Р Е Ш Е Н И Е
№…..………./……………12.2019
год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН
И.
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи
за разглеждане в. гр. дело № 1733 по
описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Златни пясъци“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, к. к. Златни
пясъци“, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
3069/05.07.2019 год., постановено по гр. дело № 3575/2018 год. по описа на
РС-Варна, с което е уважен предявен от Д.А.Г. *** срещу дружеството – въззивник
положителен установителен иск за собственост, като е прието за установено по
отношение на ответника Златни пясъци“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, че ищецът Д.А.Г. е собственик на недвижим имот, представляващ реална
част с площ от 400 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор 10135.2551.580 по КК на местност „Франга дере",
гр. Варна, идентична с
част от недвижим имот със стар пл. № 769, находящ се в местността
„Куванлъка", гр. Варна, която е повдигната в жълт цвят на комбинираната скица № 5 към заключението
на вещото лице на л. 192 от гр. дело №
3575/2018 год. на РС-Варна и описана с координати в
протокол № 34/10.10.2006 г. на л. 10 от делото на РС-Варна, които, приподписани от съда, са неразделна част от
първоинстанционното решение, и е отменен, на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен нотариален акт № 39, том III, рег. №9059, дело №
407/13.11.2009г. на нотариус Павлина Симеонова, рег. № 335 на НК, район на ВРС, В ЧАСТТА МУ, с
която е признато на „Златни пясъци" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, к. к. „Златни пясъци" право на собственост
върху реална част с площ от 400 кв. м., от поземлен имот с
идентификатор 10135.2551.580 по кадастралната карта на местност „Франга
дере", гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на
изпълнителния директор на АГКК, съвпадаща с част от недвижим имот със стар пл.
№ 769, находящ се в местността „Куванлъка", гр. Варна, която е повдигната
в жълт цвят на комбинирана скица № 5 към заключението на вещото лице на л. 192 от гр. дело № 3575/2018 год. на РС-Варна и
описана с координати в протокол № 34/10.10.2006 г. на л. 10 от делото на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния и процесуалния
закон. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е
извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, на съдебното решение от 18.01.2006 год. по адм. дело № 123/2005 год. на
ОС-Варна и не се е произнесъл по направените своевременно от ответника (настоящ
въззивник) възражения за липсата на материалноправните предпоставки на ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за възстановяване на правото на собственост на ищеца върху
процесния имот по реда и при условията на цитирания реституционен закон.
Оспорен е изводът на съда, че ревизия на преценката на административния съд по
реда на чл. 17, ал. 2 ГПК за наличността на предпоставките за възстановяване на
правото на собственост на ищеца върху процесния имот е недопустима. Според
въззивника позоваването от страна на районния съд на ТР № 5/2011 год. на ОСГК
на ВКС на РБ е неуместно, тъй като цитираният тълкувателен акт в случая е
неприложим. Жалбоподателят – ответник по иска за собственост – е трето лице, не
е бил страна в административното производство по издаването и обжалването на административния
акт за възстановяване на правото на собственост върху имота, съответно няма и
право на жалба срещу административния акт, респ. срещу решението на
административния съд, поради което и може да възразява срещу материалната
законосъобразност на решението на административния съд, с което е възстановено
правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съгласно нормата на чл.
17, ал. 2 ГПК, респ. да оспорва в производството по иска за собственост
материалноправните предпоставки за рестуцията на имота в патримониума на ищеца,
при което съдът е длъжен, при наличието на заявено оспорване, да се произнесе
по законосъобразността на реституционния акт.
Счита, че нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК не е дерогирана от правилото на
чл. 177, ал. 1 АПК и постановките в ТР
6/2005 г. на
ОСГК на ВКС на РБ в частта им по т.
4 не са изгубили
сила.
Твръди се също, че в нарушение на
процесуалните правила – чл. 6, чл. 7 и чл. 154 ГПК – съдът служебно е събирал
доказателства, служебно е назначил съдебнотехническа експертиза без страните да
са искали такава и поради това фактическите му изводи, основани на данните от заключението на вещото лице, са опорочени.
Наведени са и оплаквания за
необоснованост на решението в резултат на неправилна преценки и анализ на
събраните доказателства.
Въззивникът навежда още, че
неправилно са счетени за неоснователни и доводите му срещу правото на възстановяване на
собствеността на ищеца, основани на придобиване на правото на собственост върху процесния имот на основание чл. 17а от ЗППДОП
(отм.). Твърди, че съдебното решение за възстановяване на правото
на собственост на ищеца върху процесния имот по приложимия реституционен закон е влязло в
сила след като „Златни пясъци" АД е придобило имота при преобразуване на
държавната фирма в търговско дружество. Счита, че влизането
в сила на реституционния закон преди преобразуването и висящото към този момент
реституционно производство са обстоятелства, които са неотносими и непротивопоставими срещу придобитите от „Златни пясъци" АД
– Варна права.
Отправено е искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което искът за собственост да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Д.А.Г. *** чрез процесуален представител оспорва жалбата,
счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален редставител поддъжа
жалбата си, а въззиваемият поддържа писмения си отговор на жалбата.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Д.А.Г.
*** срещу „Златни пясъци“ АД, с ЕИК *********,
със седалище гр. Варна положителен установителен
иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът на недвижим имот, представляващ реална
част с площ от 400 кв. м.,
от поземлен имот с идентификатор 10135.2551.580 по кадастралната карта на
местност „Франга дере", гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, повдигната в син
цвят на скицата на л. 49
от делото на Рс-ВАрна, идентична с част
от недвижим имот със стар пл. № 769, находящ се в местността „Куванлъка",
гр. Варна, въз основа на реституция по
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Ищецът
твърди, че е собственик на описания имот по реституция, осъществена по реда и
при условията на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с влязло в сила съдебно
решение по адм. дело
№ 123/2005 год. на ОС-Варна. След влизане в
сила на решението бил въведен във владение на реституирания му имот с протокол
за въвод във владание № 34/10.01.2006 год. Навежда, че ответното дружество
оспорва правата му на собственик върху процесния имот, като се е снабдил с к.
н. а. № 39/2009 год. на ВнН за собственост на целия
имот с идентификатор 10135.2551.580 по КК
на гр. Варна, вкл. и на процесната реална част, на която ищецът твърди да е
собственик на заявеното в исковата молба основание.
Настоява
за уважване на предявения иск и за присъждане на разноски.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Златни пясъци“ АД със
седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва иска. Твърди, че ищецът не е собственик на имота. Съдебното
решение за реституция е непротивопоставимо на
дружеството, тъй като то не
е било страна в административното производство. Процуесният поземлен имот е част от имуществото на
„Златни пясъци" АД, придобито по реда и при
усвоията на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), което е пречка за
възстановяване на правото на собственост на бившия собственик. Навежда, че предпоставките за реституция на имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. не са били
налице, тъй като: 1) имотът, на който ищецът претендира да е собственик по реституция,
не е бил
собственост на държавата, на община,
обществена организация или на техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от
ТЗ; 2) ищецът не е бил собственик на
имот с пл. № 769 с площ от 400 кв.м., находящ се в местност „Кованлъка",
гр. Варна, за който твърди, че попада понастоящем в поземлен имот с
идентификатор 10135.2551.580 по кадастралната карта на местност „Франга дере"
и правото на собственост върху който имот е
възстановено със съдебното
решение на ОС-Варна. Навежда,
че със заповед № 1256/11.06.1980 год. на
председателя на ИК на ОбНС – Варна от
ищеца е отчужден имот с пл. № 767 който е различен от процесния. В оценителния протокол от 14.05.1980
год., въз основа на който е издадена и заповедта за отчуждаване, ищецът е вписан като собственик, заедно с А.Г.К., на имот с пл. № 767, с площ
към извършване на оценката от 630 кв.м., находящ се в местност „Кованлъка".
„Златни пясъци" АД е придобило правото
на собственост върху дворно място от 37 161 кв.м., находящо се в местност
„Кованлъка", гр. Варна, с граници към
По тези
съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От приобщените
по делото писмените доказателства, а именно: АДС №13961/06.04.1978 на ГНС Варна; оценителен протокол от 14.05.1980 год., заповед № 1256/11.06.1980
год. на председателя на ИК на Общинския народен съвет, гр. Варна; Решение
от 07.05.1990 год. по ф.д. № 1074/1990 год. на ВОС за вписване на Държавна
фирма „Златни пясъци", разпореждане № 133 на Министерския съвет от 28.12.
1992 год. за преобразуване на Държавна фирма „Златни пясъци" в еднолично
акционерно дружество, решение от 12.02.1993 год. по ф.д. № 522/1993г. на ВОС за
вписване в търговския регистър на еднолично акционерно дружество с държавно
имущество „Златни пясъци" АД; решение по адм. дело №123/2005 г. на ВОС вписано в СВ-Варна; протокол
№34/10.10.2006 г. на Община Варна; констативен нотариален акт № 39, том III, рег. №9059, дело №
407/13.11.2009г. на нотариус Павлина Симеонова, рег. № 335 на НК, район на ВРС; удостоверение за данъчна оценка с изх.
№**********/22.02.2018г.; Заповед №248/18.12.2008г. на кмета на район
Приморски-Община Варна, скици с № АГ-5992/26.11.1998г.,
№ 15-358682/05.06.2018г.; № 6240/25.03.2009г.
на ПИ с идентификатор 10135.2551.577;
№ 6242/25.03.2009г. на ПИ с идентификатор
10135.2551.579; № 6241/25.03.2009г.
на ПИ с идентификатор 10135.2551.580, заповед №КД-14-03-78/08.01.2014г. на
Началник СГКК Варна; Копие от информационна документация за провеждане на
преговори с потенциални купувачи за продажба на УПП „Каменар“ гр. Варна, съставляващо обособена част от иимуществото на „Златни Пясъци“ АД, гр. Варна от 1998 год., съобразно
Заповед № РД21-1690/13.10.1998г.
съдържаща правна характеристика на обекта – дълготрайни
материални активи; скица на
площадка на УПП-Каменар, Протоколи; писмо до Държавен Комитет по Туризъм; Протокол за въвеждане в експлоатация на
обект; Протоколи на приемателната комисия от 21.09.1990г., и 20.12.1990г.; Протокол за приемане и
въвеждане в действие на обект; Договор
за продажба от 1998 г.; Декларация по
чл.9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия, се установява следното:
На
06.04.1978 год. от длъжностно лице при ГНС –
гр. Варна е съставен АДС относно дворно място от 37 161 кв. м., находящо се в местност
„Кованлъка", гр. Варна, с граници към 1978г. – Г. и А.К.; К.Б.; Г. Д.; И.Н.; З. и М.Х.; Т.И., с посочена в АДС дата на отчуждаване на имотите, включени в актуваното дворно
място – 12.11.1968 год.
На
11.06.1980 год. със заповед на председателя на ИК на ОбНС-Варна е отчуждена част от имот с
пл. № 767 в местност „Кованлъка", собственост на Д.А.Г. и А.Г.К., с площ
630 кв. М. според оценителния протокол
от 14.05.1980 год., въз основа на който е издадена и заповедта за отчуждаване. Имотът
е отчужден за провеждане на мероприятие
– „площадка на помощно
предприятие „Балкантурист".
С
решение от 07.05.1990 год. на ВнОС
по ф. дело № 1074/1990 г. Държавна
фирма „Златни пясъци" е вписана в регистъра на държавните фирми, която е правоприемник на
имуществото – права и задължения, активи и пасиви, на ТК (Туристически комплекс) "Балкантурист
Златни пясъци", прекратен като юридическо лице. С разпореждане № 133 на
Министерския съвет от 24.12.1992 год. Държавната фирма „Златни
пясъци" е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно
имущество. С решение от 12.02.1993 год. по ф. дело № 522/1993 год. на ОС-Варна е вписано еднолично
акционерно дружество с държавно имущество с фирма „Златни пясъци" ЕАД,
което поема активите на ДФ „Златни пясъци" към 30.11.1992 год.
С
Решение № 75/18.01.2006 год. по адм. дело № 123/2005 год. на
ОС-Варна, е отменен отказа на кмета на община Варна, обективиран в решение №
1934/20.05.1993 год., с който е отказано възстановяването на собствеността на Д.а.Г.
*** върху недвижим имот от 400 кв. м., находящ се в местност „Куванлъка“ гр.
Варна и на Д.а.Г. е възстановено правото на собственост върху недвижим имот с
пл № 769 с площ от 400 кв. м. в местността „Куванлъка“ гр. Варна, на основание
чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Решението на ОС-Варна е влязло в сила на 09.02.2006 год.
Видно от
протокол за въвод № 34/10.10.2006 год. ищецът е бил въведен във владение на
реституирания имот, индивидуализиран на скицата в протокола, на 10.10.2006 год.
С к. н.
а. № 39/13.11.2009 год. на ВнН „Златни пясъци" АД е признато за собственик на
поземлен имот с идентификатор 10135.2551.580 по КК на местност
„Франга дере", гр. Варна, с
площ 10 917 кв. м.
От
заключението на съдебно техническата експертиза от 18.03.2019 год. (л. 175-192
от делото на РС-Варна) и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се
установява следното: За територията в
която попада процесният имот има изработени кадастрални планове от 1956 год.;
1968 год. и 1999 год., катто и кадастрална карта от 2008 год. Действащият
регулацинен план е ПП-ПУР от 2012 год. Имотът представялва част от имот № 12486
по КП 1956 и № 769 по КП 1968 год. По действащата Кадастрална карта спорният имот е част и попада с цялата си площ в ПИ с идентификатор 10135.2551.580 по КК на гр. Варна, с площ
10 917
кв. м. В приложените по делото заповед на председателя на
ИК на Общинския народен съвет от 11.06.1980 год. и оценителен протокол към нея
погрешно е посочен имот с пл. №
767, вместо имот с пл. №
769 – това се установява от съпоставката на координатните
точки отграничаващи двата имота според координационната система от 1970.
Площадката
за помощно стопанство представлява вдействителност двор – поземлен имот с
граници и площ, който имот е отреден за построяването на масивни сгради. Не е
асфалтиран, не е бетониран. Сградите са построени, но процесната реална част от
имота не съставлява прилежаща
част към никоя от тях. Няма сграда, която да е предвидена за реализация в него,
но да не е построена, няма заготовка за изграждане. Налице е възможност процесната реална част от 400 кв. м.
от ПИ с идентификатор 10135.2551.580 по КК на гр. Варна да
се обособи като самостоятелен имот,
отговарящ на нормите на ЗУТ.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск за собственст е процесуално
допустим – налице е спор между страните относно собствеността върху прцесния
имот, което обуславя и правния интерес на ищеца от иска.
По
същество искът е основателен, като съображенията за това са следните:
Възстановяването на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е предпоставено от провеждането на нарочно административно
производство за отмяна на отчуждаването и постановяване на административен
акт за отмяна на отчуждаването, респ. заместващо
го съдебно решение, които се ползват с вещен
ефект и легитимират отчуждения собственик или неговите
наследници като собственици на имота.
Установено е по делото, че собствеността върху процесния имот е
възстановена на ищеца с влязло в сила решение № 75/18.01.2006 год. по адм. дело
№ 123/2005 год. на ОС-Варна. Установено е също, че възстановеният с цитираното
съдебно решение имот съставлява реална част с площ от 400 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 10135.2551.580 по КК на местност
„Франга дере", гр. Варна, идентична с
част от недвижим имот със стар пл. № 769, находящ се в местността
„Куванлъка", гр. Варна, която е оцветена
в жълт цвят на комбинираната скица № 5 към заключението на вещото лице на л. 192 от гр. дело № 3575/2018 год. на РС-Варна.
Влязлото в сила решение на ОС-Варна, с което собствеността върху
процесния имот е възстановена на ищеца легитимира същия като негов собственик.
Възраженията и доводите на ответника за липсата на предпоставките за
реституция на процесния имот в патримониума на ищеца, предвидени в ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, съответно възраженията му за осъществяване на
косвен съдебен контрол съгл. чл. 17, ал. 2 ГПК решението на ОС-Варна, наведени
в първоинстанционното производство, поддържани и във въззивната му жалба, не могат
да бъдат обсъждани в настоящото производство – в този смисъл е ТР № 5/2011 г.
на ОСГК на ВКС на РБ.
Според приетото
в цитирания тълкувателен акт Държавата е трето лице за
производството пред административния орган, само ако
актът не е бил обжалван. В този случай косвеният съдебен контрол върху администратвния акт е допустим в
гражданското производство в пределите,
очертани в нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК – за валидност
и материална законосъобразност на административния акт. Установен е принципа, че косвен
съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен контрол върху административния акт, предвид приетата нова правна уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал.
1 изр. 2 АПК, решенията по административен спор, с които се изменя,
или отменя административен акт имат действие за всички. Те са задължителни и за
гражданския съд, съгласно чл. 302 от действащия ГПК. Именно поради съобразяване на новата правна уредба,
приета след постановяването на ТР № 6/2006 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, в
мотивите на ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС на
РБългария е посочено, че т. 4 от ТР № 6/2006
г. на ОСТК на ВКС на РБ е
изгубило силата си и не се прилага в
случаите, когато е проведен пряк съдебен контрол върху административния акт. Това се
отнася само за държавата, защото тя е участвала в административното съдебно
производство чрез своите органи. Отнася
се и за лицата, които черпят права от нея, тъй като
те не могат да имат повече права от праводателя си.
В случая
в проведеното съдебно производство по осъществения пряк съдебен
контрол върху административния акт – отказа на кмета за отмяна
на отчуждаването, материализиран в решение № 934/20.05.1993 год. – Държавата е
участвала чрез кмета, който в тези случаи действа като орган на Държавата, а не
като представител на общината и е обвързана от това решение, поради което и
косвен съдебен контрол върху него в пределите, визирани в чл. 17, ал. 2 ГПК,
вкл. и относно предпоставките за отмяна на отчуждаването, предвидени в ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, не може да бъде осъществен.
Ответното дружество е правоприемник на Държавата, черпи права от нея,
правоприемство е настъпило след влизането в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.,
поради което и косвеният съдебен контрол в настоящото производство по отношение
на решението на ОС-Варна по адм. дело № 123/2005 год. на ОС-Варна е изключен.
По
изложените съображения ищецът се легитимира като собственик на процесния имот,
въз основа на реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с влязлото в
сила решение № 75/18.01.2006 год. по адм. дело № 123/2005 год. на ОС-Варна.
С оглед
извода за основателност на иска за собственост върху процесния имот, подлежи на
отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и к. н. а. № 39, том III, рег. № 9059, дело № 407/13.11.2009г. на нотариус П. Симеонова, рег. № 335 на НК, район на ВРС, в частта
му относно признатите с акта права върух процесната реална
част от 400 кв. м. от имот с
идентификатор 10135.2551.580 по кадастралната карта на местност „Франга
дере", гр. Варна, оцветена в
жълт цвят на комбинираната
скица № 5 към заключението на вещото лице на л.
192 от гр. дело № 3575/2018 год. на РС-Варна.
Изводите
на първоинстанционноия съд в горния смисъл са правилни.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че оплакванията на въззивника във въззивната му жалба за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила – че в
нарушение на чл. 17, ал. 2 ГПК не е извършил косвен
съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, на съдебното
решение от 18.01.2006 год. по адм. дело № 123/2005 год. на ОС-Варна и не се е
произнесъл по направените своевременно възражения за липсата на
материалноправните предпоставки на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за
възстановяване на правото на собственост на ищеца върху процесния имот по реда
и при условията на цитирания реституционен закон, са неоснователни.
Оплакванията на въззивника, че в нарушение на процесуалните правила
– чл. 6, чл. 7 и чл. 154 ГПК – първоинстанционният съд служебно е събирал
доказателства, служебно е назначил съдебнотехническа експертиза без страните да
са искали такава и поради това фактическите му изводи, основани на данните от заключението на вещото лице, са опорочени, също са неоснователни.
На първо място в исковата си молба
ищецът е поискал допускане на съдебно-техническа експертиза с поставени задачи.
Разширяването на задачите на експертизата от първоинстанционния съд не е в
нарушение на процесуалните правила, а е с оглед изясняване на повдигнатите от
страните спорни въпроси и е въпрос по приложението на закона, в съответствие
със задълженията му за изясняване на спорните факти.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на
ответника – въззивник не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказатества
в полза на ищеца – настоящ въззиваем следва да се присъдят съдебни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1, в размер на сумата от 690 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 3069/05.07.2019 год., постановено по гр. дело № 3575/2018 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „Златни пясъци“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, к. к. Златни
пясъци“ да заплати на Д.а.Г. ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С.Д. ***
сумата от 690 лева (шестстотин и деветдесет лева) – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.