Р Е Ш Е Н И Е
№… …/11.03.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11730 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище *** за осъждане на Община Вълчи Дол,
гр.Вълчи дол, пл. „Христо Ботев" №1,
Булстат: ********* и К.К.П. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000 лева, частичен иск от целия в размер
на 67 000 лева, представляваща претърпяна от ищцовото дружество имуществена
вреда, съответстваща на предоставени и непогасени заемни средства, предоставени на
лицето Красимир Цвятков Жеков по договори за заем №101- ВН- 07.11.2017 от
06.07.2017г. и №102- ВН-07.11.2017г. от 7.11.2017г., обезпечени с договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт вх.рег. №30559, дв.вх.рег. №30309, акт
№185, том Х, дело №16005 от 8.11.2017г. в резултат на дейността на К.К.П. в
качеството й на длъжностно лице, изпълняващо нотариални функции при
удостоверяване на подписа на лицето Сероп Хрант Киркорян по пълномощно рег.
№767/27.09.2017г., Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК рег.№770/27.09.2017г. ,Декларация по чл. 25
ал.8 ЗННД, рег.№769/27.09.2017г.
,Декларация с рег.№787/24.10.2017г.,
на осн.чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
деликта 08.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сторените по
делото разноски.
Твърди
се в исковата и уточняващата молби,
че ищцовото дружество е регистрирано
като финансова институция по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ и извършва дейност по
отпускане на обезпечени кредити. По силата на договори за заем№101- ВН-
07.11.2017 от 06.07.2017г. и №102- ВН-07.11.2017г. от 7.11.2017г. ищцовото
дружество е отпуснало на Красимир Цвятков Жеков заемни средства в размер на
сумата от 67000 лева общо. За обезпечаване вземанията на ищеца по договорите за
заем трето за договорното правоотношение лице (ипотекарен гарант) - Сероп
Киркорян е учредило договорна ипотека, обективирана в НА вх.рег.№30559,
дв.вх.рег.№30309, акт №185, том X, дело №16005 от 08.11.2017г. При изповядване
на ипотечния акт са представени пълномощно рег.№767 от 27.09.2017г. за
удостоверяване подписа и рег.№768 том I, акт №35 от 27.09.2017г. за
удостоверяване съдържанието, Декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК, с нотариално
удостоверяване на подписа рег.№770/27.09.2017г.,
Декларация по чл. 25 ал.8 ЗННД, с нотариално удостоверяване на подписа рег.№769/27.09.2017г., Декларация с
рег.№787/24.10.2017г.
с нотариално удостоверяване на подписа-
всички заверени от ответника К.К.П. в качеството й на секретар извършващ
нотариална дейност при Община Вълчи дол.
Навежда
се, че влязло в сила решение по гр.д.№279/2018г. на ВОС, е признато по
отношение на ищеца, че пълномощно рег.№767 от 27.09.2017г. за удостоверяване
подписа и рег.№768 от 27.09.2017г. за
удостоверяване на съдържанието е нищожно, тъй като не е
подписано от упълномощителя Сероп Киркорян. Със
същото решение е признат за недействителен договор за
учредяване на договорна ипотека, вписан с вх.рег.№30559, дв.вх.рег.№30309, акт
№185, том X, дело №16005 от 08.11.2017г. на СВ-гр.Варна. Твърди се, че в
развилото се производство е установено, че подписът, положен за упълномощител в
процесното пълномощно не е изпълнен от Сероп Хранк Киркорян, поради което извършеното от
ответника К.П. удостоверяване на подписа на
лицето е невярно. Навежда се, че след отпадане на обезпечението поради недействителност на ипотечния договор
дружеството е в невъзможност да удовлетвори вземанията си по двата договора за
кредит. В този смисъл намира, че за дружеството са
възникнали вреди, измерими с отпуснатата и непогасена заемна сума.
Отговорността на ответника Община Вълчи дол се обосновава с обстоятелството, че
дейността, от която ищецът е претърпял вреди е възложена на секретаря на
общината от кмета на Община Вълчи дол. По изложените съображения се настоява за
уважаване на предявения иск, ведно с мораторно обезщетение от деня на деликта и
сторените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Костадина П..
На
първо място се оспорва като секретар на Община Вълчи дол да е извършила невярно
удостостоверяване на подписа на Сероп Кирокорян при заверка на Декларация
с рег.№787/24.10.2017г., тъй като във водения при ответната община регистър под
номер 787, но от дата 5.10.2017г. фигурира друг документ -Договор за залог
върху вземания от 5.10.2017г., сключен в гр.Девня между „Банка ДСК“ и Тодор
Илиев Димов. Във декларация рег. № 787 подписът и имената „Сероп Хрант
Киркорян“ са положени с химикал, но печатът е цветно копие от печат на
общината, който вероятно е пренесен от друг документ. Акцентира се, че именно
истиността на въпросната декларация е мотивирала ищцовото дружество да договоря
с Красимир Жеков.
Оспорва
да е извършила виновно невярно удостоверяване на подписите на Сероп Киркорян. Навежда
следните възражения, с които да опровергае вината: че като длъжностно лице не
разполага с достъп до Национална база данни и не може да извършва проверка на
документите за самоличност, че добросъвестно е приела, че явилото се на
27.09.2017г. пред нея лице е Сероп Киркорян или лице, наподобяващо на него и
носещо документа му за самоличност.
Оспорва
за ищцовото дружество да е възникнала вреда в размер на отпуснатите и
невъзстановени средства по двата договора за кредит, тъй като дружеството не е
реализирало правата си срещу кредитополучателя Красимир Жеков.
Ответникът
Община Вълчи дол оспорва ищовото
дружество да разполага с лиценз за извършване на кредитна дейност. Подържа се,
че при сключване на доворната ипотека е издадено удостоверение за търпимост № 162/26.10.2017г. на гл. архитект на район Приморски,
което е издадено въз основа на неистински документ- Декларация
с рег.№787/24.10.2017г. Сочи, че в секретарят
на Общината не е заверявал Декларация с
рег.№787/24.10.2017г. Оспорва да е налице влязло в сила решение, с което е
било признато за нищожно удостоверяването на подпис и съдържанието в пълномощното. Отново във връзка с
противоправността на деянието се позова, че длъжностното лице при общината,
удостоверяващо съдържанието и подписа на частни документи не разполага с
правомощията на нотариус и няма достъп до архивите на НБД „Население“ и до
Националния регистър на българските лични документи, поради което не може да
извърши проверка относно валидността на документите за самоличност.
Дружеството
е допринесло за настъпилата в неговия патримониум вреда, като не е оценило
платежоспособността на главния длъжник и още при сключването на договора е било
в известност, че отпуснатите суми няма да бъдат възстановени.
Оспорва
за ищцовото дружество да е възникнала вреда в размер на отпуснатите и
невъзстановени средства по двата договора за кредит, тъй като дружеството не е
реализирало правата си срещу кредитополучателя Красимир Жеков.
Оспорва
ответникът да е изпаднал в забава считано от 8.11.2017г.- датата на отпускане
на заемната сума, тъй като заемната сума не изплатена еднократно и на
посочената дата.
В
съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си спора.
В
пледоарията си по същество процесуалният представител на Община Вълчи дол-
адв.Христова допълнително акцентира за липса на солидарна отговорност на
ответниците по съображения, че не е поето солидарно задължение по самото
кредитно правоотношение. Навежда доводи, че ищецът не е положил грижа за
собствените си работи, като не е предприел действия, за да реализира правата си
по отношение заемополучателя. Счита,че липсва противоправно поведение и вина у
секретаря на общината, който се ползва с ограничена нотариална компетентност.
Ответникът К.П., чрез адв. Димитров е ангажирала
подробни писмени бележки, с които обосновава, че за ищцовото дружество не
настъпила окончателна вреда, доколкото не е преклудирана възможността да
реализира отговорността на заемополучателя.
За да
се произнесе по съдът съобрази следното от фактическа страна:
Видно
от приобщения по делото договор за заем № 101 ВН-06.11.2017г. между „Н.Ф.“ ООД и Красимир Цвятков Жеков e възникнало заемно
правоотношение, по силата на което в полза на заемополучателя Красимир Цвятков
Жеков е отпуснат заем в размер на 65 000 лева срещу задължение за връщане
на вноски в срок до 07.11.22 г. Отново
между същите е страни е сключен договор за заем от 01.11.2017г.(л. 65 и сл.) за
сумата от 2000 лева, при уговорено връщане на вноски в срок до 07.11.2022г.
От
приложеното банково бордеро(л.85 и 86) се установява, че в полза на Красимир
Цвятков Жеков е преведена сумата от 65 000 лева с посочено основание
договор за заем № 101 ВН-06.11.2017г.
От
приложената по делото разписка (л. 91) се установява, че заемополучателят
Красимир Цвятков Жеков е усвоил заемната сума от 2000 лева.
Видно
приложените на л. 155 и сл. доказателства „Н.Ф.“ ООД е упражни правото си да
направи вземанията по двата кредита за изцяло предсрочно изискуеми, изпращайки
нарочни уведомления. Съобщенията са връчени от съдебен изпълнител по реда на
чл. 47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК.
Не е
спорно, а и се установява от приложения нот.акт № 159, том 5, рег.№ 13559, дело № 678 от
07.11.-2017г. на нотариус В. Георгиева с рег.№ 549 на НК, вписан акт № 185, том
Х, вх.рег. № 30559/08.11.2017г. на СВ, че вземанията на „Н.Ф.“ ООД са обезпечени в договорна
ипотека върху имоти, собственост на трето лице- ипотекарния гарант Сероп Хрант
Киркорян, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.2564.851 по КККР – Варна, находщя се в гр.Варна, район Приморски, ул.“17“, № 51, м-ст Узун Алан, с
площ 1182 кв.м, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор № 10135.2564.851.4 по КККР – Варна, със
застроена площ 99 кв.м., брой етажи 3, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, както и СГРАДА с идентификатор № 10135.2564.851.3 по КККР – Варна,
със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: хангар, депо,
гараж.Видно от нотариалния акт при извършване на
сделката ипотекарният гартант е представляван от Красимир Цвятков Жеков.
Видно
от приложеното нот. дело № 678/2017г. на нотариус Ваня Георгиева при
изповядване на сделката Красимир Жеков се легитимира с пълномощно с нотариална заверка
на подписа рег. № 767 и на съдържанието рег. № 768 от 27.09.2017г. на
секретаря, извършваш нотариална дейност при Община Вълчи дол- К. Крумова. От
съдържанието на пълномощното се установява, че
със същото Сероп Хрант Киркоряни упълномощил Красимир Цвятков
Жеков да извършва действия на разпореждания при условия каквито намери за добре
с недвижим имот: вилно място, находящо се в
землището на гр. Варна, местност Курудере „Узун-Алан” с площ от 1190 кв.м.,
включени в парцел I-13884 в кв.47 на вилната зона край гр. Варна,
заедно с построената в имота триетажна жилищна сграда и гараж със застроена
квадратура от 60 кв.м.,
При извършване на ипотечния акт са представени още Декларация по чл.25,
ал.8 от ЗННД и Декларация по чл. 264, ал.41 от ДОПК от Сероп
Хрант Киркорян с нотариална заверка на подписите съответно рег. № 769 и рег. №
770 от 27.09.2017г. на секретаря, извършваш нотариална дейност при Община Вълчи
дол- К. Крумова.
При
изповядване на горната сделка е представено удостоверение за търпимост №
162/26.10.2017г., издадено от Община
Варна, район Приморски въз
основа на заявление рег. №
АУ09851ЗПР/25.01.2017г. от Сероп Хрант Киркорян и Красимир Цвятков Жеков. В производството
пред Община Варна е представена декларация от Сероп Хрант Киркорян с нотариална
заверка на подписа рег.№ 787/24.10.2017г. на секретаря, извършваш нотариална
дейност при Община Вълчи дол- К. Крумова.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична
експертиза, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че подписът, положен за „Упълномощител” в
Пълномощно рег. 767 от 27.09.2017г., като
в двете декларации по чл. 25, ал.8 от ЗННД и чл. 264, ал.1 от ДОПК не са
изпълнени от лицето Сероп Хрант
Киркорян.Вещото лице е заключило, че подписът, положен след текста „Декларатор“
в декларация рег. № 787/24.10.2017г. не е изпълнен от Сероп Хрант Киркорян,
като от техническото изследване на документа
се установява, че машинния текст, щемпела за нотариална заверка и
кръглия печат на Община Вълчи дол са пренесени върху листа посредством цветен
печат на мастилено-струен принтер. Изображението на щемпела и печата са пренесени от
екземпляра на пълномощно рег. № 767/27.07.09.2017г.
Установява
се, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 279/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд е признато за установено по отношение на ответника „Н.Ф.“ ООД и на Красимир Цвятков Жеков по искове, предявени от Сероп
Хрант Киркорян с правно основание чл.576
вр.чл.580 т.6 от ГПК вр.чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, че пълномощно рег.№
768/27.09.2017г., с удостоверено съдържание рег.№ 678 от 27.09.2017г. и
обективираната в същото упълномощителна сделка са нищожни поради
обстоятелството, че същото не е подписано от упълномощителя Сероп Хрант Киркорян. Със същото решение е прието за
установено по отношение на „Н.Ф.“ ООД и Красимир Цвятков Жеков по предявен от Сероп Хрант
Киркорян иск с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД, че
договорът за учредяване на договорна ипотека, сключен като нот.акт № 159, том
5, рег.№ 13559, дело № 678/2017г. на нотариус рег.№ 549 на НК, вписан акт №
185, том Х, дело № 16005/2017г., вх.рег.№ 30559/08.11.2017г. на СВ – Варна, е
недействителен поради това, че е сключен от представител на ипотекарния гарант Сероп
Хрант Киркорян без представителна власт.
Липсва спор, а и се установява от приложената на л. 127 от делото заповед
№661/27.05.2015г. на кмета на Община Вълчи дол, че ответникът К.К.П. е
назначена за държавен служител на длъжността секретар на Община Вълчи дол.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
По делото са предявени искове за ангажиране имуществената отговорност за
вреди от дейността на ответника К. Крумова, осъществяваща нотариални функции в
качеството си на секретар на Община Вълчи дол, както и на възложителя на
работата –ответната Община Вълчи дол.
За разлика от отговорността за вреди от дейността на нотариуса, която е
изрично уредена съгласно чл. 73, ал.1 от ЗННД, по отношение на органите на
местната администрация, на които са възложени нотариални функции съгл. чл. 83
от ЗННД, липсва изрична законова уредба. Разпоредбите на ЗОДОВ се явяват
неприложи, тъй като дейността по заверка на документи не е административна по
смисъла на чл. 1, ал.1 от закона. При това положение основанията за ангажиране
на имуществената им отговорност следва да се изведат от общия състав на
деликтната отговорност, на осн. чл. 45 от ЗЗД, съответно от специалния състав
на чл. 49 от ЗЗД. Така съобразно характера на
предявените искове ищецът следва да проведе доказване на следните предпоставки:
реализиране на противоправно деяние от първия ответник, /виновно
неизпълнение задълженията на секретаря
във връзка със задължението му по завека на подписите/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери. Ищецът следва да установи още, че
дейността, от която са настъпили вредите е възложена от втория ответник- Община
Вълчи дол.
На първо място по делото е
възникнал спор относно факта на
реализиране на противоправно деяние от ответника К.К., тоест дали е налице
виновно неизпълнение на задълженията й при извършване подписите на частни
документи- пълномощно рег. № 767, декларация рег. № 769 и декларация рег. № 770 всички
от 27.09.2017г.
Съгласно чл. 589, ал.2 ГПК при удостоверяване на подписа върху частен документ
лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред
нотариуса,
респективно пред органа на местно самоуправлени по чл. 83 от ЗННД и пред него да подпишат документа или да
потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за
учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред
нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече
положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. В случая секретарят е
заверил подписа на лицето Сероп Хрант Киркорян
под коментираните пълномощно и
декларации, удостоверявайки по този начин, че посочените документи изхождат от
лицето, което ги е подписало, тоест от Сероп Хрант Киркорян.
Същевременно от заключението на назначената съдебно-графологична експертиза е
установено, че документите не изхождат от лице, чието авторство е удостоверено.
Оттук следва извода, че ответникът, в качеството си на длъжностно лице, на
което е възложена нотариална компетентност е извършила неистинско
удостоверяване.
Този извод не се променя от
обстоятелството, че лицето, което е подписало документите е изписало имената си
като Сироп Хрант Кикониян. Саморъчното
изписване на трите имена замества подписа като удостоверително изявление. Без значение как издателят на документа ще
положи подпис (той може да варира във времето и да зависи от моментно състояние
на лицето), за надлежността на официалното удостоверяване се изисква
длъжностното лице да удостовери, че документът изхожда от лицето, което се е
явило пред него. В случая независимо от начина, по който се е подписало явилото
се пред секретаря лице, последният е удостоверил, че автор на изявлението е Сероп Хрант Киркорян.
От
горното следва извода, че ответникът К.
не е изпълнила задълженията си съгл. чл. 589, ал.2 от ГПК да извърши проверка
относно самоличността на явилото се пред нея лице и само след като се
убеди, че лицето е идентично с това, чиито подпис заверява, да извърши
поисканото удостоверяване. Тоест осъществено е противоправно поведение, при
което е налице разминаване между дължимото и извършеното.
В
действителност, както и ответниците са се позовали органите
на местната администрация, на които са възложени нотариални функции съгл. чл.
83 от ЗННД, не разполагат с индивидуален достъп до данните от „Национален
регистър на българските лични документи“. Съгласно чл. 2 от Наредба, приета с ПМС № 312 от 17.12.2009 г. за достъпа на нотариусите
до националния автоматизиран информационен фонд на българските лични документи
документи такъв достъп имат само само
нотариусите и помощник-нотариусите, вписани в регистъра на Нотариалната камара,
както и съдиите по вписванията в случаите на заместване по чл. 48, ал. 1 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност (ЗННД). Това обстоятелство не би могло да изключи вината като субективно отношение на
дееца към осъщественото противоправно деяние. Противното би означавало да се
изключи във всички случая отговорността на органите на местна власт при
извършване нотариални заверки, което неприемливо.
Доказателства за опровергаване на презумтивната вина на
ответника не са ангажирани по делото, поради което следва да се заключи, че
презумцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не е опровергана.
Относно вредата и причинната връзка между деянието и
вредата:
В случая въведените, като основание на иска вреди по твърдения се измерват с
предоставената в заем от ищеца „Н.Ф.“ ООД
и невъзстановена сума по договори за заем от 06.11.2017г. и
01.11.2017г., сключени с Красимир Жеков.
От представените доказателства – решение по гр.д. №
279/2018г. по описа на ВОС се установя, че с договорът за учредяване на
договорна ипотека е недействителен, поради това, че е сключен от лице без
представителна власт. С обявяването на договора за недействителен по отношение
на ищеца „Н.Ф.“ ООД с обратна сила е отречено действието на висящо
недействителната сделка и правото му да се
удовлетвори с предпочитание от цената на ипотекирания имот, на осн. чл. 173,
ал.1 от ЗЗД. Същевременно ищецът „Н.Ф.“
ООД е упражнил надлежно правото си да направи дълга предсрочно изискуем с
нарочно изявление до кредитополучателя, поради което за кредитора е възникнало
спрямо главния длъжник съответно притезание. Дори и да не се сподели този
извод, следва да се има предвид, че част от вноските (в общ размер надхвърлящ
исковата сума) са редовно падежирали- погасителен план на л.84.
Не може да се сподели разбирането, развито от
ответниците, че окончателна вреда за кредитора не е настъпила, тъй като не е
погасена отговорността на заемополучателя и че следва кредиторът да насочи
претенцията си спрямо него. При наличие на изискуемо вземане всеки кредитор,
независимо дали е хирографарен или обезпечен, има право да пристъпи към
принудително изпълнение върху цялото имущество на длъжника. Онова, което
обезпечения кредитор притежава в повече, е особената привилегия върху имота,
която се упражнява в изпълнителния процес. Отговорността на ипотекарният гарант
не е субсидиарна по отношение тази на главния длъжник. Ипотекарният кредитор
сам избира върху кое имущество да насочи изпълнение.Той не е длъжен да насочи
изпълнението спрямо главния длъжник и едва след невъзможност да реализира
правата си да прибегне към изпълнение върху имуществото, за което му е учредено
обезпечение, a може директно да насочи изпълнението срещу имота, предмет на
обезпечението.
Не могат да се споделят аргументите на ответниците за
лисва на ипотечно право, поради невъзникване на главното задължение. От
представените от ищеца и неоспорени от ответниците банково бордеро(л.85 и 86) и разписка (л. 91) се
установява, че в полза на заемополучателя Красимир Жеков са предени сумите по двата
договора за заем. Не се е твърдяло и доказало по делото главният длъжник да е
погасил задължението. Ето защо следва да се изведе, че в полза на ищеца „Н.Ф.“
ООД би съществувало ипотечно право, ако сделката по учредяване на договорната
ипотека не бе обявена за нищожна с решение по гр.д.№ 279/2018г. по описа на
Варненски окръжен съд.
Съдът намира, че вредата настъпила в имуществения
патримониум на ищеца се измерва със стойността на обезпечението, от което е
пропуснал да се удовлетвори, но не повече от размера на неудовлетвореното
вземане. Това е така, тъй като отговорността на ипотекарният гарант, която
ищецът е в невъзможност да реализира, се ограничава само до ипотекирания имот.
В случая стойността на имота е по-ниска от цената
на иска ( виж удостоверение за данъчна оценка на л. 193 от делото).
На
следващо място по делото е поставен въпроса относно причинната връзка между противоправното поведение на
делинквента и претърпените вреди в
контекста на доводите на ответните, че вредите в патримониума на ищеца биха
настъпили и без неистинското удостоверяване на пълномощното и декларациите, тъй
като при съставяне на нот.акт № 159, том 5, рег.№
13559, дело № 678/2017г. на нотариус рег.№ 549 на НК е използван
документ- удостоверение за търпимост, издадено въз основа на друг неистински
документ- декларация рег. № 787/24.10.2017г.
Възразява се още, че сам ищецът не е положил дължимата грижа при приемане
на обезпечението, който аргумент е такъв за съпричиняване на резултата от
пострадалия.
Деликвентът
дължи обезщетение за вреди доколкото те
са възникнали в причинна връзка с противоправното му поведение. Причинната връзка означава, че един факт (неизпълнението на задължението за вярно
удостоверване) е необходимо условие за настъпването
на друг факт (отпадане на обезпечението), а последицата (вредата) е типичния
резултат, който възниква всеки път при реализиране на условието. Необходимото
условие се установява чрез мисленото му отстраняване и създаване на представа
за това дали би настъпила последицата, а типичният резултат
се установява отново мислено чрез това какво обикновено настъпва при
осъществяване на условието.
Когато за настъпването на вредите има значение и поведението
на трети лица, то това поведение изключва отговорността на деликвента само в
случай, че прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и
настъпилите за пострадалия вреди. Прекъсване на причинната връзка има при
последващо увреждане, когато първото деяние не е необходимо условие за
следващото деяние и последното има самостоятелен характер Противоправното
поведение на третите лица може да обоснове и тяхна отговорност (при
съпричиняване без да е прекъсната причинната връзка с действията на ответника
деликвент), доколкото за вредата, причинена от неколцина те отговарят
солидарно. Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението
на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно,
то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от деликвента
обезщетение на основание чл.
51, ал.2 ЗЗД.
В разглеждания по делото случай не се
установява да е прекъсната причинната връзка между поведението на ответника К.
и настъпилия резултат. В действителност при съставяне на акта за учредяване на
договорната ипотека е представенo удостоверение за търпимост №
162/26.10.2017г., издадено от Община
Варна
въз основа на неистинска декларация с нотариална заверка
на подписа рег.№ 787/24.10.2017г.
формално издадена от Сероп
Киркорян. Не може да се заключи обаче, че ищецът е не е проявил дължимата
грижа, като е пропуснал да съобрази, че декларация рег.№ 787/24.10.2017г. неистинската.
Подобен ангажимент не би могъл да се възложи на ипотекарния кредитор. За
последния е достатъчно, и до там се
изчерпва дължимата грижа, да извърши проверка за собствеността на имота, служещ
за обезпечение, както и относно наличието на заверка на документите, послужили при
издаване на акта на нотариуса.
Не може да се вмени тежест на кредитора
проверката относно истинността на документите, въз основа на които длъжностното
лице при Община Варна издава заявения индивидуален административен акт- удостоверение
за търпимост, който на свой ред ще послужи при учредяване на договорната
ипотека.Още повече въпросната декларация от Сероп Хрант Киркорян, с нотариална
заверка на подписа рег.№ 787/24.10.2017г. не е била представена по нотариалното
дело, а и не е било необходимо. Всъщност решаваща причина за отпадане на
обезпечението на ищеца е неистинското нотариално удостоверяване на подписите
под пълномощното, в резултат на което съдът по гр.д.№ 279/2018г. по описа на
Варненски окръжен съд е признал нищожността на сделката, обективиране в
нотариалния акт. Друга причина за отпадане на обезпечението не е налице. В този
смисъл причинната връзка, сложила началото си в поведението на ответника не е
прекъсната от действия на ищеца или от трети лица. Дори и да е осъществено
прротивоправно поведение от трети лица, имащо отношение към настъпилата вреда,
то това поведение не е довело до прекъсване на изследваната причинна връзка и
тези трети лица биха отговаряли солидарно с делинквента, на осн.чл. 53 от ЗЗД.
Относно възлагане на работата:
Възложилият другиму работа отговаря за вредите,
които изпълнителят причини при или по повод на нея, на осн. чл. 49 ЗЗД. По делото
страните не са спорили по въпроса е ли е
Община Вълчи дол възложител на работата на ответника К., но доколкото
самото възлагане съставлява елемент от състава, от който възниква безвиновната
отговорност, съдът дължи служебна преценка относно наличието на този
правопораждащ факт.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗННД не дава
отговор на поставения въпрос. Същата единствено оправомощава секретаря на
общината, наред с други органи на местната администрация, да извършват удостоверяване
на подписа и съдържанието на частни документи, които не подлежат на вписване.
Самата нотариална дейност не е част от административната дейност, чрез която общината
осъществява местно самоуправление по смисъла на чл. 2 от ЗМСМА. В този смисъл
не е налице възлагане в смисъл на отделяне от собствената си работа и
предоставянето й за изпълнение от трето лице. Тогава ще отговаря ли за процесното противоправно деяние единствено лицето, на
което са възложени нотариални функции и от чиято дейност биха могли да
възникнат значителни вреди за неограничен кръг правни субекти, без
същевременно в закона да е въведено изискване за застраховане на тази дейност,
каквото изискване е въведено за нотариусите в чл. 30, ал. 1 от ЗННД. За да
отговори на този въпрос, съдът съобразява следното:
Действащото законодателство по най-общо правило
обезпечава отговорността от действията на лица и органи, чиято дейност е
източник на повишена опасност и от която биха могли да произтекат вреди, като
въвежда изискване за застраховане на тази дейност – чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ, чл.
30, ал. 1 от ЗННД, чл. 171 от ЗУТ или възлага отговорността за вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица
при изпълнение на административна (настоящата не е такава) дейност на държавата и
общините по реда на ЗОДОВ. На осн. чл. 101, ал.2 от ЗДС държавата отговаря за
вреди от дейността на държавния служител.
От това сравнително изложение и при съобразяване естеството
на дейността на нотариално удостоверяване следва да се изведе, че държавата или
общината следва да обезпечат вредите от тази дейност.
Теоретичните обяснения на безвиновната гражданска
отговорност се движат в рамките на идеите за избора и риска, за стимулирането,
за правилото „комуто ползите, нему и тежестите“, за принципа за справедливост и
т.н. В случая при съобразяване на тези
принципи следва да се има предвид, че възлагането на процесната дейност на
секретаря произтича пряко от закона- чл. 83, ал.1 от ЗННД. Същевременно г-жа К.
се намира в служебно правоотношение с Общината, което е възникнало след
проведен конкурс. Тоест изборът за конкретното лице, на което да се възложи обсъжданата
дейност е осъществен именно от Община Вълчи дол. Именно органът по назначаване
на лицето разполага с дисциплинарна власт по отношение на служителя- чл. 92 от ЗДС. Таксите за заверка на документи, когато удостоверяването се прави от орган
или лице по чл. 83 от ЗННД постъпват в бюджета на съответната община, на осн.
чл.115 от ЗМСМА. Следователно ползи от процесната дейност настъпват в
патримониума на този ответник. В утвърдената съдебна практика по приложението
на чл. 101,ал.2 от ЗДС се приема, че надлежно легитимирани да отговарят за
вреди са съответните органи или учреждения, с които държавните служители се
намират в правоотношение.
В резултат
на изложеното, съдът приема, че ответната община следва да обезпечи
отговорността на първия ответник.
Само за изчерпателност съдът посочва, че с чл. 16,
ал.2, т. 14 от Устройствения правилник на Община Вълчи дол, имащ характер на
подзаконов нормативен акт, дейностите по чл. 83 от ЗННД са възложени на
секретаря.
Възраженията на ответниците касателно липсата на
солидарна отговорност по съображения, че такава не била уговорена в договорите
за кредит. В случая солидарната отговорност произтича от закона и няма общо с
договора, от който произтичат само правата на ищеца по кредитното
правоотношение спрямо заемателя.
Относно размера на
претенцията:
Съдът намира, че вредата настъпила в имуществения
патримониум на ищеца се измерва със стойността на обезпечението, от което е
пропуснал да се удовлетвори. Налице е причинна връзка между поведението на
ответника К. и невъзможността на ищеца да реализира обезпечението за
удовлетворяване на вземането си. Като взе предвид стойността на обезпечението(
виж удостоверение за данъчна оценка на л. 193 от делото) съдът намира, че
предявеният частичен иск за основателен.
С оглед основателността на главния иск, основателна
се явява претенцията за мораторна лихва, считано от датата на увреждането, на
осн. чл. 84,ал.3 от ЗЗД. Съдът намира, че окончателна вреда за кредитора е
настъпила с отпадане на обезпечението, съответно с влизане в сила на решението
по гр.д.№ 279/2018г., тоест от 20.02.2019г. Тъй
като сделката по учредяване на обезпечението е била висящо недействителна(ТР 5/2014), до влизане в сила на решението
ненадлежно представляваният е могъл валидно на потвърди действията без представителна власт, на осн.
чл. 42, ал.2 от ЗЗД. Ето защо законна лихва следва да се присъди от
20.02.2019г., съответно да се отхвърли претенцията за законна лихва, считано от
08.11.2017г.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените по делото разноски. Не се споделят напълно
доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.Производството
по делото се отличава както с фактическа, така и правна сложност, по делото са засегнати въпроси, които не са
намирали разрешение в практиката. Производството е протекло в три съдебни
заседания, като за последното се дължи допълнително възнаграждение съгл. чл. 7,
ал. 8 от Тарифата. Отделно от това ищецът е провел защита срещу двама
ответници. С оглед цената на иска съдът намира, че на ищеца следва да се определи
възнаграждение в размер на 1200 лева. По тези съображения и като взе предвид
останалите разходи за държавна такса и експертиза по приложения списък по чл.
80 от ГПК, съдът намира, че на страната се следват разноски в размер на 2050 лева
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН ********** ***
дол, пл.
„Христо Ботев" №1, Булстат: ********* ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище *** сумата
от 10 000 лева, частичен иск от целия в
размер на 67 000 лева, представляваща претърпяна от ищцовото дружество
имуществена вреда, съответстваща на стойността
на неудовлетворено вземане по договори за заем №101- ВН- 07.11.2017 от
06.07.2017г. и №102- ВН-07.11.2017г. от 7.11.2017г., обезпечени с договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт вх.рег. №30559, дв.вх.рег. №30309, акт
№185, том Х, дело №16005 от 8.11.2017г., в резултат на дейността на К.К.П., в
качеството й на длъжностно лице, изпълняващо нотариални функции при
удостоверяване на подписа на лицето Сероп Хрант Киркорян по пълномощно рег.
№767/27.09.2017г., Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК с нотариално,
рег.№770/27.09.2017г.
,Декларация по чл. 25 ал.8 ЗННД, рег.№769/27.09.2017г., на осн.чл. 45, ал. 1 и чл.
49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на деликта 20.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва,
считано от 08.11.2017г. до 19.02.2019г.
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН ********** ***
дол, Пл. „Христо Ботев" №1,
Булстат: ********* ДА ЗАПЛАТЯТ на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище *** сумата от 2050 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: