Номер 133005.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIIа състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100501737 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две
депозирани въззивна/частна жалби, депозирана от Сдружение „Обновление“,
представлявано от р.с., срещу Решение № 1282/10.03.2020г. по гр.д. №
12800/19г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, с което е прието за установено, че
въззивникът дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 389,12 лв., представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена енергия, както и 103,08 лв. –
обезщетение за забава върху главницата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3443/02.05.2019г. по
ч.гр.д. №6552/2019г. по описа на ВРС, 50 с-в. Двете жалби, разгледани в
съвкупност /доколкото се обжалва един и същ съдебен акт/ съдържат
твърдения за недопустимост на съдебния акт, тъй като вече спорът е бил
решен при предходни дела. Сочи се, че щом веднъж ищецът е имал
възможността да предяви иск за установяване на вземането си и не го е
сторил, като издадената в негова полза заповед е обезсилена, то и същият не
разполага с възможността да предявява иск отново. Моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират се и
разноски.
1
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, с който жалбата се оспорва.
Сочи се, че не е налице пречка за предявяване на иска, тъй като предходният
спор не е разрешен по същество. Претендират се разноски.
По предмета на така предявения установителен иск се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата молба „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, №
258, Варна Тауърс – Г”, твърди, че ответникът Сдружение „Обновление“,
представлявано от р.с., е потребител на доставяна от дружеството ел. енергия
с абонатен номер ********** и адрес на потребление гр. Варна, ул. Дибич
Забалкански 11. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на
ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и
одобрени от регулаторния орган ДКЕВР. Твърди, че ответната страна не е
изпълнила договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ за заплащане на
потребената ел. енергия в процесния по фактури, както следва: фактура №
ФП0247141196/18.08.2016 г. на стойност 34,70 лв. за периода от 04.07.2016 г.
до 03.08.2016 г. с падеж 12.09.2016 г., фактура № ФП0247907200/19.09.2016 г.
на стойност 22,90 лв. за периода от 04.08.2016 г. до 03.09.2016 г. с падеж
10.10.2016 г., фактура № ФП0248710910/19.10.2016 г. на стойност 23,36 лв. за
периода от 04.09.2016 г. до 03.10.2016 г. с падеж 10.11.2016 г.,
ФП0249399378/17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв. за периода от 04.10.2016 г.
до 03.11.2016 г. с падеж 12.12.2016 г., ФП0250240842/19.12.2016 г. на
стойност 73,31 лв. за периода от 04.11.2016 г. до 03.12.2016 г. с падеж
10.01.2017 г., ФП0250977931/18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв. за периода от
04.12.2016 г. до 03.01.2017 г. с падеж 10.02.2017 г., ФП0251790262/20.02.2017
г. на стойност 85,72 лв. за периода от 04.01.2017 г. до 02.02.2017 г. с падеж
10.03.2017 г., ФП0252585840/28.03.2017 г. на стойност 39,61 лв. за периода от
03.02.2017 г. до 02.03.2017 г. с падеж 10.04.2017 г., ФП0253391799/20.04.2017
г. на стойност 37,39 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 02.04.2017 г. с падеж
10.05.2017 г., ФП0265390874/19.04.2018 г. на стойност 120,11 лв. за периода
2
от 03.03.2018 г. до 02.04.2018 г. с падеж 10.05.2018 г.,
ФП0266773085/21.05.2018 г. на стойност 40,34 лв. за периода от 03.04.2018 г.
до 02.05.2018 г. с падеж 11.06.2018 г., ФП0267700621/20.06.2018 г. на
стойност 11,03 лв. за периода от 03.05.2018 г. до 02.06.2018 г. с падеж
10.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 30.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 103,08 лв. /сто и три лева и
0,08ст./, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от падежа на
всяка фактура до 12.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3443/02.05.2019г. по
ч.гр.д. №6552/2019г. по описа на ВРС, 50 с-в. Излага се, че за част от
посочените суми вече е било подадено заявление, като по ч. гр.д. №
17758/17г. е била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца. Подадено
е било възражение от ответника, но иск по чл.422 ГПК не е бил предявен от
ищеца и заповедта е била обезсилена Същевременно по гр.д. №17576/17г.
ответникът е предявил отрицателен установителен иск, че не дължи суми през
част от процесния период, като производството е било прекратено поради
неотстраняване нередовности на исковата молба. Твърди, че понастоящем
сумите по цитираните фактури не са заплатени, поради което и молят да бъде
установено по отношение на ответника, че ги дължи.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Сдружение
„Обновление“, представлявано от р.с.. Не се оспорва, че има сключен договор
за продажба на ел.енергия с ищеца. Признава се, че са налице неизплатени
задължения по процесния абонатен номер за периода 04.2018г. до 06.2018г. за
главница в размер на 190,48 лева и лихва 11.69 лева. Твърди, че сдружението
няма друго задължения. Твърди се също, че за останалите суми е имало
граждански дела във ВРС - №17 576/2017г. и №17758/2017г. и ответникът се
позовава на чл.299,ал.1,2 и 3 ГПК, чл.126,ал.1 ГПК и чл.303,ал.4 ГПК.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
3
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№6652/2019г. по описа на ВРС, L-ти състав, ВРС е осъдил ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 674,60 лв., представляваща сбор от
изброени суми по фактури, ведно с 103,08 лв. мораторна лихва.
Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение в рамките
на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В едномесечния срок е депозиран иска по чл.422 ГПК от ищцовото
дружество.
Представени са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго Про Продажби”АД, одобрени с Решение
№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР.
Представени са 11 броя фактури, издадени от „Енерго Про Продажби”
АД за начислени суми за ползвана ел.енергия за периода 04.08.2016г. до
02.06.2018г. за обект №********** с адрес на потребление гр.Варна,
ул.“Дибич Задбалкански“ №11 с получател Сдружение Обновление с
начислена обща стойност в размер 525,90 лева.
Представена е справка за потреблението по клиентски №********** за
периода 08.04.2014г. – 03.06.2018г.
Съгласно заключението на изготвената по делото ССчЕ по клиентски
№********** и абонатен №********** за периода 18.08.2016г. до
20.06.2018г. съществуват 9 броя неплатени фактури в общ размер на 389,12
лева, описани в приложение №1 към заключението. След 30.04.2019г. –
датата на подаване на заявлението са извършени три броя плащания в размер
на 171,48 лева с които са погасени задълженията по Фактура
№*********/19.04.2018г. за 120,11 лева; Фактура №*********/21.05.2018г. на
стойност 40,34 лева и Фактура №*********/20.062018г. на стойност 11,03
лева, платени на 24.09.2019г. Мораторната лихва за забава върху
непогасените задължения възлиза в размер на 103,08 лева. Процесните
фактури са правилно остойностени по цени регламентирани съгласно
Решение №Ц-19/30.06.2015г. и Решение №Ц -19/01.072.2017г. на КЕВР.
4
По твърденията за недопустимост на постановеното съдебно
решение поради наличие на предходни образувани производства:
Настоящият състав след като извърши справка чрез системата за
дистанционен достъп до дела, установи:
По предявен от „Сдружение Обновление“ срещу „Енерго –Про
Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК е било образувано гр.д. №17576/2017г. за установяване
недължимостта на сумата от 374,22 лева, представляваща цена на доставена
електроенергия ел. енергия за периода 17.11.2016 г. до 16.05.2017 г., за което
са издадени: фактура № **********/ 17.11.2016 г., фактура № **********/
19.12.2016 г., фактура № **********/ 18.01.2017 г., фактура № **********/
18.01.2017 г., фактура № **********/ 28.02.2017 г., фактура № **********/
20.02.2017 г., фактура № **********/ 20.03.2017 г., фактура № **********/
20.03.2017 г. и фактура № **********/ 16.05.2017 г., за обект с абонатен
номер ********** и адрес на потребление гр. Варна, ул. Дибич Забалкански
11. Производството по делото е прекратено с влязло в сила на 11.12.2018г.
определение №10289/14.09.2018г. по описа на ВРС, 35-ти с-в, на основание
чл. 129 ал. 3 ГПК.
Въз основа на заявление по чл.410 ГПК, депозирано от срещу „Енерго –
Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№9598/22.11.2017г. по ч.гр.д №17758/2017г. за сумата от 484,12 лв.,
представляваща сума за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с
абонатен номер ********** и адрес на потребление гр. Варна, ул. Дибич
Забалкански 11, за която в периода от 18.08.2016 г. до 16.05.2017 г. са
издадени следните фактури: ФП0247141196/18.08.2016 г. на стойност 34,70
лв., ТП3301211363/29.08.2016 г. на стойност 19,00 лв.,
ФП0247907200/19.09.2016 г. на стойност 22,90 лв., ФП0248710910/19.10.2016
г. на стойност 23,36 лв., ФП0249399378/17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв.,
5
ТП3301239981/29.11.2016 г. на стойност 19,00 лв., ФП02850240842/
19.12.2016 г. на стойност 73,31 лв., ТП3301250809/18.01.2017 г. на стойност
19,00 лв., ФП0250977931/18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв.,
ФП0251790262/20.02.2017 г. на стойност 85,72 лв.,ТП3301261379/28.02.2017
г. на стойност 19,00 лв., ФП0252585840/ 20.03.2017 г. на стойност 39,61 лв.,
ФП0253391799/20.04.2017 г. на стойност 37,39 лв., ТП3301286517/16.05.2017
г. на стойност 19,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.11.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 30,12 лв. /тридесет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за заплащане на горното задължение,
начислено от датата на падежа на всяка фактура до 26.08.2016 г. Заповедта е
обезсилена с Определение от 05.01.2018г. поради постъпило възражение и
непредявяване на иск от заявителя „Енерго –Про Продажби“ АД, влязло в
законна сила на 29.01.2018г.
Видно е от описаната фактическа обстановка, че за част от фактурите в
действителност е имало инициирани съдебни производства и от двете страни-
заповедно от страна на ищеца и исково от страна на ответника, като обаче не
е било налице постановено решение по съществото на спора за дължимостта
на суми по процесните фактури. Действително нормата на чл. 299 ал.1 ГПК
сочи, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В
конкретния случай обаче не е налице влязло в сила решение, с което спорът
между страните за дължимостта на суми по процесните фактури да е
разрешен. Образуваните между тях производства са прекратени с влезли в
сила актове и към момента на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 6652/19г.
по описа на ВРС не са налице две висящи дела с идентичен предмет. Поради
което и не е налице основание нито по чл.299 ал.2 ГПК, нито по чл.126 ГПК.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството е
неоснователно.
По така установената фактическа обстановка съдът формира
следните правни изводи:
Не се оспорва възникналото между страните облигационно
6
правоотношение, по силата на което ответникът има качеството на краен
клиент по смисъла на §1 т.27г от ДР ЗЕ. Отношенията между крайния клиент
и доставчика на енергийната услуга се уреждат от ЗЕ и ОУ на договорите за
продажба на електрически услуги, одобрени от ДКЕВР през 2007г.
Процесните суми са начислени при реалното отчитане на показанията на
електромера в обекта на потребление на същия. Дължимата от потребителя
цена се заплаща съобразно количеството консумирана енергия, измерена със
средство за техническо измерване след отчитането му.
Съгласно заключението на вещото лице са издадени фактури 9 броя
фактури за ползвана ел.енергия за периода 04.08.2016г. – 02.06.2018г., на
обща стойност 560,06 лева. Извършено е плащане по три фактури на
24.09.2019г. на обща стойност 171,48 лв., което плащане е след подаване на
иска по чл.422 ГПК. Горното плащане следва да бъде зачетено и съобразно
заключението на вещото лице да бъде прието за установено, че към момента
ответникът не е заплатил стойността на реално доставена и потребена
електроенергия за периода 04.08.2016г. – 02.06.2018г., която възлиза на
389,12 лв. Това задължение потребителят има по чл.17 ал.2 ОУ.
Предвид изложеното по-горе и доколкото се установява, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по която
ищецът е доставил реално количество енергия, остойностено по фактури:
фактура № ФП0247141196/18.08.2016 г. на стойност 34,70 лв. за периода от
04.07.2016 г. до 03.08.2016 г. с падеж 12.09.2016 г., фактура №
ФП0247907200/19.09.2016 г. на стойност 22,90 лв. за периода от 04.08.2016 г.
до 03.09.2016 г. с падеж 10.10.2016 г., фактура № ФП0248710910/19.10.2016 г.
на стойност 23,36 лв. за периода от 04.09.2016 г. до 03.10.2016 г. с падеж
10.11.2016 г., ФП0249399378/17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв. за периода от
04.10.2016 г. до 03.11.2016 г. с падеж 12.12.2016 г., ФП0250240842/19.12.2016
г. на стойност 73,31 лв. за периода от 04.11.2016 г. до 03.12.2016 г. с падеж
10.01.2017 г., ФП0250977931/18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв. за периода от
04.12.2016 г. до 03.01.2017 г. с падеж 10.02.2017 г., ФП0251790262/20.02.2017
г. на стойност 85,72 лв. за периода от 04.01.2017 г. до 02.02.2017 г. с падеж
10.03.2017 г., ФП0252585840/28.03.2017 г. на стойност 39,61 лв. за периода от
03.02.2017 г. до 02.03.2017 г. с падеж 10.04.2017 г., ФП0253391799/20.04.2017
г. на стойност 37,39 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 02.04.2017 г. с падеж
7
10.05.2017 г. Общата стойност на фактурите, възлизаща на 389,12 лв. не е
заплатена от ответника, поради което и следва да бъде прието за установено,
че посочената сума се дължи от последния.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Чл. 38 ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни
задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Съобразно чл. 18а ОУ във фактурата,
следва да се посочва и срок на нейното плащане. Следователно, страните са
договорили, че след изтичане на определения срок за плащане, длъжникът
изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като определен за
плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Съобразно представените справки и уважените в цитираните фактури
главници, съставът приема, че искът е основателен за сумата от 103,08 лв.
Предвид основателността на главната претенция, то е основателна и
акцесорната такава, доколкото настоящото задължение е периодично такава, с
оглед на което длъжника изпада в забава досежно всяко едно при настъпване
на падеж на всяко едно задължение. Законната лихва върху присъдената
главница следва да бъде присъдена от подаване на заявлението- 30.04.2019г.
до окончателното изплащане.
Решението на ВРС с идентични правни изводи следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора и на осн. чл.78 ал.1 вр. ал.8 ГПК следва да
бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 100
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1282/10.03.2020г. по гр.д. № 12800/19г. по
описа на ВРС, ХХV-ти с-в.
8
ОСЪЖДА Сдружение „Обновление“, представлявано от р.с., с адрес гр.
Варна, ул. „Дибич Забалкански“ 11, да заплати на „ЕНЕРГО- ПРО
продажби”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ВАРНА ТАУЪРС – Г, сумата от 100
/сто лева/, съставляващи заплатени съдебно – деловодни разноски и
юрисконсулско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9