Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 09.08.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 64 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 4244/06.07.2020 (п.кл. от 03.07.2020 г.), подадена от Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.С.Ч., срещу „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В.- изп.директори, с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 80 291.78 лева.
Ищецът излага, че при ПТП,
настъпило на 15.06.2019 година, водачът на л.а. „Рено Меган” с д.к.№ *******К.К.Л.е
управлявал превозното средство по път І-3 (Варна-София) в посока за
гр.Варна.При км. 157+025 в посока гр.Варна нарушил правилата за движение като
навлязъл в лентата за насрещно движение в момент, в който по нея се движел
полицейски автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с д.к. № *******, собственост
на ОД на МВР Ловеч, управляван от В. Г.Г.- полицейски инспектор при РУ на МВР
Ябланица. В същия автомобил пътувал и ищецът –Ц.Г.Ц., също служител на МВР. В резултат
на извършеното нарушение на ЗДвП настъпил удар между двата автомобила, при
който била причинена смъртта на две лица, а на ищеца –телесни увреждания.
Твърди, че във връзка с ПТП е
образувано следствено дело № 21/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Ловеч и пр.пр.
№ 1578/2019 г. по описа на ОП Ловеч.
Посочва, че вследствие
настъпилото ПТП ищецът е получил тежки увреждания: мозъчно сътресение, контузия
на гръден кош, контузно огнище в десния бял дроб, голяма разкъсно-контузна рана
в областта на левия лакът, пареза на улнарния нерв, лезия. Транспортиран бил от
екип на ЦСМП Ловеч до Военномедицинска академия в гр.София. При приемането
нямал спомен за случилото се, изпитвал силни болки в областта на гръдния кош,
затруднено дишане, главоболие, болки в десния лакът и изтръпване в областта на
лявата ръка. Проведено било медикаментозно лечение, изследвания, след което
ищецът бил опериран. След оперативното лечение се оплаквал от хипестезия в
областта на оперирания нерв, както и от ограничен обем на движение на лакътната
става и болки. След 4 дни бил изписан от болничното заведение и насочен за
провеждане на рехабилитация, която била проведена от 16.09.2019 г. до
24.09.2019 г. и от 25.10.2019 г. до 01.11.
Ищецът твърди, че поради тежестта
на травмата е бил напълно неработоспособен за продължителен период от време и
не могъл да се върне на работа до края на
Посочва, че водачът на л.а.
м.”Рено Меган” с рег.№ *******е имал сключена валидна застраховка ГО в „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД. Предявил извънсъдебна претениця за заплащане на обезщетение
с вх.№ 94-С-56/01.04.2020 г., но застрахователят отказал плащане.
Моли, да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 80 000 лева за
претърпени неимуществени вреди, вследствие причиняването на телесни увреждания
при ПТП от 15.06.2019 г., реализирано от водач на МПС, застрахован при
ответника; имуществени вреди в размер на 291.78 лева, представляващи разходи за
лечение, ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба и
до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.
В срока по чл.367 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД. Ответникът възразява срещу редовността на исковата
молба, оспорва исковете по основание и по размер.
Признава наличието на валиден към
датата на ПТП на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ” ЕАД относно л.а. „Рено Меган” с рег.№ *******.
Оспорва твърдението, че са се
осъществили предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл.45 ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования водач, респ.договорната
отговорност на застрахователя и счита, че липсват доказателства, които да
установят причината за ПТП.
При условията на евентуалност
развива доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца На първо място
като такова изтъква липсата на поставен предпазен колан от ищеца, предвид
характера на получените травматични увреждания, с което той лично е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.137а, ал.1 ЗДвП и сам се е
поставил в опасност и допринесъл за настъпилите увреждания.
На второ място, при условията на
евентуалност, твърди, че ПТП е настъпило и в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „Опел Астра” с рег.№ *******, който
се е движел с превишена и несъобразена скорост за съответния пътен участък, не
е намалил скоростта и не е спрял при възникналата опасност на пътя. Поддържа,
че ПТП е настъпило при условие на независимо съпричиняване.
Тъй като относно л.а. „Опел
Астра” с рег.№ ******* е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „Бул Инс”АД, полица №
УРИ57850ПД- 61, моли на основание чл.219, ал.1 ГПК да бъде конституирано като
трето лице- помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс”АД , ЕИК ******* с
адрес: гр.*******.
Не на последно място ответникът
възразява и срещу размера на претендираното застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и счита че е прекомерно. Според него, размерът на
неимуществените вреди от 80 000 лева не е съобразен с критерия
„справедливост” и с практиката на съдилищата по аналогични случаи във връзка с
прилагането на чл.52 ЗЗД, поради което следва да бъде намален.
Относно иска за лихва за забава
моли да бъде отхвърлен, поради обусловеността му от главния, който също следва
да бъде отхвърлен.
С Определение на съда № 160153 от 12.11.2021 година съдът е
конституирал, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице- помагач
на страната на ответника ЗД
„БУЛ ИНС”АД , ЕИК ******* с адрес: гр.*******. В Становище от 19.05.2021
г. третото лице приема, че исковете са допустими, но оспорва основателността на
иска за обезщетение за неимуществени вреди и акцесорния иск за мораторна лихва
само по размер. Като справедливо обезщетение за реално претърпени от ищеца
увреждания определя сумата 25000 до 30 000 лева и то ако не се докаже
съпричиняване. Не оспорва настъпването на пътен инцидент на 15.06.2019 г., при който
е пострадал ищецът Ц.Г.Ц., но твърди, че вина за настъпването му има водачът на
лекия автомобил „Опел Астра“ с ДКН ******* и поддържа, че ПТП е по вина само на
водача на лекия автомобил „Рено Меган“ – К.Л., който е навлязъл в лентата за
насрещно движение , където е настъпил удара между двата автомобила.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат С.Ж. от САК,
който поддържа исковата претенция и представя писмени бележки, а останалите
страни- не се представляват.С нарочни молби поддържат становищата си.
От събраните по делото писмени
доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложения по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 451р-7552/17.06.2019 г., се
установява, че на 15.06.2019 година, на
път І-3 (Варна-София), водачът на л.а. марка „Рено”, модел „Меган” с д.к.№ *******К.К.Л.е
управлявал превозно средство в посока за гр.Варна.При км. 157+025 нарушил
правилата за движение като навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил
челно в насрещно движещия се полицейски
автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с д.к. № *******, собственост на ОД на
МВР Ловеч, управляван от В. Г.Г.- полицейски инспектор при РУ на МВР Ябланица.
В автомобила на предна дясна седалка до водача е пътувал и ищецът –Ц.Г.Ц., също
служител на МВР. В резултат на удара е настъпило ПТП, при което е причинена
смъртта на две лица, пътуващи в л.а.Рено и телесни повреди на пътуващите в л.а.
Опел Астра, както и материални щети по автомобилите. Констативният протокол за
ПТП е официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, издаден от
длъжностното лице, посетило ПТП, в кръга на службата му по установените форми и
ред, който съставлява доказателство за извършените от това длъжностно лице
действия и направените въз основа на тях констатации.Официалният документ не е
оспорен от страните.
Механизмът на ПТП се установява
от заключението на съдебната
авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж.Н.К.. Времето е слънчево,
сухо, а видимостта- отлична. До сблъсъка лекият автомобил "Рено
Меган" с per. № *******се е движил в полагащата му се пътна лента в посока гр. Русе.
Срещу него, в противоположната посока към гр. София се е движил лек автомобил
"Опел Астра" с рег.№ ********. Когато двете МПС са били на разстояние
около 90-91 м едно от друго, автомобилът "Рено" променя направлението
си и се насочва към насрещната пътна лента. Към този момент, двата автомобила
са се намирали на различно разстояние от мястото на удара. Лекият автомобил
"Рено Меган" се е намирал на около 59 м от мястото на удара, а лек
автомобил "Опел Астра" -на около 32 м. Когато разстоянието между
двата автомобила е било около 72 м, предната лява ъглова част от автомобил
Рено" пресича осевата линия. Към този момент двата автомобила са били на
различно разстояние до мястото на удара- автомобил "Рено" е на 47 м,
а "Опел" -на 25 м. Така движейки се едно към друго двете МПС в
определен момент достигат до мястото на челния удар.
В първа фаза на удара между двата автомобила, предната
част на л. а. "Рено" е контактувала с предна част на л. а.
"Опел". Настъпили са еластични и пластични деформации в
контактуващите се повърхнини и части. С нарастване на силата на удара,
съответно и загубата на енергия се увеличава, като възникналите тангенциални
ударни сили се стремят да отделят двете МПС.
Втората фаза съдържа транслационно - ротационното
движение на двете МПС. В процеса на това движение от двата автомобила са се
отделили части, които са намерени при огледа. След удара, двете МПС изминават
различен път преди да се установят в покой. С установяването им в покой
(местата, на които са намерени двете МПС) произшествието е приключило.
Изчислено е, че скоростта на движение на
автомобил "Рено Меган" с per. № *******преди и към момента на
първоначален контакт е била 98,9 км/час, а опасните зони при реална скорост на
движение и при максимално разрешената за дадения пътен участък са съответно 82,03 м. и 38,07 м.Констатирано е, че водачът на
автомобила не е предприел никакви действия за предотвратяване на ПТП, а именно:
навлизането на автомобила му в насрещната лента и избягване на удара в насрещно
идващия лек автомобил „Опел Астра". Няма данни по делото, които да
доказват опити на водача за връщане на автомобила чрез волана в дясната му
пътна лента или редуциране на скоростта чрез употреба на спирачки и спиране до мястото
на удара. Въз основа на данните по делото е направен извод, че водачът на л.а. „Рено Меган" е имал
видимост към цялото пътно платно и трафика, следователно и възможност да
контролира автомобила си да се движи в собствената си пътна лента, което при
липса на технически проблеми и препятствия по пътното платно е било възможно и
би предотвратило настъпването на ПТП. Запазване траекторията на автомобила е
било достатъчно условие за избягване на ПТП и не е имало нужда от употреба на
спирачки.При реалната скорост на движение водачът на този автомобил- К.Л. не е
имал техническа възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара, но
при максимално разрешената за този пътен участък - 60 км/ч е имал такава.
Относно
движението на лек автомобил "Опел Астра" с per. № ********
преди настъпване на ПТП е установено, че скоростта му е била 60,7 км/ч, а към момента на
удара- 52,7 км/час.Необходимото разстояние за спиране на автомобила при реална
скорост на движение 60,7 км./ч е 31,90 метра. При сравнение на отстоянието на
този автомобил до мястото на удара с дължината на „опасната зона“ при реална
скорост на движение към момента, в който пресича осевата линия и съответните
изчисления, е направен извод, че водачът на този автомобил е имал
техническа възможност да реализира спиране, но не е имал техническа възможност
да спре до мястото на първоначален контакт между МПС и да предотврати ПТП. Опасната
му зона при реалната му скорост на движение (60,7 км/ч) е 36,33 м. Наред с това
е била невъзможно да се извърши маневра, чрез движение в дясно, поради
наличието на каменен зид, което се установява от писмените данни и снимки.
Установява
се от показанията на свидетелите и писмените данни, че ищецът Ц.Ц. е
седял на предна дясна седалка - до водача на л.а. „Апел Астра“.При удара и
деформациите на автомобила, тялото му е било заклещено под жабката на
автомобила и не е могъл да излезе, докато св. Ц.Г. *** не изкъртва облегалката
на предна дясна седалка, за да освободи. Посочено е, че капацитетът на действие
на предпазен триточков обезопасителен колан е при удар на МПС в неподвижно
препятствие до максимум 50 км/ч. и при условие, че няма хлътнали или проникнали
елементи от самия автомобил или от други ППС или препятствия.А в случая има
челен удар между две МПС със сумарна скорост над 150 км/ч, поради което не може
да се очаква ефективност от този вид предпазен колан.Експертът сочи, че няма
категорични данни в делото за поставен от ищеца предпазен обезопасителен колан,
но косвено може да се счита, че такъв вероятно е поставен, поради това, че предпазните
въздушни възглавници в лекия автомобил „Опел Астра" са задействани, което
става след удар при поставен такъв. В тази връзка съдът намира за носнователно възражението
на ответника „ЗДИ- ОЗ“ЕАД, който оспорва това становище с довода, че от
фотоалбума е видно, че е отворена само въздушната възглавница пред водача.
Следва да бъде съобразено, че снимка Ф.К.13 е неясна, но под нея изрично е
записана направената констатацията при огледа:
„Задействани предпазни възглавници в лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *******.“
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска експертиза,
изготвена от в.л. д-р М.Г., се констатира, че след претърпяното ПТП на 15.06.2019 г. ищецът е откаран
от екип на ЦСМП Ловеч във Военномедицинска академия - МБАЛ София, където е приет за лечение.Установява се, че има
следните увреждания: Травма на гръдния кош, изразяваща се в малко контузионно
огнище в белия дроб в дясно, без данни за счупване на ребра, без данни за излив
на кръв или въздух в гръдната кухина.Телесната повреда обуславя временно и неопасно разстройство на здравето.
Другото увреждане представлява голяма
разкъсно-контузна рана на левия лакет с травматична увреда на левия нервус
улнарис, данни за все още персистираща увреда, постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Намалена е
силата на захвата на лява ръка без данни за осакатяване на същата. Основната
функция на ръката-хватателната е напълно запазена , макар и затруднена.
Относно лечението на травмите е посочено, че по
отношение разкъсно-контузната рана и лезията на н.улнарис на ръката е приложено
оперативно лечение -зашиване на раната и нерва, а по отношение на гръдната травма
е приложено консервативно лечение -медикаментозно. След произшествието
пострадалият е бил във временна нетрудоспособност за 6 месеца, провеждал е
рехабилитацията и физикалната терапия на ръката.Предвид остатъчните явления при
лявата ръка лечението ще продължи с рехабилитация и раздвижване поне още една,
две години.
Направен и извод, че установените изменения са от
травматично естество и същите отговарят да са получени от време и начин,
отразен в медицинската документация и в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съдебният лекар е посочил липсата на категорични
доказателства за поставен предпазен колан, като напр. кръвонасядане в областта
на предната стена на гърдите, но приема, предвид обстоятелството, че няма тежки
изменения в областта на гръдния кош това говори, че същият най-вероятно е бил с
предпазен колан. А относно измененията в областта на ръката посочва, че те
могат да се получат от порезен предмет вътре в каросерията и не зависят от поставения
колан, тъй като ръката е свободна за движение.
При прегледа на пациента на 02.06.2021 г. приложена
ЕМГ на лява ръка и е констатирано наличието на увреда на левия нервус улнарис и
изразена слабост на трети и четвърти пръсти на лява ръка, с невъзможност за
платнарна флексия .Хипестезия на дерматом на нервус улнарис. Направено е и ЕЕГ, при което е констатирано,
че травмата на главата е без комоционен
синдром. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че ръката на ищеца е
променена и има остатъчни явления от засягането на нервите, но лечението е само
консервативно- чрез импулси и е препоръчително. По отношение на твърдението за
сътресение приема, че се касае само за зашеметяване,
което обуславя временно и неопасно разстройство на здравето.
Представен са по делото и копия от фактури на общ
стойност 291.78
лева, представляващи цената на заплатени от ищеца лекарствени средства за
лечение. В съдебно заседание д-р М.Г. потвърждава, че за провеждане на
лечението са необходими лекарствата, за които има представени фактури.
По делото са приложени листи за временна
нетрудоспособност за периода от датата на произшествието -15.06.2019 год. и до
01.12.2019 година.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения на съдебно-автотехническа експертиза и на медицинската експертиза на вещите лица инж.Н.К., и д-р М.Г., тъй като са компетентно изготвени и от тях се установява механизма на ПТП, посоката и скоростта на движение на двата автомобила, пътните условия, причините за ПТП, както и вида на телесните увреждания на ищеца.
В
производството са събрани и гласни
доказателства.
Разпитан
е свидетелят В.П.Д., който по време
на ПТП е работел в сервиз –КПП“Стрелките“ до мястото на катастрофата.Твърди, че
след като чул клаксон на автомобил, е
видял навлизането на единия автомобил в насрещното платно за движение и удара в
полицейския автомобил.Не може да определи скоростта на автомобилите. Заедно с другия свидетел са помогнали на полицейските
служители, които били трима, а за другия автомобил- няма спомен какво е
станало, защото други хора са помагали. Описва, че са хванали и са изнесли ищеца от автомобила, но не помни
дали е бил с колан.Не са разговаряли с него.Помогнали са при натоварването на
пострадалите в пристигналата линейка.
Свидетелят
Ц.М.Г. работи в гумаджийницата на
същия сервиз- КПП“Стрелките“.След като чул клаксони, се обърнал и видял
патрулния автомобил, който се движел в посока Русе-София. Другият автомобил-
„Рено“, тъмен цвят, се е движел в посока София- Варна и преди него е имало
автомобили.Водачът изпреварвал тези коли и навлязъл в платното за движение на
патрулния автомобил, след което последвал удар.Не може да каже дали
автомобилите са се движели бързо. Притекли се на помощ.Отишли при полицейската
кола, помогнали на водача и на другото момче, което викало за помощ- бил
отворил дясната врата и изпаднал от нея. Издърпали предните седалки и им
помогнали да излязат.Ищецът се возел на предна дясна седалка, не е видял дали е
бил с колан.Не може да си спомни какво е станало след пристигането на бърза
помощ.
Свидетелката
Р. Б.Н. е вуйна на ищеца- омъжена е
за негов вуйчо (брат на майката на ищеца).Научила за катастрофата в деня на
инцидента. Видяла ищеца след изписването му от болницата в София, 4-5 ден след
катастрофата. Твърди, че е лежал, не е можел да диша равномерно и е изпитвал
силни болки в лявата ръка и в левия крак, както и в гърдите.В продължение на 6
месеца е останал вкъщи и не е ходил на работа. Подпомаган е в ежедневието си от
своите родители, тъй като му треперели краката , приемал е много лекарства, бил
е стресиран.На въпроса ѝ какво се е случило обяснил, че няма точен
спомен, но помни удара и след това му се губи. Споделил, че при смяна на
времето изпитва „ не много“ болки в гърдите, а лявата ръка, безименният пръст и
кутрето нямат чувствителност и изпитва перманентна болка, с която си
живее.Изпитва трудности с ръката, няма чувствителност и не му е
комфортно.Според нея след инцидента е бил психически неустойчив, и сега при
шофиране изпитва притеснение.
Съдът преценява показанията на тази
свидетелка с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид факта, че е близка н
ищеца и е заинтересована от изхода на
делото.
Във връзка с ПТП е образувано следствено дело№ 21/2019 г. по описа на ОСО при ОП Ловеч за престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3,б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, което видно от приложеното по в.ч.гр.д.№ 77/2021 г. на ВТАС постановление от 12.03.2021 година на прокурор при Окръжна прокуратура- Ловеч е прекратено, на основание чл.243, ал.1,т.1 във вр. с чл.24, ал.1,т.4 от НПК.
При така изложените от страните
обстоятелства съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран от ищеца Ц.Г.Ц. със следните, предявени срещу ответника „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД обективно
съединени осъдителни искове :
- главни искове, с правно
основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, и за имуществени вреди в размер на 291.78 лева – разходи за лечение, настъпили
вследствие на претърпяно ПТП на 15.06.2019 г.
- акцесорни искове иск- за
присъждане на законна лихва върху
всяка от сумите, на основание чл.86 ЗЗД,
считано от датата на исковата молба- 03.07.2020 г. до окончателното им
изплащане;
Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. В
съответствие с разпоредбата на чл.380 ищецът е отправил до ответника писмена
застрахователна претенция с вх.№ 94-С-56/01.04.2020 г., но е получил отказ
поради непредставяне на документи от образуваното досъдебно производство, видно
от писмото от 01.07.2020 г. на „ДЗИ-ОЗ“ЕАД.
При предявяване на иска по
чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ищецът
следва да установи фактите, пораждащи отговорност на ответника.
Съдът приема наличието на пасивна процесуална и материално-правна
легитимация на ответника „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД”, поради това, че с отговора на исковата
молба не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на автомобила марка „Рено”, модел „Меган” с д.к.№ *******, участвал
в процесното пътнотранспортно произшествие. Този факт съдът е приел, че не се
нуждае от доказване, на основание
чл.146,ал.1,т.4 от ГПК.
Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря
за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител на вредите. Основателността на претенцията за непозволено
увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава
на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на
противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съдът приема за установени в производството всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител
на вредата.
Механизмът на ПТП е установен от САТЕ. Като причина за
настъпването на процесното ПТП експертът е посочил промяната в праволинейното
движение и навлизането на управлявания от К.К.Л.от гр.Варна лек автомобил "Рено
Меган" с per. № *******в насрещната пътна лента и високата скорост с която
се е движил, която в случая е 98.9 кв./ч при разрешени за участъка от пътя 60
км./ч. Изводът е, че водачът на автомобила е имал видимост към цялото пътно
платно и трафика, следователно и възможност да контролира автомобила си да се
движи в собствената му пътна лента, което при липса на технически проблеми и
препятствия по пътното платно е било възможно и би предотвратило настъпването
на ПТП. Запазване траекторията на автомобила е било достатъчно условие за
избягване на ПТП и не е имало нужда от употреба на спирачки. С тези действия
водачът на л.а. „Рено Меган“ е допуснал нарушение на чл.20 и чл.21,ал. от ЗДвП.
На мястото на катастрофата пътното платно е прав пътен участък с ширина 12.10
м. за двупосочно движение на ППС, с две ленти и две аварийни ленти в двата
края, а в средата има поставена хоризонтална маркировка- двойна непрекъсната
разделителна линия- пит М2. Пресичайки тези линии водачът е нарушил и чл.16,
ал.1,т.1 от ЗДвП.
Съдът не приема за основателно и доказано
възражението на ответника за независимо съпричиняване на вредоносния резултат,
основано на твърдението за виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Опел
Астра” с рег.№ *******, който се е движел с превишена и несъобразена скорост за
съответния пътен участък, не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата
опасност на пътя. От заключението на САТЕ се установява по несъмнен начин, че
водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ при реалната скорост на движение не е
имал техническа възможност да спре до мястото на първоначалния контакт между
МПС и да предотврати ПТП. В дясна страна пътя е имало каменна стена, висока
около 60 см., което не позволява отбиване на автомобила от пътя в страни. Ето защо съдът приема, че ПТП е
настъпило изключително поради поведението на застрахования при ответника водач
на лекия автомобил „Рено“ и възражението по чл. 53 ЗЗД за причиняване на ПТП-то
и вредата от поведението на двамата водачи е неоснователно.
Презумпцията за вина, установена с правилото на чл.45, ал.2 ЗЗД, не е оборена от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.
Съдът приема, че е доказана и причинната
връзка между деликта и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до болки
и страдания. Налице е основание за ангажиране отговорността на прекия
причинител на вредата.
В чл.477, ал.1 от КЗ е дефинирано
,че обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжен да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди, обхванати от застрахователното покритие по чл.493 КЗ.
При
доказано осъществяване на всички предпоставки на чл.45, ал.1 от ЗЗД съдът
приема, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника „ЗДИ-Общо
застраховане“ по чл. 493 КЗ, тъй като водачът на л.а. „Рено Меган“, причинил
ПТП на 15.06.2019 година, е имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то.
