Решение по дело №10253/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 281

 

гр. Велико Търново, 18.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар	Св.Ф.	и с участието
на прокурора	ДОНКА МАЧЕВА	изслуша докладваното
от съдия	БУЮКЛИЕВ
по касационно наказателно-административен характер дело № 10253 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.

 

Касаторът  А.М.Е. ***, чрез процесуалния си представител ***. Т.от ВТАК, е обжалвал решение №49 от 22.07.2020 година, постановено по НАХД №42/2020 година по описа на Свищовският районен съд в частта му, с която е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №20-0352-000061 от 3.02.2020 година на началника на РУ – Свищов при ОДМВР – Велико Търново, с която част на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП са му наложени наказания глоба от  2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В допълнението към бланкетната касационна жалба касаторът, чрез представителя си поддържа, че неправилно районният съд приема процесуалната законосъобразност на обжалваното пред него НП с оглед неспазване на чл.44 от ЗАНН предвид техническата особеност на издаването на АУАН. Освен това касаторът счита, че неправилно съдът констатира действителната фактическа обстановка, а и необосновано кредитира едни свидетелски показания и отхвърля други такива. Всъщност, доколкото се установява от релевираните оплаквания, касаторът аргументира нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска отмяната на обжалваната част от решението на въззивния съд и постановяване на ново решение, с което потвърдената от районният съд част от наказателното постановление да бъде отменена. 

Ответникът по касация Районно управление – Свищов при ОДМВР – Велико Търново, не заема становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №20-0352-000061 от 3.02.2020 година на началника на РУ – Свищов при ОДМВР – Велико Търново в частта му, с която на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП, на касатора са наложени две административни наказания – глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. 

За да постанови този правен резултат, от фактическа страна съдът въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства е приел, че на 08.01.2020 година, в 00,35 часа в град Свищов, на ул. 33 ти Свищовски полк пред №57 на същата улица, настоящият касатор е управлявал лек автомоил „Опел Астра“ с ***А, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+ с фабричен номер 0072 за да се установи употреба на алкохол в количество издишан въздух. Според събраните от съда писмени доказателства, налична е докладна записка, в която са изложени обстоятелствата около издаването на АУАН. Приложена е и втора докладна записка досежно обстоятелствата, касаещи проверката на касатора и издаването на АУАН. Освен това на касаторът е издаден талон за медицинско изследване, удостоверен с подписа на единия от разпитаните от съда свидетели. Съдът е обсъдил показанията на свидетеля М.Г., който под страх  от наказателна отговорност е посочил, че на посочената в АУАН дата е бил извикан от своите колеги Ц. и Г., за да изпробва за алкохол касатора. Посочено е, че последният е отказал да бъде изпробван за алкохол, издаден му е талон за медицинско изследване. От показанията му се установявало, че с касаторът е имало още едно лице, на което колегите на свидетеля установили самоличността, но което отказало да даде обяснения, понеже е в приятелски отношения с претендирания нарушител. Обсъдени са и показанията на свидетеля Георгиев, според когото при обход с колегата му по маршрут забелязали процесния автомобил, както и водача и спътника му, автомобилът паркирал и била извършена проверка на лицата в него. Този свидетел възпроизвел изявлението на касатора, според което пътникът до него управлявал МПС, като това лице представило СУМПС. Въпреки това свидетелят е бил категоричен, че именно касаторът управлява МПС. Извикали патрул на пътен контрол за проверка, а другото лице отказало да даде обяснения, защото било в приятелски отношения с нарушителя. И този свидетел потвърждава обстоятелството, че касаторът е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Коментирани са и показанията на свидетеля Цветков, който в показанията си очертава идентична на описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът е обсъдил и показанията на свидетеля В.и на свидетеля Н.. Свидетелят Н. е описал, че в процесната нощ е бил на работа като таксиметров шофьор, видял две лица, едното от които  - също свидетел по делото  - го помолило да изчака, понеже ги проверявали и оставил чантичка. Междувременно дошла втора полицейска кола, минали 10-12 минути свидетеля казал на клиента си, че ще тръгва заради други клиенти, след което лицето си взело личната чанта и той потеглил. Свидетелят В.е посочил, че с жалбоподателя са приятели, и той е присъствал когато на последния съставяли акт за нарушение. Според показанията му автомобилът на касаторът не е бил изобщо управляван, а последният само си взел нещо от колата, без да сяда на шофьорското място. Самият свидетел също нито се бил качвал, нито бил слизал от процесния автомобил. Посочил, че на въпроса на патрула дали той е карал автомобила той отговорил, че никой не го е карал, самото място е много тъмно и едва ли полицаите са могли да видят кой е управлявал автомобила. Полицаите поискали и той да даде проба за алкохол, но той им казал, че това няма как да стане, тъй като не бил управлявал автомобила. Посочил е, че е бил накаран от полицаите да напише, че А. /касаторът/ бил карал автомобила, но той заявил, че няма да дава обяснения и така и написал. Полицаите не били пипали двигателя на автомобила, за да проверят дали е топъл. 

От правна страна съдът е приел, че АУАН и НП са формално законосъобразни, тъй като съдържат изискуемите се законови реквизити. Прието е и, че никакви процесуални нарушения при провеждането на производството по издаването на процесното постановление не са допуснати.

По същество съдът е приел съставомерност на деянието на касатора по административно-наказателният състав, посочен в процесното постановление. Съдът е посочил в това отношение, че в чл.174, ал.3 от ЗДвП се съдържат два състава на нарушения – отказ за проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Според съда съставянето и връчването на талон за медицинско изследване е доказателство за отказа на водача да му се извърши проверка. Прието е и, че непосочването на предложението на правната норма не води до неточна правна квалификация или до неяснота на тази квалификация, тъй като текстовото описание на нарушението. Обсъдени са и възраженията на касатора досежно недоказването на управлението на МПС и оттам досежно несъставомерността на деянието му. Съдът е посочил, че показанията на свидетелите Георгиев и Цветков не се опровергават от показанията на свидетелите Н. и Веселинов, като първият не е очевидец на релевантни за нарушението събития, а вторият е в приятелски отношения с касатора, а и показанията му са в противоречие с останалите показания от друга страна.

Неоснователно е оплакването на касатора за несъобразяване от състава на съда на правилното прилагане на разпоредбата на чл.44 от ЗАНН. В АУАН е отразено изрично, че последният няма възражения. Обратно на твърдяното в жалбата, по делото не е установено чрез допустими доказателства, че към момента на констатирането на нарушението, касаторът е имал конкретни възражения, за вписването на които в съдържанието на АУАН му е попречено. Нещо повече, дори и да се приеме, че такива възражения не са били вписани по вина на проверяващите го полицаи, то за касаторът е била открита възможността да възрази по реда на чл. 44, ал.2 от ЗАНН, прилагайки писмени доказателства или веществени такива. По делото обаче липсва подадено в тридневен срок възражение срещу АУАН. Всъщност всички доказателства по делото сочат, че актът е съставен и връчен при условията на чл.43, ал.2 от ЗАНН поради упоритото нежелания на касатора да го подпише.

Неоснователно е и второто основно оплакване на касатора, което касае неправилното прилагане на закона поради несъмненото установяване на меродавния субект на нарушението. Всъщност районният съд е дал доста подробен и задълбочен отговор на тези оплаквания в решението си. В допълнение към изложеното от районният съд следва да се уточни, че действително показанията на свидетеля В.не могат да опровергаят показанията на свидетелите М.Г., Г.Г.и К.Цв.. Извън несъмнено по-ниската им доказателствена стойност поради факта на приятелството на свидетеля с касатора, заслужава да се отбележи, че изложените от него факти не се потвърждават от други доказателства. Свидетелят сочи, че е бил накаран да впише, че той е управлявал автомобила, като обаче в обяснението не е посочил, че бил накаран да впише такова обстоятелство, а е вписано единствено, че не желае да дава обяснения. За разлика от тези показания, тримата по-горе посочени свидетели изрично сочат, че касаторът е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, а свидетелите Г.Г.и К.Цв. са единодушни досежно обстоятелството, че именно касаторът е управлявал процесният автомобил. Нещо повече, тези показания напълно  съвпадат със съдържанието на докладната записка, изготвена от свидетеля Г.Г./л.12 от делото/, от което се установява, че всъщност касаторът е бил разпознат, тъй като е работел като охрана в дискотека. В тази записка са описани подробно всички обстоятелства, както и факта, че свидетелят В.е отказал да даде писмени обяснения заради неудобната ситуация, в която би изпаднал пред полицията, ако даде лъжливи обяснения, че той е управлявал МПС, както е твърдял касатора. Съпоставката на свидетелските показания на Г.Г., К.К.и посочената докладна записка сочи на висока степен на достоверност на отразените факти, които са релевантни към предмета на доказване. 

Според състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“. Отказът на касатора да бъде проверен с техническо средство за установяването на употреба на алкохол се вписва в този административно-наказателен състав, както правилно е приел и съда, уточнявайки приложимата диспозиция на нормата. Предвидените санкции са определени като вид и размер и не подлежат на индивидуализация.  

Жалбата е неоснователна.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №49 от 22.07.2020 г., постановено по НАХД №42/2020 г. по описа на Свищовският районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

            ЧЛЕНОВЕ :    1.

                                                                             

                                                                             2.