Р Е Ш Е Н И Е
№157
гр.
Пловдив , 16.01.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив; IX състав в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател; Велизар Русинов
При секретар Таня Костадинова, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело №1338
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка във вр.
чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Делото
е образувано по жалба на МЕДИКО-ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР „МЕДИКУС АЛФА-ПЛОВДИВ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Велико Търново“ № 21, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д.М.Г., чрез адв.
О., против Решение №
BG05М9ОР001-1.008-1226/4 от 11.04.2019г. на ръководителя на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“2014-2020/ОП РЧР/.в Министерство на труда и
социалната политика на Република България за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане в частта, с която на дружеството се определя общ размер на
неверифицирани средства от68044.22лв..Жалбоподателят оспорва процесния акт като незаконосъобразен, тъй като според него
при издаването му са нарушени материалноправните и
процесуалноправни норми на действащото законодателство и целта на закона. По
изложените мотиви в жалбата ,о.с.з. и
писмена защита иска оспореният акт да
бъде отменен и да се присъдят направените в производството разноски, по
представен и приет списък. Ответникът
по жалбата - ръководителят на Управляващия орган на оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020“ (УО на ОПРЧР),
Министерство на труда и социалната политика (МТСП), чрез пълномощника Д.Д, лице с юридическо
образование, оспорва депозираната жалба като неоснователна, тъй като счита, че
оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на изискванията за форма и съдържание и при съобразяване с
установените за това материални норми и
процесуални правила, по доводи в отговор на жалбата ,о.с.з. и писмени
бележки. Претендира за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.Не се прави
възражение относно основанието и размера на разноските на жалбоподателя,
посочени в списък по чл. 80 от ГПК.Окръжна прокуратура - Пловдив не встъпва. Жалбата е
допустима на основание на чл. 149, ал. 5 от АПК, като подадена от лице, което
има правен интерес от оспорването на конкретния административен акт, до
компетентния съд.Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът,
като взе предвид жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна
следното:От представените по делото писмени доказателства приема за
доказани установените в
административното производство факти. Видно от представените по делото
доказателства, като резултат от изпълнение на проекта, в УО са представени
доказателства за изработена стратегия за управление,на човешките ресурси, както
и внедрен при бенефициента софтуер. В т.12.2 от Условията за кандидатстване по
схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като допустима дейност
е посочено, че може да бъде включено в проектното предложение разработването,
адаптирането и въвеждането на система за развитие на човешките ресурси в
предприятието.Указано е, че дейността е насочена към оптимизация на
управлението и развитието на човешките ресурси и то не по принцип, а за
конкретното предприятие. Указано е, че необходимостта от промени в наличните
системи за развитие на човешките ресурси следва да са обвързани със стратегията
за развитие на конкретното предприятие и да се основават на свързана с нея
потребност от организационни промени от различен характер. За да бъде
финансирана, дейността следва да е надлежно обоснована в проектното
предложение. В конкретния случай, дори и в собственото си проектно предложение
бенефициентът/жалбоподател сочи, че дейността по разработване на система за
управление на човешките ресурси е от голямо значение за фирмата, поради това,
че към момента на кандидатстване е необходима оптимизация на управлението и
развитието на човешките ресурси. В проекта е посочено, че в дейността на
бенефициента са налице сериозни предизвикателства, предизвикани от твърде
специфичния пазар, на който работи, а именно: пазарът на медицински услуги и
съответно проблемите, свързани с медицинските специалисти. Самият бенефициент
сочи в проектното си предложение, че основните акценти в системата за развитие
на човешките ресурси ще бъдат базата, на която следва да бъде разработен
софтуерът за управление на човешките ресурси. Именно посочената обосновка и
целените резултати са довели до одобряване на проектното предложение и
сключване на договор с бенефициента, а видно от фактическите установявания по
време на процеса на верификация, тези резултати не са постигнати. Видно и от
представените от ответника доказателства в съдебното производство, се
установява идентичността на стратегиите за развитие на човешките ресурси и
софтуера за развитие на човешките ресурси, предоставени на множество
бенефициенти, всеки от тях с много различен предмет на дейност от дейността по
предоставяне на медицински услуги. Съответно в представената в производството
по верификация стратегия са налице огромен обем статистически данни, които не
са свързани с пазара на труда при медицинските специалисти, а самата стратегия
е типова, има характер на универсално приложими стандарти, като липсва
характера на иновативност.Твърди се от ответника ,че единственият друг бенефициент, който оперира
на сходен пазар и има идентична система за развитие на човешките ресурси е
„Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец" ООД, ЕИК
*********. По отношение на този бенефициент бил издаден идентичен акт за отказ
да бъдат верифицирани разходите за изготвяне на стратегия за развитие на
човешките ресурси и свързан софтуер. Актът бил обжалван от бенефициента пред АС-Пловдиив и има
произнесено Решение № 2019/18.10.2019 г. по адм. дело
№ 1582 по описа на Административен съд - Пловдив за 2019 г., на I отделение, IV
състав. В цитираното решение съдът отхвърля жалбата, като един от мотивите е,
че отказът за верифициране на разходите по договора за разработване на
стратегия за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организация на труда е обоснован с липсата на характер на
уникалност и новост в разработените продукти, доколкото същата стратегия е
предоставена на „Пълмед" АД, „Анди БГ" ООД
и ЕТ „К.С." и това е видно при сравняване на текста на представената от
дружеството-жалбоподател стратегия и стратегиите на останалите дружества,
представени от процесуалния представител на ответника. Следва изрично да бъде
отбелязано, че във всички тези случаи изпълнителят на поръчката е един и същ -
„Инвиктус" ЕООД. В мотивите на цитираното
съдебно решение е посочено, че същите изводи могат да бъдат направени и по
отношение на софтуерния продукт, изпълнен от ДЗЗД „Апроприейт
консултинг" и продаден, освен на
дружеството-жалбоподател, също на „Меднко-дентален
център Медикус Алфа - Пловдив" ЕООД и „К.-69"
ЕООД,настоящия състав споделя изводите по горното дело.От стратегията е видно,
че изложените най-общо механизми и политики на управление на човешките ресурси,
както и безадресното изброяване на видове и подвидове
инструменти на УЧР, дори когато са изчерпателни в рамките на класификацията, не
са конкретно обвързани с предприятието за което се отнасят, вероятно по
причина, че не е налице и адекватен встъпителен анализ на конкретните проблеми
и потребности на съответното предприятие. Не са дефинирани конкретни и
специфични за всеки от възложителите цели, както и съответните средства и етапи
на постигането им. Липсват индикатори за мониторинг и изпълнение на стратегията
в рамките на предприятието-възложител, особено в контекста на целите на
програмата (ОПРЧР 2014-2020), процедурата (схемата BG05M9OP001-1.008) и
проекта. Не е ясно какви разработени нововъведения в управлението ЧР ще се
въведат практически в предприятието по силата на така предоставената стратегия.
Представените текстове не съставляват интегриран комплекс от практики, политики
и стратегии, посредством които организациите (предприятията-възложители;
работодатели) да управляват своя човешки капитал, който дефинитивно е „процес
на обвързване на функцията по УЧР със стратегическите цели на организацията за
подобряване на бизнес резултатите." Налице е само няколкократно повторено,
декларативно изявление за постигане на една от целите на процедурата, а именно
„осигуряването на добри и безопасни условия на труд, както и ефективни и
гъвкави форми на организация на труд и управлението на човешките ресурси, което
от своя страна се очаква да подобри качеството на работните места и да
рефлектира положително върху производителността на труда в
предприятията."Посоченото фактическо обстоятелство е цитирано в оспорвания
административен акт.В мотивите на оспорваното решение за верификация е указано,
че при провеждане на административното производство не е представена каквато и
да е документация, от която да е видно че са въведени и намерили приложение
иновативни модели, нови практики и инструменти в организацията на труда и в
развитие на човешките ресурси. От страна на бенефициента не са представени
документите, от които да е видно интегрирането им в Система за управление на
качеството. Не са представени документите, от които да е видно интегрирането им
в съответните медицински стандарти и алгоритми за работа, включително с
препратки. Не са представени документите, от които да е видно интегрирането им,
включването и в процесите по одитиране. Тези
фактически основания са формулирани в производството по верификация от страна
на експертите на УО на база на обстоятелствата, които те са установили.За
установяване на истинността на оспорвания по чл. 193 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК документ, жалбоподателят представи в съдебно заседание пояснителна
информация от сертифициращата организация, в която буквално се цитират
посочените текстове от мотивите на оспорвания административен акт, но в обратен
смисъл. Твърди се, че с приетата от бенефициента стратегия за развитие на
човешките ресурси били въведени и са намерили приложение иновативни модели,
нови практики и инструменти в организацията на труда и в развитие на човешките
ресурси. Налице е интегрирането им в Система за управление на качеството и в
съответните медицински стандарти и алгоритми за работа, включително с
препратки. Такова установяване е налице и в самия одиторски
доклад, чиято истинност жалбоподателят цели да установи с представеното
пояснение. Предвид обстоятелството, че се твърди, че одиторският
доклад е издаден три месеца преди решението за верификация, но в него буквално
се цитират с отрицание текстове от мотивите на оспорвания административен акт,
които се цели да бъдат оборени, съставът, приема че представеното в съдебно
заседание пояснително писмо и одиторския доклад от
сертифициращата организация, са съставени
за целите на настоящото съдебно производство и не биха
могли да установят различни от установените от УО обстоятелства. Освен това
представения одиторски доклад няма връзка с предмета
на спора. В мотивите на оспорвания административен акт не е налице констатация
относно неизползване на софтуерния продукт, а е установено, че този продукт не
е разработен специално и единствено за нуждите на жалбоподателя, каквото е
изискването съгласно одобрения проект.Гореизложеното доказва правилността на
фактическата констатация за неизпълнение на основното задължение на
бенефициента да получи специално разработена за него стратегия и софтуер, както
и че в действителност е извършена доставка за възмездно ползване на софтуерен
продукт, който реално не е специално разработен само и единствено за нуждите на
бенефициента.Налице е и самостоятелно основание за отказ да бъдат верифицирани
исканите разходи за изработване на стратегия за развитие на човешките ресурси и
свързания с нея софтуер, което също е посочено в оспорвания административен
акт. За да бъде верифициран даден разход от страна на УО, той следва да бъде
допустим. Разходът следва да отговаря на кумулативните изисквания на чл. 57,
ал.1 от ЗУСЕСИФ. Производството по верификация е особено административно
производство, ясно разписано в Раздел II на Глава V от ЗУСЕСИФ. Това
производство започва по искане на бенефициента и в негова тежест е да докаже
допустимостта на извършените и предявени от него разходи. Възможността да бъде
извършено това доказване не е неограничена във времето. Съгласно чл. 62, ал. 1
от ЗУСЕСИФ, максималният срок, в който Управляващият орган следва да извърши
плащането е 90-дневен от постъпване на искането за плащане на бенефициента,
като този срок може да бъде спиран с не повече от един месец по реда на чл. 63,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ. След изтичане на тези нормативно определени срокове, УО е
длъжен да не верифицира недоказаните разходи, и то в условията на обвързана
компетентност, съгласно чл.64, ал.1, предл. първо от
ЗУСЕСИФ. В конкретния случай, в производството по верификация жалбоподателят не
е представил доказателства за съответствие на стратегията за развитие на
човешките ресурси и на разработения софтуер, нито с изискванията на Условията
за кандидатстване по схемата, нито със собственото му проектно предложение,
въпреки че му е предоставена такава възможност в административното
производство. Едва на етапа на съдебния контрол, жалбоподателят представя одиторски доклад, който, както бе отбелязано, не би могъл
да удостовери получаването от страна на бенефициента на специално разработена
за него стратегия и софтуер.Всички гореизложени обстоятелства са посочени като
фактически основания за издаване на оспорвания административен акт и
законосъобразно подведени под посочените правни основания в оспорвания
административен акт - чл. 57, ал.1, т.1. и т.З от ЗУСЕСИФ . Законосъобразно е и
възобновяването на производството по реда на чл. 99, т.2 от АПК.Съгласно
цитираната разпоредба, влязъл в сила индивидуален административен акт, който не
е бил оспорен пред съда, може да бъде изменен когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.
Практиката е категорична, че в случая следва да става дума за нови факти и
обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на
административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по
обективна причина не е била в състояние да се снабди с доказателства за
установяването им. В конкретния случай, в искане за плащане № 1 са верифицирани
и изплатени разходи (първа вноска - 50%) за разработване на стратегията и
софтуера. Решението за верификация е издадено на 15.11.2018 г. и не е обжалвано
от бенефициента в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, като съответно е влязло в
сила. В искането за плащане, по което се издава оспорвания административен акт,
са предявени разходи за окончателно плащане (50%) за разработване на софтуер за
управление на човешките ресурси. Едва с подаването на това искане за плащане и
свързаните с него документи, административният орган получава информацията, че
в действителност е извършена доставка за
възмездно ползване на софтуерен продукт, който реално не е специално разработен
само и единствено за нуждите на бенефициента. Посоченото обстоятелство е новоразкрито от УО, но съществувало още към момента на
верифициране на искане за плащане № 1, което води до необходимост от изменение
на предходното решение за верификация. Спазен е и срокът по чл. 102, ал. 2 от АПК.Съгласно чл. 2, т. 3 от Наредбата за определяне на условията, реда и
механизма за функциониране на ИСУН и за провеждане на производства пред
управляващите органи посредством ИСУН, Наредбата се прилага при извършване
посредством ИСУН на действия по верифициране на разходи, какъвто е настоящия
случай. В тази връзка и на основание чл. 141 от АПК цялата преписка е водена по
електронен път, поради което е представена на електронен носител, заверена с
квалифициран електронен подпис. Документите, които са свързани с обявяване на
схемата, както и ръководството за изпълнение на проекти и Методологията за
регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020 се представят като
заверени копия на хартиен носител, тъй като оригиналите са изготвени и одобрени
на хартиен носител. Електронните документи на магнитния носител са наименовани съгласно точките, в които са описани в
представения по делото опис от
ответника.Съгласно чл. 13, ал.1, 3, 4 и 5 от Наредбата, електронен документ
и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ
орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с изпращането му в ИСУН.
Кандидатите и бенефициентите получават всички изявления от управляващия
орган/междинните звена, свързани с производствата по чл. 2, само посредством
ИСУН. Съобщаването на електронни документи от управляващия орган/междинното
звено на кандидатите/бенефициентите се осъществява посредством ИСУН. Съгласието
на кандидатите/бенефициентите за приемане на електронни изявления и за
приложимия ред за съобщаване по ал. 3 и 4 се приема за дадено с подаването на
формуляра за кандидатстване посредством ИСУН.Жалбата е неоснователна и
недоказана, поради следните обстоятелства:Не са налице цитираните в жалбата
пороци на административния акт. Актът е издаден от компетентен орган при
спазване на материалноправните и процесуалните
правила за издаването му. Съгласно чл. 4, т. 07 от Устройствения
правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266
от 10.11.2009 г., Министърът на труда и социалната политика управлява програми
и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от
предприсъединителните и Структурните фондове на Европейския съюз и от други
международни финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност,
със своя заповед № РД01-268/04.04.2018 г.,
представена в настоящото производство, Министърът на труда и социалната
политика оправомощава г-жа З.Р.да изпълнява функциите
на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР в пълен обхват.Спазена е
процедурата по издаване на акта, определена в Раздел II на Глава V от ЗУСЕСИФ.
В рамките на развилото се производство по верификация, УО е събрал релевантните
доказателства и ги е преценил в тяхната съвкупност. Спазена е и процедурата по
възобновяване на производството по реда на Глава VII на Дял II от АПК.При
наличието на влязъл в сила административен акт, в който са верифицирани
средства, вложени от бенефициента по изпълнение на проекта, които в последствие
се оказват недопустимо изразходени. В оспорвания административен акт е указано,
че производството се възобновява поради наличието на основанието по чл. 99, т.2
от АПК. Налице са фак.
и правни основания , мотивиращи административния ак
т, съгласно изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. В чл. 100 от АПК е
предоставено правомощието на административният орган да инициира възобновяване
на производството при наличие на обстоятелство по чл. 99, т.2 от АПК. Спазен е
и срокът по чл. 103, ал.2 от АПК. Органът е спазил процедурата по чл. 103 от АПК като е конституирал служебно
страните, разгледал е обстоятелствата, водещи до възобновяване на производството,
възобновил го е и е издал акт за изменение на решението за верификация.В
конкретния случай не е ясно и в какво според жалбоподателя се състои
незаконосъобразността на оспорвания административен акт. В жалбата се твърди недопустимост на решението за верификация. В
жалбата не е указано, кое точно волеизявление се оспорва - дали възобновяването
на производството или неверифицирането на разходите.Наведените оплаквания са
неоснователни и по същество. На първо място твърденията в жалбата са изцяло недоказани.
Освен това жалбоподателят смесва две различни административни производства.
Процедурата по верификация и процедурата по администриране на нередности и
определяне и извършване на финансови корекции, са две отделни и различни
процедури, уредени в ЗУСЕСИФ, които се провеждат при наличие на различни
предпоставки, имат различни резултати и завършват с различни актове. Дори
систематично двете процедури се намират в различни раздели от глава V на
ЗУСЕСИФ.Процедурата по верификация се провежда при постъпило искане за междинно
или окончателно плащане. Тази процедура има за цел УО да провери допустимостта
на предявените от бенефициента разходи и да извърши плащане на тези от тях,
които са законосъобразни и целесъобразни. В случай, че бъде установена някаква
причина, поради която даден разход не е допустим - поради липса на документ
например - този разход не се верифицира, но това не означава, че размерът на
безвъзмездната финансова помощ по съответния проект намалява. Ако до края на
проекта бенефициентът успее да предяви друг допустим разход за същата дейност,
той би би бил признат за плащане по програмата.
Съответно процедурата по верифициране на разходи е административна процедура,
завършваща с издаване на индивидуален административен акт - решение за верификация,
което се издава от компетентен орган, засяга права и законни интереси на
съответния бенефициент, защото с него се определя сумата, която ще бъде
възстановена на бенефициента и подлежи на оспорване по общи административен
ред.Процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови
корекции е различна от гореописаната процедура. Както изрично е посочено в чл.
71, ал.1 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя
предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се
намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с
цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи,
сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право
на Европейския съюз и българското законодателство. След влизане в сила на акта
за определяне на корекция се намалява размерът на предоставената безвъзмездна
финансова помощ. Средствата по наложената корекция не могат да бъдат
предявявани отново от бенефициента.В случая е възобновено производство по
верификация поради посочените в акта
обстоятелства,а производство по определяне и извършване на корекция не е
провеждано. По
изложените аргументи, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020г. е издал обжалваното
Решение, като законосъобразно е приел съществуването на фактическите основания,
посочени в същото, и е изпълнил законовите изисквания при издаването му. С оглед
изложените в оспорения акт мотиви , в
отговора по жалбата и по-горе съображения,следва постъпилата жалба като неоснователна и
недоказана да бъде отхвърлена. Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва на ответника да бъде присъдено юрискрнсултско
възнаграждение в размер на 200/двеста/лв. . Водим
от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Съдът ,
Р Е
Ш И :
Отхвърля
жалбата на МЕДИКО-ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР „МЕДИКУС АЛФА-ПЛОВДИВ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Велико Търново“ № 21, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.М.Г., чрез адв. О.,***
против Решение №
BG05М9ОР001-1.008-1226/4 от 11.04.2019г. на ръководителя на Управляващия орган
на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (УО на ОПРЧР),
Министерство на труда и социалната политика (МТСП) на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“2014-2020/ОП РЧР/в Министерство на труда и социалната
политика на Република България за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане в частта, с която на дружеството се определя общ размер на
неверифицирани средства от68044.22лв. Осъжда
МЕДИКО-ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР „МЕДИКУС АЛФА-ПЛОВДИВ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“Велико Търново“ № 21, ЕИК *********, представлявано
от управителя Д.М.Г.да заплати на ръководителя на Управляващия орган на
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (УО на ОПРЧР), Министерство
на труда и социалната политика (МТСП) разноски в размер на на
200/двеста/лв..Решението да се съобщи на страните с изпращане препис от същото, съобразно чл. 138
от АПК. Решението може
да се обжалване пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
14-дневен срок от получаването му от страните по делото.
Съдия: