РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Бургас , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Х. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20202120104903 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“
ЕАД против И. Д. Д. и е за установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 491/2020 г. по описа на БРС.
С определение № 114/22.02.2021 г. адвокат Н.А. е назначена за особен представител
на ответника, като в срок тя депозира отговор на исковата молба, с който счита исковете за
допустими, но неоснователни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната направените по делото
разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковата молба и
моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2016 г. е сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство
№ *** (за краткост Договора) между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД (лизингодател), „Д. 5”
ЕООД (лизингополучател) и И. Д. Д. (солидарен длъжник), по силата на който
лизингодателят се задължава да придобие и предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване лизингово имущество, а именно: лек автомобил марка „***“, модел
„***“, рама ***. Лизинговата цена е 88 536,32 лева без ДДС. Срокът на договора е от
10.05.2016 г. до 10.05.2021 г.
Според чл.5 от Договора лизингополучателят заплаща следните суми: встъпителна
1
вноска, която не е част от главницата; комисиона за управление и други такси за обслужване
на Договора; дължимите застрахователни премии; разходи за предварително финансиране,
съгласно Приложение № 1 към Договора; ДДС върху главница и лихви, съгласно
Приложение № 1 и Приложение № 2 към Договора; периодични лизингови вноски
(главница, лихва и ДДС), определени по брой, размер и график за плащане в Приложение №
2 (погасителен план), неразделна част от Договора, като всяка се заплаща до датата на
падежите, посочени в приложението; всички други разходи, дължими периодично или
еднократно, съгласно Договора, включително такива разходи във връзка с придобиването,
ползването и прехвърляне на собствеността върху автомобила, възникнали по силата на
нормативен акт, действащ към момента на сключване на Договора или приет след
сключването му; остатъчна стойност на обекта, включително ДДС, определена по размер в
Приложение № 1 и Приложение № 2, със срок за плащане, посочен в приложенията.
Лизинговите вноски са месечни, 60 на брой, като падежът на всяка вноска е на десето число
от месеца, считано от 10.06.2016 г.
Според чл.42, ал.1 от Договора солидарният длъжник на основание чл.101 и при
условията на чл.121 – чл.127 от ЗЗД се задължава неотменно и безусловно да отговаря
солидарно с лизингополучателя спрямо лизингодателя за изпълнение на всички задължения
на лизингополучателя по Договора така, както са уговорени от момента на възникването им
до окончателното им погасяване, като се задължава при неспазване на условията на
Договора от лизингополучателя, да изплати задължението при същите условия.
Лизинговият обект е предаден на лизингополучателя с приемо-предавателен
протокол на 20.05.2016 г.
По Договора е извършено плащане в общ размер на 69 265,70 лева, като последното
отразено плащане е на сума в размер на 1340 лева на 13.05.2019 г. С тази сума са погасени
вноските по главница и лихви с падеж април 2019 г. в размер от по 1230,17 лева и 114,33
лева. Погасена е частично и начислена неустойка към 04.06.2019 г. Към 24.01.2020 г. остават
неизплатени суми в общ размер на 11 717,64 лева, от които: главница в размер на 8754 лева
за периода 10.07.2019 г. – 10.01.2020 г.; възнаградителна лихва в размер на 681,29 лева по
вноски с падеж 10.07.2019 г. – 10.01.2020 г.; неустойки в размер на 552,43 лева за периода
10.07.2019 г. – 10.01.2020 г.; застраховки в размер на 1729,92 лева. Дружеството не
претендира суми за неустойки и застраховки. Дължимата главница по лизингови вноски за
процесния период 10.07.2019 г. – 10.12.2019 г. е в размер на 7491,06 лева с ДДС, а
дължимата възнаградителна лихва по лизингови вноски за същия период е 594,27 лева без
ДДС.
На 24.01.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу лизингополучателя и солидарния
длъжник, по което е образувано ч. гр. дело № 491/2020 г. по описа на БРС. На 27.10.2020 г.
по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК срещу „Д. 5” ЕООД и И. Д. Д., които да заплатят солидарно на
дружеството ищец следните суми: 7491,06 лева – сбор от шест погасителни вноски за
периода 10.07.2019 г. – 10.12.2019 г. по договор за финансов лизинг на ППС №
***/10.05.2016 год., по т. т. 38-43 от погасителния план; 594,27 лева – договорна лихва за
периода 10.07.2019 г. – 10.12.2019 г.; законна лихва върху двете суми, начиная от 24.01.2020
год. до изплащане на вземанията. Тъй като ответникът е уведомен за заповедта на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, лизингополучателят предявява установителни искове, по
които е образувано настоящото дело. „Д. 5” ООД не е депозирало възражение против
заповедта.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
2
съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените два установителни иска са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
342, ал.2 от ТЗ. Според последната разпоредба с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Безспорно се установи, че между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД (лизингодател), „Д. 5”
ЕООД (лизингополучател) и И. Д. Д. (солидарен длъжник) е сключен действителен договор
за финансов лизинг. Установи се, дружеството ищец е придобило превозното средство от
трето лице и го е предоставило на лизингополучателя, за когото е възникнало задължение да
заплаща лизингови вноски, включващи главница, възнаградителна лихва и ДДС.
По делото няма доказателства Договорът да е прекратен след процесния период
10.07.2019 г. – 10.12.2019 г., но дори и така, прекратяването има действие занапред, поради
което не се погасява дължимостта на лизинговите вноски, падежът на които е настъпил
преди прекратяването му и не са платени – аргумент от Решение № 86 от 18.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 139/2012 г., II т. о. Следователно лизинговите вноски за периода 10.07.2019
г. – 10.12.2019 г. са изискуеми, но не са изплатени.
Ответникът отговаря солидарно с лизингополучателя за задълженията по Договора на
основание чл.101 от ЗЗД, защото е встъпил като съдлъжник в лизинговото правоотношение,
на основание чл.121 от ЗЗД, защото солидарността е уговорена в Договора, и на основание
чл.42, ал.1 от Договора.
Ето защо исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Тук се налага
следното уточнение:
Според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, в редакцията й в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой
28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава,
както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и
изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са
възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не може да
се начислява законна лихва за забава върху дължимите суми.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които в заповедното
производство са в размер на 776,11 лева (161,71 лева държавна такса и 614,40 лева
адвокатско възнаграждение), а в исковото производство са в размер на 2018,73 лева, от
които 187,93 лева държавна такса, 880,80 лева адвокатско възнаграждение, 250 лева
възнаграждение за вещото лице и 700 лева възнаграждение за особения представител на
ответника).
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че И. Д. Д., ЕГН – **********, дължи на
3
„УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК – *********, солидарно с „Д. 5“ ООД, ЕИК –
*********, следните суми: 7491,06 лева (седем хиляди четиристотин деветдесет и един лева
и шест стотинки) с ДДС, представляваща главница по шест лизингови вноски за периода
10.07.2019 г. – 10.12.2019 г. по точки от 38 до 43 включително от погасителен план към
договор за финансов лизинг на ППС № ***/10.05.2016 г.; 594,27 лева (петстотин деветдесет
и четири лева и двадесет и седем стотинки) без ДДС, представляваща договорна лихва за
периода 10.07.2019 г. – 10.12.2019 г. по лизингови вноски по точки от 38 до 43 включително
от погасителен план към договор за финансов лизинг на ППС № ***/10.05.2016 г.; законната
лихва върху двете суми, начиная от 24.01.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до
изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 491/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН – **********, да заплати на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД,
ЕИК – *********, сумата от 776,11 лева (седемстотин седемдесет и шест лева и единадесет
стотинки), представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № 491/2020 г.
по описа на БРС, и сумата от 2018,73 лева (две хиляди и осемнадесет лева и седемдесет и
три стотинки) разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)__________
Вярно с оригинала!
ММ
4