Определение по дело №305/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 13
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Славена Койчева
Дело: 20214200600305
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. Габрово, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Пламен Попов

Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно
наказателно дело № 20214200600305 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХII, чл. 341, ал.2 във вр. с чл.249, ал.3 от
НПК.
Габровски окръжен съд е сезиран с протест на РП-Габрово,
териториално поделение Дряново, против протоколно определение от
29.11.2021г., постановено по НОХД №157/2021г. на РС-Дряново, по силата на
което производството по дело е прекратено поради допуснато съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на пострадалото лице – неизвършване на действия по уведомяване на
пострадалия П.К.К., в качеството му на собственик на част от предметите на
престъпленията за които е повдигнатото обвинение, за образуване на
досъдебното производство и за правото му да участва в него.
Определението на РС-Габрово е протестирано от прокурора като
незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на провеждане на действията по
разследване на досъдебна фаза било установено, че П.К. не живее в България
от около пет години, като е оставил ключове за имота и помещението, в което
е било извършено инкриминираното деяние, на свидетеля Е.Н.. Елемент на
престъплението кражба от обективна страна било отсъствието на съгласие на
собственика или държателя на вещта тя да бъде отнета от неговата
фактическа власт. Изтъква, че вещта, предмет на престъплението, би могла да
бъде отнета от владението както на собственика, така и на лице, различно от
него, което упражнява правомерно фактическа власт върху нея. Посочените
движими вещи към момента на извършване на деянието се намирали във
владението на свидетеля Е.Н.. Съобразно задължителната съдебна практика,
обективирана в ППВС 6-71 и Решение 116-03-II на ВС, липсата на изследване
на въпроса на принадлежността на правото на собственост на предмета на
престъплението не съставлявала процесуално нарушение, водещо до
нарушаване на правата на пострадалото лице. Прави се искане
1
протестираното определение да бъде отменено като неправилно и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Подсъдимият К.Д., представляван от защитника К.Х., не е направил
възражение по реда на чл. 342, ал.2 НПК срещу подадения частен протест в
законоустановения срок.
Съдът, като се запозна с доводите на РП-Габрово /ТО-Дряново/,
изложени в протеста, и с мотивите на първоинстанционния съд към
обжалваното определение, и като съобрази приложимия закон намери, че
атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С внесен обвинителен акт по пр. №2584/2021г. по описа на РП-Габрово,
ДП №159/2021г. по описа на РУ Дряново, срещу К. С. Д. е повдигнато
обвинение за това, че при условията на продължавано престъпление за
времето от неустановен ден в средата на м. юли 2021г. до 26.08.2021г. в гр.
Дряново и с. Царева ливада общ. Дряново, действайки при условията на
повторност, след като е бил осъден с Присъда по НОХД №244/2018г. по описа
на РС-Дряново, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот и използвайки техническо средство – ключ и метален лост, проникнал в
жилищата на различни жители на гр. Дряново и с. Царева ливада, общ.
Дряново, откъдето отнел от владението на същите чужди движими вещи без
съгласието на собствениците им с намерение противозаконно да ги присвои.
Едно от престъпните деяния, извършени в условията на продължавано
престъпление, се състояло в отнемане след разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, /разбиване на заключващо устройство на входна
врата/ и използване на техническо средство – ключ от брава и метален лост,
проникване последователно в избено помещение и друго обособено като
работилница на ул. „........, от владението на Е.Х.Н. от с. Царева ливада без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги свои чужди движими
вещи – 1 бр. бормашина /дрелка/ марка „Wert“, 1 бр. ъглошлайф марка
„Raider“, 1 бр. перфоратор марка „Performance power“, 1 бр. дрелка марка
„Sparky“, 5 бр. свредла за метал и комплект секачи за перфоратор /шило и
секач, права отвертка/ – вещи на стойност 344,15 лева.
След като се запозна с мотивите на първоинстанционния съд,
обосновали постановяването на обжалваното определение, въззивният съд
прецени, че изводите за допуснато съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал.4, т.2 НПК при внасяне на
обвинителния акт са неправилни. Изложените изводи за допуснато
накърняване на правата на пострадалото лице, налагащо извършване на
действия по отстраняване на визираните нарушения от страна на прокурора,
не се основават на правилно и законосъобразно приложение на материалния и
процесуалния закон.
Еднозначно в съдебната практика се приема, че за съставомерността на
престъплението по чл. 194 НК е напълно достатъчно да бъде установено
лицето от чието владение е отнета вещта и обстоятелството, че тя не
принадлежи на дееца, без да е необходимо да се изследва кой е
действителният собственик на предмета на престъплението. При наличие на
2
данни за лицето, упражняващо фактическа власт върху предмета на
престъплението към момента на извършването му, които са отразени в
съдържанието на обвинителния акт, и при липса на установени категорични
данни за личността на собственика на вещта, процесуално легитимирано да
упражнява правата на пострадал в производството е именно лицето,
упражняващо фактическа власт.
В настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е посочил, че вещите са се съхранявали в работилница, находяща
се в с. Царева ливада общ. Дряново, и са се ползвали от Е.Х.Н.. При
изграждане на фактическата рамка на обвинението е посочено, че отнетите
вещи са се ползвали от свидетеля Е.Н., като не се излагат данни за
принадлежността на правото на собственост върху инкриминираните вещи.
Съгласно изложените обстоятелства в обвинителния акт към момента на
отнемане на инкриминираните вещи, те са се намирали във от фактическата
власт на ползвателя, съответно към този момент той е претърпял вреди и е
придобил качеството на пострадало лице по смисъла на чл.74, ал.1 НПК. От
тук представителят на държавното обвинение правилно е индивидуализирал
като пострадал ползвателя на вещите в лицето на Е.Н., който към датата на
деянието е осъществявал фактическата власт върху тях.
Въззивният съд намира, че при внасянето на обвинителния акт от
прокурора не е било допуснато съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на
пострадалия – неизвършване на действия по уведомяване на лицето П.К.К., в
качеството на собственик на инкриминираните вещи, за образуване на
досъдебното производство и за правото му да участва в наказателното
производство. Извършената преценка от страна на прокурора за наличие на
легитимацията у ползвателя на вещите свидетеля Е.Н. да упражнява правата
на пострадало лице е правилна и законосъобразна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение на РС-Дряново е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено и делото да се върне за насрочване и разглеждане
по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 29.11.2021г., постановено по НОХД
№157/2021г. на РС-Дряново.

ВРЪЩА делото на същия съд за насрочване и разглеждане по
същество.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4