№ 323
гр. Варна , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500107 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 289706/16.12.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Никодим
Георгиев, срещу Решение 261426/27.11.2020 г., постановено по гр.д. № 9027, по описа на
РС-Варна за 2020г., ГО, 35 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че Й. Б. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„Възраждане“, бл. 73, вх. В, ет. 2, ап. 27, не дължи на „Електроразпределение Север ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е, сумата от 6 198.32 лева (шест хиляди сто деветдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки), начислена корекция на сметка за електроенергия,
за периода от 31.10.2015 г. до 14.07.2020 г., по фактура № **********/ 28.07.2020 г. по
партида с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ж. к.
„Възраждане“, бл. 73, вх. В, ет. 2, ап. 27.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 261480/19.08.2020 г. от въззиваемата
страна Й. Б. С., действаща чрез адвокат Николай Николов.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
1
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
неправилен, необоснова и постановен в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал. Въззивното дружество сочи, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл.
200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия фактически състав за
начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като:
към дата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.;
безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и
пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно
задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея
обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена
проверка на СТИ находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в
присъствието на независим свидетел; при проверката е установено, че в невизуализирания
регистър 1.8.3. има показания, а именно 35084 кВтч.; изготвена е експертиза от БИМ, в
която е установено, че е извършена намеса в тарифната схема на електромера и съответно
наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 35084,2 кВтч.; на
28.07.2020г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено
точното количество неотчетена ел. енергия; на 28.07.2020г. е издадена фактура №
********** на стойност от 6 198,32 лв., за периода от 31.10.2015г. до 14.07.2020г. .;
потребителят е уведомен за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49,
ал.4 от ПИКЕЕ.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е
съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което СТИ е било монтирано с
нулеви показатели на видимите му тарифи, поради което няма как да е имало показания по
другите регистри, включително и скрития такъв. Намира за неправилно, че съдът не отчита
този извод на вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни
съображения в тази насока. Намира за неправилни мотивите на съда, че отчетът по скрит
регистър е недостъпен за потребителя и е в пряко нарушение на разпоредбите на чл. 10 от
ПИКЕЕ. Сочи, че за дружеството не съществува законово изискване за изготвяне и
поддържане на досие на измервателната система, монтирана на процесния адрес, доколкото
разпоредбите на ПИКЕЕ изискват това само за системи, с предоставена мощност над 100
kW.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
2
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
Предвид всичко изложено, въззивното дружество моли за отмяна на обжалваното решение и
за постановяване на ново, с което искът на ищеца да бъде признат за неоснователен и
недоказан. Претендира и сторените в производството разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемият счита, че по делото се е установила възможността да бъде манипулирано
процесното СТИ, като не може да бъде установен моментът, в който то е било
манипулирано софтуерно. За този модел електромери липсва сумарен регистър, който да
сумира цялото количество отчетена електроенергия. Сочи, че количеството ел. енергия,
посочено в процесната фактура е остойностено по цена, различна от тази за нощна и дневна
цена, доколкото е невъзможно да се посочи кога е потребена енергията, поради което
количеството е разпределено математически, за всеки период, през който са действали
различни цени. Установило се е, че паролата за достъп до специалният софтуер се намира в
електроразпределителното дружество, както и че процедурата по демонтаж на СТИ и
съставяне на протокола не е спазена.
Въззиваемият счита, че при така установената фактическа обстановка, не би могло да се
прецени с точност към коя дата е налице неотчетена ел.енергия, колко по периоди и
количество е тя, като тази неяснота би довела до неоснователното обогатяване на ответното
дружество. Сочи, че съгласно нормата на чл. 120 от ЗЕ, СТИ е собственост на
електроразпределителното дружество, чиято е отговорността да следи за неговата
изправност. В тази връзка твърди, че съдебната практика се придържа към разбирането, че
коригирането на сметките за електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи както на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност, така и на
морала и добрите нрави.
Поради всичко изложено, въззиваемият моли да бъде оставена без уважение въззивната
жалба, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените разноски и
адвокатски хонорар, като моли да бъде намален и хонорарът на въззивника до
законоустановения минимум.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
3
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 289706/16.12.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Никодим
Георгиев, срещу Решение 261426/27.11.2020 г., постановено по гр.д. № 9027, по описа на
РС-Варна за 2020г., ГО, 35 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 107/2021 г. на ОС-Варна за 17.02.2021 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4