Присъда по дело №1264/2021 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 111 |
| Дата: | 9 декември 2021 г. |
| Съдия: | Венцислав Димитров Василев |
| Дело: | 20214520201264 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 29 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Русенската Районна прокуратура е обвинила ИВ. ИВ. Д. в това, че през периода
01.05.2002 год. - 31.08.2014 год. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на
148 /сто четиридесет и осем/ пъти, в съучастие с неустановено в хода на разследването лице,
като извършител, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение
с №0798/033 от 28.02.2002 год., на който е придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи
заболявания към МБАЛ АД - гр. Ловеч, представен от неустановеното в хода на
разследването лице пред служител в Сектор “Отпускане на пенсии“ в Отдел “Пенсии“ при
Районно управление “Социално осигуряване“ – гр. Русе (ТП на НОИ – гр. Русе), получил
без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 31 571.72 лева,
собственост на ТП на НОИ - гр. Русе, представлявано от И.Х. Д. от гр. Русе, представляваща
изплатени месечни суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74
от КСО, лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО и добавка за чужда помощ,
с намерение да го присвои, като присвоеното имущество е в големи размери - престъпление
по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Производството е чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник дават
съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, като при
постановяване на присъдата ще се ползват съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
Прокурорът поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка
:
Подсъдимият ИВ. ИВ. Д. е роден на 01.04.1953 год. в гр. Гулянци, обл.
Плевен,български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН
**********.
На неустановена дата през 2002 год. подсъдимият се запознал с неустановено в хода
на разследването лице, за което знаел, че е от гр. Летница. Последният му предложил да му
съдейства за отпускане на пенсия за инвалидност, като за услугата подсъдимият следвало да
му даде определена парична сума след получаване на първата пенсия. Последният се
съгласил и му предоставил личните си данни.
На неустановена дата през 2002год. неустановено в хода на разследването лице
изготвило Експертно решение с №0798/033 от 28.02.2002год., на което било придаден вид,
че било издадено от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ АД - гр. Ловеч. В същото било
посочено, че подс. Д. бил с 97 % нетрудоспособност и че се нуждаел от чужда помощ. Като
водеща диагноза било посочено: “ЗН на Главния мозък“, а общо заболяване: “Селарен ТУ с
хеморагична апоплексия в туморното образование. Субарахноиден кръвоизлив.
Микроисхемия в басейна ЛСМА. Тежък дискоординационен синдром. Частична
сензомоторна афазия и тежък когнитивен дефицит. Тазоворезервоарни нарушения.
Исхемичен КМП. Дегенеративна аортна стеноза с пристъпи от кардиална астма. Хроничен
перикардит СН ІІІ ФК.“. Вписаната диагноза не отразявала обективното здравословно
състояние на подсъдимия.
На 01.04.2002 год. неустановено в хода на разследването лице посетило приемната на
Сектор “Отпускане на пенсии“ в Отдел “Пенсии“ при Районно управление “Социално
осигуряване“ – гр. Русе (ТП на НОИ – гр. Русе) и след предварителна уговорка с
подсъдимия депозирало от негово име и с негово съгласие Заявление за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, лична социална пенсия за
инвалидност по чл. 90 от КСО и добавка за чужда помощ, което било регистрирано с вх.
№10600/01.04.2002год. и №10601/01.04.2002год. Към заявлението били приложени
документи, удостоверяващи трудовия стаж на подсъдимия, както и гореописаното
експертно решение. С Разпореждане №26/26.04.2002год. на Ръководителя на Отдел
1
“Пенсии“ при ТП на НОИ – гр. Русе на подсъдимия били отпуснати лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, считано от 02.10.2001год.
пожизнено, в размер на 61.60 лева, лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО,
считано от 02.10.2001год. пожизнено, в размер на 13.20 лева (25% от 52.80 лева), или пенсии
в общ размер 74.80 лева, както и добавка за чужда помощ в размер на 33.00 лева. Месечната
сума, която подсъдимият следвало да получава била в общ размер на 107.80 лева.
Впоследствие във връзка с постъпил устен сигнал от ТП на НОИ – гр. В. Търново
била извършена проверка относно достоверността на представеното експертно решение, в
хода на която в медицинското досие на подсъдимия, освен описаното решение на ТЕЛК,
били открити: 1) Протокол на медицинска комисия с рег. №98/21.01.2002год., на който бил
придаден вид, че бил издаден от МБАЛ АД - гр. Ловеч, ЕООД “Неврон“, по повод
освидетелстване на подсъдимия, в който било посочено: “Анамнеза: От 10 години имал
болки и стягане в сърдечната област, придружени с често главоболие. Лекуван стационарно
и амбулаторно. През м. октомври болният станал объркан, започнал да залита в
неопределена посока. Направена лумбална пункция, скенер и ЯМР. Доказан ТУ на мозъка с
хеморагия на същото и субарахноидна хеморагия. В момента болния трудно става, трудно
може да се изправи с помощта на придружител. Увредено общо състояние. Цианоза на
устните. Силно набъбнали шийни съдове. Невъзможно сядане и изправяне. Груб
хоризонтален нистагъм. Положителни орални автоматизми. Пълен дигитален дефицит.
Частично сензомоторна афазия с нарушение на висшите корови функции. Частично
контролира тазови резерви.; Заключение: Селарен ТУ с хеморагична апоплексия туморното
образование. Субарахноиден кръвоизлив. Микроинхемия в басейна ЛСМА. Тежък
дискоординационен синдром. Частична сензорна афазия и тежък когнитивен дефицит.
Тазоворезервоарни нарушения. Хроничен перикардит СН ІІІ ФК.“; 2) направление за
явяване пред комисия за освидетелстване; 3) резултати от преглед със скенер от 2000год. на
друго лице – Тодор Конев и електрокардиограма без посочено име, неразчетена. Били
установени несъответствия между приложената медицинска документация и решението на
ТЕЛК, което предизвикало съмнения относно достоверността на последното. По този повод
била сигнализирана Прокуратурата и била възложено проверка, а след приключването й при
условията на чл. 212, ал. 1 от НПК било образувано настоящото досъдебно производство.
Видно от заключението на изготвената съдебна почеркова експертиза – Протокол
№431/03.09.2015год. по описа на С “БНТЛ“ при ОД МВР – гр. Русе, подписите в частта
“Декларирам, че“ и за “Подпис /на заявителя/“ в Заявление до Директора на Районно
/Столично/ Управление “Социално осигуряване“ с вх. №10600/01.04.2002год. и
№10601/01.04.2002год. от името на ИВ. ИВ. Д. не са изпълнени от подс. Добрев.
Видно от заключението на изготвената съдебна почеркова експертиза – Протокол
№772/18.12.2019год. по описа на С “БНТЛ“ при ОД МВР – гр. Русе, подписите, положени в
Експертно решение с №0798/033 от 28.02.2002год. на ТЕЛК за общи заболявания към
МБАЛ АД - гр. Ловеч се различават от подписите на И.И. Д., Д. П. Д., Б.С. П. и И.Ц.И.
Видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, за периода
01.05.2002год. - 31.08.2014год. подсъдимият получил на 148 пъти парични суми за лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, лична социална пенсия за
инвалидност по чл. 90 от КСО и добавка за чужда помощ (вкл. и начислените парични суми
за периода 02.10.2001год. до 30.04.2002год., съобразно Разпореждане №26/26.04.2002год. на
Ръководителя на Отдел “Пенсии“ при ТП на НОИ – гр. Русе), всички на обща стойност
31 571.72 лева.
В хода на разследването, с Разпореждане №2107-04-2#12/13.07.2018год. на
Ръководителя на Отдел “Пенсии“ при ТП на НОИ – гр. Русе било прекратено изплащането
на парични суми за пенсии и добавка за чужда помощ на подсъдимия, а с Разпореждане
№2175-04-10#1/23.08.2018год. на Ръководителя на Отдел “Пенсии“ при ТП на НОИ – гр.
2
Русе било разпоредено същият да възстанови недобросъвестно получените суми от пенсии и
добавка за чужда помощ за периода 01.01.2008год. – 31.08.2014год. (по отношение на
сумата за периода 02.10.2001год. – 31.12.2007год. била налице изтекла давност). По този
повод по отношение на лицето били предприети мерки за принудително изпълнение чрез
удръжки от отпусната му на друго основание лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Разпитан в хода на разследването в качеството на обвиняем Иван Д. заявил, че
разбирал обвинението и дал подробни обяснения, като изразил съжаление и готовност да
възстанови нанесените с деянието щети. В съдебно заседание също дава обяснения, които
Тази фактическа обстановка, съдът намира за установена от всички събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите П. Д. Г., В.П.Ц., Р.П.Н., С.С.Д., Б.С. П., И.Ц.И., както и от обясненията на
подсъдимия И.И. Д; писмени доказателства и доказателствени средства – копия на
материали преписката на ТП на НОИ – гр. Русе по повод отпускане на пенсия на
подсъдимия, копия на медицинска документация, протоколи за снемане на сравнителни
образци от почерк и подпис, извлечения от банкова сметка, справка от “Български пощи“.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че подсъдимият Иван
Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като
през периода 01.05.2002год. - 31.08.2014год. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление - на 148 /сто четиридесет и осем/ пъти, в съучастие с неустановено в хода на
разследването лице, като извършител, чрез използване на неистински официален документ -
Експертно решение с №0798/033 от 28.02.2002год., на който е придаден вид, че е издадено
от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ АД - гр. Ловеч, представен от неустановеното в
хода на разследването лице пред служител в Сектор “Отпускане на пенсии“ в Отдел
“Пенсии“ при Районно управление “Социално осигуряване“ – гр. Русе (ТП на НОИ – гр.
Русе), получил без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер на
31 571.72 лева, собственост на НОИ - гр. София, представляваща изплатени месечни суми за
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, лична социална
пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО и добавка за чужда помощ, с намерение да го
присвои, като присвоеното имущество е в големи размери.
От обективна страна, първият акт на изпълнителното деяние по чл. 212, ал. 1 от НК –
представянето и използването на инкриминирания неистински документ пред лицата, в
чиято фактическа власт се намира имуществения предмет на посегателството, е осъществено
от неустановено в хода на разследването лице. Чрез това действие същото възбудило
заблуждение у служителите на ТП на НОИ - гр. Русе, т.е. формирало неверни представи,
относно определени факти и обстоятелства, а именно – относно актуалното към този момент
здравословно състояние на подсъдимия и способността му да полага общественополезен
труд, представляващо основание за отпускане на пенсии и добавка за чужда помощ.
Вследствие на създадената у лицата невярна представа същите решили да извършат акт на
имуществено разпореждане като постановили да бъдат изплащани на подсъдимия
съответните месечни суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74
от КСО, лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО и добавка за чужда помощ.
Вторият акт на изпълнителното деяние – получаването на чуждото движимо имущество
било осъществено лично от подсъдимия. Деянието се явява довършено с настъпването на
имотна вреда за пострадалия, а именно получаване на отпуснатите суми от подсъдимия.
Приложението на квалифициращия признак големи размери се обосновава от
обстоятелството, че получената от подсъдимия сума надвишава 70 пъти установената към
момента на получаване на парите минимална работна заплата в страната.
Предвид участието на две лица в осъществяване на отделните актове на съставното
3
престъпление документна измама, е налице съучастие във формата на съизвършителство по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, т.е. налице е съизвършителство, а не престъпление по чл.212
ал.2 от НК по отношение на другото лице.
Наличието на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, се обосновава от
обстоятелството, че въз основа на създадената невярва представа у служителите на ТП на
НОИ – гр. Русе в продължение на 148 месеца или на 148 пъти подсъдимият получил
съответните месечни суми за пенсии и добавки, т.е. същият осъществил на 148 пъти
деянието, което осъществява поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
гореописаното престъпление виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.
11, ал. 2, пр. 1 НК, тъй като същият е бил пълнолетен, психически здрав и е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние и произтичащите от него общественоопасни
последици, но воден от желанието си да се обогати по неправомерен начин искал тяхното
настъпване. Подсъдимият съзнавал, че неправомерно получава отпуснатите му от
служителите на ТП на НОИ – гр. Русе месечни суми за пенсии и добавка за чужда помощ.
Наред с това целял имотна облага за себе като съзнавал неизбежността на настъпването на
имотна вреда за държавата като последица от разпореждането.
Подсъдимият следва да бъде оправдан на основание чл.304 от НПК в частта, в която
му е повдигнато обвинение в това, че е присвоил имущество, собственост на ТП на НОИ
гр.Русе, доколкото същото няма качеството на юридическо лице и да бъде осъден в това, че
е присвоил чуждо движимо имущество собственост на НОИ гр.София. Подобно
преквалифициране на престъплението е изцяло съобразено с разпоредбата на чл.287 ал.1 от
НПК, тъй като не се изменя съществено обвинението и не се прилага закон за по-тежко
наказуемо престъпление, а за същото, т.е. в рамките на съдебното следствие, не е било
необходимо изменение на обвинението по този ред.
Въз основа на изложеното съдът намира,че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен в извършването на престъпленията, в които е обвинен и да му бъде наложено
наказание.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.212 ал.4 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало (реабилитация за единствено осъждане и то с давност около 20 г. от извършването
му), наличието на, може би, висока вероятност към момента, заболявания, описани в
епикриза от 2017г. на л.43 от том 3 на дос.пр-во и такава, представена в съдебно заседание.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства не могат да не бъдат отчетени направените
самопризнания, изразеното съжаление за стореното, а също изтеклия продължителен
период от прекратяване на продължаваното престъпление. Не може да бъде споделено
виждането на защитата и представителя на РРП, че като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде отчетено възстановяването на част от присвоеното имущество
най-малко, защото това е по принудителен ред за подсъдимия - Разпореждане №2107-04-
2#12/13.07.2018год. на Ръководителя на Отдел “Пенсии“ при ТП на НОИ – гр. Русе и
Разпореждане №2175-04-10#1/23.08.2018год. По този начин към настоящият момент е
възстановена една много малка част от инкриминираната сума. Нещо повече, голяма част от
неправомерно получената сума изобщо няма да може да бъде възстановена дори по
принудителен за подсъдимия начин предвид погасяването на вземанията на НОИ към него
по давност за всяка година по отношение на която е изтекъл и изтича 10 годишната
абсолютна давност срок по чл.115 ал.1 изр.2 от КСО. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчита интензивността на извършване на отделните деяния в рамките на единното
4
продължавано престъпление. Съдът намира, през призмата на отегчаващите отговорността
обстоятелства, че особената укоримост на деянието произтича от това, че е извършвано 148
пъти в рамките на единното продължавано престъпление или повече от 12 години деецът е
получавал доход, който не му се е следвал. Друго отегчаващо отговорността обстоятелство
е, че критерият „големи размери“ – 70 МРЗ - е надхвърлен с повече от 20 МРЗ към момента
на деянието. При индивидуализация на наказанието следва да се има предвид, че същото е
преустановено служебно от НОИ и в този смисъл подсъдимият няма никакъв принос в
прекратяване на осъществяването му – при условията и реда на чл.95 ал.2 (отм.) от Кодекса
за социално осигуряване.
Съдът не споделя становището на представителя на РРП ,че наказанието следва да
бъде наложено при условията на чл.55 от НК , особено за определяне на размер на
наказанието лишаване от свобода за срок 1 г. и то с приложение на чл.66 от НК, с основен
аргумент, че по делото са установени само смекчаващи отговорността обстоятелства. На
първо място, както бе посочено по-горе, е налице отегчаващо отговорността обстоятелство с
много висока относителна тежест – 144 отделни деяния или общо над 12 години в рамките
на продължаваното престъпление, което не може да бъде игнорирано по никакъв начин. По
делото не се констатираха изключителни смекчаващи обстоятелства, вкл. и актуалното
здравословно състояние на дееца, тъй като към настоящия момент той не с призната по
установения ред инвалидност. Отделно от това обемът на смекчаващите отговорността
обстоятелства, който е количествен критерий, не е необичаив като брой и не може да доведе
до съществена промяна в оценката на извършеното престъпление спрямо обичайните от
този вид. За приложението на чл.55 от НК е безусловно необходима отрицателна
предпоставка липсата на всякакви отегчаващи отговорността обстоятелства, каквато
констатация в случая не може да бъде направена, тъй като са налични две и то с висока
относителна тежест. Не може да не бъде отчетено също така, че законодателната оценка на
извършеното деяние е изключително негативна предвид границите на наказанието – от 3г.
до 15г., което на практика почти изключва приложението на чл.66 ал.1 от НК за това
престъпление. В този смисъл съдът констатира, че долната граница на наказанието не е
несъразмерно тежка и приложението на чл.55 от НК в случая би било проява на
необоснована и незаконосъобразна снизходителност. В случая приложението на чл.55 от НК
би било в противоречие със замисъла на тази разпоредба, защото така не би се осигурило
наказание, което съответства на действителната тежест на извършеното престъпление –
обществената му опасност, разпространеност и укоримост и на целите на чл.36 от НК и
особено на генералната превенция. При определяне размера и начина на изтърпяване на
това наказание не може да бъде подмината и генералната превенция, с оглед динамиката на
това престъпление, което, както е общоизвестно, е придобило изключително широко
разпространение в нашето общество, т.е. необходимо е да се въздейства възпитателно и
предупредително върху множество членове на обществото, които получават доход от
осигурителните системи на държавата, който не им се следва. Съдът намира, че въз основа
на така определените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде
определено наказание към минималния размер от три години, отчитайки количествения
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Изпълнението на
това наказание обаче не следва да бъде отлагано на основание чл.66 ал.1 от НК, въпреки
наличните формални предпоставки за това. Това е така, тъй като за постигане целите на
наказание, вкл. генералната превенция и преди всичко за поправянето на този осъден, е
наложително той да изтърпи така определеното наказание с оглед постигане на целите по
чл.36 от НК. Въпреки че чл.66 ал.1 от НК поставя основен акцент върху поправяне на дееца,
тази разпоредба е неразривно свързана с разпоредбата на чл.36 от НК и в случая съдът
намира, че отлагане на изпълнението на наказанието и през призмата на генералната
превенция би било ясен знак към недобросъвестни лица, получаващи неправомерен доход от
социалните системи на държавата и имащи такова намерение, че могат да го сторят на
5
практика безнаказано.
Подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
6