Р Е Ш Е Н И Е
№83
гр. Велико Търново, 23.6.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 064/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Същото е образувано по
касационна жалба на ЕТ“ЮЗЮ Ю.Ю.“ със седалище и адрес на управление ***чрез ***К.П.
*** против Решение № 26/8.1.2020г. постановено по НАХД 1894/2019г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ № 397647-F424645 от 15.1.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение
на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС
и на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева .
В жалбата
се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение
на материалния закон- касационно основание по чл. 348,ал.2 във вр.
с чл. 348, ал.1т.1 от НПК. Допуснатите от съда нарушения на материалния закон
се свеждат до неприложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото съдът не е извършил
проверка за маловажност на деянието съгласно изискванията на Тълкувателно
решение 1/2007г. на ВКС. На следващо място съдът не е приложил по-
благоприятния за касатора закон съгласно изискванията на чл. 3, ал.2 от ЗАНН,
тъй като от 2.7.2019г. разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ
е променена и задължение за отпечатване на месечни отчети, като това задължение
е останало само за лицата, използващи ЕСФП,а не и ЕКАФП, какъвто е настоящия
казус. След като е влязъл в сила нормативен акт, който не предвижда извършеното
деяние да е съставомерно, то за касатора възниква правото да се ползва от този
по- благоприятен режим съгласно чл. 3, ал.2 от ЗАНН. Освен това в жалбата се
посочва, че НП е незаконосъобразно и като издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила, като липсва описание на съществени елементи от състава
на нарушението , доколкото чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ има няколко
хипотези, а в НП липсва индивидуализация коя точно от тях е нарушена, за да се приложи
санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС.Не е посочена и дата на извършване
на нарушението, доколкото се касае за бездействие и следва да бъде посочен
периодът- от датата, когато е възникнало задължението до момента на проверката,
както и място на извършване на нарушението, което представлява съществено
нарушение от формална страна на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По изложените
съображения от съда се иска отмяна на
решението на ВТРС и постановяване на друго по съществото на спора, с което НП
бъде отменено.
В съдебно заседание редовно призован се представлява от ***П.
, която поддържа така подадената жалба.Счита, че следва да се приложи новата
разпоредба на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, според която
задължението за отпечатване на съкратен месечен отчет е отпаднало за търговците
използващи ЕКАФП т.е. деянието към момента на издаване НП е несъставомерно и на
основание чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да бъде приложен по- благоприятния за дееца
закон. Тази разпоредба изобщо е игнорирана от ВТРС. Претендира и заплащането на
направените по делото разноски, за което представя списък на разноските.
Ответник жалба – Дирекция „Оперативни дейности „ към ЦУ на НАП не изпраща представител, депозира писмено становище по спора. Счита, че съдът правилно е приел, че липсват обстоятелства, които да навеждат на извод за по- ниска степен на обществена опасност на деянието, което да аргументира приложението на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място не се споделят доводите на касатора, че в НП липсват основани реквизити – място и време на извършване на нарушението. Претендира заплащането на разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Действително в случая е налице законова промяна в чл. 41, ал.1 от Наредба № Н- 18/2006г. на МФ и задължението за отпечатване на съкратен отчет на фискалната памет е останало само за лицата ползващи ЕСПФ, какъвто не е настоящия случай.Последвалият по- благоприятен закон до лизане в сила на НП следва да бъде приложен на основание чл.31 ,ал.2 от ЗАНН, поради което да отпадне отговорността на касатора. Предлага на съда да отмени решението на ВТРС и НП.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 26/8.1.2020г. постановено по НАХД 1894/2019г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ № 397647-F424645 от 15.1.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на касатора за
нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева .
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 9.10.2018г. е извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ снек бар „ Сезони“ находящ се в гр.В.Търново, ул „Елин Пелин“ № 39, стопанисван от касатора . При същата е установено, че в книга за дневни финансови отчети към наличното монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП фискално устройство „Тремол ZM-KL с номер на фискалното устройство ZK044789 и номер на фискална памет 50050514 не е отпечатан съкратен месечен отчет за периода м. юни 2018 г. , за което е съставен протокол за извършена проверка. На база на същият е съставен АУАН №F424645 от 16.10.2018г. в присъствие на свидетел Д., който е връчен и предявен на касатора, установено от съставената разписка. При съставяне на АУАН не е направено възражение, такова е депозирано в законоустановения тридневен срок, в което се твърди, че не е извършено нарушение, алтернативно се иска прилагане на чл.28 от ЗАНН. АНО е приел за неоснователни доводите на касатора и е издал процесното пред ВТРС НП, срещу което е подадена въззивна жалба в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН€
При така установеното от фактическа страна, ВТРС е направил следните правни изводи:Производството е протекло без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените за това срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е за неоснователно становището на касатора за изтекла давност по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушението е открито на 9.10.2018г., когато е извършена проверката, а АУАН е издаден на 16.10.2018г. в тримесечния срок. Съдът е намерил за доказано извършеното нарушение, като АНО правилно е приложил материалния закон. След като е констатирано нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС правилно е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС като е наложил имуществена санкция към законоустановения минимум. ВТРС е приел, че не са налице обстоятелства за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за типично нарушение на посочената правна норма.
Постановеното
от Районен съд –Велико Търново решение е неправилно и незаконосъобразно, а така
подадената касационна жалба е
основателна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и
възражения.
Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се
констатират съществени процесуални
нарушения в хода на въззивното производство, които да са засегнали правото на
защита на касатора.
Съдът обаче е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон: Наистина от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че при извършена на 9.10.2018г. проверка от инспектори по приходите в стопанисван от касатора, че последният не е отпечатал и съхранил в книгата за дневни финансови отчети такъв за м. юни 2018 г. Нарушението правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно действащата към процесния период редакция на тази разпоредба, визираща, че в 7 – дневен срок от изтичане на всеки месец и година, лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. С изменение, обнародвано в ДВ, бр. 52/2019 г., чл. 41, ал. 1 от Наредбата е изменен и е със следното съдържание: В 7 – дневен срок след изтичане на всеки месец и година, лицето по чл. 3, използващо ЕСФП отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Според чл. 2, ал. 2 от Наредбата, видовете фискални устройства са електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП), фискални принтери (ФПр) и електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива със средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите. Следователно, към настоящия момент разпоредбата, квалифицираща процесното деяние като противоправно такова е отменена и същото не съставлява административно нарушение. Приложение намира нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съобразно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по – благоприятна за нарушителя.
Предвид горното, като е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и постановен акт по същество, с който се отмени НП.
След като настоящата инстанция формира горния правен извод, но не е необходимо да се излагат съображения досежно наведените други два довода от страна на касатора: наличие на нарушение на формалните изисквания за АУАН и НП, поради непосочване на дата и място на извършване на нарушението, както и досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото, основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН и чл.144 от АПК. Такива се следват от нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, която препраща към чл.143, ал.1 от АПК. Съгласно нея се присъждат разноски за един адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатен такъв в размер н 300 лева в брой, като по този начин договорът за правна помощ и съдействие представлява разписка за извършеното плащане. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност, и въпреки това съдът намира, че същото отговаря на определеното такова по чл. 7, ал.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
26/8.1.2020г. постановено по НАХД 1894/2019г. по описа на Районен съд Велико
Търново, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 397647-F424645 от 15.1.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на ЕТ“ЮЗЮ Ю.Ю.“ със седалище и адрес на
управление ***за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева .
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да
заплати на ЕТ“ЮЗЮ Ю.Ю.“ със седалище и адрес на
управление ***разноски в производството в размер на 300- триста- лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.