РЕШЕНИЕ
№ 2367
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330100341 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на от “УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД, ЕИК *********
против Л. И. П., с която е предявен положителен установителен иск за признаване на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 575 лв.,
представляваща предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по КП № ***
„***“ по време на болничния й престой, продължил от 29.03.2018 г. до 02.04.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11243/2020 г. на ПРС, ХХI гр. с-в.
Твърди се, че по време на престоя ответницата е била с прекъснати
здравноосигурителни права, поради което следвало да заплати предоставените й услуги,
като цената представлява сбор от цялостен алгоритъм по посочената клинична пътека и
определена към момента на извършване на медицинските услуги Ценоразпис на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника
особен представител, с който оспорва иска. Оспорва ответницата да е била с прекъснати
здравноосигурителни права, както и да е информирана от ищеца за това обстоятелство.
Счита, че предоставената помощ на ответника е при условията на спешност. Оспорва да са
извършени всички твърдени от ищеца прегледи. Моли за отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
1
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 11243/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред
последно ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи, че в периода
29.03.2018 г. до 02.04.2018 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, че му е оказана болнична помощ и услуги КП № *** „***“, изпълнен е целият
алгоритъм по клиничната пътека, че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни
права по време на престоя си в болницата, че стойността на предоставената му медицинска
помощ е в размер на търсената сума; че е извършил проверка на здравноосигурителния
статус на ответника при хоспитализирането му, че ответникът е с прекъснати
здравноосигурителни права, както и, че следва да заплати лечението си.
Видно от лист за преглед на пациент /л.4/ ответникът Л. И. П. е постъпила по
спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на 28.03.2018 г., със снета анамнеза паднала и
ударила лява ръка и обективно състояние болка, оток и деформация на ***. Назначени
изследвания Ренгенография на ***. Предлага се хоспитализация в К-КА по Ортопедия.
Изписана на 29.03.2018 г. Листът за преглед е подписан от ответницата, като ответникът е
оттеглил оспорването на подписа под медицинските документи.
Видно от Направление за хоспитализация /л.5/ ответникът е хоспитализиран в К-КА
по Ортопедия на 29.03.2018 г. с диагноза ***, по КП № *** „***“. Направлението в графа
„Постъпил“ е подписано от ответника, като ответникът е оттеглил оспорването на подписа
под медицинските документи. Изписана е на 02.04.2018 г.
Представени са и подписани от ответника декларации за информирано съгласие към
датата на хоспитализация – 29.03.2018 г. /л.6-7/, с което ищецът е изпълнил задължението си
да предостави информация на пациента за курса на лечение,който следва да се проведе,
както и условията, при които ще заплати предоставената му медицинска помощ.
В тази връзка са неоснователни възраженията на представителя на ответника, че
същият не е запознат с условията на лечението си и кога ще следва да заплати същото.
Изготвена е епикриза на ответницата /л.8/, видно от която ответницата е била в
болницата за периода 29.03.2018 г. до 02.04.2018 г., в нея са посочени всички изследвания
2
които са извършени на ответницата, като експертизата има характер на официален
свидетелстващ документ за тези обстоятелства, доколкото са изготвени от длъжностно лице,
в кръга на неговата служба и посочените обстоятелства са възприети лично от изготвилия
експертизата, доколкото същия е лекуващият лекар на ответницата.
Представена е история на заболяването /л.9/, резултати от извършените изследвания
/л.10-14/ и оперативен протокол /л.15/, които установяват извършените медицински услуги
спрямо ответницата по време на болничния й престой.
Предвид представените доказателства, съдът приема, че е завършен пълния
алгоритъм на КП № *** „***“ и са извършени медицинските услуги, които предвижда тази
клинична пътека.
Видно от ценоразпис на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.17-19/, стойността на услугите
по посочената клинична пътека е в размер на 575 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до
хоспитализиране на пациента се поемат от държавата.
По смисъла на посочената разпоредба разходите за оказана спешна помощ на
пациент се поемат от държавата само до хоспитализирането му, тоест тези разходи,
направени до приемането на пациента в болничното заведение.
В случая не се претендират разходи по оказана спешна медицинска помощ, а за
стойността на разходите по завършена клинична пътека, по която е хоспитализиран
ответника, които са във фиксиран размер, а не са сбор от конкретно предоставени услуги.
Наред с това, видно от медицинската документация, посочена по-горе, всички
предоставени на ответника медицински услуги са направени след постъпване в стационара –
на 29.03.2018 г., а не в спешното отделение.
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни
права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Съгласно чл.52 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им
медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Не са налице
някои от изключенията по чл.82 ЗЗ, в това число и някои от претендираните разходи да са
във връзка с оказана спешна медицинска помощ до хоспитализирането на ответника /чл.82,
ал.1, т.1, вр. с ал.5 от ЗЗ, вр. с чл.7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска
помощ/.
Видно от справка за здравноосигурителния статут на ответника, представена от
ищеца /л.16/ и от ответника /л.67/, се установява, че до датата на хоспитализация
ответницата има незаплатени здравноосигурителни вноски повече от 20 на брой, което
обосновава, че същата е с прекъснати здравноосигурителни права, съгласно чл.109, ал.1
ЗЗО, доколкото е с повече от 3 неплатени здравноосигурителни вноски в период от 3 години
3
назад и дължи заплащане на предоставената й медицинска помощ.
Съдът не споделя довода на представителя на ответника, че в случая ищецът е
следвало да уведоми пациента, че е с прекъснати здравноосигурителни права, доколкото
такова изискване в закона липсва. Наред с това, за да бъдат възстановени
здравноосигурителните права на пациента същия следва да за плати осигурителните вноски
дължими 60 месеца назад. В случая по делото има данни, че ответникът не е заплатил 25
месечни вноски, като е зададен период 5 години назад, при което плащането на такъв брой
осигурителни вноски накуп ще е по-затормозяващо за пациента от заплащането на
процесното болнично лечение и няма да е по-благоприятно в случая за него, доколкото
стойността на 25 броя месечни здравноосигурителни вноски са в по-голям размер /8% от
най – ниската минимална работна заплата за периода 2013 – 2018 г. - за 2013 г. от 310 лева =
24.80 лева – размер на най – малката по размер месечна здравноосигурителна вноска/.
В случая е без правно значение кой е задължен да внася здравните осигуровки на
ответницата, дали тя сама или разделно с работодател. От значение е, че ответницата е с
прекъснати здравно осигурителни права, които до момента на дехоспитализацията не са
възстановени.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради
което следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 03.09.2020 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 25 лева – платена
държавна такса и в исковото производство – 25 лева – платена държавна такса, 250 лева –
платен депозит за особен представител на ответника, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *** К. Д. сумата в размер на 575
лева, представляваща предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по КП №
*** „***“ по време на болничния й престой, продължил от 29.03.2018 г. до 02.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
03.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11243/2020 г. на
Пловдивския районен съд.
4
ОСЪЖДА Л. И. П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „УМБАЛ Свети
Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *** К. Д. сумата в размер на 25 лева – разноски
по ч. гр. д. № 11243/2020 г.по описа на ПРС и сумата в общ размер на 275 лева – разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5