падане
на тротоара на бул. „Братя Бъкстон“ в гр. София.
Другият спорен въпрос, поставен във въззивните жалби,
касае справедливия размер на обезщетението. По този въпрос съдът намира
следното :
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените
се преценяват по справедливост от съда. Понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които се съобразят от съда при определяне размера на
обезщетението. Това са обстоятелства свързани с отрицателните изживявания за
ищцата от инцидента - страх и безпокойство за здравето й.
По делото са безспорно установени вида и обема на
причинените на ищцата неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените от нея болки и страдания. Съдът намира за неоснователно и в
противоречие със събраните доказателства в тяхната цялост възражението на
ответника, че вредите може да се дължат на здравословни проблеми на
ищцата, тъй като няма данни за такива.
По делото се установява и причинната връзка между
претърпяното от ищцата увреждане и настъпилите неимуществени вреди.
При
съвкупна преценка на доказателствата, като съобрази вида и характера на вредата,
относително краткия възстановителен период и липсата на други усложнения,
настоящият състав споделя крайните изводи на СРС, че обезщетението, което
съответства на описаните вреди, болки, страдания и неудобства, преживени от
ищцата, както и на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД СРС е в размер на 4 300 лв. Настоящият състав не намира
основание да промени определения от СРС размер на обезщетението за
неимуществени вреди. В съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства искът по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен
за сумата 4 300 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 7 000 лв.
Лихвите за забава основателно са присъдени от датата
на деликта – 18.01.2014 г., тъй като по силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД това е
момента, в който длъжникът се смята в
забава и без да е отправяна покана.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия
състав с тези на първоинстанционния съд, оспореното решение и в двете части е
постановено в правилно приложение на материалния и процесуален закон в
оспорената част и следва да бъде потвърдено. Не са налице основания за
ревизиране на решението и в частта за разноските, които са съобразени с изхода
от спора.
По
разноските пред СГС : Предвид обстоятелството, че и двете въззивни жалби няма да бъдат уважени,
разноските в настоящото производство следва да останат в тежест на страните,
така както са направени.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 187189
от 08.08.2019 г. на СРС 51 с - в, по гр. д. № 80785/2018 г., включително по присъдените
разноски в полза на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаването на съобщенията до страните, че е изготвено и
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.