Решение по дело №4239/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 628
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Йоана Николаева Вангелова
Дело: 20223110104239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 628
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20223110104239 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422
ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В и К - В“ ООД твърди, че ответникът Х. И. М., в качеството
си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. ***, абонатен № ***, е ползвал предоставени от
ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на дължими суми,
ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за следните суми: 519.81 лева, представляваща дължима главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № *** за периода
от 18.10.2010 г. до 29.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението; 247.17 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода от 18.12.2010 г. до 22.10.2021
г. Посочва, че процесните количества вода са служебно начислени на
ответника М. на основание чл. 35 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ във вр. с
чл. 24 от ОУ на оператора поради системно неосигуряване на достъп за
извършване на проверка и отчет на водомера в процесния обект на
потребление.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1) сумата от 295.07 лева, представляваща дължима главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № *** за периода
1
от 26.06.2019 г. до 29.09.2021 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ул. ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 30.37 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, начислено за периода от 29.08.2019 г. до 22.10.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 15618/2021 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Оспорва да е страна по
облигационно отношение с ищцовото дружество, както и действително да са
потребени ВиК услуги на претендираната стойност. Прави възражение за
погасяване по давност на вземанията за периода 2010-2019 г.
Моли предявените искове да бъде отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 15618 по описа за 2021 г. на ВРС, 18 състав,
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по чл. 422 ГПК.
Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от
провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи наличието на
облигационно отношение между страните, по силата на което ответникът се
явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния
обект на потребление, както и наличието на предпоставките за служебно
начисляване на процесното количество вода и извършването му в
съответствие с реда, предвиден в Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „В и К - В“ ООД.
Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки
се установява от приложената на л. 68 от делото справка от имотния
регистър. От нейното съдържание става ясно, че Х. И. М. е собственик на
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. ***. Следователно ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В и К - В”
ООД /л. 5-10/. По силата на чл. 71, ал. 3, предл. второ от Общите условия те
обвързват потребителите от момента на придобиване на право на собственост
или на ползване върху съществуващ и присъединен към водоснабдителната
и/или канализационна система обект. От този момент между страните по
делото е възникнало и облигационно правоотношение с предмет предоставяне
2
на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребителя - собственик на
водоснабдения имот.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в Глава ІІІ от Общите условия и Глава VІ от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредбата, развита в чл. 22 от
Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите. Показанията на водомерите се отчитат с точност
до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но
не по-дълъг от шест месеца /чл. 35, ал. 1 от Наредбата/. В ал. 3 на чл. 35 е
предвидено, че достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се
осигурява съгласно общите условия или договора, като в случай на
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в
удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг
от една година от последното отчитане /ал. 4/. При отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена,
единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат
и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на
водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен
редовен отчет. /чл. 35, ал. 5-6/. Цитираните разпоредби са конкретизирани в
чл. 24 от Общите условия на ищцовото дружество, който вменява задължение
на потребителя да осигури свободен и безопасен достъп на служителите на
ВиК оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери.
Изрично чл. 24, ал. 4 от ОУ предвижда, че при отказ на потребителя да
осигури достъп до водомера или при неосигуряване на достъп за повече от
една година, длъжностно лице на ВиК оператора съставя протокол, който се
подписва от един свидетел, и изразходваното количество вода се изчислява по
реда на чл. 49 от ОУ - по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до
предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на
отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством
монтираните водомери, респ. въз основа на служебно начислените количества
3
съобразно ОУ, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
дължимите суми по които потребителите се длъжни да заплащат в 30-дневен
срок след датата на фактуриране /арг. от чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
ОУ/.
Ищцовото дружество е представило протоколи от 28.10.2019 г. и от
28.10.2020 г. /л. 66-67/, подписани от двама служители на ищцовото
дружество. В първия от тях е отразено, че за периода от 20.11.2018 г. до
28.10.2019 г. ответникът е отказал да осигури достъп до водомера в
процесния обект на потребление с абонатен номер ***. Във втория протокол е
отбелязано, че потребителят не осигурява достъп до водомера повече от една
година от последното отчитане. От така представените писмени
доказателства се установява наличието на предпоставките за служебно
начисляване на количеството потребена вода за периода от 26.06.2019 г. до
28.10.2020 г. За периода след 28.10.2020 г. липсват доказателства за спазване
на реда по чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., респ. чл. 24, ал. 4 от
Общите условия на „В и К - В“ ООД, поради което настоящият съдебен
състав намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск за
главница, начислена за период на потребление от 28.10.2020 г. до 29.09.2021
г.
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата
съдебно-техническа експертиза, заключението по която настоящият съдебен
състав кредитира като обективно, компетентно изготвено и обосновано. От
същото се установява, че на ответника са начислявани по 5 куб. м. месечно в
съответствие с чл. 25 от Общите условия, което е много по-благоприятно за
потребителя от предвидения по чл. 49 от Общите условия ред, в съответствие
с който дължимата сума за период от 6 месеца би била в размер на 2029.50
лева без ДДС.
Видно от изготвената от ищеца таблица на л. 3 от делото, претенцията
за главница за отчетния период от 26.06.2019 г. до 28.10.2020 г. /за който е
изпълнен редът за служебно начисляване на количеството потребена вода/
възлиза на 173.55 лева, като до този размер искът се явява основателен и
следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 295.07 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване по
давност на вземанията за 2019 г., доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено преди изтичане на 3-годишния давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД – на 28.10.2021 г. Що се отнася до вземанията за
периода от 2010 г. до м. юни 2019 г., същите не са предмет на предявените по
реда на чл. 422 ГПК установителни искове.
Предвид акцесорния характер на вземането за обезщетение за забава и
извода за недължимост на сумите по фактурите, издадени в периода от
26.11.2020 г. до 30.09.2021 г., неоснователен се явява и искът за присъждане
на мораторна лихва по посочените фактури, т.е. за сумата от 4.98 лева.
Същият следва да бъде уважен до сумата от 25.39 лева, представляваща
4
мораторна лихва върху главницата по фактурите, издадени в периода от
29.07.2019 г. до 29.10.2020 г., начислена за периода от 29.08.2019 г. до
22.10.2021 г., като бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 30.37 лева.

По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца
искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 19.45 лева.
В исковото производство ищецът е извършил разноски за заплатена
държавна такса в размер на 75 лева, депозит за особен представител на
ответника в размер на 300 лева, депозит за съдебно-техническа експертиза в
размер на 200 лева. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване на
размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за исковото производство съразмерно на уважената част
от исковете в общ размер от 412.63 лева.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Х. И. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. ***, ДЪЛЖИ на
ищеца „В и К - В“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, СУМАТА ОТ 173.55 лева /сто седемдесет и три
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължима главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № *** за периода
от 26.06.2019 г. до 28.10.2020 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ул. ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
СУМАТА ОТ 25.39 лева /двадесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 29.08.2019 г. до 22.10.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 15618/2021 г.
по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над
сумата от 173.55 лева /сто седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/,
до пълния претендиран размер на вземането за главница от 295.07 лева
/двеста деветдесет и пет лева и седем стотинки/ за период на потребление от
29.10.2020 г. до 29.09.2021 г., както и за разликата над сумата от 25.39 лева
/двадесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/, до пълния предявен
размер на вземането за обезщетение за забава от 30.37 лева /тридесет лева
5
и тридесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА Х. И. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „В и К - В“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, СУМАТА ОТ 19.45 лева
/деветнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сторени
в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. И. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „В и К - В“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, СУМАТА ОТ 412.63 лева
/четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6