Решение по дело №836/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С. Н. К., [населено място], чрез адв. А. А. против Решение № 321/11.03.2025г., постановено по АНД № 2933/2024г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-8703-000654/25.06.2024г. на ВПД Началник сектор в ОДМВР-Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което за нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а ал. 1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; твърди, че е налце процесуален порок, който представлява самостоятелно отменително основание; в НП е посочено, че нарушението е извършено по [улица]на кръстовището с [улица], но тези две улици нямат пресечна точка. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възрежине за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление административнонаказателната отговорност на С. Н. К. е ангажирана за това, че в обедните часове на 30.05.2024г. служители на сектор „СПС“ към ОД на МВР [населено място] се предвижвали със служебен автомобил на МВР по [улица]в [населено място] в посока към централната част на [населено място], конкретно към сградата на ОД на МВР [населено място], находяща се на [улица].В същото време по [улица]в посока към централната част на града се движел лек автомобил „БМВ 335 И Купе“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. Д. К., управляван от жалбоподателя С. К.. Служителите забелязала, че водачът на лекия автомобил шофира изключително рисково превозното средство, като често и рязко сменял лентата си на движение, което създавало притеснение и напрежение у останалите водачи на пътни превозни средства. На кръговото кръстовище на [улица]и [улица]К. преднамерено извадил моторното превозно средство извън контрол при завоя си към [улица]и продължил движението си именно по [улица]. На кръстовището на [улица]и [улица]К. отново извършил резки маневри, като завъртял моторното превозно средство, което управлявал в полукръг, като преднамерено извадил моторното превозно средство извън контрол, чрез презавиване на дясно, което негово умишлено действие довело до загуба на сцепление на задните гуми. Непосредствено след това свое действие К. спрял управляваното от него превозно средство, като към него се приближили двамата служители, които се легитимирали като полицейски служители, обяснили на жалбоподателя какво нарушение е извършил и на същата дата 30.05.2024г. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал водача за нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 25.06.2024г. ВПД Началник сектор „СПС“ към ОД на МВР [населено място], приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, наложил на С. К. административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

За да потвърди НП, ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи за доказаност на административното нарушение, за правилно определяне на санкционната норма и на размера на наложеното наказание.

Така постановеното решение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Не се споделят мотивите към решението относно установените факти от събраните по делото доказателства и следващите от тях правни изводи, които не са съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. При така установеното от фактическа страна за съда няма спор, че е било налице отклонение от нормалното движение на автомобила в рамките на кратко разстояние. Въпросът е чрез тези действия доколко е налице използване на пътното платно не по предназначение и по какви причини е осъщественото отклоняване на автомобила от праволинейното му движение и поднасянето на задната му част, доколкото при определени обстоятелства е възможно "поднасяне" на автомобила и против волята на водача. Установените по делото факти и обстоятелства не установяват по безспорен начин целен от водача резултат – извършване на многократни маневри с по-висока скорост, което е довело до загуба на контрол над автомобила, промяна на траекторията на движение и съзнателно занасяне задната част на автомобила. При съвкупната преценка на събраните доказателства, обсъдени всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност за съда остава недоказано обстоятелството, че именно това движение е изпълнено преднамерено, а не е резултат от недобра пътна настилка или други обективни фактори, довели до кратка загуба на контрол над МПС. В процесния случай от събраните гласни доказателства не може да се установи категорично обективната истина. Предвид всичко изложено от събраните по делото доказателства не се доказват съставомерните елементи от обективната и субективна страна на нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП. Съдът приема, че е налице елемент от обективната страна на нарушението – поднасяне на автомобила, предвид и обстоятелството, че касационният жалбоподател в жалбата не оспорва този факт. Анализирайки го в общата доказателствена съвкупност, обаче, той сам по себе си изключва умишленото му предизвикване. Според полицейските служители касационният жалбоподателят е правил зигзагообразни движения, занасяйки задницата наляво-надясно с подаване на газ. Няма легално понятие за "дрифт", като за това се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. В случая такова движение на автомобила, установяващо преднамерено поведение на жалбоподателя, водещо до извеждането на автомобила извън контрол чрез презавиване, не е установено. Наред с това при направена справка в гугъл мапс съдът констатира, че [улица]и [улица]нямат никакви допирни точки, поради което е навъзможно нарушението да е извършено на кръстовището между тези две улици, както е посочено в НП.

Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав, приема че обжалваното решение е постановено при недоказаност на извършеното нарушение, поради което и неправилно е приложен материалният закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено заедно с потвърденото с него НП.

От касационния жалбоподател, чрез процесуалния му представител, е направено надлежно искане за присъждане на съдебни разноски. С оглед изхода от спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е частично основателна. Искането е основателно единствено по отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВРС, надлежно доказани в размер на 600 лева. С оглед липсата на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция разноски не следва да се присъждат за тази инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 321/11.03.2025г., постановено по АНД № 2933/2024г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-8703-000654/25.06.2024г. на ВПД Началник сектор в ОДМВР-Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което за нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а ал. 1, предл.3 от ЗДвП на С. Н. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-8703-000654/25.06.2024г. на ВПД Началник сектор в ОДМВР-Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което за нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а ал. 1, предл.3 от ЗДвП на С. Н. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на С. Н. К., [ЕГН] разноски в размер на 600лв. / шестстотин/, представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред ВРС.

Решението е окончателно.