Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…16....
юли….2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ДВАДЕСЕТ
и ШЕСТИ…ЮНИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ОСЕМНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ Г.А
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ЖЕНИ……СТОЙЧЕВА,…като…разгледа…..…
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…378..…
по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба, подадена
от адв. Л. Т. *** в качеството на
пълномощник на въззивния жалбоподател Т.С.В. *** – ищец в първоинстанционното производство по
гр.д.№9147/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение,
срещу Решение №410/26.03, постановено от
Х-ти гр.с-в по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от него
против ответника Л.Д. ***, иск с правно основание чл.76 от ЗС за предаване
владението на недвижим имот, находящ се
в ******, съставляващ УПИ-1-376,кв.52 по плана на с.Г., заедно с построените в
него два броя жилищни сгради в
северозападната част на имота, което владение е било отнето на 13.10.2017г.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се моли да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което да бъде осъден ответника да предаде
владението на имота. Изтъква се, че от показанията на свидетелката, с която
въззивникът е съжителствал, ответникът е отнел владението по насилствен
начин, тъй като ищецът е отказвал да освободи доброволно имота, без съдебно
решение. Показанията на свидетелите, посочени от ответника, не следва да се
кредитират, тъй като същите са участвали в сделки за прехвърляне на имота.
В съдебно
заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощника адв.Л. Т., въззивният
жалбоподател поддържа изразеното становище.
Ответникът по
въззивната жалба – Л.Д. *** и ответник по иска в първата инстанция, не е подал
писмен отговор. В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощника адв. А. К. ***, изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното
решение.
Пред въззивната инстанция не са представени
нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери
обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба,
приема следното:
Въззивната жалба
на Т.С.В. с постоянен адрес *** - ищец в първоинстанционното производство по
гр.д. №9147/2017г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв. Л. Т.
***, против РЕШЕНИЕ №410/26.03.2018г, постановено от Х-ти гр.с-в по същото дело, е ДОПУСТИМА
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№9147/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано въз основа на владелчески иск с правно основание чл.76 от
ЗС, предявен от ищеца ( понастоящем въззивен жалбоподател) Т. С.В. ***, чрез пълномощника адв. Л. Т. ***,
срещу ответника ( понастоящем ответник
по въззивната жалба) Л.Д. ***.
В исковата
молба се твърди следното: Ищецът Т.С.В.
***, който е наследствен. Поради финансови затруднения е получил заем от трето
лице, като условието е било да се прехвърли имота на Н. А. Б. от ***** Въпреки
че е имало уговорка след връщане на заемната сума имотът да бъде върнат обратно
на Т.В., Н. Б. го продава на трето лице, което след това го дарява на ответника Л.Д.. Никой не е оспорвал владението
на ищеца върху процесния имот по никакъв начин. На 13.10.2017г. в дома, в който
живее Т.В. е пристигнал Л.Д. с трима представители на МВР. Тогава е бил уведомен, че имотът е прехвърлен на трето
лице и незабавно следва да го освободи. Не са му показани никакви
документи. Без съгласието на Т.В., Л.Д. с ключар е сменил патроните на входната врата и цялото
имущество на семейството е оставено в къщата без да имат достъп до него. Счита,
че действия по въвод във владение могат да бъдат извършени само от съдебен
изпълнител след влязло в сила съдебно решение по чл. 108 от ЗС. Дело за
собственост на имота от Л.Д. не е водено, поради което всички действия
извършени до момента са в противоречие със закона. По случая в РП-Плевен има
образувана преписка № В- 5284/2017г. и В-5731/2017г., която до момента не са
приключили. Счита, че владението е отнето чрез насилие, тъй като Т.В.
доброволно не е напускал имота и след смяна на патроните на входната
врата цялата му покъщнина е оставена в него. Моли, да бъде постановено съдебно
решение, с което ответника Л.Д.Д., ЕГН **********,*** да бъде осъден да предаде
владението, при условието на евентуалност държането на Т.С.В., ЕГН********** на
следния недвижим имот: УПИ, находящ се в *******, съставляващ УПИ- 1-376, кв.52
по плана на с.Г., заедно с построените в него 2/два/броя ЖИЛИЩНИ СГРАДИ в
северозападната част на имота.
С
исковата молба са представени писмени доказателства и е направено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
със задача да установи размера на претендираните
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът Л.Д.Д.
