№ 11433
гр. С., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110105997 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Б.Ф. ООД,
искова молба против Ю. Н. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр.1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати
на ищеца сумата от 500,00 лева, представляваща получена от ответника сума без
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
/08.02.2022 г./ до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е
финансова институция, която предоставя потребителски кредити. Сочи, че е сключил с
ответницата договор за потребителски кредит № 3000146/25.05.2018 г., по силата на
който е превел сумата от 500 лева чрез лицензиран оператор на парични преводи
EasyPay. Твърди, че с решение по гр.д. № 60398/2020 г. по описа на СРС, предявеният
от него иск за установяване съществуване на вземането му на основание възникнало
облигационно отношение по договор за кредит, е оставен без уважение. Поддържа, че
до момента ответницата не е възстановила на дружеството изплатената сума, с която
неоснователно се е обогатила. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
признава предявеният иск в неговата цялост и се прави искане за постановяване на
решение при условията на чл. 237 ГПК. Ответницата излага, че не е дала повод за
завеждане на делото, поради което прави искане разноските да останат в тежест на
ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира, че са налице предвидените в закона процесуалноправни
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал.
1 ГПК.
Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В случая от страна на ответното дружество, с депозирания по делото отговор на
1
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, е направено признание на иска. Налице е и
другата изискуема се от закона предпоставка, а именно искане на ищеца за
постановяване на решение съобразно заявеното от ответника признание, което искане е
формулирано с постъпилата по делото Молба вх. № 212010/10.10.2022г. Съдът намира,
че не е налице нито една от предвидените в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки за постановяване
решение при признание на иска, доколкото признатото право не противоречи на закона
и добрите нрави, и същото е такова, с което страната може да се разпорежда.
По гореизложената аргументация съдът намира, че следва да се произнесе с
решение по чл. 237, ал. 1 ГПК – при признание на иска, с което заявените от ищцовото
дружество искови претенции следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 150.00лв., от
които 50.00лв. – внесена държавна такса и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото и формулираното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца,
доколкото ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице първата предвидена в закона
предпоставка, а именно признание на иска от ответната страна. В случая обаче, съдът
намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото сумата предмет
на настоящото производство е била предмет на разглеждане в друго такова, при което
претенцията на ищеца за връщане на сумата на договорно основание е била
отхвърлена, респективно налице е покана, отправена до ответника за връщане на
сумата, но същата не е възстановена преди завеждане на настоящото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, да заплати на
Б.Ф. ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС, на основание
чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД сумата от 500,00 лева - представляваща получена от ответника
на 25.05.2018г. сума без основание, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба /08.02.2022 г./ до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ю. Н. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр.ал.8 ГПК,
да заплати на Б.Ф. ООД, ЕИК ..., сумата от 150.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2