РЕШЕНИЕ
Номер 934 16.05 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд ХХІІІ
наказателен състав
На втори
май
2019 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: КАТЯ
ЧОКОЕВСКА
като
разгледа докладваното от съдията
АН
дело номер 8100 по описа за 2018 година
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-1030-009509/16.11.2018г. на Началника на група
към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на С.К.К. ЕГН ********** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. за извършено
административно нарушение по чл. 145 ал.2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС
в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.
МОТИВИ
:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 18-1030-009509/16.11.2018г. на Началника на група
към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на С.К.К. ЕГН ********** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. за извършено административно
нарушение по чл. 145 ал.2 ЗДвП.
Жалбоподателят
С.К., чрез пълномощника си по делото адв. П., счита издаденото Наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно, моли съда да го отмени, по съображения, изложени в жалбата и в
съдебно заседание.
Въззиваемата
страна - Сектор “ПП” при ОДМВР-гр. Пловдив не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на
издадения административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема
за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено против К. за това, че на 17.10.2018г.
около 13.55ч. в гр. Пловдив, ул. „Напредък” № 2 като нарушител - автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № извършва пормяна на собствеността, като не
регистрира МПС в срок-договор от 23.04.2018г.
Видно
от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за
установяване на административно нарушение № Д918905/17.10.2018г. е издаден
против К. за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство
актосъставителят Н.М.Д. изцяло поддържа отразените в същия констатации, като
заявява, че е съставил АУАН след получаване на документите за пререгистрация от
жалбоподателя.
Предвид
така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не е установено по безспорен и категоричен
начин извършено нарушение по чл. 145
ал.2 от ЗДвП от
страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха
и показанията на актосъставителя, макар дадени под страх от наказателна
отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая. Същите
са категорични единствено, че жалбоподателят е подал документи за
пререгистрация на автомобил и е представил договор, съгласно чиято дата срокът
за пререгистрацията е изтекъл. В тази връзка, въпреки предоставената за това
възможност, въззиваемата страна не ангажира доказателства относно съществени елементи
на вмененото нарушение, а именно – какъв е бил предмета на договора, между кои
и какви /физически или юридически/ лица е бил сключен същия. Всичко това, от
една страна, лишава жалбоподателя в извършването на какво деяние и въз основа
на какви доказателства е ангажирана отговорността му, а от друга не вдава
възможност и на съда да прецени дали това е стореното законосъобразно,
включително и дали правилно е приложена посочената в АУАН и НП санкционна
норма.
Предвид
всичко гореизложено и атакуваното Наказателно постановление № 18-1030-009509/16.11.2018г. на Началника на
група към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на С.К.К. ЕГН ********** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. за извършено административно
нарушение по чл. 145 ал.2 ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО.
По
делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда и не се
установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП. В тази връзка
по никакъв начин не се установява да са изтекли предвидените в чл.34 от ЗАНН
давностни срокове. В
този смисъл, от една страна, не е налице погасяване на
административнонаказателната отговорност на Г. по давност, тъй като съгласно
Постановление № 10/28.09.1973г. на Пленума на ВС – т.12, не се допуска
неоснователно преследване, когато са изтекли сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на тези срокове, както и да
не предприема, респективно да прекратява започнатото производство щом установи
“че са изтекли три месеца от откриване на нарушението до съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, че
НП е издадено след шестмесечния срок от съставяне на акта, или е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови,
екологични и валутни нарушения-две години”. Освен това съгласно Тълкувателно
решение № 112/16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК институтите за спиране и
прекъсване на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК се прилагат и
за давността по чл.34 от ЗАНН. Изводът се прави на основание чл.11 от ЗАНН,
според който за обстоятелствата, изключващи отговорността, каквато е изтеклата
абсолютна давност, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Следователно, независимо
от спирането и прекъсването на давността, административнонаказателното
преследване се изключва, когато е изтекъл срок, надвишаващ с една втора този по
чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай горецитирания давностен срок по чл.34 от ЗАНН не е изтекъл към датата на съставяне на издаване на наказателното
постановление.
За
тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги налагат като
единствено възможни.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.