с постоянен адрес ***,е подал писмен отговор на исковата молба, в който
е изразил становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорва фактическата
обстановка, описана в исковата молба, като заявява следното: Не е вярно, че
ищецът живее в недвижим имот в ******(без описание на имота) който е негов,
придобит по наследство. Точно обратното - скоро след снабдяването на ищеца с нот.акт за
собственост на имота по обстоятелствена проверка през 2012г., същият го е продал
на трето лице –Н. А. Б. с договор за покупко продажба на недвижим имот,
изразен в нот.акт вх.№5483/06.04.2012г., акт 65, т.XII, д.2430/12 по описа на
Служба по вписвания-Плевен. Впоследствие имотът, съставляващ УПИ №I-376,
находящ се в ******, кв.52 по плана на селото, заедно с построените в него две
жилищни сгради и всички подобрения и приращения е продаден от Н. А. Б. на В. Х.
С. по силата на нотариален акт вх.рег.№15788/28.09.2012г., акт
№54,т.41,д.8497/12 по описа на Служба по вписвания-Плевен. През 2015г. лицата А.
Д. Д. и Д. Л. Д. са предявили против ищеца по настоящето дело и последния
приобретател на процесния имот- В. Х. С. иск за установяване по отношение на
тях, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от описания УПИ, както и искане за
отменяване по реда на чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност вх.№ 633/18.01.2012г., акт №73,т.II,
д.2976/12г. по описа на Служба по вписвания-Плевен, на който ищеца се позовава
- за 1/2 ид.част от описания УПИ. По повод внесената искова молба е образувано
гр.д.2746/2015г. и то е приключило с постигната и одобрена от съда спогодба, по
силата на която е прието за установено в отношенията на А. Д. Д. и Д. Л. Д. от
една страна и Т.С.В. и В. Х. С. -от друга, че Д. и Д. са собственици на 1/2
ид.ч. от процесния УПИ, като на осн.чл.537,ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит по давност вх.№ 633/18.01.2012г., акт
№73,т.Н, д.2976/12г.по описа на Служба по вписвания-Плевен за 1/2 ид.ч. от УПИ
№ 1-376,кв.52 по плана на с.Г.. Със същата спогодба В. Х. С. се е задължил да
отстъпи собствеността и предаде владението на А. Д. Д. и Д. Л. Д. по отношение
на 1/2 ид.ч. от УПИ № I-376,кв.52 по плана на с.Г., която твърди, че се владее
и до настоящия момент единствено от двете съсобственички. След приключване на
цитираното гр.дело В. Х. С. е дарил на ответника подробно описания имот с
договор за дарение, материализиран в нотариален акт за дарение
вх.рег.№6126/02.06.2017г, акт №129,т.15, д.3242/17г. по описа на Служба по
вписвания-Плевен, от когато ответника твърди, че е собственик на процесния
имот. Оспорва като невярно твърдението в исковата молба, че ответникът е отнел
владението от ищеца по отношение на имота чрез насилие. Твърди, че е напълно
невярно твърдението, че на 13.10.2017г. е посетил имота с трима представители
на МВР, като му е разпоредил незабавно да го освободи, сменил е патрона на
входната врата и цялото имущество на семейството е останало в имота без достъп
до него. Твърди, че точно обратното- няколко дни след дарението на имота,
ответникът посетил имота заедно с двама свидетели, срещнал се с ищеца, на който
в присъствието на свидетели показал нотариалния акт, от който черпи правата си
и воден от желание доброволно да уредят отношенията си, го попитал, ще освободи
ли доброволно имота му, или да предприеме действия по въвеждането му в имота
чрез ЧСИ. Ищецът отговорил, че е съгласен и ще освободи имота, но помолил за
разсрочка от един месец докато си намери друг имот и се нанесе. Постигнали
съгласие да се видят след един месец. След изтичането му, отново със свидетели,
ответникът посетил имота, но не намерил ответника и се върнал. Няколко пъти със
свидетели посещавал имота, но не можел да се срещне с ищеца. На
20.10.2017г.отново със свидетели посетил имота, входната врата отворил ищецът и
заявил, че се изнася от имота, но няма възможност в момента да изнесе целия
багаж на семейството, като се обадил на жена си да се погрижи за багажа. Едва
след като доброволно, без каквито и да било спорове, ищецът освободил имота на
ответника, той извикал ключар и охранителна фирма, като сменил патрона и му
инсталирали СОТ. На 23.10.2017г. на ответника се обадила съпругата на ищеца с
искане да си изнесе багажа, поради което той отново със свидетели отключил
имота и тя заедно с наети от нея две лица демонтирала всички мебели, вещи и
дрехи и ги натоварила в нает от нея камион и бус. От този момент нататък не е
имал никакви срещи, спорове или каквито и да било разговори с ищеца, нито пък в
имота му се намира негов багаж. По никакъв начин не е упражнявал физическо или
психическо насилие над ищеца, с което да е отнел неговото държане на имота, тъй
като същият сам доброволно се изнесъл от имота без да е възразявал или оспорвал
правата на ответника. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените деловодни разноски.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, представени от двете спорещи страни.
С
обжалваното съдебно Решение №410/26.03.2018г., Плевенският районен съд, Х-ти
гр.с-в е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца против ответника иск
с правно основание чл.76 от ЗС за предаване на владението на недвижим жилищен
имот, находящ се в ****** за който ищецът твърди, че владението му е било
отнето по насилствен начин на 13.10.2017г.
Въззивният съд приема, че
постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и
ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Във връзка с допустимостта на обжалваното решение, съдът посочва,
че същото е допустимо, като постановено по допустим владелчески иск.- Не съществува спор, че
фактическите твърдения, изложени в исковата молба , обуславят правна
квалификация на предявеният иск по първата хипотеза на чл.76 от ЗС. – Осъдителен
иск на владелеца или държателя за
защита фактическата власт върху вещта (
движима или недвижима), която е отнета чрез насилие.
Искът за защита на
нарушено владение при условията на чл.76 от ЗС може да се предяви в 6 месечен
срок срещу лицето, което го е отнело. В случая
искът е предявен в преклузивния законен срок, тъй като в исковата молба се твърди, че владението е
отнето на 13.10.2017г., а делото е
първоинстанционното гражданско дело е образувано на 15.12.2018г., между
надлежни страни. – Ищец е лицето, което твърди, че владението му е отнето, а
ответник – лицето, за което се твърди, че е отнело владението по насилствен
начин.
За да се произнесе относно правилността на
обжалваното решение, съдът съобрази
следното:
Правното
и общественото значение на този иск е да осигури процесуална защита срещу самоуправно изменение на фактическите
отношения във връзка с владението и да
санкционира всяка промяна, която
не е извършена чрез съда.
В тежест на ищеца е
да установи, че е упражнявал фактическа власт върху вещта и е отстранен от ответника чрез насилие. В тежест на ответника е да
опровергае твърденията на ищеца, като докаже, че не са осъществени кумулативно предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл.76 от ЗС.
Какви са данните в процесния случай?
След като обсъди
становищата на страните с оглед данните
по делото, настоящият въззивен състав приема следното:
Безспорни между страните са
следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и направените
признания от страните
Ищецът Т. С.В., ЕГН-********** е бивш собственик на
недвижим имот,находящ се в *******, съставляваш УПИ І—376,кв.52 по плана на с.Г.,
с конкретни граници, с площ 630кв.м., заедно с построените в него две жилищни
сгради в северозападната част;
С договор за
покупко-продажба, сключен на 06.04.2012г., изразен в Нотариален акт №46,т.ІІ,
рег.№1117, дело №106/2012г. по описа на
Нотариус Д. И., Рег.№008 на Нотариалната камара с район на действие РС-Плевен,
вписан в СВ-Плевен с Рег.№5483/06-04.2012г, акт№65, т.ХІІ, нот.д.№2430/12г,
ищецът е продал имота на неучастващо в делото лице- Н. А. Б. с постоянен адрес ***
за сумата от 4513.60лв.(съгласно отразеното в НА –л.14 от първоинстанционното дело);
С договор за покупко-продажба, сключен на
28.09.2012г., изразен в Нотариален акт №24,т.V, Рег.№3334, дело №422/2012г. по
описа на същия нотариус- Д. И., рег.№008 на Нотариалната камара, с район на
действие РС-Плевен, вписан в СВ с Вх.рег.№15788***.09.2012г, Акт №54, том 41,
дело №8497/2012г., лицето, закупило имота от ищеца - Н. А. Б., е продал същия
на свидетеля В. Х. С. с адрес в
гр.Плевен, ****** посочен като свидетел от ответника Л.Д. за сумата от
4514.00лв., съгласно отразеното в НА на л. 15 от първоинстанцонното дело;
С договор за
дарение на недвижим имот, сключен на2.06.2017г., изразен в Нотариален акт
№127,т.ІІ, Рег.№1784, дело №190/2017г. по описа на нотариус Славка Любенова с
район на действие РС-Плевен, Рег.№490 на Нотариалната камара, вписан в СВ с Вх.
