РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Разград, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Х.
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500058 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 5 от 16.01.2023 г. по гр.д № 320/2022 г. на РС - ***, съдът е
отхвърлил иска на Н. А. Н. и П. Г. Н. против „С.-С.“ ЕООД за признаване на
установено спрямо ответника, че е собственик по давностно владение върху
221кв.м., отразени в жълта щриховка в изготвена комбинирана скица и в
червено в проект за изменение на КККР, погрешно отразени като попадащи в
югозападна част от поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на
село *** община ***, както че е налице грешка в кадастралната карта
изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имот с идентификатор
*********. По отношение на претенцията за осъждане на ответника да
предаде владението върху процесната част от 221км.м., производството е
прекратено с определение №243 от 21.06.2022г.
Подадена е въззивна жалба от Н. А. Н. и П. Г. Н. чрез пълномощник.
Счита решението за постановено при нарушение на закона и практиката.
Моли същото да бъде отменено и постановено ново, с което да бъде уважена
1
претенцията. Сочи, че неправилно и незаконосъобразно не са кредитирани
доводите и доказателствата, не е изяснена правилно фактическата обстановка.
Твърди, че ползва придобития имот в цялата му площ от 1370 кв.м. повече от
десет години и никой не е имал претенции до началото на 2021г., когато
ответникът предявил такива и завзел част от него. Счита, че ответникът не е
собственик на част от имот с КИД********* с площ 221кв.м., която част
попада в придаваемата на ищците част от ткехния имжот ****. Констативния
нотариален акто, от който черпи правата си ответникът, не се ползва с
материална доказателствена сила. Както, че регулационни план от 1969г. е
приложен. Така част от ПИ ********* тогава парцел ******* в кв. 47 е
закупена и платена на 10.05.1982г. от Н. А. Н. с частен договор от П. П. М. за
придаваемо към неговия имот дворно място от 400кв.м. част от имот ***
кв.***по плана на село ***. П. П. М. е син на П. М. П., който е продал само ½
ид.ч. от същия имот през 1975г., видно от приложения от ответника
нотариален акт от 16.04.1975г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК другата страна депозира отговор. Намира
подадената жалба за неоснователна, а постановения съдебен акт за правилен
обоснован и законосъобразен. Сочи, че нотариалния акт по реда на чл.587
ГПК макар да не се ползва с материална доказателствена сила относно
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собстеност,
същият притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица. Тъй като
поризводството е по чл.54 ал. ЗКИР, възраженията на въззивника в тази ччаст
са ирелевантни. Сочи, че не доказано, че приобщеният протокол за оценка на
придаваеми се по регулация недвижими имоти от 11.06.1980г. е относим. Не
е ясно кой общински имот се придават по регулация 290 кв.м. към парцела на
въззивника.както от кой общински имот се придават тези части по регулация
към парцела на въззивника. По отношение на същия имот е било налице
отчуждаване за улица. Както за липса на налични два съседни имота, тъй като
между процесните стои имот с идентификатор *********, че не са налице
хипотезите на чл.33 ал.1 и ал.2 ЗТСУ/отм/. Моли за потвърждаване на
решението, като претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител
поддържа жалбата. Сочи, че от разпитаните свидетели категорично се
установява владението на спорното място в продължение на 40 години.
Както, че плана от 1969г. е приложен. Доказано плащане за закупуване на
2
бивша част от общинска улица от страна на Общината, така и за заплащане на
пирдаваемите части на единия от наследниците н и съсобственици на имот
№***, а именно П. П. М. през 1982г. От тогава насам до 2021г., владеят тези
придаваеми части. Прилага списък по чл.80 ГПК
Въззиваемата страна в с.з., поддържа отговора на въззивната жалба и
моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че не е налице приложен
регулационен план по отношение на процесните имоти, не е налице нито една
от хипотезите на чл.33 ЗТСУ/отм/ Прилага списък по чл.80 ГПК.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Настоящата инстанция, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 от ГПК,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстаниция е образувано по исковата си
молба от Н. Н. и П. Н.против „С.-С.“ ЕООД, за признаване на установено по
отношение на ответника, че е собственик на 221кв.м. , отразена с жълта
щриховка в изготвена комбинирана скица и в червено в поректа за изменение
на КККР и представляваща част от поземлен имот с идентификатор
**********, която заснета грешно попадаща в югозападната част на имот с
идентификатор ********* по КККР на с.***, общ.***, обл.***, собственост
на ответника. Както, че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща
се в неправилно заснемане на тази част от имота им, като част от имот с
идентификатор *********. Сочат, че с нот. акт № ***, том ***, дело ***г на
нотариус при PC – ***закупили в условията на СИО - Дворно място цялото от
1370 кв. метра, с уредени сметки по регулация ведно с построените в него –
къща, плевня, хамбар и дюкян, за което бил отреден урегулиран парцел ***,
кв.***по плана на село ***, община ***. Имотът закупили от родителите на
първия ищец, които на свой ред са го придобили съгласно сделка
3
обективирана в Нотариален акт № ****, том ***, нот. дело **** г. на
нотариус при PC – ***. Поради това, че през 1970 г. съгласно действащия
регулационен план имотът е бил с неуредени регулационни отношения,
заявяват, че на 11.06.1980г. А. Н. А. е закупил придаваемото му се към имота
общинско място (бивша улица) от 290 кв. м. по регулация съгласно протокол
от същата дата на ОбНС ***. На 10.05.1982 г. първият ищец с частен договор
е закупил от П. М. М. придаваемото се към имота дворно място от 400 кв. м
част от парцел ***, кв.****по плана на село ***. Твърдят, че към 1995 г.
парцел ***, кв. ***вече е бил с уредени регулационни отношения с площ от
1370 кв. м. и семейството ползвало имота в цялата му площ от 1370 кв. м.
повече четиридесет години. Освен сградите, в дворното място имали плодни
дръвчета, орехи, лозе и много земеделски култури. Заявяват, че никой не е
имал претенции към имота им, включително и към владяните от тях
придаваеми към него части до началото на 2021 г., когато управителят на
ответното търговско дружество ги уведомило, че е купил съседното дворно
място и че те са завзели част от него. Твърдят, че са възразили, че мястото е
тяхна собственост, но ответникът не се съобразил с това и отсякъл десетки
техни овощни дръвчета и завзел част от двора им като поставил ограда. След
като установили, че имотът им попадал не в един, а в няколко поземлени
имота, наели правоспособна геодезическа фирма за изготвяне на проект за
изменение на кадастралната карта и регистри на село ***, община *** в
частта за ПИ *********, **********, ********* и *********, за да се измени
и отговаря КККР на действителните граници на имота им съгласно
регулационния план, собствеността и необезпокояваното им владение повече
от 40 години. Проектът бил приет от АГКК съгласно Удостоверение
№********* г. и изпратен за становище на заинтересованите лица. С изх. №
17-77/01.04.2022 г. на СГКК Разград им бил връчен отказ за изменение на
КККР в посочените части с мотиви, че са постъпили възражения само от едно
от заинтересованите лица, а именно ответникът по настоящия правен спор и
че е налице спор за материално право по отношение на ПИ ********** и
*********.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че по нот. акт № ****, том **, дело
№**** г. на КНС, парцел *** площта на недвижимия имот – обект на
разпореждане е била 1370 кв. м. с неуредени сметки по регулация, но ищците
не навеждали твърдения от кои парцели и в какъв размер се е следвало
4
придаване към техния имот, за да се урегулира, тъй като по плана от 1969 г.
не „фигурирал“ вече имот държавна собственост в неговата западна и
югозападна част. Твърди, че регулационните предвиждания (вътрешни
регулационни линии на урегулирани поземлени имоти - частна собственост),
по плана от 1969 за процесните парцели не са осъществени, поради което
регулационният план в тази му част не е приложен. По отразеното в плана не
е видно корекция на установена с предишен план граница досежно
процесните имоти по кадастрална основа, освен югозападната граница на
имот *** с отчуждаване за път. Заявява, че с изтичането на сроковете по §6,
ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се
трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден
дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в
патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени,
съответно създадени по силата на 3 Актът е постановен на 16.01.2023
неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел,
образуван от два маломерни имота, се прекратява. Т.е. ако не бъде приложен
по предвидения в ЗТСУ (отм.) ред до 31.09.2001 г. (ЗУТ е обнародван ДВ,
бр.1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г. + 6 месеца по §8/§6 ЗУТ), след изтичане на
този срок отчуждителното действие на плана се прекратява. Досежно
давността заявява, че от една страна искът е недопустим при позоваване на
друго придобивно основание – в случая договорно, а от друга и
неоснователен, тъй като при действието на ЗТСУ не е допустимо не само
придобИ.ето по давност на реални части, но и на идеални части от
дворищнорегулационни парцели чрез владение на реални части. Твърди се, че
няма грешка при заснемане на кадастралната основа в кадастралната карта,
одобрена 2009 г. на с. *** по отношение на процесните имоти, тъй като няма
грешка при заснемането на кадастралната основа на дворищно регулационния
план, понеже парцеларните граници по приложения регулационен план от
1932 г. са нанесени като имотни в плана от 1969 г.
От събраните доказателства се установява следната фктическа
обстановка:
С н.а. за покупко-продажба на № ***, том **, дело № *** г. на нотариус
при РС–*** А. Н. А.-баща на първия ищец закупил имот – дворно място от
1370 кв. м, находящо се в с. ***, съставляващо парцел ***, планоснимачен №
*** в кв. ***по плана на селото, с неуредени регулационни отношения.
5
Съгласно Протокол за оценка на придаваеми се по регулация недвижими
имоти от 11.06.1980 г., приходна квитанция същият е заплатил придаваемото
се към имота общинско място от 290 кв. м. по регулация. С договор от
10.05.1982 г. Н. А. Н. закупил от П. П. М. дворно място от 400 кв. м., част от
парцел *** в кв. ***по плана на село ***, в договора е посочено, че мястото е
маломерно и се придава към съседнитке имоти. С н.а. № ****, том ****, дело
№ **** г. на нотариус при РС–***. А. Н. А. и С. М. А.а продали на ищците
недвижим имот находящ се в с. ***, обл. ****, представляващ дворно място
от 1370 кв. м., с уредени сметки по регулация ведно с построените в същото
къща, плевня, хамбар и дюкян, за което е отреден урегулиран парцел *** от
кв. ***по плана на селото. С н.а № ***, том **, дело № **** г. на нотариус
при РС– ***, П. М. П. е продал на Д. М.а К. 1/2 ид. ч. от Дворно място от 1000
кв. м, находящо се в с. ***, представляващо парцел *** от кв. ***по плана на
селото. През 2020 г. Р. П. Б., снаха на Д. К., се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост № ***, том **, дело № *** г. за целия имот –
Поземлен имот с идентификатор ********* с площ 1416 кв. М., находящ се в
с. ***, на ул. ******. Р. П. Б. е продала имота на С. Х. И., който от своя страна
с н.а. за покупко-продажба № ****, том ****, дело № **** г. на нотариус рег.
№ *** на НК е продал на ответника „С. С.“ ЕООД с. ***.
От показанията на св.П. П., се установява, че след смъртта на баща си
през 1982 г. продал на първия ищец 400 кв.м от наследствения му имот с пл.
№ ***. Приживе баща му продал половината от този имот ведно с жилищна
сграда и др. на Д. К., всъщност останалата част от дворното място, празно,
свидетелят прехвърлил на първия ищец. Имотът, който продал бил близо до
имота на ищците, но нямал наблюдение след 1982 г. дали са го обработвали.
Този имот спрямо имота на Н., се намирал от долната страна на пътя, между
пътя и реката. През 1982г. имало плет на имота.
Св. К. Б. сочи, че живее в имот който се намирал от другата страна на
главния път срещу имота на ищците. От долната страна на имота, който
имали ищците било старото шосе, което било оградено с мрежа от едната
страна, от другата имало постройка. От долната страна на шосето, в
общирното поле имало нещо като скат и надолу било мястото, където ищците
ползвали. Мастото било до реката. Обработвали го, докато там развалили
местата. Може би до преди две години си работели мястото, което било около
6
400-500ара. Старото шосе минавало през северната част на имота. Частта,
която ищците ползвали от имота на Н. бил отделен от старата къща с оградна
мрежа. Мрежа имало в дясната страна и откъм реката, но не и в самия имот.
В показанията си св.С. И. сочи, че до спорния имот дядо му – С. М. М.
имал оранжерия, след което решили да закупят и съседните имоти. След
закупуването им, със съдействието на геодезисти били очертани границите на
целия имот, а после предприели почистване на храсти, вършини и др. Когато
почистили имотите, ищците предявили претенции, че част от имот с планосн.
№ *** е техен.
От заключението на изготвената в първоинстанционното производство
съдебно техническа експертиза/СТЕ/ се установява, че за село *** са
съществували кадастрален и регулационен план одобрени със Заповед №
536/16.06.1969 г. и предходен, одобрен със Заповед № 2389/24.07.1923 г. Имот
****.*** по КККР съответства на имот пл. № *** по кадастрален план от 1969
г. и на част от УПИ *** в кв. ***по регулационен план от 1969 г., а по
регулационен план от 1923 г. – на имот пл. № ***. Имот ****.*** по КККР
съответства на имот пл. № *** по кадастрален план от 1969 г., а по
регулационен план от 1969 г. няма отреден УПИ (парцел). Западната част на
имот пл. № *** се придава към УПИ ***и към УПИ **в кв. ***. Източната
част от имот пл. № *** остава в урбанизираната територия „за озеленяване“.
По регулационния план от 1923 г. имот ****.*** по КККР съответства на
УПИ *** в кв. ****. Експертът сочи, че регулационния план от 1923 г. по
отношение двата процесни имота – пл. *** и пл. № *** не е приложен – към
1969 г. улицата между двата имота продължава да съществува. Също и
регулационния план от 1969 г. по отношение на двата имота не е приложен,
като границата на владение на ищците не съвпада с регулационните
очертания на УПИ ***. С цел упълномеряване на УПИ *** към него се
придават частта от бивш имот пл. № *** с площ 200 кв. м. и площта от 401
кв. м от улица с идентификатор ********* по КККР. В съдебно заседание
експертът обяснява, че площта от 200 кв. м., онагледена под № 1 в
Приложение № 2 от СТЕ, нито по плана от 1923 г., нито от плана от 1969 г. е
била част от имота на ищците. По плана от 1923 г. тази площ е била част от
имот пл. № ****в кв. ***, а по сега действащия от 1969 г. план е част от имот
пл. № ***. Площта на владение, заключена между кадастралната граница на
поземлен имот с идентификатор ********** и заснетите от експерта на място
7
граници и огради, е 292 кв. м. Граница на владение - на изображение № 3 в
кафяво с цифрички означаващи код и на точките, които измерил - т.е. тая
граница на владение, която попадала върху стария път, установил на
08.12.2022г., когато извършил оглед и което не било нанесено в кадасталната
карта. Към момента на избработване на плана преди 1969 г., не е имало
материализирани огради, а най-вероятно синори или пътеки. Теренът бил по-
ниско от старото шосе за това оцифрил по тая вътрешната линия, а не по
горната. Кадастралната основа по плана от 1923г. и тази от 2009г. и към
настоящия момент, спрямо имота на ответника съответстват. Като очертание
дворището на ищците такова както е от 1923г. , както и дворището на
ответника, улицата между тях я има, съответстват на плана от 1969г. и на
кадастралната карта.
В настоящата инстанция е назначена нова СТЕ с поставени
допълнителни задачи. Според заключението за първи път имотите на
страните са заснети и нанесени в кадастранния план на с.***, послужил за
основа на предходния регулационен план на селото одобрен през 1923г.
Съответно имотът на ищците е заснет с пл. №****с отреден парцел *** в
кв.***, а на ответника с пл. № ****с отреден парцел *** в кв.****. Между
двата имота е съществувала улица, която разделя квартали №№****и ***.
Имотите на страните са разположени един срещу друг през горецитираната
улица. Не се съхранява разписен списък към плана от 1023г. В последствие
във връзка с реконструкция на пътя ***-*** е извършена промяна на
регулационния план, с която е прекарано ново трасе на главната улица. В
резултат на ревизията имотът на ищците попада в кв.84 с нов номер**** и ***
от кв.***, с което имотите на страните да получат обща граница. По време на
действие на плана от 1923г. страните са продължили да владеят имотите си в
съществуващи кадастрални краници, като улицата е продължавала да
функционира. В следващия кадастрален план послужил за основа и в
настоящия регулационен план на селото одобрен през 1969г., имотите на
страните са заснети и нанесени с нови планоснимачни номера. Имотът на
ищците с пл. №*** за същият отреден парцел *** в кв. ***, а имотът на
ответника заснет с пл. №***, за който отреден парцел *** в кв.***, който
също се упълномерява с разполагаеми части от съседни имоти. Цялата
североизточна част от имот пл.№*** е предвидено да бъде отчуждена във
връзка с „Озеленяване“. В разписния списък към плана от 1969г. като
8
собственик на имота на ищците пл. №*** е записан-Е. Н. Х., а за имота на
ответника с пл. №***-П. М. П. и Д. М.а К.. Съгласно действащата кадастрална
карта имотът на ищците е с идентификатор №********** и е в размер на 819
кв.м., а на ответниците с идентификатор№*****.*** в размер на 1416кв.м.
Разликата в квадратурите на парцел *** от кв.****по плана от 1969г. описана
в н.а. № ****от ****г. се различава от тази скица поради това, че проектните
регулационни граници не са били материализирани с огради на място, както и
че е липсвала информация относно прилагането на регулационния план. За
плана от 1969г. се предвижда парцел *** от кв.*** след неговото урегулиране
да стане 1370 кв.м. в резултат на присъединяване на части от съседните му
имоти, в т.ч. и от имот №********* така и от №*********. Имот пл.
№***/№********* по КККР/ е бил в съсобственост между Д. К. и Н.
Н./според договор от 10.05.1982г/ За урегулирането на парцел *** от кв.*** се
предава част от №*** в размер само на 200кв.м. от общо 1400кв.м. На място
не съществуват каквито и да било трайни белези на обособена и присединена
към парцел *** от кв.*** територия от ПИ №*********. В с.з. вещото лице
П.П. пояснява, че не може да се определи тези 200кв.м. отразени с жълт цвят
на скицата, коя част на закупените с договор от 1982г. 400кв.м. заемат. Били
са някаква собственост като идеални части, но са отделни самостоятелни
имоти от друга територия. Както, че ищците не владеят придаваемата от
400кв.м. част от улицата в цялост, а 200кв.м. изобщо не влизат там. Скиците
на имотите на страните съответстват на плана от 1923г. Скицата на имота на
ищците съответства и на плана от 1969г., но без частта, оцветена в жълт цвят
на изготвената скица. Няма промяна в кадастралните граници на имотите,
такива с уреждане на придаваеми места. Единствено в имота на ищците,
когато е правен новия път, от тях е отчужден, за да се прокара сегашния път,
който е с червен цвята на изготвената скица.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Същото е и правилно, поради следните съображения:
9
В конкретният казус, въззивния съд споделя както фактическите, така и
прави изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на районния съд, като с оглед наведените във
въззивната жалба оплаквания следва да се има предвид следното:
Предявеният иск по чл.54 ал.2 ЗКИР е за установяване на допусната грешка в
кадастралния план и по специално в случая погрешно заснети 221 кв.м. като
част от имота на ответника, вместо от имота на ищците, с твърдение, че тази
част е собственост на ищците по силата на сделки и несмущавано давностно
владение. Кадастралният план представлява графичен способ за отразяване на
пространствените предели на материалното право на собственост към
момента на изработване на плана. Когато кадастралната карта се изготвя за
урегулирани имоти, съгласно чл.43 т.5 ЗКИР кадастралните граници трябва
да съвпадат с тези по приложената регулация. Следва да се установи
безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното отразяване в кадастралната карта, като следва да се вземат
предвид фактите, настъпили до приключване на съдебното дирене, които
пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост, съгласно т.4 ТР
№8/2014г. ОСГК ВКС. Следователно за да се установи дали кадастралният
план, одобрен след първоначалната регулация по ЗТСУ/отм/ действал в
периода 1973г.-2001г. отразява вярно собствеността, следва да бъде изяснено
дали при първата регулация, регулационните граници съответстват на
документите за собственост или в урегулирания парцел са включени части от
други имоти. Ако регулацията предвижда придаваеми части, то за
прилагането и важат разясненията в ТР №3/1993г. на ВС ОСГК-регулацията
ще се счита за приложена, ако дължимото обезщетение за придаваемите части
е платено, или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече
от 10 години. Ако регулацията е приложена при влизане в сила на ЗУТ, тя
запазва действието си, в противен случай разясненията в ТР №3/2011г. ОСГК
ВКС, като с изтичане на сроковете посочени в §8 ал.1 ПР ЗУТ,
отчуждителното действие на влезлите в сила неприложени дворищно
регулационни планове за заемането на придадени поземлени имоти или части
от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по §8 ал.2 ПР ЗУТ за изменение на
неприложения дворищно регулационен план. /в т.см. и Р-е 196/06.02.17г. гр.д.
№2151/16г. I г.о ВКС/. Дворищнорегулационният план има отчуждително
10
действие по отношение на придадените по регулация към съседни имоти
части, но това действие е условно и прехвърля само голата собственост. Едва
със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред
приключва процеса по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Тогава
планът се счита за приложен и създадените с него граници, следва да се
считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и
регулационен план. Съответно, ако до изработването на следващ
регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие
на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да
послужат за основа при изработване на новия план - в т.см. Решение №
780/13.11.2009г. по гр.д. №3024/2008г. III г.о. ВКС и др.
Безспорно ищците са придобили имот съгласно н.а. №**** том
*** дело №*******г., за който е отреден парцел *** в кв.*** по плана на
с.***, общ.***, в който нотариален акт е посочено, че е с площ от 1370 кв.м. с
уредени сметки по регулация, а по сега действащия кадастрален план
представляващ имот с идентификатор ******.***, с площ от 819 кв. м.
Ответникът е собственик на имот в кв.*** по плана на с.***, общ.*** с
площ от 1416 кв. м., а по сега действащия кадастрален план представляващ
имот с идентификатор ******.***, с площ от 1416 кв. м. Имотът е придобит с
н.а. за покупко-продажба №*** том *** дело *******г. Неговия праводател е
придобил същия съгласно констативен нотариален акт №*** том *** дело
№******
Относно това къде е границата между имотите на страните,
изследването на всички регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно прекратяване
на отчуждителното им действие, които обстоятелства са предмет на доказване
в това производство, съдът се основава на заключението на СТЕ, доколкото за
определянето са необходими специални знания. От заключенията по
назначените в първата и във въззивна инстанция СТЕ става ясно, че спорната
част от 221кв.м. отразена на скицата на в.л. П. П. с жълт цвят, а на скицата на
в.л. П.П. с №1, както и 400кв.м. от имот с №**********/улично пространство/
според плана на селото от 1969г. се предвижда за урегулиране на имота на
ищците - ******.*** и така площта му да стане 1370кв.м. И двамата експерти
са установили, че няма трайни белези на обособена и присъединена част - в
11
случая предвидената за придаване от 200кв.м. /изобразена с жълт цвят на
скицата на в.л.П.П. и с №1 по скицата на в.л. П. П./по плана от 1969г. на
селото. В действителност ищците владеят част от площта от 400кв.м., която е
била предвидена за придаване по този план, представляваща част от старата
улица – имот №*********/изобразена с червен цвят на скицата на вещото
лице П.П. и №2 от приложение №2 скица от в.л. П. П./ и която разделя
имотите на ищците и на ответника. Недоказани останаха твърденията на
въззивниците, че тези 221 кв. м. площ попадаща като придаваема част в
техния имот са владели повече от 40г. На първо място не е установено, че в
тези 400кв.м., които е закупил ищецът с договора от 1982г., се намират
спорните 200кв.м. Според обяснения на вещото лице П.П. дадени в с.з., за
тези 400кв.м. на място не съществуват определени граници, предполага се, че
200кв.м. са там, но не може да твърди със сигурност, че са точно в границите
на тези 400кв.м. … Също така и от показанията на разпитаните свидетели по
отношение на закупените от ищеца 400кв.м. по договор от 1982г. не може да
се направи извод, че в тях са твърдените 221кв.м. и са владени от ищците в
процесния период. Противоречиви са показанията на св.Б. която сочи, че от
долната на страна на имота им било старото шосе, както това, че „от долната
страна на шосето, където е обширното поле, е било мястото“/л.224 от гр.д.
№320/2022г./, както това, че - старото шосе било в северната част на имота на
ищците, имотът бил до реката. Видно от скицата и на двете вещи лица до
реката е имотът на ответника и това е площ различна от претендираната -
оцветената в жълт цвят на скицата, която граничи със старото шосе.
Действително част от старото шосе в размер на 400кв. е била предвидена за
придаване към имота на ищците, но спорната част се намира над него и
граничи с имота на ответника, което противоречи на показанията на тази
свидетелка. От своя страна св. П. М. сочи, че имотът, който продал се
намирал от долната страна на пътя между пътя и реката. Както това, че не
знае от 1982г. до кога ищците са ползвали мястото, като показанията на този
свидетел са индикация за продажба на процесното място евентуално
включващо и претендираната част, но след продажбата свидетелят не знае
дали се ползва от ищците. От което следва, че и от показанията на тези
свидетели, не може да се установи безспорно, че мястото което ищците
твърдят, че са владели, е в жълтата част на скицата към заключението на в.л.
П.П., нито това, да са го владели в претендирания период, за да е налице
12
прилагане на предвижданията в регулационния план от 1969г. на селото, в
който случай, ще е налице твърдяната грешка в кадастралния по отношение
на тази площ. И двете вещи лица не са установили на място да съществуват
белези на обособена и присъединена към парцел *** от кв.*** територия от
имота на ищците, а според показанията на св.Б., би следвало да има оградана
мрежа от две страни на мястото - частта отделяща го от старата къща и откъм
реката.
На следващо място няма основание да бъде споделен довода на ищците,
че площта на имота е 1370кв.м. според нотариалния акт от 1995г., който
показвал обема на правото на собственост. Имотната граница, съответно
площта на имота се определя не от посочената площ по действащия към
момента на придобиването дворищно-регулационен план/в случая този от
1969г./ тъй като предвидените в него придавания по регулация, не са се
осъществили. Площта е част от основните кадастрални данни за поземления
имот, но не е индивидуализиращ белег за правото на собественост върху
имота, а функция на границите му /ТР №8/23.02.2016г. т.д. №8/2014г. на
ОСГК ВКС/ Неоснователен е и следващия довод на въззивника, че
регулационния план от 1969г. е приложен. Влезлият в сила дворищно
регулационен план, който има отчуждително действие спрямо придадените по
регулация части от имоти, не може да се приравни с приложен регулационен
план относно придаваемите места, тъй като „отчуждително действие на
плана“ и „приложен план“ са различни понятия. Както бе посочено по-горе,
дворищнорегулационният план има отчуждително действие по отношение на
придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие не
прехвърля собствеността, което става със заплащането и завземането на
придадените места, когато приключва процеса на прилагане на регулацията и
тя се стабилизира. По отношение на спорната площ от 221кв.м. не са събрани
безспорни доказателства да е била заплатена, съответно завладяна от страна
на ищците. Поради което не е налице твърдяната грешка изразяваща се в
неправилно заснемане на тази част в кадастралната карта. Поради
изложеното, доколкото правните изводи на въззивният съд съвпадат с тези на
първостепенния съд, подадената жалба, като неоснователна следва да се
остави без уважение, а обжалваното решение се потвърди.
С оглед изхода на спора, претенциите на жалбоподателят за заплащане
на съдебно-деловодни разноски се явяват неоснователни. На въззиваемия се
13
следват направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1250лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, настоящия
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5 от 16.01.2023 г. по гр.д № 320/2022 г. на
РС – ***.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН********** и П. Г. Н., ЕГН********** двамата
с адрес гр.***** ул. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „С.-С.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с.***, общ.***, ул. Христо Ботев №13
сумата 1250лв./хиляда двеста и петдесет лева/ за разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14