№ 4299
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110204941 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата
редакция към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на „Аванти 777“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“
№ 30А, ет. 2, представлявано от управителя ТМП., чрез адв. Д. Т., срещу
наказателно постановление (НП) № 627858-0346969 от 14.03.2022 г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София, с
което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации и правните изводи на
административнонаказващия орган, като счита, че не е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
1
доколкото в случая не се касае до неиздаване на фискален бон, а до допусната
техническа грешка от касиера при ръчното въвеждане на дължимата сума в
ПОС терминала. Алтернативно, излага съображения за маловажност на
случая. Моли се за отмяна на обжалваното наказателно постановление и
присъждане на сторените разноски по делото.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
чрез своя процесуален представител адв. М. поддържа жалбата със същите
съображения и искания, като се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. П.
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като моли за
потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско такова.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 18.02.2022 г. в 14:26 часа свидетелят Б. И., на длъжност „главен
инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, заедно със свой колега, извършил
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин
„Аванти“, находящ се в гр. София, ул. „Оборище“ № 72 и стопанисван от
„Аванти 777“ ЕООД, ЕИК *********. В хода на проверката било установено,
че в обекта има инсталирано и функциониращо фискално устройство (ФУ),
модел „Датекс FP - 700“, с идентификационен номер (ИН) на ФУ №
DT796853, ИН на фискална памет (ФП) № 02796853 и с регистрационен
номер на ФУ в НАП № 4445361/16.10.2020 г., с активна функция „служебно
въведени“ и „служебно изведени“. Проверяващите установили, че на
15.01.2022 г., в 11:41 часа било извършено плащане от клиент с банкова карта
чрез ПОС терминално устройство на стойност 24,79 лева, за което не била
издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално
устройство. В хода на проверката бил отпечатан КЛЕН за дата 15.01.2022 г.,
за часовия диапазон от 11:02 часа до 12:19 часа, от който било видно, че
извършената продажба на стойност 24,79 лева не била регистрирана и
отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от наличното в обекта
фискално устройство. Констатациите от извършената проверка били
обективирани в протоколи за извършена проверка № 0056694/18.02.2022 г. и
№ 0056690/22.02.2022 г.
Въз основа на установеното при извършената проверка на търговския
обект, стопанисван от „Аванти 777“ ЕООД, свидетелят Б. И. съставил против
дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
сер. АА № 0346969 от 22.02.2022 г. за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
извършено на 15.01.2022 г. в горепосочения търговски обект. Актът бил
2
съставен в присъствието на упълномощен представител на „Аванти 777“
ЕООД и на двама свидетели на неговото съставяне, бил подписан от
последните и от актосъставителя, като екземпляр от него бил връчен на
упълномощеното лице, което не вписало възражения срещу акта. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН сер. АА № 0346969/22.02.2022 г.
било издадено обжалваното наказателно постановление № 627858-0346969 от
14.03.2022 г. от началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София, с
което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „Аванти 777“ ЕООД била
наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за
нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин
в обстоятелствената част на НП и в акта за неговото установяване. На
23.03.2022 г. наказателното постановление било връчено на упълномощен
представител на жалбоподателя, като на 01.04.2022 г. жалбата срещу него
постъпила при административнонаказващия орган.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства -
показанията на свидетелите Б. Х. И. (актосъставител), НВН. (касиер в
търговския обект, стопанисван от „Аванти 777“ ЕООД) и БНБ. (служител в
„Аванти 777“ ЕООД), протоколи за извършена проверка
№ 0056694/18.02.2022 г. и № 0056690/ 22.02.2022 г., КЛЕН за 15.01.2022 г.,
разпечатка от ПОС терминално устройство за 15.01.2022 г., банково
извлечение, копие на Заповед № 574/04.10.2021 г. на изпълнителния директор
на НАП относно заеманата от административнонаказващия орган длъжност.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл. т.
естество на констатираното нарушение и начин на установяването му, съдът
счита, че е взел необходимите мерки за разкрИ.ето на обективната истина,
като същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните
да защити и обоснове позицията си по делото, респективно преценява, че
събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели,
обсъдени и във връзка с приобщените писмени материали, установяват в
нужната степен убедително и еднопосочно именно гореизложената
фактическа обстановка. В рамките на доказателствената съвкупност, според
съда, не се очертават противоречия, при това притежаващи белезите на
съществени, т. е. такива, които да засягат фактите с правно значение.
Съдът възприе показанията на свидетеля Б. И., взел участие в екипа,
извършил проверката в търговския обект и констатирал непосредствено
нарушението, като непротиворечиви, последователни, обективни и
подкрепени и от останалия доказателствен материал. В разпита си пред
настоящия съдебен състав свидетелят Б. И. излага непосредствено
възприетите от него обстоятелства, досежно извършената на 18.02.2022 г. в
посочения по-горе търговски обект проверка, резултатите от същата, както и
3
съставянето на АУАН. Свидетелят И. потвърждава, че при проверката е
констатирано, че за извършеното на 15.01.2022 г. плащане в размер на 24,79
лева не е била издадена фискална касова бележка.
Съдебният състав кредитира с доверие и показанията на свидетелите ББ.
(служител в „Аванти 777“ ЕООД) и НН., която на 15.01.2022 г. е полагала
труд като касиер в посочения по-горе обект, стопанисван от дружеството -
жалбоподател. От показанията на тези двама свидетели се установяват
обстоятелствата, свързани с твърдяното нарушение, а именно, че на
посочената дата клиент в търговския обект пожелал да плати сумата от 20,79
лева в брой, но впоследствие заявил, че ще плати с банкова карта, поради
което на св. НН. се наложило да въведе ръчно сумата на ПОС терминалното
устройство, като същата допуснала техническа грешка - въвела сумата от
24,79 лева, вместо тази в размер на 20,79 лева, за която всъщност била
издадена фискална касова бележка. Съдът намира показанията на свидетелите
ББ. и НН. за обективни, логични и последователни, като същите намират
опора в писмените доказателствени материали по делото, в частност КЛЕН от
15.01.2022 г., разпечатка от ПОС терминално устройство за 15.01.2022 г. и
банково извлечение.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите
фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314,
ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
са спазени давностните срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН сер. АА № 0346969 от 22.02.2022 г. е
съставен от компетентен орган - св. Б. И., заемащ длъжността главен
инспектор по приходите. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС
актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В
4
случая обжалваното НП е издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП - София, като е посочено, че същият е упълномощен със Заповед
№ ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. В
административнонаказателната преписка обаче такава заповед не е
приложена, както и не е представена в хода на съдебното следствие.
Административнонаказващият орган носи тежестта за доказване на своята
компетентност и в случая, като не е представил Заповед № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, поставя съда в
невъзможност да извърши служебна проверка досежно компетентността му.
Поради това съставът на съда приема, че атакуваното НП е издадено от
материално некомпетентен орган, доколкото недоказаността на
компетентността в хипотезите на делегиране на правомощия се приравнява на
некомпетентност, което представлява самостоятелно отменително основание.
Съдебният състав намира, че двата процесуални акта съдържат
визираните в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо
съдържание реквизити. Нарушението е описано достатъчно ясно, отразени са
датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответната
правна квалификация. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели по
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и на представител на нарушителя, на който актът е
предявен и връчен в деня на съставянето му, поради което не са налице
нарушения на процедурата по съставяне и връчване на акта. От своя страна,
процедурата по връчване на обжалваното НП също е редовно изпълнена.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Аванти
777“ ЕООД е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС, която гласи, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 15.01.2022 г.
в посочения търговски обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател, е
била извършена продажба на продукти, за които в 11:41 часа е било
извършено плащане от клиент с банкова карта чрез ПОС терминално
устройство, на стойност 24,79 лева, като за извършената продажба на
стойност 24,79 лева не била издадена фискална касова бележка от наличното
в обекта фискално устройство. С оглед изложеното дружеството -
жалбоподател не е изпълнило вмененото му в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
задължение и е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за
което е обвинено. Отговорността на санкционираното юридическо лице е
5
обективна и безвиновна, поради което не следва да се обсъжда въпросът за
субективната страна на деянието.
Независимо от изложеното до тук, обаче, от друга страна, в конкретния
случай съдът намира, че изразената от административнонаказващия орган
преценка във връзка с неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, визиращ маловажен
случай, относно описаното в НП нарушение, е неправилна, а като такава е и
незаконосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, каквато е категоричната
преценка на този съдебен състав в настоящия случай. В тази връзка, освен че
в НП е отбелязано изрично, че нарушението е първо от този вид за
дружеството - жалбоподател (т.е. то е инцидентно) и не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, то не следва да бъде пренебрегвано и
обстоятелството, че в случая е издадена фискална касова бележка, но не за
сумата от 24,79 лева, платена от клиента при извършената продажба, а за тази
от 20,79 лева, като извършеното нарушение се дължи на допусната от касиера
техническа грешка при въвеждане на сумата за плащане на ПОС
терминалното устройство. Принципно е вярно, че субект на нарушението е
юридическо лице, с оглед на което не е необходимо обсъждането на
субективната страна на нарушението, тъй като се касае за ангажиране на
обективната и безвиновна отговорност на търговец чрез налагане на
имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. Юридическите лица - търговци като
социално-икономически образувания обаче изявяват воля, упражняват своите
права и изпълняват задълженията си чрез управителните си органи, в състава
на които винаги влизат определени физически лица, както и упражняват
дейността си именно чрез физически лица - работници и служители. Затова
изследването на поведението и на субективното отношение на тези лица към
извършеното не следва да бъде пренебрегвано и съдът дължи преценка на
тези факти на плоскостта на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 и чл. 28 от ЗАНН. В случая
допуснатата техническа грешка от работещата като касиер в търговския обект
св. НН., довела до извършване на процесното административно нарушение,
следва да се определи като смекчаващо обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН, вр.
§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. От изложеното се извежда изводът, че конкретното
нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
6
сравнение с обичайните случаи на такива нарушения (например когато
изобщо не е издадена фискална касова бележка) и предвиденият дори
минимален размер на санкцията се явява несъразмерно тежък за извършеното
нарушение, с което не са засегнати с достатъчна интензивност обществените
отношения, свързани с фискалните интереси на държавата. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че „Аванти 777“ ЕООД не
следва да бъде санкционирано по административен ред и че извършеното от
него нарушение представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на
обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността на
нарушителя, и да го предупреди писмено, че при следващо нарушение ще
бъде санкциониран. Като не е сторил това, той е издал процесното
наказателно постановление в противоречие със закона.
В разглеждания казус съдът намира, че е достатъчно до жалбоподателя
„Аванти 777“ ЕООД да бъде отправено предупреждение, че при следващо
нарушение от същия вид ще бъде санкциониран. Такова предупреждение,
наред с повдигането на административно обвинение спрямо дружеството за
констатираното нарушение чрез съставянето на АУАН, по мнението на съда
би постигнало в пълна степен целите по чл. 12 от ЗАНН и най-вече да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред, с оглед недопускане на бъдещи административни нарушения.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
издадено в противоречие със закона.
Предвид постановеното настоящо решение, направеното от юрк. П.
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът преценява,
че следва да бъде оставено без уважение. При този изход на делото съгласно
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК правото на разноски възниква
в полза на жалбоподателя, който чрез процесуалния си представител изрично
в съдебно заседание е направил искане за присъждане на такива. От
приложения като лист 48 от делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че жалбоподателят е извършил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
С оглед направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази действителната правна и фактическа
сложност на делото и приключването му в две съдебни заседания, както и
разпоредбите на чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според които минималното адвокатско
възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под форма на
имуществена санкция в размер до 1 000 лева, е в размер на 300 лева.
Съобразявайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
7
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и на жалбоподателя следва да се присъди по-нисък размер на
претендираните разноски за адвокат за въззивна инстанция, а именно сума в
размер на 300 /триста/ лева. Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски
от административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая разноските
следва да бъдат възложени върху юридическото лице, от което е част
наказващият орган, а именно Националната агенция за приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал.
1, вр. ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 627858-0346969 от 14.03.2022
г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София, с
което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя „Аванти 777“
ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева
за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя „Аванти 777“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 30А, ет. 2, представлявано от управителя ТМП., че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
жалбоподателя „Аванти 777“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 30А, ет. 2,
представлявано от управителя ТМП., сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9