Рег.№6126/02.06.2017г., Акт №129,т.15, дело №3242/2017г., свидетелят В. Х. С. е дарил на ответника( понастоящем
въззиваем) Л.Д.Д., процесния имот с.Г..
(В показанията на л.41 от първоинстанционното дело на зададения му въпрос от адв. А.К. дали Л. му е дал пари, свидетелят С.
обаче отговаря: „Дал ми е да. Не може да дарявам нещо, което да не ми се
плати“)
Независимо от
посочените разпоредителни сделки, приобретателите по тях не са осъществили фактическа власт върху придобития
имот, а ищецът е продължил да живее в него заедно със семейството до 13.10.2017г., когато е напуснал същия и в него се е настанил
ответникът Л.Д., който е сменил ключалките. В имота е останал багажът на домакинството. Няколко дни по-късно
свидетелката В. Г. Б., с която ищецът е
живял на съпружески начала, е допусната
от ответника до имота с цел да изнесе
своя багаж, което е сторила.
Спорен е въпросът дали ищецът Т.С.В. доброволно е предал на ответника Л.Д.Д., фактическата власт върху
недвижимия жилищен имот, находящ се в ****** или ответникът го е отстранил от
същия чрез насилие.
За да се
произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:
В подкрепа на
становищата си по спорния въпрос, страните представят писмени и гласни
доказателства.
Въз основа събраните доказателства, преценени по отделно
и в съвкупност, настоящият въззивен състав приема за установено следното:
От писмените
доказателства, представени от процесуалния представител на ищеца, намиращи се
на л.30 и л.43 от делото се установява следното:
Ответникът(понастоящем въззиваем) Л.Д. ***, Сигнал, регистриран с
Вх.№177200-10172/09.10.2017г., в който е
посочил, че на 02.06.2017г. чрез дарение е придобил процесния жилищен имот, описан в представения
нотариален акт, който се владее. от
ищеца ( въззивник) Т.С.В. и последният отказва да го предаде Направил е искане служителите на МВР да му окажат съдействие
владелецът да напусне имота, като се
твърди, че в него се е настанил самоволно. На същата дата, върху сигнала е поставена ръкописна резолюция „ За съдействие
!“
На 10.10.2017г.,
въззивникът Т.С.В. е предупреден от
длъжностно лице при Първо РПУ, на основание чл.65,ал.1 и 2 от ЗМВР за
следното:“Да спазва законосъобразно поведение спрямо лицето Л.Д. (
въззиваемия), като всички спорни въпроси за решаване по законоустановния ред в
РБ, пред съд и прокуратура“
Сочената от ищеца
свидетелка Виолина Балтакова, с която е живял на съпружески начала, установява
следното: Процесният имот е наследствен на ищеца. Същият е взел пари в заем от
свидетеля Е.Г. и от ответника (понастоящем въззиваем) Л.Д..
Като вид обезпечение за връщане на сумата, е прехвърлил собствеността върху
жилищния си имот в с.Г. на трето лице (различно от заемодателите), с уговорка,
че след издължаването ще придобие
отново собствеността. В деня, когато е станало отстраняването на ищеца от
имота, свидетелката се е намирала при
родителите си в гр.Плевен. Ищецът се е обадил, като е плачел и е казал, че около обяд са го изгонили заедно с кучето на
улицата и не са му позволили да си вземе дори най-необходимото като дрехи. Обяснил
й е , че са му искали сумата от 20000лв., която
не е могъл да плати. По неговите думи, е бил изгонен и незабавно са
сменени ключалките, като е „имало и полиция“. От тогава ищецът няма жилище. След няколко дни
свидетелката е отишла да прибере багажа си, за което е получила съдействие от ответника,
който е установил владение върху имота. В къщата обаче са останали много
вещи на домакинството като телевизори, мебели, дрехи, оборудване на механа и пр.Свидетелката твърди, че понастоящем с
ищеца са разделени.
Сочените от
ответника свидетели Е. И. Г., Н. Г. Д. и
Я. Л. М., установяват следното: Ответникът Л.Д., който е придобил имота е
предупредил ищеца Т.В., че следва
да освободи жилището, за което
последният се е съгласил. На 13.10.2017г., след разговор по телефона между
страните по делото, ответникът заедно с тримата свидетели, са отишли в имота в
с.Г., където ищецът ги е чакал и доброволно се е изнесъл.Според свидетеля Г. е
„взел кучето и една чантичка“. Същите
свидетели и свидетелят В. С.
установяват, че след няколко дни
свидетелката Балтакова, която същите възприемат като съпруга на ищеца , е изнесла багаж с камион и понастоящем в имота няма вещи на
ищеца и на семейството му.
Като прецени
горните доказателства, въззивният съд формира следните изводи:
Между страните
по делото съществува спор за имота в *****, който въззивникът Т.В. е владял до 13.10.2017г. Въззиваемият
Л.Д. е със съзнанието, че е собственик на същия, като се легитимира с
договор за дарение, сключен на 02.06.2017г. със свидетеля В.С., но
по причина поведението на ищеца не може да установи владение. Съдът констатира,
че отношенията между ищеца( въззивник) Т.В. от една страна и ответника
(въззиваем) Л.Д. и свидетеля Г.- от друга, са сложни и комплексни( лични,
имуществени и пр.). Същите не са изяснени в настоящето производство, тъй като
не са предмет на исковата претенция.
Категорично обаче е установено,
че между страните по делото няма конкретно правоотношение във връзка с
правото на собственост на жилищния имот в с.Г., тъй като от нотариалните
актове, обективиращи разпоредителни сделки, се установява, че двамата не са
договаряли пряко, поради което ищецът не е поел задължение да предаде на
ответника владението. Напротив, между тях съществува спор както относно
съществуването на правото на въззиваемия,
така и относно начина на осъществяването му, защото в исковата молба въззивникът е изразил становище, че имотът е прехвърлен временно като
обезпечение изпълнението на договор за заем, с уговорка за връщането му след
издължаване. ( Това обстоятелство се посочва и от свидетелката Балтакова) При това положение, между страните съществува
правен спор и единственият начин за
разрешаването му е въззиваемият Л.Д. като приобретател на имота, да предяви срещу въззивника ревандикационен иск за собственост с правно
основание чл.108 от ЗС, като в състезателното производство докаже, че е
собственик на имота, а Т.В. владее без правно основание. След
като евентуално се снабди с изпълнително основание, същият може да поиска от
компенетния орган, какъвто е съдебният изпълнител, да го въведе във владение на
притежавания имот. Въззиваемият Л.Д.
обаче е предприел действия, с които е игнорирал
компетентната институция, каквато в
случая е местният районен съд, и се е обърнал за съдействие към органите на МВР, които не са компетентни да
разрешават гражданско-правни спорове.
Като прецени по отделно и в съвкупност събраните доказателства, съдът
приема, че ищецът ( понастоящем
въззивник) Т.В. не е предал на ответника( понастоящем въззиваем Л.Д.)
доброволно владението на жилището си, а
е бил отстранен от него по насилствен начин. За да приеме, че върху него е
упражнено насилие, съдът съобрази следното:
И в правен и в
житейски смисъл, насилието по смисъла на чл.76 от ЗС, е използване на физическа сила или заплаха срещу
личността на владелеца или държателя,
поради което те не могат да запазят и упражняват фактическа власт върху вещта. Според правната
теория (Проф.П.В., проф.В.Т. и др.), силата, чрез която се извършва насилието
може да бъде непосредствена, физическа или косвена, въздействаща само върху
психиката, но по категоричен начин.
От доказателствата по делото не
се установи спрямо въззивника Т.В. да е
упражнена физическа сила. Съдът обаче приема, че по отношение на него е
осъществено последователно психическо
насилие, което се изразява в следното: Първо въззиваемият се обръща за съдействие към
силова институция (МВР) за съдействие при гражданско-правен спор. Фактите в подадения
от него сигнал не са изложени коректно, тъй като е посочено, че въззивникът се
е самонастанил в имота му, докато от доказателствата се установява, че се касае
за наследствения имот на последния, в който той винаги е живял и никой не е
оспорвал владението му до датата на
отстраняването му. В резултат на сигнала,
въззивникът е бил предупреден от служител на Първо РПУ-Плевен, чрез
подписване на съответен протокол. Макар, че органът „де юре“ не е превишил
правата си, защото не е взел отношение по конкретния спор, а е насочил към
компетентния орган, какъвто е съдът, „де
факто“ ищецът е бил предупреден да
„спазва законосъобразно поведение спрямо Л.Д.“. Следователно, върху него е въздействано да се съобразява с претенцията на въззиваемия; Второ, след
протокола за предупреждение от 10.10.2017г., на 13.10.2017г., въззиваемият
отива в имота, заедно с трима свидетели
( единият от които е
професионален боксьор съгласно показанията му) и сменя ключалките на вратите, а въззивникът напуска заедно с
кучето и „една чантичка“ (според показанията на
един от същите свидетели), като багажът на семейството остава в имота.
При така
установените обстоятелства, съдът намира, че предаване на владението не е
осъществено доброволно, а същото е
отнето от въззиваемия чрез психическо насилие.
Възражението на
ответника, че предаването е извършено доброволно е в противоречие с
доказателствата по делото: Ако наистина преди няколко месеца между страните е
постигнато съгласие за предаване на владението, както установяват свидетелите на ответника, тогава
не е било необходимо няколко дни
преди отстраняването на въззивника (
13.10.2017г), въззиваемият на
09.10.2017г. да подава сигнал до МВР
за оказване на съдействие за влизане в
имота. Освен това, при евентуално споразумение между тях, въззивникът би предприел действия за
предварително изнасяне багажа и осигуряване на жилище, но от показанията на
свидетелите се установява, че той е излязъл само с кучето и сак, като вещите
на семейството са останали имота, а той е приютен от приятели.
Показанията на свидетеля Г. „той беше
подготвен, взе си кучето, взе си една чантичка“, са алогични. От тях обаче следва
извод не за предварителна подготовка и
доброволно напускане, а за това, че въззивникът е бил изненадан и принуден да напусне
жилището въпреки волята си.
Не е установено твърдението на въззивника, че е
отстранен от имота с полиция, но от
съвкупната преценка на доказателствата се установява, че е бил принуден да напуска жилището си в резултат на психическо насили,
кумулирано от предупредителния протокол
на МВР и явяването на въззиваемият с трима свидетели и ключар, които го
принуждават да напусне.
Постановлението на
РП-Плевен, с което е отказано образуване
на наказателно производство за самоуправство срещу Л.Д., не е задължително за гражданския съд, разглеждащ
иск за владелческа защита по чл.76 от ЗС.
Обстоятелството,
че въззивникът не е собственик на целия имот,
за което са представени доказателства, е без значение за изхода на
делото. – Безспорно е установено, че същият е владелец на имота, а чрез иска по
чл.76 от ЗС се защитава владението като
фактическо положение, а не като вещно право.
Няма данни въззивникът да е имал съвладелци на имота, а въззиваемият
е претендирал спрямо него владението
на целия имот.
От изложеното е
видно, че въззивният съд достига до фактически и правни изводи, които са различни от тези на първоинстанционния. Поради това обжалваното
решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено
друго, с което на основание чл.76 от ЗС, ответникът по иска( понастоящем
въззиваем) Л.Д.Д. бъде осъден да възстанови на ищеца( понастоящем въззивник) Т.В.,
владението на процесния недвижим
имот в с.Г., Община-Плевен, ****** подробно описан в материалите по
делото, което е отнел чрез насилие на
13.10.2017г.
С оглед изхода на въззивното
производство, въззивникът има право да му бъдат присъдени разноски за двете
инстанции, но съдът не присъжда такива, тъй като не установи да са
претендирани.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271
от ГПК
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ като
неправилно РЕШЕНИЕ №410/26.03. 2018г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, Х-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№9147/2017г.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.Д.Д. с
постоянен адрес ***, ЕГН-********** ДА ВЪРНЕ на основание чл.76 от ЗС на Т.С.В.
***, със съдебен адрес ***,оф.28, ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО на недвижим имот, находящ се в ****, съставляващ УПИ-1-376,кв.52 по
плана на с.Г., заедно с построените в него
два броя жилищни сгради в северозападната част на имота, което е отнел чрез насилие на 13.10.2017г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: