Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260106
гр. Н., 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска
Ганева, като разгледа гр. д. № 418 по описа на Районен съд Н. за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на жилищен комплекс „Р.*“, бл. *, находящ се в гр. Н., м. „А.“, в сграда с идентификатор ****,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., са предявени
искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
иска ответницата Г.Н. Ф.да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от
1640,84 лв. - вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане
на общите части за периодите 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.
и 2019/2020г., а Е. Г.К. да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от
1093,89 лв. - вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане
на общите части за периодите 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.
и 2019/2020г. Отправено е искане Ф.да бъде осъдена да
заплати сумата от 125,69 лв. – лихва за забава за периода 01.05.2019г. –
17.06.2020г., а К. – лихва за забава за същия период в размер на 83,79 лв. Ищецът
твърди, че ответниците са собственици на апартамент 76 в сградата, при квоти
60/100 за Ф.и 40/100 за К.. Сочи, че на 29.03.2019г. се провело общо събрание
на етажната собственост, на което се определили общите части за самостоятелните
обекти и се взели решения за размера на дължимите такси от 2015г. до 2019г.
Излага, че на 25.10.2019г. се провело друго общо събрание, на което се
определили такси за 2019/2020г. Навежда, че решенията не са обжалвани. Сочи, че
ответниците не заплатили дължимите суми. С тези доводи моли исковете да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата Г.Н. Ф., чрез особения й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Развиват се подробни
съображения в насока, че решенията от 29.03.2019г. и 25.10.2019г. са нищожни,
тъй като става въпрос за комплекс от „Затворен тип“. Обръща се внимание, че с
решенията не е определен размерът на паричните вноски. Отправя се възражение по
чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС. Сочи се, че не е ясно определено как и за какво се
дължат таксите. Отправя се възражение за давност. Обръща се внимание, че
ответницата е заплатила сумата от 1410 евро. С тези доводи от съда се иска да
отхвърли претенциите.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата Е. Г.К., чрез особения й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Обръща се
внимание, че ответниците не са уведомени за взетите решения на ОС. Сочи се, че
задълженията са погасявани от Г. Ф.. С тези доводи от съда се иска да отхвърли
претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения
иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В
тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да
докаже, че ответниците са собственици на апартамент 76 в жилищен комплекс „Р.*“,
бл. *, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с
влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от 29.03.2019г
и от 25.10.2019г. са определени такси, дължими от етажните собственици за
посочените в исковата молба периоди. В негова тежест е да докаже размера на
претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При
доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответниците е да докажат
погасяване на вземането.
В
доказателствена тежест на ответницата Г. Ф.е докаже възражението си, че не
дължи плащане на основание чл.
51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от
30 дни годишно и, че за това
обстоятелство е уведомен писмено председателят на управителния съвет (управителя).
По делото не се спори, че ответниците са собственици на апартамент № 76, с
идентификатор ****.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н.,
находящ се в комплекс „Р.*“, бл. * – сграда в режим на етажна собственост, при
квоти: за Г. Ф.60/100 идеални части и за Е.К. – 40/100 идеални части. Този факт
се установява и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******.
(на л. 47 – л. 48 от делото).
Видно е, че на 29.03.2019г. се провело общо събрание на сградата в режим на
етажна собственост (документирано с протокол на л. 8 – л. 30 от делото). По т.
8 от дневния ред общото събрание взело следното решение: „утвърждава
конкретните размери на необходимите суми за 2015/2016г., 2016/2017г.,
2017/2018г., 2018/2019г., за всеки самостоятелен в Етажната собственост за
парични вноски във фонд „Ремонт и обновление“ и парични вноски за управление и
поддържане на общите части на ЕС (приложение № 7), съгласно чл. 50 – 51 от ЗУЕС. По делото е приложено и съответното приложение № 7 (на л. 64 – л. 69). По
т. 4 от дневния ред се взело решение за одобряване на идеалните части от общите
части на ЕС за всеки самостоятелен обект (обективирано в таблица на л. 50 – л.
51 от делото).
От своя страна общо събрание на ЕС се провело и на 25.10.2019г.
(документирано с протокол на л. 31 – л. 46 от делото). По т. 9 и т. 10 от
дневния ред се взели решения за утвърждаване конкретните размери на
необходимите суми за периода 2019/2020г., за всеки самостоятелен обект в ЕС за
парични вноски във фонд „Ремонт и обновление“ и парични вноски за управление и
поддържане на общите части на ЕС, съгласно чл. 50-51 ЗУЕС и бил определен краен
срок за плащането им – 30.11.2019г. Била изготвена и таблица с разчети за
дължимите за всеки самостоятелен обект суми – приложение № 5 към протокола (на
л. 52 от делото).
На първо място съдът намира, че цитираните решения представляват годно основание за присъждане на сумите. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС е дадено правомощие на
общото събрание на ЕС да определя размера
на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на
сградата и на паричните вноски във фонд
"Ремонт и обновяване". В решенията на общите събрания е използван терминът
„утвърждава конкретните размери“. Съдът намира, че по този начин (с препращане
към съответните приложения към протокола, в които размерите са посочени
конкретно за всеки отделен апартамент) общото събрание е взело решения по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС. От значение е конкретната воля
на общото събрание, а същата се извлича по ясен и недвусмислен начин както от
текста на решенията, така и от приложенията, които са неразделна част от
протоколите. В случая волята на общото събрание е била да се определят
конкретни размери на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ и разходите за
управление и поддръжка на общите части в периода 2015г. – 2020г., с посочване
на конкретните размери, дължими за всеки апартамент, за всеки отделен период.
Не съществува законова забрана общото събрание да определя вноски за минали
периоди. Текстовете на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС не обвързват общото
събрание с възможност да определят вноските само за бъдещи периоди. Наред с
това от текста на решенията става ясно за какво се дължат таксите.
Не могат да бъдат приети и доводите за нищожност на
тези решения. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез
решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост
е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общото събрание. По делото
се установи, че решенията на общото
събрание са влезли в сила (няма данни същите
да са обжалвани). Ето защо въпросите
за законосъобразното провеждане
на общото събрание не могат да бъдат разглеждани в настоящия процес (вкл. и въпросът за това дали комплексът е от „затворен тип“ и има ли общото събрание
компетентност да взема решения).
Не могат да бъдат приети за основателни и доводите,
че в решенията от месец март и месец октомври 2019г. липса яснота по въпросите
относно размера на вноските и начина на определянето им по реда на чл. 51 от ЗУЕС. От приложенията, в които са посочени вноските за всеки конкретен
апартамент, е видно, че вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ е определена при
спазване на чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС (съобразно идеалните
части на отделните собственици в общите части), а вноската по чл. 51 от ЗУЕС очевидно е
разпределена при спазване на чл. 51 от ЗУЕС. В настоящото производство не могат
да се релевират възражения за това, че не е посочен
броят на всички собственици и, че не става ясно защо вноската по чл. 51 от ЗУЕС
е различна за различните обекти. От една страна (както вече се посочи) такива
възражения е следвало да се отправят в изрично производство по чл. 40 от ЗУЕС,
което няма данни да е сторено. В настоящото производство съдът няма правомощие
да проверява материалната законосъобразност на взетите решения на общото
събрание на етажната собственост (доколкото същите са влезли в сила). Още
повече, че е логично вноските по чл. 51 от ЗУЕС да са различни за различните
обекти с оглед правилото, че се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите
и членовете на техните домакинства независимо от етажа,
на който живеят.
Налага се извод, че в рамките на правомощията на ОС
на ЕС са взети решения за определяне на вноски по две пера („Ремонт и
обновяване“ и управление и поддържане на общите части) за процесните периоди,
които са влезли в сила и са задължителни за всички собственици (вкл. и за
ответниците). Не се приема и доводът, че ответниците не са били уведомени за
взетите решения, тъй като от една страна те са с фиксиран падеж, а от друга
нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС определя законоустановени срокове за изпълнение
на решенията. Ето защо уведомяването не е предпоставка за настъпване
изискуемост на вземанията.
Въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС включва в себе си два
аспекта. Първият е за значението на обстоятелството дали собственикът, който
няма да пребивава в комплекса повече от 30 дни за календарната година, е
уведомил за това управителя или председателя на управителния съвет. Вторият е
фактически и се свежда до реалното време, през което съответният собственик е
пребивавал в комплекса. Според чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС всички собственици,
ползватели и обитатели са длъжни да заплащат разходи за управление и поддържане
на общите части. В чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС се съдържа изключение, според което не се заплащат разходите
по ал. 1 за деца, ненавършили
6-годишна възраст, както и
от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. В чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС е уредена хипотезата при отсъствието на собственик за повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. Според чл. 51, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС за
отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет
(управителят). От анализа на цитираните норми може да се направи извод, че
задължение на всеки собственик, който ще отсъства повече от 30 дни, е да
уведоми писмено председателя на управителния съвет или управителя. Единствено
собственик, който е уведомил управителя за отсъствието си, може да се възползва
от привилегиите, дадени в чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Това е така, тъй като
при постъпило уведомление същото може да бъде взето предвид от общото събрание
при вземане на решението по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Вярно е, че за
освобождаването от такси по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е необходимо
изрично решение на общото събрание (както при освобождаването по чл. 51, ал. 3
от ЗУЕС). При всички случаи обаче общото събрание следва да вземе предвид
подаденото уведомление за отсъствие и в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС по
две причини. На първо място, за да се извърши преценка дали лицето действително
не пребивава в жилището си и на второ място, за да се прецени какъв следва да е
размерът на таксите, дължими от останалите собственици (след като един или
няколко от тях ще са освободени от заплащането на такси). Всички тези
обстоятелства следва да се преценят към момента на вземане на решение от общото
събрание на етажната собственост за определяне на съответните такси, дължими за
поддръжка и управление. По делото не са представени доказателства за надлежно
уведомяване, извършено от ответницата Ф., поради което само на това основание,
възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, направено от особения й представител, е
неоснователно.
Не е налице и погасителна давност за плащането на
сумите. Налице са решения на общото събрание, с които е приет краен падеж за
плащането на тези суми (30.04.2019г. по т. 9 от протокола от общото събрание от
29.03.2019г. и 30.11.2019г. по т. 10 от протокола от общото събрание от
25.10.2019г.). Падежът е определен законосъобразно, в рамките на правомощията
на общото събрание и от настъпването му не е изтекла предвидената в закона
давност.
С оглед горното съдът намира за доказано, че Г.Н. Ф.дължи на ищеца (съобразно квотата си в собствеността) сумата от 1640,84 лв. - вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите
части за периодите 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г.,
2018/2019г. и 2019/2020г., а Е. Г.К. - сумата от 1093,89 лв. - вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите
части за периодите 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г.,
2018/2019г. и 2019/2020г. Т.е. общата дължима от двете
сума е в размер на 2734,73 лв. По делото са представени доказателства (платежно
нареждане на л. 106 от делото, извлечение на л. 121 от делото), че на
08.10.2020г. Г.Н. Ф.заплатила в полза на етажната собственост сумата от 1410 евро, равняваща
се на 2750,91 лв. Този факт не се оспорва и от ищеца. Основание на плащането са
такси за апартамент № 76. Ето защо съдът намира, че Г.Н. Ф.е извършила плащане на цялото претендирано с исковата молба задължение за главница (вкл.
и за сумите, дължими от Е. Г.К. по арг. от чл. 73 от ЗЗД) за апартамент № 76. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК извършеното в хода
на процеса плащане (делото е образувано на 17.06.2020г.) следва да бъде взето
предвид и предявените искове да бъдат отхвърлени поради погасяване задълженията
на ответниците.