Ищецът Ц.Г.Ц. е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които следва да
бъдат покрити от застрахователя, съгласно чл.493, ал.1,т.1 от КЗ. Не са налице
изключенията по чл.494 от КЗ.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза, се установява, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени няколко
увреждания : Травма на гръдния кош, изразяваща се в малко
контузионно огнище в белия дроб в дясно, без данни за счупване на ребра, без
данни за излив на кръв или въздух в гръдната кухина, която телесна повреда
обуславя временно и неопасно разстройство
на здравето. Основното увреждане представлява голяма разкъсно-контузна рана на левия лакет
с травматична увреда на левия нервус улнарис, данни за все още персистираща
увреда, постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота. Не е доказано твърдението за получено сътресение,
но е прието, че се касае за зашеметяване,
което обуславя временно и неопасно
разстройство на здравето.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява вида и тежестта на физическите увреждания и свързания с това лечебен процес. В първите дни на катастрофата ищецът е изпитвал силни болки от контузията в гърдите и ръката, затруднения в дишането, зашеметяване, чувствал е неудобство в ежедневието поради невъзможността да се обслужва самостоятелно, в каквато насока са показанията на св. Н.. Той е изживял стрес и негативни психически усещания и емоции. Уврежданията са наложили да продължи да се лекува в продължение на 6 месеца, според приложените листи за временна нетрудоспособност. Въпреки, че предписаната от лекарите рехабилитация на ръката е провеждана редовно от ищеца след изписването му от ВМА, експертът е посочил, че е необходимо тя да продължи още една, две години.В съдебно заседание е пояснил, че ръката е видимо променена, има остатъчни явления, които не могат да бъдат отстранени по оперативен път, но е необходимо консервативно лечение- импулси, засилване на нервуса на рефлекси и др., което неминуемо е свързано с допълнителни болки, страдания и неудобства. Следва да бъде съобразена и възрастта на пострадалия към датата на ПТП -28 г. и негативния начин, по който увреждането на ръката рефлектира върху неговото самочувствие на млад човек, като остатъчните изменения Ц. ще продължава да търпи и в бъдеще.
С оглед на тези обстоятелства и
като съобрази съдебната практика по сходни казуси, съдът намира, че
неимуществени вреди могат да бъдат обезщетени със сумата от 50 000 лева.
Този размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалия от обезщетяване на тези ѝ вреди. Това
обезщетение е съобразено и с икономическите условия в страната, включително
нормативно определените застрахователни лимити - за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 млн. лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, (арг. чл.492,т.1 от КЗ ). Към датата
на увреждането – 2019 г. минималната работна заплата е 560 лв. (ПМС №
320/20.12.2018 г.). За разликата над този размер и до сумата
80 000 лева претенцията за неимуществени вреди подлежи на отхвърляне.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в неспазване правилата на ЗДвП, поради това че не е поставил предпазен колан в лекия автомобил. Съдебната практика е непротиворечива, че това възражение е допустимо и подлежи при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Разпитаните по делото свидетели Д. и Г., които са помагали на пострадалите в полицейския автомобил нямат спомен дал ищецът е бил с поставен предпазен колан. Експертът изготвил САТЕ няма категоричност по въпроса, но по косвен път приема, че при задействани въздушни възглавници в лекия автомобил „Опел Астра“, което става след удар при поставен предпазен колан, то Ц. е бил с такъв. Подчертано е, че действието на предпазен триточков обезопасителен колан е ефективно при удар на МПС в неподвижно препятствие със скорост до 50 км./ч. докато в настоящия случай е налице челен удар между две МПС със сумарна скорост над 150 км./ч., поради което не може да има очаквания, че коланът ще предотврати уврежданията. В съдебно заседание обясни, че при по-голяма скорост ползването на колана може да нанесе травма, като напр. при хлътване на части от купето, преместване на седалката напред и т.н. Дори и при спиране, насрещно движещият се автомобил е връхлетял със скорост над 90 м./ч. и последваният удар е челен, леко кос, задниците н автомобилите се надигат и телата на возещите се на предните седалки се надигат, приближават към тавана, към огледало, към стъкло, към колона според залитането и въпреки коланите могат да се получат травми. Вещото лице д-р М.Г. приема, че уврежданията на ръката могат да с получат от порезен предмет вътре в купето на автомобила не зависят от поставения колан, тъй като ръката се движи свободно.
С оглед на това съдът не приема, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на вредите и че има съпричиняване.
По отношение на предявения иск за имуществени вреди в размер на 291.78 лева, съдът приема, че той е изцяло основателен и доказан, предвид наличието на писмени документи- фактури, удостоверяващи закупуването на лекарства и тяхната цена и заключението на д-р Г., че те са необходими за лечението и въстановяването на пациента.
Заявени са от ищците и претенции за присъждане на законна лихва за
забавеното плащане на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди,
считано от датата на исковата молба-06.07.2020 година и до окончателното
плащане, които са оспорени от ответника.
Разпоредбата
на чл.497 ГПК обвързва срока, от който се дължи лихвата за забава върху
застрахователното обезщетение, с уведомяване на застрахователя и представяне на
всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ от ищеца. В случая ищецът
няма претенция за присъждане на лихва преди датата на исковата молба, поради
което предвид уважаването на главните искове за обезщетение и на основание
чл.86, ал.1 от ГПК, акцесорнте искове за лихви също следва да бъдат уважени,
считано от 06.07.2021 годна и до окончателното изплащане на главниците-
50 000 лева неимуществени вреди и 291.78 лева – имуществени.
По
отношение на разноските:
На основание
чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с уважената част
от иска. В случая ищецът е освободен, на основание чл.83, ал.1 от ГПК от
заплащане на държавна такса за разликата над 500.00 лева, а адвокатската му
защита е осигурена при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска и предвид разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.1 и т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. е в размер на 2330 лв. за двата иска. С оглед уважената част от иска, ответникът
следва да заплати на адвокат С.Ж. разноски по делото в размер на 1568.75 лева,
а на ищеца, който е направил разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК общо в
размер на 930 лева- 582.52 лева.
Според приложение списък на
разноските по чл.80 ГПК, ответникът е направил разноски общо в размер на 600 лева
и съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 224.18 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ловешкия окръжен съд – държавна
такса в размер на 1550.00 лева (чл.1 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК), както и 5 лева при евентуално служебно издаване
на изп. лист.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В.- Изпълнителни директори, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД да заплати на Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания и сумата 291.78 (двеста деветдесет и един лева и 0.78 стот.) лева- имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, претърпени от него следствие на ПТП, настъпило на 15.06.2019 година на път № І-3, при км. 157+ 025, по вина на водача на лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с д.к.№ *******-Константин Ксенофон Леонидиев, ЕГН **********, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на исковата молба- 06.07.2020 година и до окончателното им изплащане, като иска за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 80 000 лева, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от К.Х.Ч.
и Б.А.В.- Изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на Ц.Г.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** разноски по делото в размер на 582.52 (петстотин осемдесет и два лева и 0.52 стот.) лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В.- Изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адвокат С.Д.Ж. ***, сумата 1568.75 ( хиляда петстотин шестдесет и осем лева и 0.75) лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ищеца при условията на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц.Г.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В.-
Изпълнителни директори, разноски по
делото общо в размер на 224.18 (веста
двадесет и четири лева и 0.18 стот.) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В.-
Изпълнителни директори, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд (обявена
на страницата на съда в Интернет), държавна такса в размер на 1550.00
(хиляда петстотин и петдесет) лева, както и 5.00 лева при евентуално
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на привлеченото
по реда на чл.219 ГПК трето лице- помагач ЗД
„БУЛ ИНС“ АД,ЕИК *******, с адрес: бул. **** представлявано от С. П. и К. К...
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: