Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ивайловград, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд в
публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря МАРА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 64 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят А.Б.П. ЕГН ********** *** обжалва наказателно
постановление (НП) № 18-0276-000110 от 19.02.2019 г. на Началник
РУ към ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград. Оспорва наказателното постановление
като незаконосъобразно, тъй като пътят бил целият в дупки. Карала автомобила с
40 км./час. Талонът бил у нея и го била дала заедно с документите. Била
пострадала, със счупен гръбначен прешлен.
Моли съдът да й
преразгледа случая.
В съдебно заседание жалбоподателят
П., редовно призована не се явява, не се представлява. Депозирала е молба, в която се сочи, че е редовно
призована, но поради здравословното си състояние не може да се яви лично, но не
се противопоставя да се даде ход на делото.
АНО - Началник РУ към ОД МВР Хасково РУ Ивайловград- редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление №
18-0276-000110 от 19.02.2019 г. на Началник
РУ към ОД МВР Хасково, РУ - Ивайловград, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) сер.Д, бланков №
9770/11.06.2018 г. на А.Б.П. ЕГН **********
***,
- на основание чл.179, ал.2, пр.1
от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. ;
- на основание чл.183 ал.1 т.1,
пр.2 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв.
за това, че:
„ На
11.06.2018 г. около 15:00 часа в община ИВАЙЛОВГРАД на път ТРЕТИ КЛАС № 597 като
водач на лек автомобил – ОПЕЛ ЗАФИРА с рег. № СВ6831КН, държава БЪЛГАРИЯ при
обстотятелства:НА ПЪТ ІІІ-597, КИЛОМЕТЪР 0.400 В ПОСОКА ГР. ИВАЙЛОВГРАД, ПРИ
УПРАВЛЕНИЕ НА МПС –Л.А. „ОПЕЛ ЗАФИРА“ С РЕГ.№ СВ6831КН, СОБСТВЕНОСТ НА В.В.Ч.
ЕГН********** *** ПРИ ИЗБИРАНЕ НА СКОРОСТТА НЕ СЕ Е СЪОБРАЗИЛА С РЕЛЕФА НА
МЕСТНОСТТА, СЪС СЪСТОЯНИЕТО НА ПЪТЯ, С КОНКРЕТНИТЕ УСЛОВИЯ НА ВИДИМОСТ, ПРИ
КОЕТО УПРАВЛЯВАНОТО МПС Е НАПУСНАЛО ПЪТНОТО ПЛАТНО И СЕ Е УДАРИЛО В СКАТ.
ПОСЛЕДВАЛО Е ПТП С МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ И НАРАНЯВАНЕ НА ВОДАЧА. НЕ НОСИ КОНТРОЛЕН
ТАЛОН. НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ СЕ ИЗДАВА В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ОТ
20.12.18 Г НА РП ИВАЙЛОВГРАД ПО ПРЕПИСКА ДП 46/18 ПО ОПИСА НА РУ ИВАЙЛОВГРАД
е извършил:
1). ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА
НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО АТМОСФ.УСЛОВИЯ, РЕЛЕФА, УСЛОВИЯТА НА ВИДИМОСТ,
ИНТЕНЗИВН.НА ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО
ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО. ПТП,
с което виновно е нарушил чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
2).НЕ НОСИ КОНТРОЛНИЯ ТАЛОН ОТ
СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ.,
с което виновно е нарушил чл. 100
ал.1 т.1 от ЗДвП“
В Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) сер.Д, бланков № 9770/11.06.2018 г. е
отразено, „ че на 11.06.2018 г. около 15.00 часа, на път ІІІ-597, километър
0.400 в посока гр. Ивайловград, при управление на МПС –л.а. „Опел Зафира“ с
рег.№ СВ6831КН, собственост на В.В. Ч. ЕГН: ********** *** при избиране на
скоростта не се е съобразила с релефа на местността, със състоянието на пътя, с
конкретните условия на видимост, при което управляваното МПС е напуснало
пътното платно и се е ударило в скат. Последвало е ПТП с материални щети и
нараняване на водача. Не носи контролен талон.“ АУАН не е подписан от
жалбоподателя. Вписано е, че отказва да подпише като „нарушител“ и отказът е
удостоворен с подписа на свидетел. Няма посочени иззети доказаталества по АУАН
и няма посочени обяснение/възражение от жалбоподателя по инцидента, както и по
отказа й да подпише АУАН.
В депозираната молба пред съда преди съдебно заседание, жалбоподателят
изразява становище, че при пристигане на органите на РУ Ивайловград била
предоставила всички документи - лични и тези на автомобила и предала на
органите на РУ Ивайловград и контролния си талон. Бил й направен тест за
употреба на алкохол, който бил отрицателен и била транспортирана с линейка до
болницата.
Съставеният АУАН от дата 11.06.2018 г., й бил предявен едва на 04.01.2019
г., чрез получаване на същия по пощата.
В хода на производството се
разпитаха в качеството на свидетели Н.Д.К. – актосъставител, Г.Т.С. – свидетел по съставянето на АУАН и И.Н.Н.
– свидетел на отказа на жалбоподателя П. да подпише АУАН.
От показанията на свидетелите К.
и С. се установява, че на 11.06.2018 г., около 15.00 часа двамата посетили
произшествието. Установили, че на път III-597, на около 400 км. от кръговото
кръстовище имало автомобил, който бил
наклонен на едната страна. Установили, че автомобилът се е движел в посока
кръговото кръстовище и е напуснал платното в лявата страна на пътя, по посока
на движението си, което означавало, че е напуснал неговата лента за движение и
е минал през лентата за насрещно движение.
Имало видими щети по предната част на автомобила. На място била
водачката, на която снели самоличността. Направили й тест за алкохол, който бил
отрицателен. От водачката разбрали, че е пътувала за гр. Ивайловград от гр.
София, обаче поради някакава причина – прилошаване или преумора, се била
озовала извън пътя. Даже си признала, че може да се е преуморила, защото дълго
време е карала. С оглед установеното, св. К. преценил, че става въпрос за пътно
- транспортно произшествие, в което водачката е участник и като единствен такъв
следва да бъде взето административно отношение. Успоредно с това, предвид
обстоятелството, че водачката се оплаквала от болки в кръста или в гърба,
преценил, че е пострадала. Имало и материални щети. Св. К. съставил акт на водачката
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като преценил, че в случая се касае за несъобразена
скорост. Пътят бил в добро състояние, нямало по - големи неравности по пътя или
дупки, които да пречат за нормалното минаване от там. Пътят бил сух и в такова състояние,
което позволявало нормално безпроблемно предвижване на всеки един участник в
движението. Нямало никакви препятствия по пътното платно. Приели като възможна
причина за ПТП – умора на водача, поради което е напуснала пътя. Св. К. не си
спомня дали водачката е представила контролен талон. Ако го била представила би
трябвало да да е вписан в акта като
иззето веществено доказателство. Не си спомня по каква причина е отказала да
подпише акта. Спомня си, че с автомобил на спешна помощ водачката е била
транспортирана за гр. Свиленград. Св. С. потвърждава твърдяната от св. К.
фактичестка обстановка, като пояснява, че като причина за ПТП, водачката
споделила, че й се доспало и слънцето я заслепило, както и че била изморена от
пътя. Потвърждава, че пътят бил сух и липсвали непреодолими препятствия, които
биха довели до ПТП. Не си спомня дали водачката е носила контролен талон към
СУМПС и по каква причина е отказала да подпише съставения АУАН, но не изключва
възможността това да е било свързано с транспортирането й до болницата, което
било по – важно за момента.
Свидетелят Н., вписан в АУАН като свидетел на откза на
жалбоподателката да го подпише, пояснява че до този момент не е
познавал жалбоподателката. На
11.06.2018 г. му се
обадил по телефона Ивайло Станков – неин зет, с когото се познавали отпреди.
Той му съобщил, че жалбоподателката е катастрофирала малко преди Ивайловград,
на няколко километра и го помолил да отиде и да й окаже помощ. Свидетелят
отишъл на място по едно и също време с линейката. Свидетелите К. и С., вече
били на мястото. Качили жалбоподателката в
линейката и свидетелят я придружил до болницата в гр. Свиленград.
Потвърждава, че подписът като свидетел на отказа й да подпише АУАН е негов, но
не си спомня поради каква причина жалбоподателката е отказала да подпише акта.
Не си спомня точно кога го е подписал и дали АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателката.
В приетата по делото писмена
молба на жалбоподателката П. се
изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП. Жалбоподателката счита, че
са неправилни констатациите на наказващия орган, описани в обжалваното
наказателно постановление, свързани със скоростта й на движение. Скоростта с
която управлявала МПС била 40 км./час и изцяло съобразена с пътната настилка и
релефа на местността, тъй като самия път бил в лошо състояние, целият в
неравнини и дупки, имало последователни и остри завои, липсвали знаци, които да
указват ограничение на скоростта при движение по съответния участък, поради
което се движела с посочената скорост, която е разрешена за движение в населени
места. Причината за настъпването на ПТП не била несъобразената от нея скорост, а
лошата пътна настилка. Счита, че при определяне на наказанието - налагането на
парична глоба, наказващият орган не е отчел в достатъчна степен тежестта,
обстоятелствата при които е настъпило ПТП, факта, че е извършено за първи път,
както и неправилна преценка от страна на
наказващият орган, че не се касае за маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Желае назначаването на съдебно – техническа (автотехническа) експертиза, която да установи: 1. Къкъв е
механизма на ПТП? 2. С оглед спирачния път на МПС преди настъпване на ПТП, с каква скорост се е движело МПС в
участъка на ПТП? 3. Било ли е предовратимо ПТП, с оглед скоростта на движението
и неравностите по пътя?
Настоящият състав счита, че
искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно-техническа експертиза не
следва да се уважи, като неотносимо към производството. В аргумент на това
излага следните съображения: - на първо място – фактът на възникване на ПТП не
се оспорва от жалбоподателя. На второ място – в административно – наказателната
преписка липсват каквито и да е базисни
данни върху които да стъпи назначаването на такава експертиза – оглед на
местопроизшествие с фиксирани на момента състояние на път и атмосферни условия,
установен спирачен път и / или деформации по автомобила, които да определят
скоростта на движение за да може да се даде обективно експертно заключение.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на
обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на 20.08.2019
г. Чрез Н-к ОПП – СДВР жалбата е заведена под № 4333200-91392 от 21.08.2019 г.
Изпратена е по компетентност на 23.08.2019 г. на РУ Ивайловград. Като подадена
в законоустановения срок, от легитимирано лице,
жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна .
Актът е издаден от компетентно
длъжностно лице – Н.Д.К. в качеството му на полицейски инспектор VІ степен /Пътен
контрол/ към Група „Охранителна полиция“ при РУ Ивайловград и в рамките на
правомощията, предоставени му от Закона за МВР и съгласно Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
С оглед свидетелските показания,
които съдът кредитира изцяло, настоящият състав приема, че АУАН е съставен в
деня на откриване на нарушението – 11.06.2018 г. и е предявен на жалбоподателя,
който е отказал да го подпише. Отказът е удостоверен в съответствие с разпоредбата
на чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Издаденото въз основа на АУАН наказателното постановление
№ 18-0276-000110 от 19.02.2019 г. на Началник
РУ към ОД МВР Хасково, РУ - Ивайловград, е издадено от компетентен
орган, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. Тъй като по случая е било образувано ДП, прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 20.12.2018 г., НП е издадено в законния
срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление са налице
задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.
При тези обстоятелства следва
деянието да се прецени по същество.
Няма спор по делото, че на
посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място е настъпило
пътнотранспортно произшествие, както и че жалбоподателят е участник в същото.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“
За да е налице нарушение по този
текст, следва от обективна страна деецът да е „водач“ на превозното средство,
за което няма спор по делото. Поведението на водача на пътя следва да бъде съобразено
с определени обстоятелства, подробно описани. В случая поведението на
жалбоподотеля- водач П. не е описано конкретно, а именно с кои от обстоятелствата,
посочени в чл. 20, ал.2 от ЗДвП не се е съобразила, тъй като законодателят
прави разлика между „атмосферните условия“, „релефа на местността“, „състоянието
на пътя и на превозното средство“, „превозвания товар“, „характера и
интензивността на движението“, „конкретните условия на видимост“. Не става ясно скоростта на движение на водача П. с кое
именно от тези обстоятелства не е съобразена. Нещо повече – в НП е посочено, че нарушението на водача се
изразява в това, че „не избира скоростта на движение съобразно
атмосф.условия, релефа, условията на видимост, интензивн.на движение и
др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението“. В АУАН липсват посочените в НП обстоятелства -
атмосферните условия, интензивността на движението и др. обстоятелства. Не
става ясно какви са тези „др.обстоятелства“, тъй като в чл. 20, ал.2 от ЗДвП
подобна формулировка липсва.
Отделно от това, нито в акта,
нито в НП е посочено с каква скорост е следвало да се движи водачът, така че да
е бил в състояние да спре. Не е посочена и скоростта на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил, за да може да се прецени дали същата е
била съобразена или не с обстоятелствата по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и дали водачът
се е движил с несъобразена скорост.
Нарушението трябва да е ясно
изписано и сведено до знанието на дееца, за да знае той какво е нарушил виновно
и да може да организира защитата си. При така посочените обстоятелства и
формулировка на извършеното нарушение в НП е нарушено правото на дееца да знае
какво точно е нарушил, какво му се вменява във вина и оттам е нарушена възможността
на същия да организира адекватна защита.
По отношение нарушението,
изразяващо се в не носене на контролния талон към СУМПС, с оглед твърдяното от
жалбоподателя, че е предоставила на контролните органи всички документи – нейни
лични и на автомобила, както и предала контролния си талон и с оглед
установеното от разпитите на свидетелите актосъставителя К. и св. С., че не си
спомнят дали жалбоподателката е представила контролния си талон или не й е бил
иззет и приложен по АУАН поради обстоятелството, че е била транспортирана в
болницата в Свиленград, настоящият състав счита, че извършването на описаното в
акта нарушение не е установено и не може да се установи по безспорен и
категоричен начин.
За пълнота следва да има предвид
и установеното при разпита на актосъставителя и на свидетеля на нарушението,
които посочват като причина за ПТП прилошаване, умора, заслепяване от слънце на
водача, а не посочените в чл. 20, ал.2 от ЗДвП обстоятелства. Това насочва към
извод за несъставомерност на деянието.
Допуснатите процесуални
нарушения и такива на материалния закон е основание, налагащо отмяна на НП, тъй
като ако то бъде потвърдено ще се стигне дотам, че жалбоподателят ще бъде
санкциониран за нещо, което обективно не е извършил.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 18-0276-000110 от
19.02.2019 г. на Началник РУ към ОД МВР
Хасково, РУ - Ивайловград, издадено въз основа на АУАН сер.Д, бланков №
9770/11.06.2018 г. с което на А.Б.П. ЕГН
********** ***,
- на основание чл.179, ал.2, пр.1
от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. ;
- на основание чл.183 ал.1 т.1,
пр.2 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: