Р Е Ш Е Н И Е№789/19.12.2017г.
19.12.2017 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХІV
граждански състав
На двадесет и втори ноември две
хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Галя Русева
при
секретаря М. Йорданова,
като
разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 3577 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по исковата молба на «Топлофикация – София»
ЕАД с ЕИК *** представлявано от изпълнителния
директор Г. Б., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. «Ястребец» № 23Б, против
С.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***«*** – адв. Г. с която
се иска от съда да приеме за установено
по отношение на ответницата, че същата
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № *** г. по
чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.
№ ***. по описа на ЯРС, а именно: сумата от общо 3 202,80 лв., от която сумата от 3 122,88 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.07.2013 г. – м.04.2015 г., както и сумата от 79,92 лв. – стойност на такса за
дялово разпределение, ведно с лихва за забава в размер на 442,95 лв. за периода
от 30.09.2013 г. – 26.05.2016 г. /съгласно молба-уточнение с вх.№ *** г. и
молба-уточнение вх.№ *** г./.
В исковата
молба и в молба-уточнение с вх.№ *** г. се сочи, че ответницата е потребител на
топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. № ***, находящ се в гр. С., Общ. С. ж.к. „*** като за периода от
01.08.2013 г. до 30.04.2015 г. същата дължи на ищеца процесните суми. Задълженията
на ответницата произтичали от разпоредбите на Закона за енергетиката и публично
известните Общи условия на топлопреносното
предприятие, в които били регламентирани редът за отчитане на месечните суми и
сроковете за плащане. Задължението за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия било най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката
на топлинна енергия, от който момент клиентът изпадал в забава. Сочи се, че
ответницата е потребявала топлинна енергия през процесния период, но не я е заплатила, като за топлоснабдения имот имало сключен договор и за дялово
разпределение с „Аква билдинг Сървиз“
ЕООД, чийто правоприемник бил ФДР – „МХ Елвеко“ ООД. Съгласно чл. 155, ал.1,
т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, за
което ответницата дължи такса съгласно чл. 61 от Наредба № *** г. за топлоснабдяването. Поради това, че ответницата не е
заплатила дължимите суми, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което длъжникът възразил против
издадената заповед за търсените суми и настоящият иск се предявява по реда на
чл. 422 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът
не изпраща представител. Сочи доказателства. Претендира уважаване на иска и
присъждане на разноски, вкл. присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.124,
ал.1 ГПК вр.чл.вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, при условията на обективно кумулативно съединяване.
Ответницата оспорва иска, като сочи, че през процесния период от време апартаментът не е бил обитаем и
не се е ползвала топлинна енергия, заради което сумите не се дължат. Сочи, че
задълженията й са били начислени произволно, тъй като имотът не е посещаван за
отчет, като въпреки това е заплатила задълженията си. Твърди, че не е
получавала съобщения за налично задължение, поради което и искането за
присъждане на лихви е неоснователно. Прави възражение за изтекла погасителна
давност, поради това, че се касае за периодични плащания, които се погасяват с
изтичането на 3-годишна давност – както главници, така и лихви.
В съдебно заседание ответницата
се представлява от пълномощник, който оспорва иска, сочи доказателства и претендира
разноски.
С Определение № *** г. по делото е
конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца дружеството за
дялово разпределение - ФДР – „МХ Елвеко“ ООД. Същото
не изпраща представител в с.з., не изразява становище по иска, представя
доказателства по искане на ищеца.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото
доказателства, становището на ответницата по иска и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото страните не спорят, че са обвързани от
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за имот – ап. № ***, находящ се в гр. С. Общ. С.ж.к. „***, собственост на
ответницата, поради което същата се явява потребител на услугите на ищеца при
публично известни общи условия. В чл.33, ал.1 от раздел VІІ от ОУ са определени
редът и срокът, в рамките на който следва да бъдат заплащани задълженията от
потребителите, а именно – купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Съгласно чл. 30, ал.3 от Раздел VІІ на ОУ, продавачът издава
съобщения за фактурираните суми на купувачите, а чл. 33, ал.2 от ОУ предвижда,
че дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след
датата на издаване на съобщението за дължимата сума. Поради това, че в ОУ е
определен изрично падежът на задължението, съдът намира за неоснователно
възражението на ответницата, че същата дължи лихва за забава от поканата, респ.
от съобщаването на задължението, тъй като съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато
е определен денят на изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, без да е нужна покана.
Безспорно
е и това е видно от приложените писмени доказателства, че ищецът има сключен
договор с третото лице-помагач, което е дружество, извършващо дялово
разпределение на топлинна енергия, досежно топлоснабдения имот, като за извършваната от
разпределителното дружество дейност се заплащат такси от потребителя.
Безспорно
е също, че ответницата не е заплатила процесните суми, които се търсят в
настоящото производство. Същите са конкретизирани по фактури в приложение на
лист 21 към исковата молба и представляват дължими суми по фактури с №№ ***г.,
които фактури са издадени за отчетен период от м.юни 2012 г. до м.08.2015 г.,
като първата фактура, описана в приложението – фактура № *** г., е издадена за
дължима такса за дялово разпределение за м.юни 2016 г. Според установения в
чл.33, ал.1 от ОУ срок на плащане, тази сума е следвало да бъде платена в срок
до 30 дни след изтичане на периода, за който се отнася, т.е. до края на м.юли
2012 г.
Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми, представляващи дължими главници за
доставка на топлинна енергия и за дялово разпределение, както и начислени
лихви. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на 19.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други
периодични плащания. В настоящото производство претендираните главници за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение представляват периодични плащания, които, наред с лихвите,
се погасяват с изтичането на кратката 3-годишна давност /Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, към
датата на депозиране на заявлението по заповедното производство в съда –
19.07.2016 г., погасено по давност се явява единствено вземането, което се
претендира по фактура № *** г. за дялово
разпределение в общ размер на 25,33 лв., от което главница в размер на 18,36
лв. и лихва в размер на 6,97 лв. Всички останали суми по другите процесни фактури, а именно - по фактури с №№ ***, не са
погасени по давност, тъй като изискуемостта на вземанията по първата от тези
фактури, издадена на 30.06.2013 г., е настъпила след изтичането на 30-дневния
срок за плащане след отчетния период, т.е. сумите са били изискуеми едва след
30.07.2013 г., поради което и към датата на подаване на заявлението –
19.07.2016 г., не са изтекли три години, за да се счита, че задълженията са
погасени по давност. Същото се отнася за останалите процесни
фактури, по които задълженията са възникнали в по-късен момент – за тях не е
изтекла тригодишната погасителна давност.
От
назначената по делото СТЕ става ясно, че общият топломер в абонатната станция е
отчитан редовно и технологичните разходи в абонатната станция са определяни за
сметка на ищеца. Топломерите в абонатната станция са отчитани ежемесечно, към
първо число от ищеца, като от данните за отчетите и начисленията е видно, че
ищецът е приспаднал за своя сметка технологични разходи на топлоенергия. Няма
данни за недопустими отклонения от топлотехническия проект на системите за
захранване с топлинна енергия в сградата-етажна собственост - както технически,
така и функционално. Вещото лице е посочило, че
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост
е приложимо при процесните условия. Изчислило е също, че топлинната енергия за
отопление за процесния период е завишена, като е преизчислило същата и я е посочило в Приложение № 5 към
заключението. Други несъответствия между разпределението на топлинна енергия за
абоната и нормите не са установени. В заключение е посочено, че спрямо абоната
фирмите за дялово разпределение са спазили методиката към Наредба № 16 – 334 от
06.03.2017 г. за топлоснабдяването за разпределението
на топлинна енергия за процесния период, за който се
претендират сумите за топлинна енергия за битова гореща вода, но не и тази за
разпределение на топлинна енергия за отопление, като правилно разпределената на
абоната за процесния период топлинна енергия,
изчислена експертно, възлиза общо на 3 007,11 лв., от която 1 367,28
лв. – за битова гореща вода за процесния период,
972,65 лв. – за отопление за сезон 2013/2014 г., и 667,18 лв. – за отопление за
сезон 2014/2015 г. Вещото лице е заключило
също, че обичайната практика за отчет на данни при абонатите на ищеца е спазена
и че сметките са изготвени своевременно; че фактурираните на абоната суми са
верни, но само доколкото съответстват на данните от общия топломер в абонатната
станция и от фирмите за дялово разпределение, като по пера те са по
констатациите за възложените на абоната суми, а по месеци – съгласно Приложения
№ 1 и № 2 към заключението. Посочено е също, че в процесния
случай нормативно предвидените технически процедури/ методика са приложими.
В
съдебно заседание на 22.11.2017 г. вещото лице Б. е уточнил, че в сумата от
3 007,11 лв., която е посочена заключението, не е включена таксата за
дялово разпределение, тъй като това са суми за услуги, а предмет на
заключението са единствено дължимите главници за топлинна енергия за процесния период, като сумата от 3 007,11 лв. е
получена, след като вещото лице е коригирало нарушението, което е допуснала фирмата
за дялово разпределение и преразпределение, като е начислило топлинна енергия
за отопление, вместо за битова гореща вода.
По делото
е изготвена съдебно-икономическа експертиза със задача да изчисли дължимите
суми – главници и лихви, за процесния период. Вещото
лице Д. е съобразила при изготвяне на заключението си констатациите и
установените от вещото лице Б. потребления в имота на топлинна енергия за
отопление и за битова гореща вода. В изпълнение на поставените задачи и след
като е взела предвид извършените от ответницата плащания, за които има
представени по делото доказателства и за които има данни в счетоводството на
ищеца, вещото лице Д. е отговорила, че претендираните
с исковата молба суми не са погасени чрез плащане. Посочила е, че сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани
от ищеца по прогнозни месечни вноски, като
в края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата за
дялово разпределение „МХ ЕЛВЕКО“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. С изравнителните сметки, които вещото лице е взело предвид, не
са погасявани задължения извън процесния период. С
оглед анализа и изчисленията на съдебно-техническата експертиза, вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза е заключило, че дължимите от ответницата суми
за топлинна енергия за процесния период са в размер
на общо 3 007,11 лв., като в
тази част заключението е изцяло съобразено със заключението на съдебно-техническата
експертиза. Изчислено е, че размерът на законната лихва върху главницата по
процесните фактури за топлинна енергия за периода, считано от първо число на месеца,
следващ доставката /т.е. първия ден след срока за плащане/, до 25.05.2016 г. е
общо 402,74 лв.; размерът на
законната лихва върху главницата по фактурите, издадени за дължими суми за
дялово разпределение, за периода от първия ден на просрочието
до 25.05.2016 г., е общо 18,05 лв.
В съдебно заседание на 22.11.2017 г. вещото лице Д. е
посочила, че в заключението е коментирала единствено фактурите, предмет на
иска, които са за дължими суми за топлинна енергия, като не е коментирала
четирите процесни
фактури за дялово разпределение. Т.е. посочените от нея като дължими
суми за топлинна енергия за процесния период не
включват сумите по четирите фактури за дялово разпределение, а именно – сумите
по фактура № ***
При това положени съдът счита, че предявеният иск по
чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен за сумата от 3 007,11 лв.
представляваща дължима от ответницата
главница за топлинна енергия, доставена в имота през процесния
период, тъй като по делото се установи, че ищецът е спазил нормативните
изисквания при начисляването на суми за топлинна енергия в топлоснабдения
имот през процесния период, като сумата от 3 007,
11 лв. е получена, след като вещото лице Б. е извършил нужната корекция във
връзка с отчитането и начисляването на част от сумите за отопление, а не за
битова гореща вода. Т.е. от претендираната от ищеца
сума в размер на 3 122,88 лв. – главница за топлинна енергия, дължима за
периода 01.08.2013 г. – 30.04.2015 г., следва да се приеме, че ответницата
дължи сумата от 3 007,11 лв., като за горницата над тази сума до сумата от
3 122, 88 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изчисленията на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза за размера на законната лихва върху тази главница за периода от просрочието до 25.05.2016 г., съдът намира, че следва да се
приеме, че ответницата дължи на ищеца сумата от 402, 74 лв. – лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия, като за горницата над сумата от 402,74
лв. до сумата от 425,19 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на претендираните
суми за дялово разпределение по четирите процесни
фактури, съдът намира, че по отношение на сумите, предмет на фактура № *** от
м. юни 2012 година, искът по чл. 422 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли,
предвид изложените вече съображения за изтекла погасителна давност за тези
суми.
По отношение на другите три фактури за дялово
разпределение /фактурите от месец юни 2013 г., месец юни 2014 г. и месец май
2015 г./ бяха изложени съображения, че сумите по тях не са погасени по давност,
тъй като изискуемостта на вземанията е настъпила преди по-малко от три години
преди подаване на заявлението по заповедното производство /изискуемостта по
първата от тези фактури е настъпила на 01.08.2013 г., след като е изтекъл 30-дневният
срок за доброволно плащане съгласно Общите условия/. Сумите за дялово
разпределение безспорно са дължими от ответницата съгласно сключения между нея
и ищеца договор при общи условия, тъй като представляват стойността на услуга,
за която вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установило, че
безспорно е приложима в настоящия случай. Тъй като ответницата не е заплатила
доброволно и в срок дължимите суми, същата дължи на ищеца главница за дялово
разпределение в размер на 18,36 лв. по фактурата от м. юни 2013 г., главница в
размер на 18, 36 лв. по фактурата от месец юни 2014 г. и главница в размер на
24,84 лв. по фактурата от месец май 2015 г., или общо главница за дялово
разпределение в размер на 61,56 лв.,
до който размер искът се явява основателен и следва да се уважи, като за горницата
над 61,56 лв. до сумата от 79,92 лв., искът се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Ответницата дължи и законната лихва за забава върху главниците
по трите фактури за дялово разпределение, които не са погасени по давност, като
сборът на лихвите по тези три фактури е в размер на 10,92 лв., изчислен от съда на основание чл. 162 от ГПК въз основа
на справката в табличен вид, дадена от вещото лице Д. на стр. 4 от нейното
заключение.
Предвид горното, общо дължимата от ответницата сума,
представляваща главница за топлинна енергия и за дялово разпределение, е в
размер на 3 068,67 лв., от
която 3007,11 лв. – за топлинна енергия,
и 61,56 лв. – за дялово разпределение; дължимата общо лихва за забава е в
размер на 413,66 лв., от която
402,74 лв. - върху главницата за топлинна енергия, и 10,92 лв. – върху
главницата за дялово разпределение.
С оглед на горното, предявеният иск по чл.422 от ГПК е
частично основателен и следва да бъде частично уважен, като се приеме за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца главница в общ
размер на 3 068,67 лв. за
топлинна енергия и дялово разпределение, като за горницата над тази сума до
сумата от 3 202,80 лв., искът следва
да се отхвърли като неоснователен. Следва също да се приеме за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от общо 413,66
лв. – лихва за забава върху дължимите главници за дялово разпределение и за
топлинна енергия, като за горницата над тази сума до сумата от общо 442,95 лв.,
искът за лихва следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №
4/2013/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на делото и претенцията на
страните за разноски, ответницата следва да бъде осъдена на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 411,22
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство,
както и сумата от 796,78 лв. – разноски
в исковото производство съразмерно на уважената част от иска, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а ищецът следва на осн.чл.78, ал.3 от ГПК да
бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 13,45 лв. – разноски в исковото производство съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА за установено по
отношение на С.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«*** – адв. Г. че същата
дължи на «Топлофикация –
София» ЕАД с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Б. със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Ястребец»
№ 23Б, сумата от общо 3 068,67 лв.,
от която сумата от 3 007,11
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м.07.2013 г. – м.04.2015 г., както и сумата от 61,56 лв. – стойност на такса за
дялово разпределение, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за горницата над сумата от 3 068,67 лв. до сумата от 3 202,80 лв.
ПРИЕМА за установено по
отношение на С.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«*** – адв. Г. че същата
дължи на «Топлофикация –
София» ЕАД с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Б. със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Ястребец»
№ 23Б, сумата от общо 413,66
лв. – лихва за забава за периода от 30.09.2013 г. – 26.05.2016 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над
сумата от 413,66 до сумата от 442,95 лв.
ОСЪЖДА С.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«*** – адв. Г. да заплати на «Топлофикация
– София» ЕАД с ЕИК *** представлявано от изпълнителния директор Г. Б. със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Ястребец»
№ 23Б, сумата от 411,22
лв. – разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА С.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«*** – адв. Г. да заплати на «Топлофикация
– София» ЕАД с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Б. със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Ястребец»
№ 23Б, сумата от 796,78
лв. – разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА «Топлофикация
– София» ЕАД с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Б., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Ястребец»
№ 23Б, да заплати на С.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***«*** – адв.
Г. сумата от 13,45
лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на
ФДР – „МХ Елвеко“ ООД – трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: