Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1518
гр.
Бургас, 09.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание
на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3500 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Д.Д., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 18-0769-006257 от 20.02.2019 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 22.11.2018 г. около 12:45 жалбоподателят управлявал в
гр. Бургас, ул. „Ш.П.”, до бл. ** на ж. к. „Бр.М.”, лек автомобил „Ауди А8” с
рег. № *******, собственост на С.В.Г.. По същото време свидетелите Б. и Я.
изпълнявали служебните си задължения като полицейски служители към ОД на МВР
Бургас. Тъй като автомобилът криволичел по пътя го спрели за проверка и
установили самоличността на водача Д.Д.. Последният изглеждал в неадекватно
състояние, бил с разширени зеници. Поради тази причина бил поканен от
свидетелите в сектор „Пътна полиция”, за да бъде изпробван за употреба алкохол
и наркотици. В сектор „Пътна полиция” св. Д. служител в сектора изпробвал
жалбоподателя за употреба на алкохол с алкотест, който отчел нулеви резултати.
Впоследствие поканил Д. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
или техните аналози с Дрегер драг тест 3000. Тъй като жалбоподателят отказал
св. Д. съставил талон за изследване 0000970 от 22.11.2018г., в който вписал
отказа му. Екземпляр от талона бил връчен на Д., с отбелязване, че следва да се
яви в рамките на 40 минути от 13:55 часа в ЦСМП при УМБАЛ Бургас, за да даде
кръв за анализ. Св. Д. съставил на жалбоподателя и АУАН бл. номер 0716564 от
22.11.2018г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, срещу който жалбоподателят
подал възражение – на л. 13 – л. 14 от делото. Със ЗПАМ номер 18-0769-00302 от
същата дата му било отнето временно и СУМПС. Д. ***, за да даде кръв за анализ,
което се установява и от писмо от болницата (на л. 34 от делото). Впоследствие било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя
и свидетелите по АУАН изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. По
делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка, като от жалбоподателя
не са направени и възражения срещу тези факти.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за извършено
нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
задължение за съответния водач на моторно
превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. На наказание по
реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото
съдействие за установяване употребата на наркотични вещества. Такова съдействие
може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано
с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване на
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични вещества и
техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил
наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже съдействие за реализирането
на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и
се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде
установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. Независимо
от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението
е едно. В случая от доказателствата по делото (показанията на свидетелите Д., Б.
и Я.) се установява, че водачът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба
на наркотични вещества, а впоследствие не се е явил, за да даде кръвна проба за
химико-токсикологично
лабораторно изследване. С това си поведение той
безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което както в
АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин. На жалбоподателя
е бил издаден от свидетеля Д. талон за медицинско изследване (л. 10 от делото),
който е подписан от жалбоподателя и въпреки това той не се е явил да даде кръв
за анализ в УМБАЛ Бургас.
С оглед изложеното съдът прави
извод за доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал.
3, пр. 2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от Д. административно
нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0769-006257 от 20.02.2019 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Д.Д.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС