№ 23101
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ц.А СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ц.А СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА Гражданско дело
№ 20221110108753 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на К. К. С., ЕГН **********, срещу М. Т. С., ЕГН **********.
Молителката твърди, че ответницата е осъществила акт на домашно насилие спрямо нея на
14.02.2022 г. около 22:00 часа. Претендира разноски.
Ответницата взима становище по молбата, като я оспорва. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона ред да
бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответното лице - ответник
по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице - молителят в производството
по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място -
наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3
ЗЗДН.
Не се спори по делото, че ответницата и молителката попадат сред кръга от лица,
посочени в чл. 3 ЗЗДН, като от представеното по делото удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки е видно, че М. С. е снаха на К. С. (л. 6 от делото).
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
1
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника,
т.е. да е установена първата от кумулативните предпоставки за уважаване на молбата за
защита.
Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 4 от делото), съдът не
цени доколкото същата е непълна, тъй като не индивидуализира твърдените актове на
домашно насилие по място и начин на извършване, като в случая е и безспорно
обстоятелството, че на процесните актове е присъствал свидетел-очевидец – Наталия
Кирчева (внучка на молителката), съобразно твърденията на молителката в уточнителна
молба от 11.03.2022 г.
Показанията на свидетелката Зорка Симеонова, дъщеря на молителката, съдът не
цени, тъй като молителката, съобразно указанията на съда, дадени с Разпореждане № 16481
от 22.02.2022 г. (л. 13 от делото), е уточнила, че на процесната дата е присъствала нейната
внучка - Наталия Кирчева (л. 58 от делото), а не нейната дъщеря – Зорка Симеонова, като
отделно от това показанията й са заинтересовани и са в разрез с останалите събрани по
делото доказателства (л. 239 от делото).
Съдът не дава вяра и на показанията на св. Васил Найденов, син на молителката и
съпруг на ответницата, относно обстоятелството, че същият е присъствал на процесната дата
и място, доколкото свидетелят е заинтересован от изхода на делото, а и видно от
постъпилата по делото докладна записка от 09 РУ-СДВР на 14.02.2022 г. (на процесната
дата) му е връчена заповед за незабавна защита, с която на същия му е забранено да
приближава жилището на К. Стефонова, находящо се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 503, вх.
Б, ап. 60, и е отстранен от него (л. 221 – л. 233 от делото).
По делото е представено СМУ (л. 7 от делото), в което се съдържат констатации
относно травматични увреждания при молителката К. С.. На основание чл. 13, ал. 2, т. 1, пр.
последно ЗЗДН, доказателствени средства в производството по ЗЗДН могат да бъдат освен
допустимите по ГПК доказателствени средства, също и становища на лекари, консултирали
пострадалото лице. Следва да бъде отбелязано обаче, че доказателствените средства,
визирани в чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, могат да послужат за доказването само на
настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), но не и на
неговото авторство (Решение № 9239 от 21.12.2016 г. по гр. д. № 4325/2016 г. на СГС, II
въззивен брачен състав). Отделно от това, от изготвената по делото СМЕ, чието заключение
на вещото лице съдът цени като дадено обектно и от компетентно за това лице, се
установява, че описанието на нараняванията при пострадалата, посочени в СМУ, не са
получени в един и същи ден, т.е. те са причинени при травматични въздействия по различно
време, а част от тях са причинени поне 3 дни преди извършения преглед и нямат връзка с
твърдения инцидент на 14.02.2022 г. В съдебно заседание вещото лице посочва, че всички
травми, посочени в СМУ, могат да се получат и при друг механизъм и време, като
теоретично могат и да се самопричинят (л. 281-л. 286 от делото). Ето защо представеното
СМУ не е годно да докаже извършване на твърдения акт на насилие от страна на
ответницата.
2
От представената по делото СТЕ, чието заключение на вещото лице съдът кредитира
като обектно и компетентно, се установява, че представения по делото видеозапис не е
манипулиран, създаден е на 14.02.2022 г. в 22:36:18 часа, като в никой момент не се
забелязва съприкосновение между участниците във видеото, а от аудио съдържанието, чиято
транскрипция е дадена в СТЕ, не се установява страните да са си разменяли обидни реплики
(л. 368 - л. 375 от делото).
От представените по делото материали по ДП № 622/2022 по описа на 09 РУ-СДВР,
пр.пр. № 8412/2022 г. по описа на СРП (л. 383-л.495 от делото) е видно, че К. С. е заявила, че
не поддържа дадените свидетелски показания и желае делото да се прекрати и да не се водят
дела спрямо М. С. и Васил Стефанов, като разследващият полицай е предложил ДП да се
изпрати на СРП с мнение за прекратяване.
От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между страните
са силно обтегнати и конфликтни, като помежду им е налице спор относно ползването на
жилището с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 503, вх. Б, ап. 60. В този смисъл, дори и
действително да е имало конфликт между страните на процесната дата, то съдът приема, че
същият не представлява акт на домашно насилие. Конкретиката на случая сочи именно на
пререкания от битов характер, предпоставени от собствените възгледи на роднини относно
съвместния им бит и ежедневие, свързани с обитаването на общинско жилище, което се
ползва от тях съвместно. Междуличностните конфликти, семейни неуредици и
противоречия, не подлежат на уреждане по реда на специалния ЗЗДН. Тук е мястото да се
изясни, че за да бъде квалифицирано като домашно насилие едно поведение, същото следва
да е осъществено извън рамките на житейски допустимото човешко реагиране в дадена
ситуация. Не съставлява домашно насилие поведение, което е съобразено със свободата на
съвременния човек като личност с емоции и право да изразява същите в обективната
действителност, включително и по-отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и пр.
Отделно от това, съдът следва да посочи и че не всяка отрицателна реакция и не всяка
размяна на реплики между страни с усложнени отношения, какъвто е настоящия случай,
особено между роднини, може да се квалифицира като домашно насилие. Не се установи по
делото от събраната доказателствена съвкупност на сочената в молбата за защита дата,
ответницата да е имала поведение, което да е недопустимо от гледна точка на правото, нито
да надхвърля по интензитет нормалното човешко реагиране в случай, при който в
отношенията й с другата страна липсва диалогичност и консенсус относно спорни въпроси.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти и разногласия.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
3
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни.
Представени са списъци по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3
ЗЗДН, К. К. С., дължи направените от ответницата разноски в общ размер на 1505,00 лева, от
които 900,00 лева за адвокатско възнаграждение (л. 354 от делото), внесен депозит за СМЕ в
размер на 350,00 лева (л. 242 от делото), внесен депозит за СТЕ в размер на 250,00 лева (л.
297 от делото) и такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лева (л. 118 от
делото).
При този изход на делото К. К. С., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ри
Така мотивиран, Софийският районен съд, 92 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К. С., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу М. Т. С., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, К. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Люлин, бл. 503, вх. Б, ап. 60, да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, К. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Люлин, бл. 503, вх. Б, ап. 60, да заплати на М. Т. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. Люлин, бл. 503, вх. Б, ап. 60, разноски в общ размер на 1505,00 (хиляда
петстотин и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4