Присъда по дело №569/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 212
Дата: 8 април 2024 г.
Съдия: Красимира Недялкова Проданова
Дело: 20241110200569
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 212
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. К.
и прокурора С. П. С.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Наказателно
дело от общ характер № 20241110200569 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. П. - роден на 30.05.1970 г. в гр. София,
българин, българско гражданство, средно образование, неженен, осъждан,
безработен, живущ в гр. София, ул. „Майор Томпсън“, бл. 1-7, вх. А, ет. 3, ап.
6, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2022г. в гр. София, по
ул.„Найчо Цанов” с посока на движение от бул. „Вардар” към ул. „Тодораки
Пешев“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Тойота Корола“, peг. № СА 1497 НТ, след употреба на наркотични вещества
— метадон, включен в Приложение № 2 - Списък II „Вещества с висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
установено по надлежния ред със съдебна химикотоксилогична експертиза -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По отношение на деянието на подсъдимия А. С. П. (със снета по делото
самоличност) и на основание 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 54 от НК, го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА
ГОДИНА, както и наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието „лишаване от
свобода“ да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
1
На основание чл. 343г, във връзка с чл. 343б, ал. 3, във връзка с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия А. С. П. (със снета по делото
самоличност) от правото да управлява МПС за срок от ДВАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето, през
което подсъдимият А. С. П. (със снета по делото самоличност) е бил
задържан по реда на ЗМВР И НПК.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимият А. С. П. (със снета по делото самоличност) е бил е с отнето
свидетелство за управление на МПС.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А. С. П. (със
снета по делото самоличност) да заплати по сметка на СДВР сумата от 391,00
(триста деветдесет и един) лева, представляваща направени разноски в хода
на досъдебната фаза на процеса, както и сумата от 5,00 (пет) лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ в полза на
СДВР.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА
по НОХД № 569/2024 г. по описа на 14 състав по описа на СРС

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт
против А. С. П., ЕГН ********** за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК .
В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от
прокурор С.С.. Последният изтъква в пледоарията си по същество, че намира
обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин. Намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден, като му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година при
първоначален общ режим.
Защитата на подсъдимия – адв. Г. М. от САК, твърди, че обвинението
не е доказано по несъмнен и категоричен начин, твърди още, че не било
доказано, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества. Иска от съда постановяването на оправдателен съдебен акт.
Подсъдимият, в правото си на лична защита и на последна дума
поддържа защитата си и заявява, че поддържа казаното от своя защитник и се
надява на справедлива присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и способи за
доказване – поотделно и в тяхната съвкупност, като обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А. С. П., ЕГН **********, роден на 30.05.1970 г. в гр.
София, българин, българско гражданство, средно образование, неженен,
безработен, осъждан, с адрес в гр. София, ул. „Майор Томпсън“ бл. 1-7, вх. А,
ап. 6.
На 20.09.2022 г. свидетелите П. К. Томова и И. Ф. Ф. - полицейски
служители при 03 РУ-СДВР изпълнявали служебните си задължения. На
същата дата в гр. София, по ул. „Найчо Цанов”, спрели за извършване на
проверка лек автомобил, марка „Тойота Корола“ с per. № СА 1497 НТ.
Автомобилът се движил по ул. „Найчо Цанов” с посока на движение от бул.
„Вардар” към ул. „Тодораки Пешев“. В хода на проверката водачът на
автомобила бил установен като подсъдимия А. С. П., ЕГН **********, който
бил сам в автомобила. Свидетелите Ф. и Томова установили, че подсъдимият
е от криминалния контингент и забелязали, че е с леко неадекватно
поведение, поради което поискали съдействие от ОПП - СДВР, които да го
тестват за употреба на алкохол и наркотични вещества.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите Й. И. С. и В. Д. Д. -
служители на ОГ1П - СДВР. Обвиняемият бил тестван за употреба на
1
наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, годен за
работа. От направения тест се установило, че подсъдимият управлява
горепосоченото моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества - Метадон. Спазвайки изискванията на Наредба № 1 от 19 юли
2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017 г., свидетелят С., в
присъствието на свидетеля Д., съставил на подсъдимият акт за установяване
на административно нарушение серия GA, № 557552. Свидетелят Д. издал
Талон за изследване № 107825, след което подсъдимият бил съпроводен до
сградата на ВМА, където предоставил биологични проби за медицинско
изследване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните
аналози и се подписал в съответния протокол.
Взетите биологични проби били подложени на съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза за определяне на
наличието на наркотични вещества в кръвта и урината. С изготвената
съдебна-химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза на
Химикотоксилогична лаборатория на ВМА било установено наличието на
метадон в предоставените за анализ биологични проби.
Подсъдимият А. С. П. страдал от наркотична зависимост, поради което
бил приет в Програма за лечение с агонисти и антагонисти - агонисти на лице
с опиева зависимост. Според същата подсъдимият бил на метадонова терапия.
Същият бил запознат със страничните ефекти на терапията и на 14.01.2020 г.
подписал декларация, според която бил запознат с влиянието на метадона
върху работата с и управлението на тежки машини и декларирал, че по време
на лечението си с метадон, няма да шофира и работи с тежки машини.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, а именно: показанията на свидетелите П. Томова, И. Ф., Й. С.,
В. Д., Б. Е. и В. В.; от заключението на изготвеното по делото експертно
заключение –СХТЕ; от наличните по делото писмени доказателства –
протокол от тестване на водача, справка за съдимост, талон за изследване, от
справката-картон на водача, както и от останалите писмени доказателствени
материали, прочетени и приобщени към доказателствения материал по
делото, по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът е на мнение, че следва да се кредитират изцяло показанията на
свидетелите В. Д. и Й. С., дадени на досъдебната фаза на процеса. Същите
били изпратени за оказване на съдействие на местопроизшествието. Заявеното
от свидетелите на ДП е логично и последователно, намира опора в останалия
доказателствен материал и съдът му дава вяра изцяло. Свидетелят В. Д. е
лицето, осъществило тестването на подсъдимия на място, съставил е АУАН и
е издал талона за изследване, а отразеното от него в тези книжа напълно
съответства на установената фактическа обстановка. Съдът намира, че
твърденията на свидетелите са достоверни, защото напълно кореспондират
2
със заявеното от останалите свидетели и със заключението на СХТЕ. Ето
защо им дава вяра.
Съдът счита, че следва да дари с доверие и показанията на свидетеля П.
Томова и свидетеля И. Ф.. Заявеното от тях не се оборва от нито едно друго
доказателство или доказателствено средство, приобщено по делото.
Напротив, показанията на тези свидетели са в унисон с останалите гласни
доказателствени средства, поради което за съда не съществува съмнение в
тяхната достоверност. От тези свидетели се установява както времето и
мястото, така и механизма и авторството на извършеното престъпление,
защото те са лицата, заедно със свидетелите В. Д. и Й. С. са били на
местопроизшествието.
Съдът намира, че следва да се довери и на показанията на доктор Б. Е.
– ръководител на метадоновата програма, като намира, че неговите изявления
намират опора в останалия по делото доказателствен материал, а самите те не
страдат от вътрешни противоречия и са логични и ясни. Тя е категорична, че
лицата на метадонова програма не могат да управляват МПС. Ето защо, съдът
намира, че и на този свидетел следва да се даде вяра изцяло.
Именно поради липсата на противоречия в доказателствения материал,
и с аргумент a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК,
съдът намира, че по-прецизен доказателствен анализ е ненужен.
От заключението на съдебната химико-токсикологична експертиза се
установява по несъмнен начин наличието на наркотично вещество и в кръвта
на подсъдимия – метадон. Това заключение е пълно и точно и е изготвено при
спазване на съответния ред, от компетентно вещо лице. Съдът намира, че
заключението е пълно и точно и отговаря изчерпателно на поставените му
задачи, поради което изцяло го кредитира.
При така установената фактическа обстановка, възприета като
релевантна, настоящият състав намира следното от правна страна:
Подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато престъпление от СРП, а именно – по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй
като на 20.09.2022 г. в гр. София, по ул.„Найчо Цанов” с посока на движение
от бул. „Вардар” към ул. „Тодораки Пешев“, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Тойота Корола“, peг. № СА 1497 НТ, след
употреба на наркотични вещества — метадон, включен в Приложение № 2 -
Списък II „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в
хуманната и ветеринарната медицина" към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на
основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, установено по надлежния ред със съдебна химикотоксилогична
експертиза на лабораторията към ВМА, гр. София.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
състава на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като е доказано по безспорен
начин, че подсъдимият А. С. П. е управлявал МПС след употребата на
3
наркотични вещества, а последното е доказано по изискуемия от закона
начин.
Съдът намира, че процесното деяние е извършено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като подсъдимия А. С. П. несъмнено е съзнавал, че е
употребил наркотични вещества, преди да се качи да управлява МПС, но
въпреки това се е качил да управлява и съзнателно е искал настъпването на
обществено опасните последици от деянието си. В подкрепа на това е и
подписаната от него декларация /лист 41 от ДП/.
За процесното престъпление законът е предвидил наказание от една до
три години „Лишаване от свобода“ и „глоба“ от 500 до 1500 лева.
На първо място следва да се отчете, че по делото липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства. Напротив – налице са само отегчаващи такива.
Подсъдимият е осъждан два пъти, като за тези осъждания не е налице
реабилитация – по НОХД № 348/2015 г. по описа на Окръжен съд - Варна и
по НОХД № 1564/2015 г. по описа на Окръжен съд - Варна. Налице са и
множество нарушения по ЗДвП.
Реабилитация по смисъла на чл. 86 от НК е настъпила само за
осъждането на лицето по НОХД № 1112/2014 г. по описа на Районен съд -
Варна. Ето защо, за да настъпи повторно реабилитация по смисъла на чл. 88а
от НК, сроковете по всички осъждания, след това по НОХД № 1112/2014 г.,
следва да са изтекли.
Ето защо, съдебният състав намира, че следва да определи наказанието
по реда на чл. 54 НК като наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, както и наказание „глоба“, също в
минималния в закона размер – в размер на 500 лева, като намира, че
минимално предВ.ото в закона наказание е достатъчно по своя интензитет, за
да превъзпита подсъдимия и да го накара да се въздържа от бъдещи
противоправни деяния.
Относно начина на изтърпяване на наказанието, съдът намира, че
режимът следва да е общ.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК следва да се приспадне от срока на
така определеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР по настоящото дело.
На следващо място, съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия
наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“, на основание чл. 343г от
НК, като за постигане на целите на наказанието, визирани в НК, съдът
намира, че адекватният размер е двадесет месеца. Този размер съдът намира
за съответен на обществената опасност на дееца и на престъплението.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимият А. С. П. е бил е с отнето свидетелство за управление на МПС.
Тъй като подсъдимият е признат за виновен, съдът следва да го осъди
да заплати и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
4
подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 391,00
(триста деветдесет и един) лева, на която възлизат сторените в досъдебното
производство разноски по делото, както и сумата от 5,00 (пет) лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ в полза на
СДВР.
При тези мотиви, 14 състав на СРС постанови своята присъда.
5