С оглед изложеното исковете следва да бъдат
уважени до размерите в предходния абзац и отхвърлени до пълните им предявени
размери.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответниците в забава в периода 01.05.2019г. –
17.06.2020г. и размера на обезщетението за забава. С оглед изводите по главните
искове налице е възникване на главен дълг. Като се вземат предвид цитираните
падежи на задълженията, ответниците са изпаднали в забава от 01.05.2019г. Извършеното
плащане на 08.10.2020г. не променя тези изводи, тъй като е направено след
посочените периоди, при вече настъпила забава на ответниците. За периода 01.05.2019г.
– 17.06.2020г. ответницата Ф.дължи върху претендираната
главница в размер на 66,80 лв., а ответницата К. – 44,53 лв. За периода
01.12.2019г. – 17.07.2020г. Ф.дължи лихва в размер на 58,89 лв., а К. – 39,26
лв. Т.е. общият размер на дължимата лихва от Ф.е 125,69 лв., а от К. – 83,79
лв. Ето защо искът срещу К. следва да бъде уважен изцяло. Искът срещу Ф.следва
да бъде уважен до сумата от 109,51 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от
125,69 лв., тъй като с посоченото плащане на сумата от 2750,91 лв. тя е
заплатила цялата главница, а остатъкът от 16,18 лв. следва да се отнесе към
дължимата от нея лихва – арг. от чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изложеното по-горе съдът достигна до извод, че ответниците са дали
повод за завеждане на делото (поради дължимостта на сумите за главница към
образуване на делото на 17.06.2020г. и заплащането им след образуването му – на
08.10.2020г.), но искът следва да бъде отхвърлен относно главницата (и част от
лихвата за ответницата Ф.) поради настъпило плащане по време на процеса. В правилата за разноските
по чл. 78 ГПК не е предвидено как следва да се процедира ако ответникът
е дал повод за завеждане на делото,
но в хода на процеса е заплатено
задължението към ищеца. При такава ситуация и по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
е длъжен да съобрази факта
на плащането и да отхвърли
иска. Общите правила на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК са, че при отхвърляне на иска (прекратяване на делото) разноски
се дължат на ответника. Същевременно в чл. 78, ал. 2 ГПК е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая обаче ответниците
са дали повод за завеждане
на делото, поради което въпреки отхвърлянето
на исковете разноските следва да се възложат в тяхна тежест. С постановеното Определение № 380 от 6.02.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3186/2014 г., III г. о., ГК върховната инстанция е възприела
подобно становище. С определението е прието, че „По разума на закона би могло да се приеме, че и
ищецът може да бъде освободен от заплащане на разноски при отхвърляне
на иска, но само в случаите, когато
ответникът с поведението си
е станал причина за завеждане
на иска, но е изпълнил задължението
си след като делото е било
заведено. Поведението на ответника,
довело до образуване на делото
е виновно и затова той следва
да понесе разноските по делото - р. № 2541/59 г. на първо
г. о., р. № 998/65 г. на второ г. о. на ВС”. В такава насока е и Определение №
149 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/2012 г., I г. о., ГК. Налице са и
други определения на върховната
инстанция, постановени по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК, които са
в същата насока - определение № 277 от
14.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014г., I г. о., ГК, както
и цитираните в него - определение № 98 от
20.02.2009г. по гр. д. № 91/09г. на ВКС, IV ГО; определение № 518 от 15.06.12г.
по ч. т. д. № 156/11г. на ВКС, II ТО; определение № 1176 от 28.12.12г. по ч. т.
д. № 560/2012г. на II ТО; определение № 767/05.09.12г. по ч. т. д. № 251/12г.
на II ТО.
Така постановената
практика напълно съответства
на същността на отговорността
за разноски. Фактическият състав
за реализиране отговорността
за разноски е следният: 1. противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно предизвикан правен спор; 2. вреди за страната,
в чиято полза е решен правният спор, които са законово определени
и представляват осъществените
по делото разноски; 3. причинна
връзка – т.е. тези вреди да
са причинени във връзка с водене
на делото. В случая е налице
неоснователно предизвикан правен спор от ответниците, в резултат
на което ищецът е претърпял вреди, представляващи осъществените по делото разноски.
Следва да се има предвид, че макар исковете (за главница и част от лихвата) да се отхвърлят, на
практика правният спор, който
е съществувал преди завеждане на делото, е решен в полза на ищеца. Това е така, тъй
като ответниците не е заплатили дължимите
суми в предвидените срокове, а изводите на съда са, че дължат тези
суми. Следователно правният спор е решен в полза на ищеца, а отхвърлянето на част исковете е последица от плащане в хода на процеса на дължимите суми в полза на ищеца и задължението на съда да съобразява новонастъпилите факти на всеки етап от процеса. Може да се направи извод, че всички елементи от фактическия състав на отговорността за разноски са налице, поради което е оправдано именно ответниците да бъдат
осъдени да заплати такива
на ищеца.
С оглед всичко изложено
до тук на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски: сумата
от 400 лв. (платен адвокатски хонорар),
сумата от 159,39 лв. (платена държавна такса) и сумата от 500 лв. (платени депозити за особени представители). Общият
размер на дължимите разноски е 1059,39 лв., от които в съответствие с притежаваните квоти в
съсобствеността Ф.следва да заплати 635,63 лв., а К. – 423,76 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажната
собственост на жилищен комплекс „Р.*“, бл. *, находящ
се в гр. Н., м. „А.“, в сграда с идентификатор ****, представлявана от
председателя на управителния съвет – О.Б. срещу Г.Н. Ф., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за присъждане на сумата от 1640,84 лв. – вноски, съответстващи на квотата й в съсобствеността на ап. 76, за фонд „Ремонт
и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части
за периодите 2015/2016г.,
2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., определени с решения на общото събрание в етажната собственост от 29.03.2019г и от 25.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.06.2020г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажната
собственост на жилищен комплекс „Р.*“, бл. *, находящ
се в гр. Н., м. „А.“, в сграда с идентификатор ****, представлявана от
председателя на управителния съвет – О.Б. срещу Е. Г.К., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес ***,
иск с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за
присъждане на сумата от
1093,89 лв. - вноски, съответстващи на квотата й в съсобствеността на ап. 76, за фонд „Ремонт
и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части
за периодите 2015/2016г.,
2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., определени с решения на общото събрание в етажната собственост от 29.03.2019г и от 25.10.2019г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 17.06.2020г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Н. Ф., гражданка на Р.Ф.,
родена на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес ***, да заплати на Етажната собственост на жилищен
комплекс „Р.*“, бл. *, находящ се в гр. Н., м. „А.“,
в сграда с идентификатор ****, представлявана от председателя на управителния
съвет – О.Б., на основание чл. 86, ал. 1
от ЗУЕС сумата от 109,51 лв., представляваща лихва забава за периода
01.05.2019г. – 17.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 125,69
лв.
ОСЪЖДА Е. Г.К., гражданка на Р.Ф.,
родена на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес ***,
да заплати на Етажната собственост на жилищен комплекс „Р.*“, бл. *, находящ се в гр. Н., м. „А.“, в сграда с идентификатор ****,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗУЕС сумата
от 83,79 лв., представляваща лихва забава за периода
01.05.2019г. – 17.06.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Н. Ф., гражданка на Р.Ф.,
родена на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес ***, да заплати на Етажната собственост на жилищен
комплекс „Р.*“, бл. *, находящ се в гр. Н., м. „А.“,
в сграда с идентификатор ****, представлявана от председателя на управителния
съвет – О.Б., сумата от 635,63 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на квотата й в
съсобствеността.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г.К., гражданка на Р.Ф.,
родена на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес ***,
да заплати на Етажната собственост на жилищен комплекс „Р.*“, бл. *, находящ се в гр. Н., м. „А.“, в сграда с идентификатор ****,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., сумата от 423,76
лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на квотата й в съсобствеността.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: