№ 27
гр. Благоевград, 10.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.а
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20231200601430 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
Жалбоподателят Р. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Н.,
редовно призован, упълномощен и във въззивното производство.
Въззиваемият К. Ч., редовно призован, се явява лично и с адв. Т., редовно
призована и упълномощена във въззивното производство.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.Представям квитанция за платена
държавна такса по делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че страните са редовно призовани, явяват се лично
без жалбоподателя Р. Б., но явяването на последния не е задължително,
същият се представлява от повереника си, намира, че са налице
процесуалните предпоставки за разглеждане на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
На основание чл. 331, ал.2 от НПК, делото СЕ ДОКЛАДВА от съдията-
докладчик.
ДОКЛАД НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК: Производството по настоящото
въззивно наказателно частен характер дело № 1430/2023г. е образувано въз
основа на жалба, депозирана от адв. Р. Н., в качество му на повереник на
частния тъжител по НЧХ № 393/2022г. по описа на Районен съд – Сандански.
Въззивната жалба е депозирана в срок, като след изготвяне на мотивите към
присъдата е депозирана и допълнителна такава, с която се иска отмяна на
постановената първоинстанционна присъда, с която подсъдимият Ч. е
оправдан и по двете обвинения и е отхвърлен предявения граждански иск.
Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на поставената
присъда, като се счита,че направеният анализ на доказателствените източници
от първоинстанционния съд е погрешен ,поради което и направеният от него
извод за невиновност на подсъдимия поради тази причина е неправилен.Ето
защо се иска,след отмяна на оправдателната присъда, подсъдимият да бъде
осъден и по двете обвинения като бъде уважен и предявения граждански иск.
АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба, нямам
искания за събиране на други доказателства.
АДВ. Т.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без уважение
депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда на
Районен съд – Сандански. Считам същата за правилна и законосъобразна,
постановена при изяснена фактическа обстановка, без нарушения на
материалния и процесуалния закон. Нямам искания за събиране на
доказателства.
Съдът като взе предвид, че страните по делото нямат доказателствени
искания, намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход по
същество на делото, като към същото следва да се приложи квитанция №
11719/10.01.2024г. за плащане на дължима държавна такса, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЛАГА квитанция № 11719/10.01.2024г. за плащане на държавна такса.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, за ще ви моля на основание чл.336, ал.1,
т.2 вр. чл.334, т.2 да отмените оправдателната присъда на Районен съд –
Сандански и вместо нея да постановите нова присъда, с която да признаете
подсъдимият за виновен по повдигнатото частно обвинение и да му наложите
съответно наказание, съобразно разпоредбите на НПК, посочил съм в
пледоарията си пред районния съд какво смятам в тази насока.
На първо място смятам, че Районен съд – Сандански не изпълнил задачата,
поставена в чл.1 от НПК, а именно след като се установят фактите, съдът да
даде точна, правилна квалификация на действията на съответния подсъдим, в
конкретния случай по дело от частен характер. Съдът изцяло е игнорирал
установените факти, а други е тълкувал с абсолютно недобра логика и в този
смисъл ще Ви кажа какво имам предвид. Едва ли не от прочита на така
лаконичните мотиви на районния съдия, той счита, че след като обидата и
заканата са отправени по телефона, това означавало, че не са в присъствието
на частния тъжител, съответно той не ги е възприел и е спрял до тук. Съдът
въобще не е коментирал показанията на двамата свидетелите А. и А., които
категорично обясняват по какъв начин отправените обиди и закани са
стигнали до знанието на частен тъжител. Наред с това, съдът съвсем буквално
е разтълкувал изискването на закона, че това трябва да стане в присъствието
на пострадалия. В тази насока има съдебна практика, която съдът я знае, но аз
ще ви моля да имате предвид и доктрината в лекциите на проф. Александър
Стойнов на стр.30 от „Престъпление против личността“. Същият изрично е
записал, че това присъствие не следва да се тълкува буквално, а следва да се
има предвид, че съответно обидата или заканата могат да бъдат сведени до
съзнанието по друг начин – по телефона, в писмено вид, така че може
пострадалия от това престъпление да ги види, чуе или прочете. Това е
буквално определените от професора думи. В конкретния случай е доказано
по един абсолютно несъмнен начин, чрез показания на двамата свидетелите,
че частния тъжител е чул отправените закани и именно част от обясненията на
самия подсъдимия са в тази насока, че той накарал свидетелят А. да се обади
на частния тъжител. В момента, в който е разбрал, че е установена връзката,
3
започнал да отправя тези закани. От разговора, който е препредал свидетелят
А. се установява, че частния тъжител е разбрал за тези заканите и е отговорил:
„… остави го, нека да си вика, не мога да дойда, защото съм изпил едва
чаша вино…“ Това са преки доказателства, от които може да се направи
единствения правилен извод, че обидата и заканата са сведени до знанието на
частния тъжител. При това положение съдът изцяло възприема казаното от
подсъдимият в неговите обяснения, който не отрича времето и място на
извършените деяния, но отрича да е отправил изразите. В тази насока беше
разпитана и неговата съпруга, която обаче обърнете внимание – тя няма как
да се обърка в двамата свидетели, защото познава А., но не познава А.. В
нейните показания тя твърди, че човекът, с който е осъществен телефонния
разговор е А., а всъщност категорично е установено по абсолютно
непротиворечив начин, че телефонния разговор е осъществен от А. с Б., а не с
А., когото тази свидетелка от нейните показания е видно, че тя го познава от
преди това, имали са проблеми, тя… мъжа й…с някакви тръби и т.н Също
така по абсолютно неправилен начин районен съдия дава вяра на самия
подсъдимия, че едва ли не свидетелят А. е бил на 300 метра разстояние, което
не е вярно. Защото от показанията на другите свидетели е очевидно, че
разстоянието е някъде около 80-100 метра. Това са две ниви, като единият
свидетел казва, че е бил в долния край към нивата на Б., т.е. по права линия те
биха могли да бъдат още по-малко, но аз в едно такова дело не съм си
позволил да искам оглед на място или следствен експеримент, защото съм
счел, че е безпредметно. Но на всички ни е ясно, че едни ниви от 20 метра, 40
метра, умножени по 2 са 40 метра или 80 метра. Те не са триста метра, това е
обективно невъзможно да е така. Пък и има и показания в тази насока. По
начина, по който се произнесени обидите и заканите, и А. и подсъдимият са
се познавали много добре, той изрично посочва, че по гласа го е разпознал и
по високия тон, с който е изрекъл тези обиди и закани, няма как да се дава
вяра на този свидетел, който подкрепя това което е казал свидетеля, с който е
проведен телефонен разговор и който е бил като посредник между Б. и
подсъдимия. Затова аз ще ви моля да приемете частното обвинение е доказано
и съответно да признаете подсъдимия за виновен в извършване на
престъпленията, да уважите предявения гражданския иск, който ние
съзнателно сме редуцирали още в първа инстанция. Не сме обърнали
внимание за сега на отправените отново в хода на съдебното следствие
4
приписване на престъпления и искаме да ни бъдат присъдени сторените по
делото разноски на основание чл.190 за първата и втора инстанция.
АДВ. Т.: Уважаеми окръжни съдии, моля до постановите Вашия съдебен акт,
с който да потвърдите първоинстанционната оправдателна присъда по
отношение на моя подзащитен. Съображения ми за това са следните: по
отношение обвинението по чл. 144 от НК считам, че за да е осъществен
състава на това престъпление се изисква в обективираната с думи отправена
заплаха или закана, да се съдържа и формулира недвусмислено намерение за
осъществяването й. От обективна страна се изисква тази заплаха да е в
състояние да възбуди основателен страх от осъществяването й у лицето, към
което е отправена. А от субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. В конкретния случай не се установи, че по време на
инцидента подсъдимият е отправил към частния тъжител инкриминираните
думи. Дори да се приеме, че моя подзащитен ги е изрекъл, думите са
отправени по телефона и не по личния телефон на подсъдимия, а този на
свидетеля А.. Тъжителят Р. Б. не е присъствал лично на мястото, за да
възприеме заплахата като действителна. По делото не се събраха никакви
доказателства относно възникването на основателен страх у частния тъжител
по отношение на неговата личност и това как е възприел евентуално
изречените думи. Не се ангажираха никакви доказателства относно
субективната страна на вмененото на подсъдимия деяние, а именно, че
подсъдимият Ч. е съзнавал съдържанието на заканата, че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Деянието в тъжбата е описано, че е
извършено на дата ****г., а след изминаването на определено време, на
08.08.2022г. пострадалият е депозирал тъжбата си в съда. През този период
от време няма сигнал от пострадалия Р. Б. до органите до ред, няма
депозирана жалба, няма никакви телефонни позвънявания и даване на сигнал.
Именно тези установени по делото обстоятелства категорично установяват
недостатъчния интензитет на заканата, а от там и обективната й негодност да
възбуди основателен страх у Р. Б.. Всеки от разпитаните свидетели в хода на
съдебното следствие пред първа инстанция предаваше възприятията, като
никой не посочи там и на място да е настъпила уплаха за Р. Б., защото няма
персонално отправена спрямо него закана. На процесната дата ****г. между
5
подсъдимият и пострадалия не имало никакъв контакт. Твърди се, че
процесните изрази са изречени по телефона и подсъдимия ги изрекъл в
публичното пространство на ранчото, където са били свидетелите А. и А..
Тогава те са разбрали от израза: „…мама ви дееба и буковското племе…“ и
забележете тогава и двамата свидетели, които са били на разстояние 150
метра са разбрали, че става въпрос за Р. Б.. А Р. Б. е слушал по телефона на
свидетеля А., обаче му е казал: „…абе остави го да си вика…“. Свидетелят
дори не дал слушалка на телефона на Б.. Твърди се, че подсъдимият е викал
силно и Б. е слушал по телефона. Но тези обстоятелства останаха недоказани.
Следва да се прецени и по време на деянието на ****г. какво е било
състоянието на подсъдимия. А що се отнася до обвинението чл.146 от НК –
действително думите, които са вписани в тъжбата са унизителни за честта и
достойнството на всеки човек, но те единствено и само се установяват от
показанията на свидетеля А., който се е обадил на тъжителя по телефона и
тъжителя е чул как подсъдимия крещи на висок глас. Безспорно се установи в
процеса, че този свидетел е имал проблеми със слуха и да се коментира, че те
са били на такова разстояние, че са могли да чуят отправените реплики, както
и че се е крещяло на висок тон, считам, че е недоказано и несериозно. Ето
защо намирам, че действително не са достатъчни тези доказателства, за да
послужат като основа за осъдителна присъда по отношение на моя
подзащитен по обвинението за обида. Освен това, от обективните елементи на
престъплението по чл.146 от НК дееца е бил на място, но пострадалия не е
бил там. Няма лично възприемане на отправените обиди.
С оглед изложеното Ви моля да поставите Вашия съдебен акт, с който да
оставите без уважение депозираната жалба и да потвърдите изцяло
първоинстанционната присъда на Районен съд – Сандански, както и моля да
присъдите сторените разноски на моя подзащитен пред въззивната инстанция
по списъка, който представям.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Ч.: Съгласен съм с
казаното от моя адвокат. Самото присъствие тук, в съдебно зала, е обидно,
защото тези хора целят да ме смачкат, да ме унизят. Това е тяхната цел.
Свидетелите Р. А., който е посочен като първи свидетел, е дал съвсем
различни показания в РПУ – Сандански, нищо общо няма с това, което е дал в
Районен съд – Сандански. Свидетел №2, който е посочен А. А., преди две-три
6
години лично с Р. Б. къса тръбите на моя водопровод. Съвсем незаконно те се
връзват към моя водопровод. Целта на това, което искам да кажа, че те се
опитват по някакъв начин да ме унижат и да ме обидят, затова, че аз след това
прекъсвам водопровода, който те са използвали, който е лично мой. Те се
опитват едва ли не да ми отмъстят по някакъв начин. Този свидетел, който е
като свидетел №2 на разстояние, на каквото съм аз от Вас, той не може да
чува, пък камо ли на разстояние 100-150 метра. За мен лично това е един
скалъпен номер и целта е да ме унижат. Аз работя в най-голямата
фармацевтична компания в България, там съм на ръководен пост и те целят да
ме унижат. Това е тяхната цел. Бил съм футболен съдия 15 години в България
и всичко съм постигнал сам в този живот. Това искам да ви обясня. Тези хора
искат да ме съсипят.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Ч.: Да потвърдите решението на
Районен съд – Сандански. За първи път попадам в такава ситуация.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви на страните, че ще се
произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 15:11 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7