Р Е Ш
Е Н И Е
№ 479/17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№407/2022г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.28,
ал.1, т.4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба
№4)
Образувано е по жалба на М.П.В. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Д., срещу Уведомително писмо за одобрение
на заявки за плащания №01-123-6500/116 от 29.08.2022г. издадено от Директора на
ОД „Земеделие“ гр.Монтана, с което оспорващият е уведомен, че оторизираната
субсидия по подадено заявление за подпомагане/плащане за 2021 година, във
връзка с допустими дейности по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
ПРСРП 2014-2020г. с ИД 12/14/3/02569 е в
размер на нула лева. В жалбата са развити доводи, че оспорения административен
акт е незаконосъобразен, като се поддържа, че при издаването му е допуснато нарушение
на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон,
като се претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание,
оспорващият не се явява, като в постъпило от пълномощника му писмено становище,
поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като претендира присъждане на
разноски по делото съобразно представен в списък на разноските.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й., оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена, като претендира присъждане на разноски по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащания
№01-123-6500/116 от 29.08.2022г. издадено от Директора на ОД „Земеделие“
гр.Монтана, с което оспорващият е уведомен, че оторизираната субсидия по
подадено заявление за подпомагане/плащане за 2021 година, във връзка с
допустими дейности по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСРП
2014-2020г. с ИД 12/14/3/02569 е в размер на нула лева. За да мотивира
издаването на оспорения административен акт, административния орган е посочил,
че оспорващия не отговаря на изискванията на чл.10, ал.4 от Наредба №4, което
води до прилагане на нормата на чл.28, ал.1, т.4 от Наредба №4. В мотивите е
посочено, че при извършена административна проверка на ЖО с №********** към
31.12.2021г. е установено несъответствие на капацитета съгласно Удостоверение
№36/09.01.2021г., издадено по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВД), с броя на отглежданите в ЖО животни, тоест налице е несъответствие с
разпоредбата на чл.10, ал.4 от Наредба №4, тъй като не е налице съответствие с
капацитета на регистрация на ЖО.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Със заповед №03-РД/1029 от
25.03.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите (л.54 по делото) е
определен период на прием на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от ПРСРП 2014-2020г. по реда на Наредба №4 с начална
дата 08.04.2021г. и крайна дата 14.05.2021г.
На 15.04.2021г., оспорващият е
подал заявление за подпомагане/заявление за плащане за подпомагане по мярка 14 с
ИД 12/14/3/02569 (л.55-95 по делото), като е посочил капацитет 28 бр. ЕПЖ –
отглеждани 28 бр.ЕПЖ и капацитет 400 бр. ДПЖ – отглеждани 321 ДПЖ. С уведомително
писмо изх.№01-123-6500/17 от 12.05.2022г. (л.96 по делото), предвид установена
непълнота на заявлението от оспорващия е поискано да представи дневници за
свободно движение и/или дневна паша на животните към дата 15.04.2021г. С придружително
писмо вх.№01-123-6500/17#1 от 12.05.2022г. (л.97 по делото), оспорващия е представил дневници за
свободно движение и паша на ЖО 3636-0100 и ЖО 3639-0251 (л.98-118 по делото).
С писмо изх.№01-123-2000/28 от
17.05.2022г. (л.119 по делото) е изискана информация и тълкуване от Директора
на ОДБХ гр.Монтана дали е надвишен капацитета на ЖО №36390251 съгласно
Удостоверение за регистрация №36/09.01.2019г. и има ли издавани други
удостоверения за регистрация през 2021г. относно същия ЖО. С уведомително писмо
вх.№01-123-2000/28#1 от
26.05.2022г. (л.121 по делото), Директора на ОДБХ гр.Монтана е уведомил
административния орган, че към 31.12.2021г. е превишен капацитета на ЖО, през
2021г. не е издавано на оспорващия не е издавано удостоверение за регистрация
на ЖО, през 2022г. е издадено Удостоверение за регистрация на ЖО
№815/22.03.2022г. (л.122 по делото).
С оспореното Уведомително писмо
за одобрение на заявки за плащания №01-123-6500/116 от 29.08.2022г. издадено от
Директора на ОД „Земеделие“ гр.Монтана, оспорващият е уведомен, че
оторизираната субсидия по подадено заявление за подпомагане/плащане за 2021
година, във връзка с допустими дейности по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ от ПРСРП 2014-2020г. с ИД
12/14/3/02569 е в размер на нула лева. Административният акт е връчен лично на
оспорващия на 30.08.2022г. (подпис на л.47 по делото), тоест жалбата с вх.№02-120-6500/2560
от 13.09.2022г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
От събраните по делото
доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Административния
акт е издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като със
Заповед №03-РД/1759 от 21.06.2021г. (л.48-52 по делото), Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на Директорите на ОД „Земеделие“ да издава административни актове във връзка с прилагането
на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСРП 2014-2020г. Делегирането е правомерно,
тъй като е извършено от орган по реда на чл.20а от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и има за предмет
правомощия от неговия кръг. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.4 /Дв. бр. 12
от 2015 г./, изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник - изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност, тоест оспореният акт, който е издаден от
Директора на ОД „Земеделие“ гр.Монтана е издаден от компетентен орган, предвид делегираните му права с
посочената заповед.
По разбиране на настоящият съдебен състав е спазена предвидената писмена форма
за издаване на оспорения административен акт, но оспореният административен акт
не е надлежно е немотивиран. Това е така, тъй като съгласно чл.28, ал.1, т.4 от
Наредба №4, изплащането на финансовата помощ може да се
намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва
нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. От така предвиденото в
материалния закон е видно, че за административния орган съществуват две правни
възможност - да намали финансовата помощ или да я откаже в пълен размер. Във
всеки един от случаите, административният орган следва да изложи мотиви, които
да мотивират намаления размер на финансовата помощ или отказа да бъде
отпусната. В конкретния случай, административният орган е отказал пълния размер
на исканата финансова помощ без да изложи каквито и да е мотиви, което
съставлява съществено нарушение. Действително в административният акт са посочени лаконично
фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му, но няма
мотиви свързани с преценката на административният орган да наложи най-тежката
по степен санкция. По делото не
се установява при налагането на санкцията да са съобразени
степента, тежестта, продължителността и системността на нарушенията на
изискванията на наредбата, като това обстоятелство е съществено
нарушение на изискванията към съдържание на административния акт. В съответствие
със съображения 19, 27 и 30 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията
от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, административният
орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и
административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект
и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат
степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността
на установеното неспазване. В случая от административната преписка не се
установява по никакъв начин, че е приложена разпоредбата на чл. 31 от цитирания
регламент, за да бъде отказано сто процента от заявеното подпомагане. В
тази насока следва да се съобрази константна практика на ВАС като например
Решение №3545/13.04.2022г. по адм.дело №1235/2022г. и др. все в тази насока.
На следващо място, административният акт е постановен в
противоречие с материалния закон. Видно от заявление за подпомагане/заявление
за плащане за подпомагане по мярка 14 с ИД 12/14/3/02569 (л.55-95 по делото),
оспорващият е поискал подпомагане за ЕПЖ и ДПЖ. В заявлението е посочено, че за
отглеждането на ЕПЖ се ползва ЖО 3639-0251, а за отглеждането на ДПЖ се ползва
ЖО 3939-0100. Съгласно чл.2 от Наредба №4 , на подпомагане
подлежат земеделски стопани, които се задължават да спазват доброволно поети
ангажименти за изпълнение на дейности, допринасящи за хуманното отношение към
едрите преживни животни и/или дребните преживни животни, които надхвърлят
задължителните минимални стандарти на ЕС относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл.4, ал.1 от Наредба №4 е предвидено че, финансовата помощ по тази Наредба се предоставя за изпълнението на една
или комбинация от дейности, включени в подмярка 14. 1 "Хуманно отношение
към животни в сектор ЕПЖ" или подмярка 14. 2 "Хуманно отношение към
животни в сектор ДПЖ" от мярка 14 "Хуманно отношение към животните"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно
чл.10, ал.4 от Наредба №4, броят, видът и
категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват
дейностите по чл.4, трябва да са в съответствие с капацитета на
регистрирания по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект. Според
чл.12, ал.3 от Наредба №4, кандидатите
трябва да спазват минималните изисквания за хуманно отношение към животните
съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват дейностите съгласно
чл.4. За всички животни от допустимите категории,
отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване
на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал.2, т.1 и ал.3, т.1. Съгласно чл.28, ал.1 от Наредба №4, изплащането на
финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че
земеделският стопанин: 1. е заявил по-голям или по-малък брой животни,
респективно по-голям или по-малък размер площи в сравнение с действително
отглежданите животни или ползвани площи, и когато това противоречи на
разпоредбите на чл. 4; 2. не е осигурил за всички животни от
допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1; 3. не спазва изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно
отношение към животните; 4. не спазва нормативните изисквания за хуманно
отношение към животните.
В съответствие с чл. 2 и чл. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., оспорващия е кандидатствал
за финансова помощ по наредбата за изпълнение на комбинация от дейности,
включени в мярка 14 "Хуманно отношение към животните"- подмярка 14. 1
"Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" и/или подмярка 14. 2.
"Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ". В случая земеделският
производител е посочил два отделни ЖО за отглеждане на ЕПЖ и ДПЖ, като по
отношение тях са съответно Удостоверение за регистрация на ЖО №36/09.01.2019г.
(л.71 по делото) и Удостоверение за регистрация на ЖО №3312/19.08.2019г (л.70
по делото). По делото не е било спорно, че отглежданият брой ДПЖ в
животновъдния обект е в рамките на определения капацитет, като отглеждането им
е в отделен ЖО, като административният орган не излага мотиви защо и на какво
основание при наличието на съответното удостоверение за ЖО е отказал да уважи
заявлението по подмярка 14. 2. "Хуманно отношение към животни в сектор
ДПЖ".
Настоящият съдебен
състав отбелязва, че константната практика на ВАС (например Решение
№6762/04.06.2021г. по адм.дело №1652/2021г.) приема, че след като земеделският
производител е кандидатствал за подпомагане по подмярка 14. 2 "Хуманно
отношение към животни в сектор ДПЖ", преценката за съответствие с
изискванията по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 4 за свободна площ за
видовете ДПЖ е само по отношение на ЖО, за който се кандидатства за
подпомагане, но не и по отношение на изискванията за свободна площ за всички видовете
ЖО съответно за ЕПЖ и ДПЖ, отглеждани от оспорващия, за които се кандидатства
по различни подмярки.
Разпоредбата на чл.12, ал. 3 от Наредба №4, предвижда
задължение за стопаните да спазват изискванията за хуманно отношение към
животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват
дейностите по чл.4 за всички животни от допустимите категории, отглеждани в ЖО,
в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, а не във
всички стопанисвани от тях ЖО. При положение, че в ЖО, с който жалбоподателката
е кандидатствала за подпомагане за ДПЖ, не се отглеждат ЕПЖ, изискването по чл. 4, ал. 2, т.1 от Наредба №4 е неприложимо.
Обстоятелството, че в образеца на заявление за подпомагане/плащане съгласно Приложение № 4 към Наредба №4, независимо за
коя подмярка кандидатства, земеделският производител попълва списъка на
стопанисваните животновъдни обекти, в които се отглеждат, както ЕПЖ, така и ДПЖ
и колко и какви са отглежданите в обектите ЕПЖ и ДПЖ, не налага друг извод.
Изискването обаче по чл. 10, ал. 4 от Наредбата - броят, видът и
категорията на животните да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ЖО е предвидено за
животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, а не за всички ЖО в стопанството. Като не е
направил това разграничение на ЖО, административният орган е нарушил
материалния закон и немотивирано е отказал подпомагане на оспорващия по
подмярка14. 2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ".
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на
съдебното производство, съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК, ответника, чрез юридическото лице
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия претендираните разноски по делото в размер на 2010 лева, който се следват като разноски за адвокатско възнаграждение платено на адвокат Д. в размер на 2000 лева, които са платени по силата на Договор за
правна защита и съдействие, защита и съдействие (л.213-216 по делото), както и
10 лева внесена държавна такса за
образуване на делото. Настоящият съдебен състав счита възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като делото е
с фактическа и правна сложност, като пълномощника на оспорващия е изготвил
жалбата и писмено становище по делото, тоест упражнил е в пълен обем
процесуално представителство по дело с фактическа и правна сложност.
При
горните доводи, настоящият съдебен състав намира, че Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащания
№01-123-6500/116 от 29.08.2022г. издадено от Директора на ОД „Земеделие“
гр.Монтана, с което оспорващият е уведомен, че оторизираната субсидия по
подадено заявление за подпомагане/плащане за 2021 година, във връзка с
допустими дейности по мярка 14 с ИД 12/14/3/02569 е в размер на нула лева е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а
административната преписка да се изпрати за произнасяне на административния
орган при съобразяване на мотивите в настоящето съдебно решение, предвид което
на основание чл.173, ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за
одобрение на заявки за плащания №01-123-6500/116 от 29.08.2022г. издадено от Директора
на ОД „Земеделие“ гр.Монтана.
ИЗПРАЩА на Директора на ОД „Земеделие“
гр.Монтана административна преписка по подадено заявление за
подпомагане/плащане за 2021 година, във връзка с допустими дейности по мярка 14
с ИД 12/14/3/02569.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да заплати на М.П.В. ***, разноски по
воденото съдебно производство в размер на 2010 (две хиляди и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: