№ 2382
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110101484 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и лихви/,
представляващи незаплатена цена на ползвани ВиК услуги, за които е издадена
заповед за изпълнение по 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги е доставил за процесния период до имот на ответника
питейна вода и е извършил отвеждане и пречистване на отпадни води, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за недължимост на
процесните суми. Твърди, че не е извършена доставка на ВиК услуги, не е
извършван реален отчет на измервателните уреди, оспорва начислените суми по
размер. Твърди и погасяване на задълженията по давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление на
30.12.2021, срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
за негови задължения за потребена вода /с лихви и разноски/ за периода
1
08.03.2019г. – 01.04.2020г.
Съдът приема за установено от събраните по делото доказателства, че
ответникът е собственик на водоснабден имот с клиентски № .... Няма спор по
делото и от представения споразумителен протокол се установява, че ответникът е
бил титуляр на клиентския номер до 11.02.2020г., след което последният е
прехвърлен на трето лице.
Съгласно разпоредбата на пар.1, б.а от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от
14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения
обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Следоватеелно
в процесния период между страните е било налице валидно възникнало и
съществуващо облигационно отношение по договор за предоставяне на В и К
услуги, като до 11.02.2000г. партидата е била на името на ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване
и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна
собственост, се извършват през 10 години. Според разпоредбата на чл. 34а, ал. 5
от посочения нормативен акт, когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери, съгласно ал. 1, срокът за
извършване на проверка на водомерите е три месеца, като, в случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл.
39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; по 0,1
куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и
др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки
куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж; до поставянето на
индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно
2
отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се
завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССчЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота е доставена вода и са
извършвани ВиК услуги, както и това, че задълженията не са заплатени.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, имотът е водоснабден, а цената на извършените в имота В и К услуги
е начислена в съответствие с нармативната уредба. Разходът е формиран при
условията на чл.39 от Наредбата на база на трима живущи по 6 куб.м. месечно. От
заключението на вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза се
установява размера на задълженията на ответника /главница и лихви/, възлизащи
на исковите суми, които не са заплатени.
Независимо от това обаче съдът приема, че част от претендираните
суми не са дължими. По делото липсват каквито и да било доказателства за
основанията, поради които е начислявано количество потребена вода за трима
обитатели на водоснабдения имот. Предвид това, съдът приема, че разходът на за
потребена вода не е изчислен точно. Това обаче по никакъв начин не рефлектира
върху дължимостта на суми за извършени ВиК услуги, чиято стойност може и
следва да се определи по реда на чл.162 от ГПК.
Предвид това, съдът приема, че ответницата дължи суми за извършени ВиК
услуги, определен по реда на чл.39 от Наредбата, но за един обитател, при което
задълженията й /определени с оглед рапоредбата на чл.162 от ГПК и при
съобразяване заключението на вещото лице по приетата ССчЕ/ възлизат на 345.00
лева главница, както и 15.00 лева лихва за забава.
Исковете следва да се уважат в посочените по-горе размери. Ответникът
дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за погасяване на
задълженията по давност. Съгласно задължителната съдебна практика, погасени
по давност са задълженията, чиято изискуемост е настъпила три години преди
датата на подаване на заявлението., т.е станалите изискуеми преди 30.12.2018г. В
настоящия случай се претендират вземания, чиято изискуемост е настъпила след
3
посочената дата и давността по отношение на тях не е изтекла.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответницата следва да се възложат част от сторените от ищеца разноски в
заповедното и исковото производства, съразмерна на уважената част от исковете,
при юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по чл.26, ал.1 и
чл.13, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съответна на
уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Ж. Д. К. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., дължи на ... с ЕИК: ... и адрес: ..., ..., сумата т 345.00
лева главница за потребена вода за кл.№... за период от 08.03.2019 г. до 01.04.2020
г., ведно със законна лихва за период от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането,
както и 15.00 лева - мораторна лихва за период от 08.04.0201 г. до 01.04.2020 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от по ч.гр.д. №
74351/2021г. на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в, като за разликата до пълните им предявени
размери ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА Ж. Д. К. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ... с ЕИК:
... и адрес: ..., , ..., сумата 308.33 лева – разноски в настоящото и 75.00 лева -
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4