Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

 

гр. Добрич, 16.12.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 520 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л.К.П. ЕГН ********** срещу НП № 19 – 1717 - 000060 от 28.03.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР – гр. Добрич, Първо РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна пров*** обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната пров***, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен. Наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган.

В административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното лице.

Издаденото НП е незаконосъобразно, по следните съображения:

При съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение. При сравняване на датата на нарушението, посочена в АУАН и датата на нарушението, посочена в НП се установява съществено разминаване. В АУАН, като дата на извършване на нарушението е посочена 21.03.2019г., докато в НП е посочена различна дата – 25.03.2019г. Датата на извършване на нарушението е съществен елемент от съдържанието на АУАН и НП, поради което несъответствие от категорията на констатираното такова е недопустимо, тъй като както за нарушителя, така и за съда остава неясна действителната дата на извършване на вмененото нарушение.

Налице е несъответствие и това несъответствие, препятства както нарушителя, така и съда да узнаят на коя точно дата е извършено нарушението – тази посочена в АУАН или тази в НП. В този смисъл, така констатираното несъответствие съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност.

Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. АУАН и НП не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК /чл. 62 ал. 2/ е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. В контекста на изложеното е и Решение № 278/13.10.2015г. по описа на Административен съд – гр. Добрич по адм. дело № 493/2015г.

На следващо място, настоящият състав намира, че е допуснато нарушение на нормата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 44 ал. 1 от ЗАНН тъй като НП е издадено на третия ден след издаване на АУАН, поради което е отнето правото на нарушителя да направи възражение в 3 дневен срок от подписване на АУАН по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, а същевременно АНО е задължен преди произнасяне по преписката да прецени възраженията на наказаното лице съгласно чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта в 3 -дневен срок от подписването му, нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Посочената разпоредба е императивна и е предвидена с оглед осигуряване на възможност на нарушителя да упражни правото си на защита срещу направените в акта констатации, а именно - да оспори установената фактическа обстановка и/или да представи нови доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 2 от НПК /към която препраща ЗАНН/ срокът, който се изчислява в дни започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. /чл. 183 ал. 4 от НПК

/. В настоящия случай 3-дневният срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН започва да тече от 26.03.2019г. и изтича на 28.03.2019г., а наказателното постановление е издадено на същата дата 28.03.2019г., т.е. преди изтичане на тридневния срок за писмени възражения срещу акта. С оглед на това, административнонаказващият орган е ограничил правото на защита на нарушителя, като го е лишил от обективната възможност да упражни правото си по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Така Решение от 11.07.2013г. на Административен съд – гр. Добрич по к.а.н.д. № 505/2013г.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 25.03.2019г. около 17.52 часа в гр. Д. на бул. „***” на кръстовището с бул. „***“, управлявайки лек автомобил „*** преминава на забраняващ, червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

Съдът намира, че така вмененото нарушение на жалбоподателя не е доказано, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Не се доказва авторството на нарушението, нито са събрани и доказателства в тази насока.

С посоченото, според административнонаказващият орган жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП, съобразно която участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът съобрази следното:

Жалбоподателят Л.К.П., чрез своя процесуален представител оспорва вмененото и с АУАН, респ. с НП нарушение.

И в жалбата, и в съдебно заседание се навеждат доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.

Л.К.П. твърди, че на светофара на военното гробище е преминал на зелена светлина. След около 800 метра, преди следващия светофар – кръстовище бул. ***“ и бул.  „***“ е завил надясно. Т.е. въобще не е преминавал през това кръстовище.

В подкрепа на твърденията на жалбоподателя са показанията на свидетелите по АУАН, според които последните са видели нарушителя само на така наречения първи светофар – на светофара, който се намира до магазин „***“, а след това не са успели да видят накъде е продължил автомобила. Т.е. от показанията им не се потвърждава, вписаното в АУАН и в наказателното постановление преминаване на светофара на кръстовище бул. ***“ и бул.  „***“.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, и с оглед разположението им, както и с оглед твърдението на жалбоподателя, и показанията на допуснатия до разпит в качеството на свидетел Д. Г., пътувал в автомобила на нарушителя, че са преминали през първия светофар до военните гробища на „***“ на зелено, след което за завили надясно, не може да се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателя е извършил вмененото нарушение.

Липсата на безспорни доказателства за виновно поведение на наказаното лице обуславя отмяната на наказателното постановление.

Поради това, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано и недоказано, поради което следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ НП № 19 – 1717 - 000060 от 28.03.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР – гр. Добрич, Първо РУ Добрич, с което на Л.К.П. ЕГН ********** за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

Председател:

/М. Момчева/