Р Е Ш Е Н И Е
№ 290 09.07.2021
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет
и първа год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Гриша Мавров,
като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №240 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Районна потребителна кооперация – гр. Гурково
против Решение №260116 от 23.03.2021 год.,
постановено по АНД №73/2021 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е
потвърдено наказателно постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Стара Загора за нарушение на Кодекса на труда. В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на
закона и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е
обсъдил възраженията му против издаденото НП
и постановеният акт е немотивиран. Счита, че в нарушение на закона за
идентични по вид административни нарушения в качеството му на работодател са дадени
предписания, за неизпълнението на които са издадени множество актове за
установяване на административни нарушения с една и съща правна квалификация.
Твърди, че дадените предписания съставляват един административен акт и
съответно неизпълнението на предписанията на контролния орган представлява едно
съставомерно деяние, за което се следва налагането на една административни
санкция. Намира за приложима в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед
спецификата на деянието и условията, при които е извършено. Направено е искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови
друго, с което обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът
по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител -
юрисконсулт Л., оспорва жалбата като неоснователна. Моли
първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и претендира
разноски пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора
счита, че жалбата е неоснователна
и предлага съдебното решение на Районен съд - Казанлък
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалбата на Районна потребителна кооперация
/РПК/ гр. Гурково против Наказателно
постановление №24-002826/21.12.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора, с което на РПК
гр. Гурково, на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00
лв., за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазването
на трудовото законодателство на 03.12.2020 год. и по представени документи е
установено, че РПК Гурково, в качеството му на работодател не е изпълнила в
определения срок до 02.11.2020 год. задължително предписание, дадено от
контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с Протокол
№ПР2028208 за извършена проверка на 30.09.2020 год. и 05.10.2020 год., връчен
на 06.10.2020 год, да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа от В.К.У.за месец май 2020 год. в размер на 616.12 лв. – чиста сума за
получаване за ползваните от нея 18 дни календарен отпуск през месец май 2020 год.
(видно от ведомост за заплати за месец май 2020 г. на РПК Гурково), съгласно
изискването на чл.128, т.2 от Кодекса на труда“, със срок за изпълнение
02.11.2020 год.
Казанлъшкият
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и правна страна
административнонаказателното обвинение. По съществото на спора въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни
доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването на вмененото на РПК Гурково нарушение - неизпълнение
от работодателя на задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, което правилно е квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от КТ. По съображения за
липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН е потвърдил наказателното
постановление с наложено наказание в минимален размер.
Решението е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че за идентични по вид административни
нарушения на работодателя РПК Гурково са дадени предписания, за неизпълнението
на които са издадени множество актове за установяване на административни
нарушения с една и съща правна квалификация. Твърди се, че дадените предписания
съставляват един административен акт и съответно неизпълнението на
предписанията на контролния орган представлява едно съставомерно деяние, за
което се следва налагането на една административна санкция. По делото липсват
каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че за неизпълнението на
идентични по съдържание предписания на контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора, са съставени десет акта за установяване на
административни нарушения респективно че за едно и също нарушение са наложени
десет административни санкции. Противно на твърдяното от касатора, всяко дадено
задължително предписание на работодателя по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, независимо
от начина на неговото обективиране – в отделен документ или в един документ
заедно с други предписания, представлява отделна принудителна административна
мярка – в случая по отношение на различни субекти, за различен период и
различни дължими трудови възнаграждения. Адресатът на предписанията е разполагал
с възможност да ги оспори, но след като не се е възползвал от нея, те са влезли
в сила. Съответно неизпълнението на всяко от дадените предписания представлява
отделно съставомерно бездействие, квалифицирано като административно нарушение
по чл.415, ал.1 от КТ и основание за налагане на административна санкция. В
този смисъл обстоятелството, че работодателят не е изпълнил и други дадени от
контролните органи на Дирекция “Инспекция по труда” задължителни предписания по
чл.404, ал.1, т.1 от КТ за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото
законодателство, не е основание за налагане на обща административна санкция за
всички неизпълнени предписания.
В случая
фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд
извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно
нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора проверка,
РПК Гурково, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително
предписание, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Стара Загора на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ - да изплати на В.К.У.уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа за месец май 2020 год. в размер на
616.12 лв. – чиста сума за получаване за ползваните от нея 18 календарни дни
отпуск през месец май 2020 год., със срок за изпълнение 02.11.2020 год. /т. 19
от Протокол за извършена проверка
№ПР2028208/30.09.2020 год./. Това релевира съставомерно от обективна
страна деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и с наложено наказание в минималния предвиден
в закона размер.
Съдът е
извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства е направил обоснован извод, че
наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и
при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка
и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички възражения на санкционираното
лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84
от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени
в подкрепа на подадената жалба. Напълно се споделя становището на съда, че
случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
другите нарушения от този вид доколкото от санкционираното лице, чиято е
доказателствената тежест, не се сочат никакви доказателства за обратното.
При
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани
порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение.
С оглед на
изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
При този
изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ
бр.94/29.11.2019г./ следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ Стара Загора сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260116 от 23.03.2021 год.,
постановено по АНД №73/2021 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация гр. Гурково,
представлявана от председателя И.П.да заплати на Дирекция „Инспексция по труда“
гр. Стара Загора, представлявана от Директора Камен Маринов сумата от 80.00
/осемдесет/ лв., представляваща направените пред касационната инстанция разходи
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.