Р Е Ш Е Н И Е
№ 150 / 26.04.2022 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV състав,
в открито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на секретаря М. Михалева
разгледа докладваното от председателя
адм.д. №343/20201г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано
по жалба на "ЕТЕЙН" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.Д.С., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000*********-091-001/12.04.2021 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 96/01.07.2021 г. на директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
/"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на
дружеството-жалбоподател са установени допълнителен ДДС за внасяне за
данъчните периоди м.07.2019 г. – м.09.2019 г. в размер на 21 302,39 лева
главница и 3 304,18 лева лихва.
Жалбоподателят поддържа, че решението с
което е потвърден РА е необосновано, незаконосъобразно, съставено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на органа, че данъкът е
начислен неправилно, тъй като липсва доставка.Счита се, че това са голословни
изводи. Релевират се доводи, че сделките са
реални и дружеството-жалбоподател не е редно и не може да носи
отговорност за това, че доставчикът му не е представил надлежни документи.
Твърди се, че дружеството притежава данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС. Моли се, да се отмени решението.
Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В с.з., оспорващият се представлява от упълномощения
си представител, адв. М. К. - ДАК, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, като уточнява, че се оспорва издадения РА.
Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" -
Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител ю.к. К.Д. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията,
изложени в потвърждаващото РА решение. Моли съда да потвърди обжалвания РА като
правилен и законосъобразен, и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По валидността и процесуалната законосъобразност на
оспорения акт:
Началото на ревизионното производство е поставено със
заповед за възлагане на ревизия / ЗВР/ №
Р-03000820005615-020-001/16.09.2020 г., изменена със заповед №
Р-03000820005615-020-002/18.12.2020 г., изменена със заповед № Р-03000820005615-020-003/20.01.2021
г. с обхват ДДС от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. За резултатите от ревизията е
издаден ревизионен доклад (РД) № Р-03000820005615-092-001/09.03.2021 г.. В
срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение, с приложени
доказателства, по което органите по приходите са изразили становище и на
основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК са издали обжалвания ревизионен акт №
Р-03000820005615-091-001/12.04.2021 г.. Предприетото обжалване по административен ред е приключило
с издаването на Решение № 96/01.07.2021 г., с което РА е
потвърден изцяло. С жалба, подадена в законоустановения срок на 15.07.2021 г. чрез решаващия орган до Административен съд Добрич, жалбоподателят е оспорил потвърдения от Директора на
"ОДОП" РА, като въз основа на тази жалба е образувано настоящото
дело.
В хода на ревизионното производство са направени
следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:
През ревизирания период дружеството е осъществявало
добив и продажба на дървесина, като за дейността стопанисва склад в с.Спасово.
Във връзка с процесиите доставки на дружеството са
връчени ИПДПОЗЛ №Р- 03000820005615-040-001/25.09.2020 г. и №Р-03000820005615-040-
003/09.02.2021г. . От „Етейн" ЕООД са представени с придружителни писма с
вх.№Р-03000820005615-ПРД-001, ...002, ... и ...005, фактури от „Сейлър Шип
Компани Майкъл" ЕООД и съпътстващи документи, а именно: писмени обяснения;
фактури за покупки, ведно с касови бонове от ЕКАФП; договори, ведно с
приложения и протоколи за извършени дейности и счетоводни регистри.
С нарочен Протокол №Р-03000820005615-ППД-001/23.09.2020г.
ревизиращите са приобщили към производството Протокол №П-03000820076633-073-001/12.08.2020г.
за установени факти и обстоятелства при извършена проверка на „Етейн" ЕООД
във връзка с процесиите доставки в т.ч. и при извършена насрещна проверка на
„Сейлър Шип Компани Майкъл" ЕООД .
При съвкупния анализ на представените документи в
ревизията и приобщената проверка, подробно описани в РД, органите по приходи са установили, че
предмет на доставките по 14 /четиринадесет/ броя от процесиите фактури са:
„оформяне корони на дървета, почистване на клони и листна маса от пътно платно,
събиране на дървесина добита от клони и издънки". В тази връзка са
представени 14 Договора за услуги, сключени в периода 10.02.-05.06.2019г. между
„Етейн" ЕООД и „Сейлър Шип Компани Майкъл" ЕООД. Предмет на същите е
извършване на горепосочените дейности по третокласната пътна мрежа между
следните населени места: гр.Ген. Тошево - с.Капиново, с.Капиново - с.Изворово,
с.Методиево - с.Победа, с.Сираково - с.Великово, с.Великово - с.Горица,
с.Горица - с.Преселци, с.Крупен - с.Каварна, с.Василево - с.Конаре, с.Конаре -
с.Булгун, с.Красен - с.Росица, с.Конаре - с.Крупен, с.Вранино - с.Булгун,
с.Булгун - с.Септемврийци. Представени са и протоколи за извършени дейности, с
дати идентични на фактурите, с посочен брой оформени корони; кв.м. от пътно
платно с почистени клони и листна маса и куб.м. на събрана дървесина добита от
клони и издънки. Органите по приходи са констатирали, че фактурите са съставени
от Пламен Димитров - представляващ „Сейлър Шип Компани Майкъл" ЕООД. за
място на сделката е посочено гр.Варна, а приел е С.С. - представляващ
„Етейн" ЕООД, като фигурира подпис само на съставителя. Представените
договори и протоколи са подписани двустранно, но не са изписани лицата положили
подписите.
Относно другите 4 /четири/ представени фактури,
органите по приходи са установили,следното:
-фактура №**********/17.07.2019г. е с предмет
изработка на 3 000 бр. флаери с единична цена 1,50 лв., данъчна основа 4 500,00
лв. и начислен ДДС 900,00 лв.;
-фактура №**********/26.07.2019г. е с предмет
разпространение на 1 000 бр. флаери с единична цена 5,00 лв., данъчна основа 5
500,00 лв. и начислен ДДС 1 100,00 лв.:
-фактура №**********/10.07.2019г. е с предмет
„съгласно договор“, данъчна основа 6 100,00 лв. и начислен ДДС 1 220.00 лв.;
-фактура №**********/12.08.2019г. е с предмет
„съгласно договор", данъчна основа 6 500,00 лв. и начислен ДДС 1 300,00
лв.
Към горепосочените фактури не са представени
съпроводителни документи- договори за услуги, протоколи за извършени дейности и
др.
Относно разплащанията са приложени касови бонове от
ЕКАФП, с предмет „аксесоари“ и „реклама", т.е. различен от посочения във
фактурите, договорите и протоколите. Датите на касовите бонове не съвпадат с
тези от фактурите и са от 17, 26, 27, 29, 30 и 31.07.2019г„ както и от
09.01.2020г„ а по фактури №**********/09.08.2019г„ №**********/16.08.2019г. и
№**********/19.08.2019г. касовите бонове за плащания по доставките са с по-ранни
дати от датите на фактурите, а именно от 30 и 31.07.2019г.
В тази връзка органите по приходи са установили, че
фискалното устройство на „Сейлър Шип Компани Майкъл" ЕООД с № DY415700 е
регистрирано с тип на обекта "Строителни услуги", т.е. дейност, която
не кореспондира с горепосочените в документите.
С оглед установяване на всички факти и обстоятелства,
във връзка с упражненото право на приспадане на пълен данчен кредит по
процесиите фактури е извършена насрещна проверка на „СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МАЙКЪЛ“
ЕООД. В хода на проверката до дружеството е изготвено ИПДПОЗЛ. С цел връчване
на същото от органите по приходи са извършени две посещения на адреса за
кореспонденция на „Сейлър Шип Компани Майкъл" ЕООД, документирани с
Протоколи №1320727/17.12.2020г. и №1320728/30Д2.2020г. Не е открит
представляващ или упълномощено лице, което да получи горепосоченото Искане и
същото е връчено на 14.01.2021г„ след проведена процедура по чл.32 от ДОПК. При
проверка в информационната система на НАП, органите по приходи са установили,
че в дневниците за продажби на доставчика са отразени процесиите 18
/осемнадесет/ фактури с контрагент „Етейн" ЕООД, но във връзка с връченото
Искане от „Сейлър Шип Компани Майкъл" ЕООД не са представени изисканите
документи и съответно не е установено
наличие на доставки по смисъла на ЗДДС.
Извършена е проверка в информационните масиви на НАП,
относно доставчика „Сейлър Шип Компани Майкъл"ЕООД, при която е
констатирано, че в периодите на издаване на процесиите фактури от дружеството
има подадени уведомления по чл.62 от КТ за общо десет лица с длъжности в
сферата на строителството, като един от тях Светослав Пейчев е назначен на
длъжност „технически ръководител". На 16.07.2020г. на същия е връчено Искане
№П-030003200098741-041-001/01.07.2020г. за представяне на документи и писмени
обяснения във връзка с изпълняваните от него трудови задължения в периода
01.07.-30.09.2019г„ както и относно другите лица назначени в „Сейлър Шип
Компани Майкъл" ЕООД. Лицето представя писмени обяснения с вх.№35570/06.08.2020г„
че не е извършвало посочените дейности и не познава изброените лица. Горното е
дало основание на ревизиращите да констатират, че не може да се установи
действително участие на трудовия ресурс, деклариран в подадените уведомления, в
извършването на ландшафтни дейности.
Предвид непредставянето на документи от доставчика и
гореустановеното относно персонала, органите по приходи са направили извод, че
няма документи и счетоводни регистри, доказващи наличието на материална,
техническа и кадрова обезпеченост на „Сейлър
Шип Компани Майкъл" ЕООД за извършване на доставките.
На основание всички установени факти и обстоятелства в
обжалваното производство, органите по приходи са установили, че дейността на
„Етейн" ЕООД е свързана с дърводобив и същото разполага с надлежен
персонал за извършването й. Посоченото прави логически необяснимо избирането на
„Сейлър Шип Компани Майкъл" ЕООД за подизпълнител за оформяне на ландшафта
на републиканската и обществена пътна мрежа, т.к. дейността му е строителство на
жилищни и нежилищни сгради и има назначени лица с длъжности „техник
строителство", „гипсаджия мазач", „работник изолация“ и общ работник.
Не са представени в производството документи от доставчика, относими към
процесиите доставки, удостоверяващи материално- техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на дейностите, не е представена и търговска
кореспонденция между контрагентите и не е изяснено как са осъществени
контактите.
В хода на административния контрол горестоящият
административен орган -директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ
на НАП, е възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа
тях изводи от органите по приходите и е потвърдил издадения РА в частта на
установените с него задължения за корпоративен данък по ЗКПО.
Ответника
е оспорил истинността на фактурите с издател „СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МАЙКЪЛ“ ЕООД и
истинността на протолите и договорите, подписани от Пламен Димитров в
качеството му на управител на СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МАЙКЪЛ“ ЕООД, поради което и е
назначена съдебно-графическа експертиза. Вещото лице експерт е отговорило, че
подписите в посочените 19 фактури в графа „Издател“ не са положени от Пламен С.
Димитров.
Съдът
е разпределил доказателствената тежест още с разпореждане за насрочване на
откритото съдебно заседание. В последствие два пъти е дадена възможност на
жалбоподателя за ангажиране на други доказателства, такива искания не са
направени.
При така установената фактология съдът прави следните
правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.
2 ДОПК, съдът констатира, че оспореният ревизионен акт е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощен административен орган. ЗВР също са издадени
от компетентен орган, в кръга на правомощията му, и отговарят на изискванията
на чл. 113 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113 - чл. 120 от ДОПК. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок,
надлежно определен от органа, който я е възложил, и ревизионният доклад е
съставен в срока, определен от чл. 117, ал. 1 от кодекса.
По отношение съответствието на обжалвания ревизионен акт
с разпоредбите на ЗДДС.
ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението
на доказателствената тежест в производството по ревизия по чл. 112-120 ДОПК,
поради което, съгласно § 2 ДР на ДОПК, субсидиарно приложение намират правилата
за доказване, установени в АПК и ГПК. "ЕТЕЙН" ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните
фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му по
ревизионния акт, поради което на основание чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 170, ал. 2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които
основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са
изпълнени условията за възникването и упражняването му. Жалбоподателят носи
тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той
твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това
твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА в
обжалваната част. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване,
като създаде сигурно убеждение у решаващия орган в съществуването на фактите и
връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената
тежест както административният решаващ орган, така и съдът, следва да приемат
за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт не е доказан.
В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на
стока е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху
стока, а такава по чл. 5, ал. 1 ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ.
Аналогично е и легалното определение, дадено в чл. 14, ал. 1 от Директива
2006/112/ЕО, според което доставка на стоки е прехвърлянето на правото на
разпореждане с материално имущество като собственик. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС
доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Облагаема според чл. 12, ал. 1 ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице
с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването ѝ е
данъчно събитие (чл. 25, ал. 1 ЗДДС), което в съответствие с чл. 25, ал. 2 ЗДДС
възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата
е извършена. Тогава съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът за извършената
облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице
да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на
основание чл. 68, ал. 2 ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква
правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчният кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми
доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на
данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл. 168, б.
"а" от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е
уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите,
използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки
или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик,
регистриран по този закон.
След като са налице предпоставките за възникването му,
вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1
вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС подлежи на упражняване при условието по чл. 71, т.
1 ЗДДС - данъчно задълженото лице да притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с чл. 114-115 ЗДДС с посочен на отделен ред данък за доставка на
стоки или услуги, по които то е получател.
По аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДДС без реално извършена
доставка на стока данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС не настъпва,
респективно - не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 6,
т. 1 ЗДДС, а оттам - по аргумент от чл. 68, ал. 2 ЗДДС, не възниква и функционално
свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС,
поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на
чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС (аналогична на чл. 178, б. "а" от Директива
2006/112/ЕО).
От горния анализ се установява, че възникването на
правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от:
- качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на
получателя;
- притежаването на данъчен документ от получателя - чл.
71, т. 1 ЗДДС;
- получаването на стоките/услугите по доставката
/"…действителното извършване на облагаемата сделка…" според т. 30 от
решението на СЕС по дело С-642/11/;
- отреждането на полученото за икономическата дейност на
ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/.
Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото
на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. В процесния
случай по мотиви, изложени по-долу, недоказано остана третото условие.
В множество свои решения СЕС приема, че за да се признае
право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са
реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното
право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е
посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки
е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са
били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от
получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 е записано:
"Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за
доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по делото". "Ако в
резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство
доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били
използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано (т. 33).
От изложеното следва, че за да се признае правото на
приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да
са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът
допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да
признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че
се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е
така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително
в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават
понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в
това качество, и за икономическа дейност (т. 38). Това означава, че ако след
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се
направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя
стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
В разглеждания случай се установява притежаване от РЛ на
издадени данъчни фактури за доставка на услуги.
За да се твърди липса на доставка на услуга трябва да се
установи, че доставчиците не са разполагали с необходимия технически,
материален и кадрови ресурс за извършването на услугите или въпреки че са
разполагали с такъв, същите услуги не са извършени.
В процесния случай от доставчика "СЕЙЛЪР ШИП
КЪМПАНИ МАЙКЪЛ" ЕООД са издадени данъчни фактури за доставка на
услуги – оформяне
корони на дървета, почистване на клони и листна маса от пътно платно, събиране
на дървесина добита от клони и издънки, както и „изработка и разпостранение на
флаери“ и реклама.
Фирма
„СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МАЙКЪЛ“ ЕООД е с основна дейност строителство и
строително-монтажни работи, фискалното устройство е регистрирано с тип на обекта
„Строителни услуги“ . Назначени са в дружеството работници на длъжности в
сферата на строителството, като има и назначен „технически ръководител“. От
същия е изискано писмено обяснение от проверяващите органи, като той е
отговорил, че не познава другите лица, назначени във фирмата и че не са
извършвали ландшафтни дейности.
Видно от приложените в преписката доказателствени
средства, фактура № 501/17.07.2019г. е с предмет "изработка на
флаери". В хода на производството, въпреки че са изискани по реда на ДОПК,
не са представени от ревизиравоно лице доказателства за възлагане на изработка
на флаери, идентифицирани с конкретни параметри, както не са представени от
дружеството изпълнител нито доказателства за получена конкретна поръчка, нито
доказателства за наличие на кадрови и технически потенциал за изработването им
или евентуално превъзлагане на подизпълнител, нито доказателства за одобрени и
предадени на и приети от ревизираното лице флаери.
В хода на ревизията от извършения анализ на
представените документи от ревизираното лице е установено, че фактурите са
придружени с фискален бон за извършено разплащане в брой, като някой фактури са
издадени преди издаването на косовия бон, а други фактури са издадени след
издаването на касовия бон. Основанието посочено във фискален бон е корено
различно от фактурираните услуги свързани с оформяне клоните на дърветата,
почистване на листни маси и събиране на клонки и издънки.
От
извършената по делото съдебно-графична експертиза се установи, че поставения
подпис под издадените фактури от „СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МАЙКЪЛ“ ЕООД не е на
представляващия дружеството Пламен С. Димитров. Всички тези обстоятелства в
тяхната съвкупност водят до извода, че доставчика на „ЕТЕЙН“ ЕООД не е извършил
реално посочените във фактурите услуги.
С оглед на горното, се налага извод за липса на доставки
на услуги по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, доколкото доставчикът не е
разполагал с необходимия технически, материален и кадрови ресурс за
извършването им. В същото време не е установена документална обоснованост и
счетоводни записвания, които да са основание за извършване на тези услуги,
както и на рекламните такива /липсват доказателства за техника за извършване на
рекламна дейност/.
Притежаването на фактура с отразен ДДС, без реално да е
настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за
получателя. Като частен свидетелстващ документ, несъдържащ неизгодни за
издателя си факти, фактурите се ползват само с формална доказателствена сила,
установяваща единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и
датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗДДС.
Затова индивидуализирането на получените услуги следва да се извърши по друг
начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ (в този смисъл
решение № 12060/09.11.2016 г., постановено по адм. д. № 13532/2015 г. на ВАС и
др.).
Настоящият съдебен състав приема за неуспешно проведено
от страна на жалбоподателя главно и пълно доказване на настъпване на юридически
факти, водещи до възникване на право на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл. 81 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът
следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1271, 38 лв., определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание, проведено на 02.02.2022 г. жалбоподателят е задължен да заплати
допълнителен депозит за вещо лице в размер на 260, 08 лв., който към момента не е заплатен, поради което съдът
следва да осъди оспорващите да заплатят на осн. чл.77 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК определената сума по сметка на АдмС-Добрич, за вещи лица.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд –Добрич,
ІV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЕТЕЙН" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управител С.Д.С., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000*********-091-001/12.04.2021 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 96/01.07.2021 г. на директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
/"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на
дружеството-жалбоподател са установени допълнителен ДДС за внасяне за
данъчните периоди м.07.2019 г. – м.09.2019 г. в размер на 21 302,39 лева
главница и 3 304,18 лева лихва.
ОСЪЖДА „ЕТЕЙН" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. Спасово, ул. „Двадесет и шеста“ №24 представлявано от управител С.Д.С. да заплати на Териториална дирекция на НАП Варна сумата в размер на 1271, 38 /хиляда двеста седемдесет и един и тридесет и осем ст./ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, „ЕТЕЙН" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. Спасово, ул. „Двадесет и шеста“ №24 представлявано от управител С.Д.С. да
заплати по депозитната сметка на Административен съд, гр. Добрич сума в размер на 260.08 лева представляваща възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на преписи на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: