№ 239
гр. Б., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120200745 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба на "М. и п." ЕООД с ЕИК **********, чрез законния
представител М.Г.Г. против Наказателно постановление № 02-2400810 от 10.01.2025 г. на Д. на
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Б., с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. с чл.
1,ал.2 КТ и на основание чл.416,ал.5 КТ във вр.чл.414,ал.3 КТ на дружеството-жалбоподател е
наложена "Имуществена санкция" в размер на 2500, 00 лева.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че
проверяващите не са установили с категоричност лицето, което стопанисва обекта.Твърди се,че „М.
и п.“ЕООД към датата на проверката не осъществява дейност, в подкрепа на което прилага акт за
дерегистрация по ЗДДС. Изложени са и тезисни съждения ,според които е невъзможно едно лице
/Н.П./ да съвместява множество функции според описанието,залегнало в НП /да пържи мекици, да
пече на скара, да обслужва клиенти, да взема пари и да връща ресто/. Поддържа се и,че
обясненията на законния представител на дружеството жалбоподател,а също и попълнената
справка декларация по чл.402,ал.1,т.3 КТ от Н.П. са написани „под диктовката на проверяващите“.
В заключение е формулирано искане НП да бъде прието за „неправомерно и анулирано“.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния представител М.Г., която
поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи. Акцентира, че справка-декларацията по
чл.402,ал.1,т.3, чл.402,ал.2 КТ на Н.Д.П. е била попълнена изцяло под диктовката на проверяващия
екип. Излага оплаквания, според които инспекторите по труда приложили „агресивно и
преднамерено поведение и отношение“ към нея, поради което при проверка на място напуснала
обекта. В сферата на защитните аргументи сочи още,че с Н.Д. взаимоотношенията били изцяло в
етап на предварително натрупване на опит и вземане на решение за окончателното й назначаване.
Наказващият орган се представлява от юрк.Н., която изразява становище за безспорна
установеност на фактическата обстановка и несъмнена доказаност на нарушението. по делото е
налице безспорно установена фактическа обстановка. Излага аргументи, според които
индивидуализираната с НП имуществена санкция, е съобразена с вида и характера на нарушението
и е под средния размер, за този вид нарушения, предвиден в КТ, в който контекст настоява за
потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
ЗАНН, като видно от известието за доставяне (л. 24) НП е връчено на жалбоподателя на 07.02.2025
г., а жалбата е депозирана чрез АНО на 21.02.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
1
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съдът след като прецени доказателствата по делото самостоятелно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, следвайки процесуалните изисквания, предназначени да осигурят постигане на
истинно фактическо установяване и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
От фактическите констатации в обстоятелствената част на АУАН се установява следното:
При извършена проверка от контролни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“Б. на
08.11.2024 г. в 10: 40 часа в обект: Павилион –Закусвалня ,Мекици, находящ се в
***************** /срещу бл. **/, стопанисван от „М. и п.“ЕООД , констатирали,че дружеството
жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда не е уредило като трудово правоотношение отношението при предоставяне на
работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Н.Д.П. ЕГН
**********.
В хода на извършената проверка по спазване на трудовото законодателство Павилион –Закусвалня
,Мекици, находящ се в ***************** /срещу бл. **/, стопанисван от „М. и п.“ЕООД,
контролните длъжностни лица формирали преки и непосредствени зрителни впечатления, че
Н.Д.П. извършва трудова дейност в обекта–пържи мекици и пече баници на скара, обслужва
клиенти, взема пари и връща ресто. В справка – декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 ,
чл.402,ал.2 от Кодекса на труда, лицето собственоръчно и самостоятелно е декларирало, че работи
за "М. и п." ЕООД в посочения обект –павилион за мекици срещу бл. ** на длъжност "работник", с
работно време от 10: 00 часа до 12: 00 часа, два почивни дни седмично –събота и неделя, с
уговорено трудово възнаграждение 10 лева на час, при липса на сключен писмен договор.
В тази връзка наказващият орган изградил изводи, ползващи за информационна
основа,установените данни при проверка на място на 08.11.24 г. и при проверка по документи в
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. Б.. Според изводите в АУАН, на 13.11.2024 г.,
14.11.2024 г. и 02.12.2024 г., от страна на "М. и п." ЕООД не били представени писмени
доказателства, касаещи трудовото правоотношение с Н.Д.П. (включително не е представен сключен
писмен трудов договор) към датата 08.11.2024 г., когато лицето е установено на място на работа в
обекта. Доказателствена обезпеченост на изводите от обхвата на административно-наказателното
обвинение мотивира анализът на фактическите данни при извършена служебна справка в
информационната система на ИА „ГИТ“,и регистъра на трудовите договори към НАП, при която не
били установени данни за регистриран трудов договор между Н.Д.П. и "М. и п." ЕООД към
08.11.2024г.
Едва в хода на проверката по документи е представен трудов договор №001/10.11.2024 г.,сключен с
лицето за изпълняване на длъжност „продавач-консултатнт“ и справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ с изх.№30Е001342681/10.11.2024 г.
Актосъставителят М. С. А. приела, че горните факти представляват административно нарушение
на чл.62,ал.1 КТ, във вр. с чл.1,ал.2 КТ, поради което и на 02.12.2024 г. съставила срещу
дружеството АУАН № 02-2400810/02.12.2024 г. Актът бил предявен на законния представител на
дружеството, който го подписал и получил препис от него. В срока по чл.44 ЗАНН постъпило
възражение на жалбоподателя на 09.12.2024г.
Въз основа на АУАН на 10.01.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което при пълно словесно
единство, логическа и хронологическа последователност била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган в мотивите си пространно е
разгледал аргументите на жалбоподателя, изложени във възражението, като ги е приел за
неоснователни. Наказващият орган по идентичен начин е индивидуализирал материалноправната
квалификация на нарушението на чл.62,ал.1 КТ вр.чл.1,ал.2 КТ, поради което и на основание чл.
416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" в размер на
2500 лева.
Сред подлежащите на съпоставка и комплексна оценка писмени доказателства по делото, съдът
цени писмените обяснения на законния представител на „М. и п.“ЕООД на осн. чл.402,алт.1,т.1 и т.3
КТ от 08.11.2024 г.,в които в противоречие с изложената в жалбата защитна аргументация М.Г.
самостоятелно и собственоръчно е вписала,че „фирма М. и п. е собственик на обект мекици от 1
2
месец“ и че обектът се намира, в гр.Б., ж.к. „И.“,северно от бл. **. /л.38/ В допълнителни писмени
обяснения от 02.12.2024 г. се съдържа признание от управителя на дружеството-жалбоподател,
според което към момента на проверката на 08.11.2024 г.Н.П. не е имала трудов договор,сключен с
фирмата работодател, а такъв договор е подписан на дата 10.11.2024 г. за заемане на длъжност
продавач- консултант в същия обект – павилион за мекици в ж.к. „И.“,северно от бл. **. /л.39/.
Изцяло в синхрон с инкропорираните в писмените обяснения на управителя М.Г. информация
съдът цени изчерпателните, логически взаимодопълващи и вътрешно съгласувани показания на
разпитаните контролни длъжностни лица М. А. и М. С..
Предвид информативността на изложението на св.М. А. и М. С., чийто преки възприятия са
потвърдени от собствения им визуален опит за дейността на обект „Мекици“ срещу бл. ** в ж.к,
„И.“ ,за трудовата дейност и отделните трудови функции – изготвяне на тестени изделия
/пържене,печене/,съвместяващо се с обслужване на клиенти на павилиона от Н.Д.. Предвид
последователността на твърденията им и тяхната логическа завършеност, съдът намира,че на
показанията им може и следва да се отдаде безрезервна вяра. В услуга на този извод съдът
подчертава значението на характера на представената чрез техните показания информация- на
контролни длъжностни лица, непроявяващи субективизъм и произволност, а спазващи
необходимата длъжностна и професионална дистанция, както и с оглед произхода на
възпроизвежданата информация предвид връзката й със събитието на установяване на
нарушението,към което длъжностните лица имат пряка и непосредствена съпричастност на
08.11.24 г. В този контекст съдът намира показанията на св.С. и А. за правдиво и логически
последователно пресъздаващи преки впечатления за правнозначимите факти, с оглед което
настоящата инстанция им признава достоверност предвид и съответствието им с процесуалните
критерии за пълнота, точност, ниво на устойчивост на свидетелите към възпроизвежданите от тях
еднопосочно факти. Независимо от въздействието на неблагоприятни фактори като изминалото
време и естественото свойство на човешката памет да проявява избирателна селективност по
отношение на отделни факти от миналото; в т.ч. и независимо от мащабите и динамиката на
професионална ангажираност, предопределщи логическо разместване на сходни факти от сродни
случаи,следва да се има предвид,че съхраненият в паметта на контролните длъжностни лица
спомен относно проверката на 08.11.24 г.е устойчив и позволява формиране на еднопосочни и
сигурни фактически изводи. Преценката на съдържанието на съобщеното от св.А. и св.С. пред
въззивния съд дава основания да се приеме, че те пресъздават в пълна и точна реконструкция на
действително събитие от проверката на 08.11.24г., включително че клиентите на мекичарницата не
получавали ФКБ при закупуване на закуски, че след легитимацията им първоначално М.Г.
отговаряла уклончиво,че не знае, кой е управител на търговския обект в ж.к.“И.“, а после
посочила,че именно тя е управител и напуснала обекта, опитвайки да осуети проверката и да не
предостави необходимата информация; че в хода на проверката, бил направен опит служителят
Н.П. да преустанови връзка с павилиона, което в съчетание със задействаните в павилиона
фритюрници и готварски уреди наложило подаване на сигнал на тел.112. И св.А. и св.С. са
категорични и убедени във възприятията си,че проверката е протичала рутинно и установената
работничка в обекта Н.П. доброволно,самостоятелно и собственоръчно е попълнила данните в
Справка-декларацията по чл.402,ал.1,т3, чл.402,ал.2 КТ, а така също и че призованата чрез личния
телефон на Н.П. М.Г. по-късно се е върнала в обекта и съвсем осмислено, доброволно и
саморъчно попълнила писмени обяснения,в които е декларирала,че обектът –павилион за мекици е
собственост на „М. и п.“ЕООД; впоследствие депозирала допълнително писмено обяснение в ДИТ,
съгласно което към 08.11.24 г. Н.П. не е имала сключен писмен трудов договор с „М. и п.“ЕООД.
Няма база, за заключение, че свидетелите А. и С. трансформират спомена си за срещата си с М.Г. и
Н.П. на процесната дата 08.11.24 г. и че го представят с друго съдържание. Този извод на съда
произтича не само предвид пълното хармонично единство и логично равновесие на фактологията в
показанията им,но и поради длъжностната дистанция и незаинтересована тяхна свидетелска
нагласа.Показанията на разпитаните свидетели са рационални, същевременно са детайлни и
последователни откъм конкретна информация, предвид което съдът намира,че те обслужват целта
на процесуалното изследване, свързана с установяването на съществените, релевантни фкти,
гарантиращи истината за извършеното нарушение и неговия автор. В случая са налични преки
гласни и писмени доказателства в обем и със съдържание, изграждащи последователна и стройна
верига от факти, която изключва всяка възможност за случайното им адаптиране към различни
правоизключващи административно-наказателната отговорност на жалбоподателя дебютни версии,
в т,.ч. и ч не „М. и п.“ЕООД,а др. субект е стопанисвал проверения на 08.11.24 г. търговски обект в
3
ж.к. „И.“
За установяване на лимитираните в предмета на доказване правнозначими обстоятелства е
приложена и самостоятелно и собственоръчно попълнена от управителя на „М. и п.“ЕООД
идентификационна карта, в която е описано,че дружеството е с предмет на дейност мекичарница и
адрес на обекта в ж.к. „И.“,северно от бл. **,с нает персонал 1 бр.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно
изследване, съдът прие същите за достоверна, доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и
непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито
от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгл. разпоредбата на
чл.416,ал.5 КТ, предвиждаща,че наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите и с оглед оперативната
компетентност,заложена в Заповед №3-0864/17.10.2022г. АУАН е съставен от оправомощено за
това лице съгласно чл.21,ал.1 и чл.23,ал.1,т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“,както и съгл. приложената дължностна характеристика на
длъжността инспектор. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.В съдържателен
план според съда стриктно са спазени задължителните формални критерии относно реквизитите на
НП в съответствие с нормата на чл. 57, ал.1, т.1-т.5 от ЗАНН, а при съставянето на АУАН са
намерили отражение съдържателните изисквания,указани в разпоредбата на чл. 42, т.1-т.4 от
ЗАНН от гледище на дължимо фактическо описание на нарушението. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е очертано достатъчно изчерпателно, ясно и точно и съдържа необходимата фактическа
детайлизация, която е задълбочена до степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е
"обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице процесуални пороци, обосноваващи
на формално основание отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е осигурено спазване на
административно-производствените правила.
В настоящия случай отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, съгл. която норма " "работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна
работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
В случая съдът приема за безспорен изводът,че към 08.11.2024 г. именно жалбоподателят „М. и п.“
ЕООД е имало качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, в стопанисвания
обект павилион за мекици в ж.к. „И.“,северно от бл. **.
Категоричният характер на това обстоятелство съдът намира за изяснен чрез свободна оценка на
доказателствата,в т.ч. еднопосочната писмена доказателствена съвкупност- справка – декларация на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 , чл.402,ал.2 от Кодекса на труда, от Н.Д.П., в която последната
4
собственоръчно и самостоятелно е декларирала, че предоставя работна сила за работодателя "М. и
п." ЕООД в посочения обект –павилион за мекици срещу бл. ** на длъжност "работник", с работно
време от 10: 00 часа до 12: 00 часа, с уговорено трудово възнаграждение 10 лева на час, без
наличие на изрично сключен писмен трудов договор. Това пряко писмено доказателство напълно
кореспондира и логически се потвърждава от писмените обяснения на представляващия
жалбоподателя М.Г., според които „М. и п.“ЕООД е собственик на обект мекици от 1 месец“
,находящ се в гр.Б., ж.к. „И.“,северно от бл. **,а също и че към момента на проверката на
08.11.2024 г.Н.П. не е имала трудов договор,сключен с работодателя, а такъв договор е подписан в
по-късен момент на 10.11.2024 г. Това обстоятелство напълно се потвърждава и в подробно
анализираните показания на св.М. С. и М. А.. Възраженията за упражнено от контролните
длъжностни лица въздействие върху Н.П. при попълване на справка декларацията не третират
проблем,който да бъде поставен във фокуса на въззивната проверка, т.к. същите освен отражение
на прагматичния интерес на защитната версия на жалбоподателя не намират опора при съпостаква
с показанията на контролните длъжностни лица и целокупната писмена доказателствена база.
Следва да се акцентира още,че неясен остава специфичният активизиращ фактор и мотивацията на
М.Г. при несъгласие с отразеното в справка-декларацията на Н.П. от 08.11.24 г. и съдържанието на
собствените й писмени обяснения от 08.11.24 г., отново на 02.12.24 г. и вече в ДИТ-Б. да декларира
и признае неизгодния за нея факт относно липса на сключен трудов договор между
представляваното от нея дружество с Н.П. към 08.11.24 г.,съчетан с целево насочената действена
тенденция,намерила израз в по-късно сключения ТД №001/10.11.24г. между „М.и п."ЕООД и Н.П. .
Не би ли следвало след приключване на проверката на 08.11.24 г. противоречие между законния
представител на „М. и п.“ЕООД и актосъставителя да не съществува, в т.ч. да е отстранен
източникът на психологичен тормоз и стресиращите М.Г. фактори и кое въпреки това е насочило
М.Г. към последвалата целева тенденция в поведението й, насочена към отстраняване последиците
на нарушението именно за представляваното от нея дружество „М. и п.“ ЕООД чрез по-късно
сключения трудов договор.Предвид изложеното според настоящия съд качеството на „М. и п.“
ЕООД на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, се извежда от количественото натрупване
на преките писмени доказателства, изключващи всяка възможност за вариативното им
комбиниране. Този факт опосредствано се потвърждава от сключения и регистриран съгласно
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 КТ между работодател „М. и п.“ ЕООД
и служител Н.Д.П. за длъжност „продавач-консултант“ трудов договор №001/10.11.2024 г.
Ето защо и според настоящия състав обемът и съдържанието преките гласни и писмени
доказателства изграждат стройна логическа последователност,върху която аргументите за
негативно субективно отношение на проверяващите и оказано въздействие от тяхна страна при
попълване на обяснения/справка-декларация от 08.11.24 г. нямат качествено влияние.
Що се отнася до тезата относно проявено негативно отношение и оказано от контролните
длъжностни лица въздействие при изготвяне на процесните документи справка – декларация на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 , чл.402,ал.2 от Кодекса на труда на Н.П., тази защитна теза
прокламира идеи, лишени от съпътстващо ги логическо аргументиране в контекста на делото,
което да обоснове облика на едно отменителните основания на чл.63,ал.3 ЗАНН, предвид което
съдът класифицира същата като предназначена единствено да попълни обема на жалбата с нужната
аргументация.
Според нормата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена
форма.
Съгласно приложения санкционен състав на чл. 414, ал. 3 от КТ, работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер
от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая преките възприятия на проверяващия екип от 08.11.2024 г., относно факта на полаган труд
от лицето Н.Д.П., многообразието от фактически дейности /готвене и приготвяне на тестени
изделия, обслужване на клиенти,приемане на плащания/ не са единствения аргумент на съда,
поставен в основата на извод за реализирано административно нарушение чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1,
ал. 2 от КТ . Изцяло в подкрепа на този извод е и попълнената справка-декларация на основание
чл. 402, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2 от КТ от лицето Н.Д.П.. Посочената справка-декларация е валидно
аргументативно средство , което спомага за пълно и главно доказване факта, че Н.П. е престирала
5
труд на 08.11.2024 г. на длъжност "продавач- консултант" с включени и допълнителни неприсъщи
функции ,свързани с приготвяне на тестените изделия, с определено работно място – от 10 ч.до
12ч. и уговорено трудово възнаграждение в размер на 10. 00 лева на час, без да е сключен писмен
трудов договор. Самостоятелното и свободно е попълнена справката-декларацията от Н.П.,което
се потвърждава и от разпита на св. М. С.,която неколкократно съобщи,че проверката е била
рутинна и не е възможно справка-декларацията да се попълни от лицето против неговата воля и
убеждение. В декларацията работникът сам е посочил длъжността, работното си време, трудовото
си възнаграждение, което очертава основните елементи на съществуващо трудово правоотношение
с дружеството "М. и п. " ЕООД още към 08.11.2024г., чиято регулация не е била закрепена в
изискуемата писмена форма по арг. на чл.62,ал.1 КТ.
Изявленията на работника в попълнената декларация, че не е сключен трудов договор с "М. и п. "
ЕООД, се потвърждават изцяло от приложената по делото справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62,ал.5 КТ между работодател „М. и п.“ ЕООД и служител Н.Д.П. на длъжност
„продавач-консултант“ от 10.11.2024 г. и извлечението от регистъра на Информационна система на
ИА „ГИТ“,видно от които първият договор сключен между „М. и п.“ЕООД и Н.П. датира от
10.11.2024 г. и представлява безсрочен трудов договор по чл.67,ал.1,т.1 КТ.
В разглеждания случай не може да се обсъжда възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". В разпоредбата на чл. 415в
от КТ, която норма се явява специална по отношение на общата норма на чл. 28 от ЗАНН, са
предвидени, кои случаи са "маловажни" по смисъла на КТ. Административното нарушение по чл.
62, ал. 1 от КТ съобразно действащата правна уредба към датата на извършването му, е изключено
от преценката за маловажност по изрично разпореждане на закона, формулирано в – алинея 2 на
чл. 415в от КТ в редакция (ДВ, бр. 7 от 2012 г.) и влязла в сила след постановяването на тълк.
решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г. на Върховния административен съд. Към
датата на постановяването на тълкувателното решение правната уредба по КТ не е предвиждала
изрично изключване на определени нарушения от преценката за маловажност. Поради това
постулираните разяснения в ТР № 3/10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г. на Върховния
административен съд за обмислима в обсега на правомощия на въззивния съд праквалификация на
нарушението на чл.414,ал.3 КТ в маловажно по см. на чл.415в,ал.1 КТ са загубили своето
действие, с оглед актуалната правна уредба по въпроса за маловажността на нарушенията по КТ,
посочени по чл. 415в КТ в приложимата редакция.
В чл. 415в, ал. 2 КТ - относима като действаща разпоредба към датата на извършване на
нарушението, е предвидено изрично, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Доколкото приложението на ал. 1, на чл. 415в КТ е изключено по силата на
изрична разпоредба на закона - на чл. 415в, ал. 2 КТ, тъй като се касае за нарушение по чл. 62, ал. 1
от същия кодекс, в разглеждания случай независимо от отстраняване на нарушението веднага след
установяването му с регистриран трудов договор №001/10.11.2024 г. съгл. справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 КТ и без оглед изследването на настъпили вредни
последици, привилегированият състав на чл.415в,ал.1 КТ е изцяло неприложим поради
непреодолимостта на забраната за третирането му като маловажно съгл.ограничителното правило
на чл.415в,ал.2 КТ. Изцяло в този контекст е и генерираната устойчива практика на
касационната инстанция, намерила израз последователно в Решение № 1911 от 27.02.2025 г.
на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2171/2024 г. Решение № 9479 от 22.11.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д.
№ 1998/2024 г. Решение № 825 от 2.08.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 988/2023 г. и др,./
Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ, която предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Освен че размерът на приложимата имуществена санкция следва да се съобрази с определените от
закона рамки – от 1 500 лв. до 15 000 лв., е необходимо наказващият орган да изложи собствена
оценъчна аргументация, отразяваща пътя на формираното убеждение относимо към факторите на
чл. 27 от ЗАНН, - тежестта на нарушението, другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Тежестта на самото инкриминирано деяние не е
качествено обмислена в аспекта на нейното проявление чрез излагане на конкретни съдържателни
мотиви относими към казуса. В случая при определяне на административното наказание не са
спазени изискванията за строго съблюдаване на законността и обезпечаване правилното и
6
ефективно функциониране на държавното управление чрез индивидуална и в рамките на
обективните характеристики и условията на осъществяването на деянието оценка на неговата
тежест. Във връзка с отмерване на наказанието не са подложени на задълбочен и обективен
коментар пълните данни , при които е извършено нарушението,в т.ч. и последващото позитивно
поведение на работодателя ,насочено към отстраняване на нарушението 2 дни след проверката и
липсата в тази връзка на допълнително настъпили вредни последици. Изложеното в мотивната част
на НП „При преценка за размера на санкцията следва да се отчете вида и характера на
нарушението,което е от съществените такива на трудовото законодателство“ представлява
клиширана фразеология, но не и аргумент, приндалежащ към индивидуалния оценъчен подход,
към който насочва разпоредбата на чл.27,ал.1, и ал.2 ЗАНН. На свой ред съждението,че санкция в
размер 2500 лв. е близка до минималния предвиден в чл.414,ал.3 КТ размер,и се явява адекватна и
справедлива, е логически невалидно. Действително, обекта, върху който нарушението на
чл.62,ал.1, вр.чл.1,ал.2 КТ оказва негативно въздействие и степента на това въздействие, са
отчетени от законодателя с относително високия диапазон на предвидената имуществена санкция
за работодател в чл.414,ал.3 КТ.Обектът на посегателство е разнороден. От една страна той се
свързва с възможността за ефективно упражняване на контролните функции на съотв. длъжностни
лица за спазване на трудовото и осигурително законодателство чрез изрично и задължително
писмено документиране на трудовите правоотношения с наети работници/служители и
своевременното предоставяне, още с момента на възникването им на информация за тяхното
съществено съдържание чрез регистрирането им в НАП. А от друга страна обектът се свързва с
обществените отношения, отнасящи се до охраняване правото на труд и особената закрила на
справедливите условия на труд, в т.ч. чрез писмено оформяне и обявяване на възникнали трудови
правоотношения по съответния ред, като интегрален елемент от дължимата организационна
отчетност и механизми за превенция на злоупотребата с трудови и социални права на работниците
и служителите.
Съдът намира и че с наказание към минимума,предвиден в чл.414,ал.3 КТ, а именно имуществена
санкция в размер на 1500 лв. , не би се стигнало до необосновано подценяване на необходимостта
от укрепване на гаранциите за административно-наказателноправна защита на основните трудови и
осигурителни права на работници и служители. Практическото проявление на наказанието, в т.ч.
административното наказание не може и не следва да бъде инертно определяно в стойности,
надвишаващи законовия минимум при липса на повишаващи обществената опасност на
нарушението обстоятелства и при наличие на данни за позитивна дейност, свързана с отстраняване
нарушението в кратък срок след установяването му. Ето защо и в специфичния контекст на
разглежданото нарушение, административното наказание в размер над минимума на предвидената
в чл.414,ал.3 КТ имуществена санкция би съставлявало акт на механичното налагане на ненужно
тежко административно наказание. Подобен подход е не само в колизия с общата и специална
превантивни цели на чл.12 ЗАНН, но и обуславя риск от превръщане административното наказание
в произволна мярка за възмездие. Изискването, установено с чл. 27, ал. 1 и ал.2 НК е наказанието да
е съответно на тежестта на извършеното нарушение. Чрез тази разпоредба законът е установил
практически мащаб за справедливост, с който съдът е длъжен да се съобрази.Именно с цел
отстраняване на дисбалансираното по размер налагане на административно наказание, настоящият
състав прие,че наложената имуществена санкция следва да се редуцира до минимума от 1500 лв.
съгл. чл.414,ал.3 КТ.
Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно
наложената санкция,чрез нейното редуциране до законоустановения минимум,а в останалата му
част като правилно и законосъобразно – да се потвърди.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за
присъждане на разноски, съдът с оглед изхода на делото, съобрази разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, според която възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв., които следва да бъдат платени по сметка на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което принадлежи Дирекция "Инспекция по труда" Б. (като териториално
поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на
7
изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК .
Така мотивиран, настоящият състав на БРС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2400810/10.01.2025 г., издадено от Д. на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Б., с което на основание чл. 416, ал.5 КТ вр. чл.414,
ал.3 КТ на "М. и п." ЕООД с ЕИК **********, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2500, 00 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда
вр. чл. 1, ал.2 КТ, като:
НАМАЛЯВА размера на наложената "имуществена санкция" от 2500 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2400810/10.01.2025 г., издадено от
Д. на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Б. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА "М. и п." ЕООД с ЕИК ********** да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" сумата от 80 лв., представляваща направени по делото пред
настоящата инстанция разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8