Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1858/24.11.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар Й. Б.
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
1959/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от
АПК.
Образувано е по касационна
жалба от Р.С.В. с ЕГН ********** – земеделски производител, чрез адвокат А.П.
от АК – Бургас, против решение № 260873/25.06.2021 година по н.а.х.д. № 286/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно
постановление № 02 - 0003069/02.12.2020 година на директора на дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас (НП).
С НП на госпожа В., за
нарушение на чл. 62 ал. 1, във връзка с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда КТ),
на основание чл. 414 ал. 3 от КТ, е наложена глоба в размер на 1 500 лева.
Касаторът оспорва решението.
Твърди, че в съдебния акт е подходено формално към случая и са изложени общи
мотиви, без да се отчита конкретиката на казуса. Заявява, че установеното на
място непълнолетно лице не се е намирало в трудово правоотношение със
земеделския производител, а в НП не се съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението, защото липсват факти, които сочат периодично престиране на работна
сила, както и не са налице другите елементи от трудово правоотношение.
Поддържа, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Иска отмяна на съдебното
решение и отмяна на НП.
Ответникът по касация оспорва
жалбата, чрез процесуален представител. Претендира разноски.
Прокурорът изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения
срок.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Земеделският производител е
санкциониран за това, че при извършена проверка на място – на 04.09.2020 година
около 11:00 часа, на обект „зеленчукова оранжерия“ на входа на село Винарско,
община Камено, в посока от град Камено към село Винарско, е установено, че М.Й.К.
с ЕГН ********** е полагала труд за Р. В. като „общ работник“ – събирала е и е
сортирала краставици в торби, без трудовото правоотношение на В. с К. да е било
оформено с трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни, в
нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ.
РС е приел, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество е приел, че установеното деяние доказано и е направил
извод за неоснователност на жалбата.
Решението е правилно.
С разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което
е ангажирана отговорността на търговеца, е необходимо наличие на трудово
правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време,
работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово
възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена
форма.
Според настоящия съдебен
състав, в производството пред РС са установени всички съществени елементи на
правоотношението между земеделския производител и М.К., от които може да бъде
направен несъмнен извод, че между тях е съществувало трудово правоотношение.
При проверката К. изрично е декларирала длъжността, която заема, както и
размера на трудовото си възнаграждение (лист 20 от н.а.х.д. № 286/2021 година).
За това правоотношение (трудово, по своето естество) е следвало да бъде сключен
писмен трудов договор, подписан от работодателя и работника. Такъв договор не е
бил съставян.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Действително, обжалваното
решение е пестеливо откъм фактически мотиви. Въпреки това, в него са изложени
всички съществени обстоятелства, имащи отношение към случая. Установените факти
са подведени към приложимото материално право и е направен анализ, от който е
формулиран краен извод за законосъобразност на НП. Затова настоящият съдебен
състав приема, че не е налице необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Не може да бъде споделено
възражението на касатора, че от НП е невъзможно да се установят
обстоятелствата, въз основа на които е прието, че К. е била в трудово правоотношение
със земеделския производител. Тези обстоятелства са описани, като наказващият
орган ги е квалифицирал юридически надлежно. Продължителността и периодичната
повторяемост във времето на едни и същи функции, свързани с предоставянето на
работна сила (т. е. срокът на престиране на труда) не са сред съществените
елементи на трудовото правоотношение, защото КТ не поставя изискване за
минимален срок за престиране на труд, за да бъде признато едно правоотношение
за трудово.
Не е налице и маловажност,
респ. малозначителност на случая, доколкото от една страна извършеното
нарушение не притежава обективни признаци, различни от обичайната хипотеза на деяние от същия вид,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на дееца, а от друга
прикриването на едно трудово правоотношение винаги е достатъчно тежко по
характера си административно нарушение, доколкото лишава работника (по-слабата
в правоотношението страна) от защитата, която КТ предоставя.
За процесното нарушение санкционната
разпоредба на чл. 414 ал. 3 от КТ предвижда санкция от 1 500 лева до 15
000 лева. Имуществената санкция в НП е наложена в размер на минимума, предвиден
в кодекса.
Като е достигнал до същите
изводи и е потвърдил НП, РС е постановил правилно решение, което следва да се
остави в сила.
Основателно е своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за
присъждане на разноски, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН. Касаторът
следва да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на
80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260873/25.06.2021
година по н.а.х.д. № 286/2021 година на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Р.С.В. с ЕГН **********
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София сумата
от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: