№ 89817
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110128167 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 171217/16.05.2025 г. от
*********, ЕИК: ********* със седалище и адрес: *******, представлявано
от управителите П.В. и Х.М., имейл адрес: ******@***********.*** срещу Р.
А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
400.00 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от
Договор за потребителски кредит № 577964/02.11.2019 г., ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (11.02.2025
г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
33.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
02.11.2019 г. до 02.03.2020 г. по Договор за потребителски кредит №
577964/02.11.2019г.;
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде
признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 362.54 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 02.03.2020 г. до
29.01.2025 г. по Договор за потребителски кредит № 577964/02.11.2019г.
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92 ЗЗД, с който да бъде
признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1423.70 лева,
представляваща неустойка, начислена на основание чл. 17 от Договор за
1
потребителски кредит № 577964/02.11.2019г.,
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 6174/28.02.2025 г. по ч. гр. д. № 8949/2025 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.11.2019 г. година
ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 577964 със
*******, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се
съгласил да върне 4 броя вноски в размер на 184.65 лева в срок до 02.03.2020
г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за
потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Сочи, че към договора е начислена и неустойка за непредставяне на
обезпечение на кредита в тридневен срок, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора.
Твърди, че е начислена неустойка, която сума се изплащала заедно с
погасителната вноска по главницата. Неустойката е в размер на 1500.00 лева.
Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита,
че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да
приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума.
Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора
за кредит.
Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 22.03.2024 г., ******* като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******.
Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано
на стр. № 3 от Приложение № 1 към договора за цесия.
Твърди се, че претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.
„Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020
2
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли
съдът да постанови неприсъствено решение.
Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Договор за паричен заем №
577964 от 02.11.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити,
както и погасителен план към договора за кредит; 2. Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г., ведно с извадка от Приложение № 1 към него; 3.
Уведомление за цесия; 4.Разписка за усвоена сума.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 8949/2025 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 6174/28.02.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника на 24.04.2025 г., поради
което срокът по чл.414 ГПК изтича на 26.05.2025 г. (л. 85 от заповедното).
Постъпило е възражение по чл.414 ГПК, което е в законовия срок. Указанията
за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
14.05.2025 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича
на 14.06.2025 г. Исковата молба е подадена в съда на 16.05.2025 г. и на същата
дата са представени доказателства за това, поради което е спазен
преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този
смисъл т. 10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът се представлява от адв. М.Т., ******. (л.92 от
заповедното).
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
3
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо за
всеки иск се събира отделна държавна такса. Три от четиритета иска е под
1250.00 лева, поради което се събира държавна такса в размер на 50.00 лева за
всеки един от тях. Следователно държавната такса е в размер на 150.00 лева.
За иска за неустойка е в размер на 1423.70 лева, поради което дължимата
държавна такса е в размер на 56.95 лева. Така общата държавна такса е в
размер на 206.95 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 44.40 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.9 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 162.55 лева. Представен е
документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева (л.93 от делото).
Следва да се довнесе държавна такса в размер на 112.55 лева.
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Липсва и приложението по чл.128, т.3 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
4
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 171217/16.05.2025 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2, вр. чл.128, т.2-3 ГПК, като
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане следва да отстрани недостатъците на исковата
молба, като в същия срок да представи доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 112.55 лева,
представляваща разликата между внесената в размер на 50.00 лева и
дължимата в размер на 162.55. Внасянето на държавна такса може да
бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
2. На основание чл.128, т.3 ГПК да представи преписи от исковата молба
и приложенията към нея или д представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СРС в размер на 6.50 лева, на основание чл.102з ГПК.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на
съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез
ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
5
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М.Н. на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
6
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва съответното процесуално действие, на основание чл.101
ГПК.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца чрез ССЕВ
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7