№ 2349
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330205111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 641485-F638792 от
15.06.2022г. на ** на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с
което на Х. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1114.17 лева /хиляда сто и
четиринадесет лева и 17 ст./ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. вр. чл.102,
ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
.
Жалбоподателят Х. Х., обжалва издаденото наказателно постановление
и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище от
представляващия страната, в което заявява,че поддържа жалбата и прави
същото искане. Претендира разноските по делото. Моли съда да даде ход на
делото в отсъствие на страната.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована,
изпраща процесуален представител юриск. Б.К., която пледира за
1
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на възложената със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от
13.10.2021г., ревизия било установило, че на Х. Ж. Х. е извършена проверка
за установяване факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС
от органите по приходите към ТД на НАП Пловдив. Проверката приключила
с Протокол № **********/17.09.2021г.
В хода на същата за периода от м.10.2018г. до м.08.2021г., съгласно
изготвена справка от органите по приходите било установено, че задълженото
лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.
96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. (54983,87лв.)
към 30.04.2019г. Облагаемият оборот бил формиран от дейността отдаване
под наем на недвижими имоти, собственост на Х. Ж. Х.. Установено било, че
целият проверяван период и до 31.08.2021г. Х. Ж. Х. поддържала оборот над
50 000 лв., включително и към датата на извършената проверка - 17.09.2021г.
Предвид това бил изготвен акт за регистрация по ЗДДС от 17.09.2021г.,
връчен на задълженото лице на 29.09.2021 г. Актът за регистрация бил
обжалван и потвърден с решение № 622/02.12.2021г. на Дирекция
ОДОП гр. Пловдив.
С уведомително писмо лицето било уведомено, че първият данъчен
период по ЗДДС изтича на 30.09.2021г. За периода от датата, от която ЗЛ е
следвало да начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по
ЗДДС, следва да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на
основание разпоредбите на чл.102, ал.3 от ЗДДС: „За определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобИ.ия и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало
2
да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по
приходите или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. “
В конкретния случай се установяват извършени плащания по договори за
наем:
- Договор от 05.10.2016г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и
„**" ЕООД, ЕИК *********, като Наемател. Наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в **. Имотът ще
се ползва за дом за стари хора. Договорен е за месечен наем в размер на
4500,00лв. С Анекс от 05.01.2021г. е договорен месечен наем в размер на
3500,00лв.;
- Договор от 01.09.2018г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „**
ЕООД, ЕИК *********, като Наемател. Наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в **. Имотът ще
се ползва за дом за стари хора. Договорен е месечен наем в размер на
3500,00лв.
През м.05.2021г. плащанията от наемателите по горните два договора са
извършени по банков път по сметките на Х. Ж. Х. в Банка ДСК АД № ** –
3500 лв. на 28.05.2021 г. и по сметка на Уни Кредит Булбанк АД № ** – 3185
лв. на 19.05.2021г.
Прието било,че ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е
следвало да начисли ДДС в общ размер на 1114,17 лева за извършените от
него облагаеми доставки за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г., като на
основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС издаде данъчен документ - фактура за
получените наемни плащания и да отрази този документ в дневника за
продажби и справката-декларация за месец 05.2021г., на основание чл. 125 от
ЗДДС. Справката-декларация и дневника за продажби е следвало да се
подадат в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно: до 14.06.2021г. вкл. Установено било,
че това не е сторено. Предвид горното е прието, че нарушението е извършено
на 15.06.2021 г. в гр. Пловдив. Същото е установено на 17.09.2021г. в
гр. Пловдив – датата на протокол за извършена проверка от
органите на Сектор „Регистрация“.
Прието е, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по
3
чл.180, ал.2, вр. вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.113, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F638792/
17.12.2021г., съставен от В. В. Д. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-
Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе
фактическа обстановка. На основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС,
на Х. й било наложено административно наказание глоба в размер на 1114.17
лева за за така установеното нарушение.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
актосъставителя Д., която потвърждава авторството на АУАН и направените
в него констатации, както и че актът бил връчен по електронен път на
жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свидетеля като произтичащи
от достоверен източник, последователни и съотвестващи на писмените
доказателства по делото, всички дотолкова, доколколкото служат за
установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП, съдът намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така
представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, като 3-месечният срок за съставяне на АУАН тече от открИ.е
на нарушителя, който в случая започва с протокол №
**********/17.09.2021г., когато е установено нарушението и е имало
достатъчно данни за него и извършителя му.
При тези коректно установени факти, правилно е приложен и
материалния закон, като е счетено, че жалбоподателят дължи данък за минал
период, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС, вр.
чл. 113 ЗДДС. Приложена е и вярната санкционна норма на чл. 180, ал. 2 от
ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, като е спазен предвидения от
законодателя механизъм за начисляване на санкцията.
4
Съдът не споделя възраженията на Х. за привидност на извършените от
нея сделки, с оглед влошените семейни отношения, при положение, че тази
привидност не е установена с влязъл в сила акт на гражданския съд по реда на
чл. 26, ал.2 ЗЗД. Отделно твърденията, че действията по управление са част от
имуществото на жалбоподателя се извършвало всъщност от името и за сметка
на малолетните й деца, при положение че процесните имоти реално са част от
патримониума на жалбоподателката и доходите от отдаване под наем на тези
имоти реално са постъпвали в същия този патримониум са изцяло
ирелевантни към предмета на доказване. До доказване на привидността и
действителните фактически отношения между страните с влязъл в сила акт на
гражданския съд, цялото недвижимо имущество, което е на името на
жалбоподателката и е вписано по този начин в имотния регистър се счита за
нейно за данъчни цели, респективно доходите, придобИ.и от отдаване под
наем на тези имоти се отчита при формиране на облагаемия й оборот.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка, съдът
констатира съществено нарушение на процесуалните правила още в хода на
съставяне на АУАН-а, при следните съображения:
В случая АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие
на нарушителя, тъй като било прието, че жалбподателят е уведомен
посредством Покана № Р16001621005743-999-002 от 08.12.2021г., връчена по
електронен път на 09.12.2021г. Приложението на нормата обаче е погрешно.
Тук следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
електронното връчване по ДОПК изобщо е неприложимо в процеса по ЗАНН,
като връчването на поканата по този ред и съставянето на АУАН в отсъствие
на нарушителя съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В
случая аргумент за допустимост на възможността електронното връчване,
уредено в чл. 9 ДОПК, да се прилага по аналогия и в процеса по ЗАНН не
може да се изведе от новата редакция на ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.,
в сила от 23.12.2021 г.), доколкото процесният АУАН е издаден на 17.12.2021
г., тоест преди посочените изменения да станат действащо право.
Допустимостта поканата за съставяне на АУАН да се връчва електронно не
може да се изведе и от новелите на чл. 178, ал. 8 и ал. 9 от НПК, към които
препраща субсидиарно чл. 84 ЗАНН. Това е така, доколкото според
цитираните новели действително в наказателния процес вече е възможно
5
електронно връчване, но само след изразено съгласие на заинтересованото
лице, а в случая нито са изложени твърдения, нито са представени
доказателства жалбоподателката да е изразявала съгласие да получава книжа
във връзка с административно-наказателния процес по електронен път.
Липсата на основания за приложение на разпоредбата по чл.40, ал.2 от
ЗАНН, налага извода, че е нарушен и чл.40, ал.1 от ЗАНН, доколкото в случая
се установи,че актът е съставен в отсъствие на нарушителя. Личното
присъствие при съставяне на АУАН е важна гаранция не само за представяне
на възражения, непосредствено след съставянето му, но и че актът
действително е съставен на датата, на която се сочи в него и че не е
антидатиран.
Коментираният порок за нередовност на връчването на поканата за
съставяне на АУАН е съществен и доколкото не са ангажирани други
доказателства за връчване на надлежна покана, съобразена със ЗАНН,
представлява самостоятелно основание за отмяна.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 641485-F638792 от 15.06.2022г. на
** на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на Х. Ж. Х.,
ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от
ЗДДС, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1114.17
лева за нарушение по чл.180, ал.2, вр. вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и
ал.2, вр. чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като
незаконосъобразно.
В случая с отмяната на процесното наказателно постановление,
жалбоподателят Х. има право на разноски на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Направено е своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, приложен е договор за правна защита и съдействие, където
изрично е посочено, че уговорената сума в размер от 360 лева, следва да се
плати по банков път. Жалбоподателят от своя страна не ангажира
писмени доказателства, с които да обоснове разходите си във връзка с
искането, като не приложи банкова разписка за това. Приложената по делото
фактура не може да замести разписката, поради което съдът не следва да
уважи претенцията му. Предвид изхода от спора, неснователно се явява и
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
6
юрисконсултско възнаграждение.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 641485-F638792 от
15.06.2022г. на ** на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с
което на Х. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1114.17 лева /хиляда сто и
четиринадесет лева и 17 ст./ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. вр. чл.102,
ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7