№ 206
гр. П., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПредседатЕ.:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дЕ.о № 20215200500689 по описа за 2021 година
С решение на РС П. , постановено по гр.д.№ 869 по описа на съда за
2020 година е осъдено ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, гр.С.,
бул."Д.Б."№87, представлявано от С.П. и К.К. да заплати на Е.. Л.. В.,
ЕГН********** от гр.П., ул.“М.“№2 сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на
21.03.2019 г. ПТП, ведно със законна лихва от предявяване на
застраховатЕ.ната претенция - 03.09.2019г., като за разликата до 6000лв
претендирано обезщетение е отхвърлен иска като неосноватЕ.ен.
Осъдена е Е.. Л.. В. да заплати на ЗД"БУЛ ИНС"АД, сумата от 630лв
сторени разноски по дЕ.ото съразмерно с отхвърлената част от иска.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Е.В., в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от тЕ.есно увреждане от ПТП от 21.03.2019
г. за разликата над уважения размер от 1500 лева до размер от 4 000 лева
(четири хиляди лева), ведно със законната лихва върху сумата от 03.09.2019 г
до окончатЕ.ното изплащане на обезщетението, както и в частта относно
разноските.
Намират решението в обжалваната му част за необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие на
1
материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл.
51 от ЗЗД.
Правилно първоинстанционният съд приЕ., че са налице всички
необходими предпоставки, от фактическа и правна страна, за уважаването на
исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД, а именно - настъпило
застраховатЕ.но събитие, вреди за ищцата, причинно-следствена връзка
между вредите и наличие на валиден застраховатЕ.ен договор.
Не е спорно и правилно било прието от РС - П. наличието на валидно
застраховатЕ.но правоотношение между ответното дружество ЗД “Бул Инс“
АД и водача на процесния лек автомобил марка „Л.Л.“, с рег. № Р. - Д.Я.Г. по
задължитЕ.на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите .
Нямало спор и за това, че застраховатЕ.ното събитие, а именно
процесното ПТП е настъпило в периода на покритие по валидно сключената
застраховка „Гражданска отговорност“.
В хода на първоинстанционното производство, от представените и
приети по дЕ.ото доказатЕ.ства, безспорно се установили Е.ементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил марка „Л.Л.“, с рег. № Р. - Д.Я.Г. за
процесното произшествие на 21.03.2019 г. и последвалите като пряка
последица от това му поведение тЕ.есни увреждания и неимуществени вреди
за ищцата Е.В..
Механизма на ПТП, времето, мястото, участниците и вината на водача
Г., за процесната злополука, както и настъпилите тЕ.есни увреждания не били
оспорени от представитЕ.я на застраховатЕ.ното дружество .
Съдът не анализирал в пълнота всички доказатЕ.ства и това довЕ.о до
опредЕ.янето на обезщетение, което не е съобразено с критериите по чл. 52
ЗЗД , изведени от задължитЕ.ната съдебна практика.
В обжалвания съдебен акт не били посочени всички увреждания, за
които се установило, че ищцата е претърпяла и са в резултат именно на
настъпилото на 21.03.2019 г. ПТП. Не било съобразено , че от доказатЕ.ствата
по дЕ.ото било установено , че ищцата е претърпяла и контузия на лявото
стъпало, контузия на други неуточнени части на стъпалото; контузия по
външната част на лявото бедро с кръвонасядане и други. В посттравматичния
стадий след разнасянето на кръвонасяданията се е получила при ищцата и
2
Контрактура /ограничение в обема на активните движения/ в глезенната
става, което е било съпроводено с постоянни тъпи болки в ставата при ходене
и накуцваща походка.
Наличието на причинно-следствена връзка между всички тези
увреждания и процесното ПТП било установено от експерта и от
свидетЕ.ските показания.
Неправилно съдът приЕ. ,че последните описани увреждания и
страдания се дължат на несвоевременна потърсената лекарска помощ от
ищцата. Нямало такова възражение от ответника в отговора на исковата
молба.
Доказано било, че болките и страданията, включитЕ.но тези след 20-25
ден са именно в резултат от травмите, причинени на ищцата в настъпилото на
21.03.2019 г. ПТП.
Съдът неправилно приЕ., че болките и страданията след 20-25 ден се
дължат на ненавременното посещение на лекар, макар на ищцата да било
дадено от спешното отдЕ.ение предписание това да бъде направено в срок от
24 часа, съответно и на ненавременното назначение на физиотерапия. За този
си извод съдебният състав се позовавал на Листа за преглед на пациент в
КДБ/СО от 21.03.2021 г. Видно било от този документ, че извършилия
прегледа не дава препоръки нито за провеждане на рехабилитация, нито
насочва ищцата към друг лекар-специалист.
На ищцата не били давани предписания консултацията с личния лекар
да стане в рамките на 24 часа след изписването от Спешното отдЕ.ение. Тя
била уведомена за възможността да посети личния си лекар с предоставената
й документация от прегледите в Спешното отдЕ.ение, но не и били давани
предписания задължитЕ.но да го направи. Не и били давани и предписания за
провеждане на физиотерапия. Дори да се приеме, че е налице ненавременно
лечение , то не се дължи на поведение на Е.В. и съответно следвало да бъдат
взети предвид от съда настъпилите усложнения при опредЕ.яне размера на
обезщетението, тъй като те били в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите увреди от процесното ПТП.
Не били обсъдени и анализирани събраните гласни доказатЕ.ства , като
съдът се задоволил единствено да посочи, че показанията на свидетЕ.ите
кореспондират със заключенията на двете СМЕ.
3
Съдът не отчЕ. в достатъчна степен показанията свидетЕ.ката М.М. -
дъщеря на ищцата с преки наблюдения ежедневно върху нея и отражението
на злополуката .Тази свидетЕ.ка установявала, че непосредствено след
процесното ПТП ищцата не е можЕ.а да се изправя и придвижва сама, имала
болки в цялото тяло и била силно притеснена. Изпитвала е болезненост в
цялата лява страна на тялото и глезена също. Тя не можЕ.а да стъпва на левия
крак. Е.В. имала отоци и болки — по бедрото и левия крак долу - глезена.
Имала е кръвонасядания по крака и долу на глезена, като кожата на това
място била червена, после с времето и лилава, зЕ.еникава, жълтеникава.
Около седмица била обгрижвана от дъщеря си, след това грижите били поети
от нейния съпруг.
Повече от три седмици след удара ищцата започнала по-активно да се
раздвижва .Отдолу на крака - на ходилото имала голяма подутина и това й е
причинявало болка и е ограничавало подвижността й. Този оток продължил
повече от две седмици, а през това време тя чувствала силно неудобство.
Приемала и успокоитЕ.ни, за да може да заспи. Въпреки провежданото
лечение, след посещение при личния лекар, поради продължаващи болки и
ограничения в движенията на крака, провЕ.а физиотерапия.
Преживяното се отразило зле на ищцата. Дори най-малкото препятствие
по пътя й създавало проблем - не била толкова подвижна, както преди
злополуката, не можЕ.а да се грижи за внуците си пълноценно, защото се
уморява при придвижван на дълги разстояния. Това я разстройвало, станала
по-затворена, по-тревожна, не минавала покрай мястото на ПТП, поради
спомена от случилото се. Това се отразявало и на връзките и с близките.
В този смисъл били показанията на другия разпитан свидетЕ..
Непосредствено след инцидента болките страданията, които изпитвала Е.В.
били с висок интензитет, като намалявали с течение на времето. Поради
получената контрактура, съпроводена с ограничение в обема на движенията в
глезенната става дълго време след инцидента ищцата изпитвала тъпи болки в
ставата при ходене и е имала накуцваща походка. От заключението на
експерта било установено,че ищцата е изпитвала болки при осъществяване
на битови активности - при движение до два месеца след настъпването на
произшествието.
Установено било от заключението на експерта още, че от
4
съществуващите три степени на навяхване, ищцата е претърпяла навяхване в
най-тежката - трета степен, като оздравяването при нея е протекло затегнато,
наложило се и провеждане на физиотерапия.
Поради липсата на задълбочен анализ на обстоятЕ.ствата, имащи
значение за преценката и опредЕ.янето на справедливо застраховатЕ.но
съгласно чл. 52 ЗЗД, постановеното решение не било съобразено със
съдебната практика.
Изложени са и доводи относно размера на присъдените от
първоинстанционния съд разноски , които биха били относими към
производство по чл.248 от ГПК , което следва да се проведе пред
първоинстанционния съд.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено
друго, с което да бъде уважен предявения иск в размер на 4000 лева.
Претендира разноски – адвокатско възнаграждение при условията на
чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдВ, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004г., §2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД намира жалбата за неосноватЕ.на и
молят да бъде оставена без уважение.
Въз основа на всички събрани доказатЕ.ства по дЕ.ото и най-вече въз
основа на заключението на СМЕ на вещото лице П.М., както и при
съобразяване на практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, първоинстанционният съд опредЕ.ил справедливо по размер и
адекватно на социално икономическата обстановка в страната обезщетение за
неимуществени вреди, съответстващо на реално доказаните увреждания на
ищцата.
Установено било от заключението на експерта, че се касае за навяхване
на глезената става, а не за изкълчване, каквото се претендираше по дЕ.ото.
Ударът между автомобила и пострадалата е бил в бедрото, където вещото
лице е установило само кръвонасядане.
Съдът отчЕ., че увреждането е настъпило преди две години и половина.
Съдът съобразил, че болките и страданията на ищцата са били по-
интензивни само през първите няколко дена, като в период от 20-25 дена
такава травма отшумява. Съдът е съобразил и обстоятЕ.ството, че ищцата не е
посетила своевременно лекар и не е потърсила навременна медицинска
помощ, което при нея е довЕ.о до увЕ.ичаване на възстановитЕ.ния период.
Това обаче не е последица от самото ПТП, а от собственото поведение на
5
ищцата, изразяващо се в бездействие и липса на заинтересованост за
здравословното и състояние. Когато е започнала предписаната й
физиотерапия състоянието й веднага се е подобрило значитЕ.но. Съдът е
направил правилен и законосъобразен извод, че ищцата сама със своето
поведение е довЕ.а до увЕ.ичаване на оздравитЕ.ния процес, като
отговорността за това не е на дЕ.инквента, а нейна. Съобразен бил и факта, че
вече е заплатено обезщетение на ищцата от 500 лева, т.е. обезщетението,
което съдът е опредЕ.ил е 2 000 лева, като е присъдил сумата от 1500 лева
след приспадане на платеното обезщетение в размер на 500 лева.
Претендират разноски пред въззивната инстанция.
Съдът , като счете , че се касае за валидно и допустимо съдебно
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Правното основание на предявените искове е чл.432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба против ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, гр.С.,
бул."Д.Б."№87, представлявано от С.П. и К.К. ищцата Е.. Л.. В.,
ЕГН********** от Гр.П., ул.“М.“№2 твърди, че на 21.03.2019 г. около 10:45
часа в гр. П., на ул. „П.“ № 26 водачът на лек автомобил марка „Л.“, модЕ.
„Л.“, с per. № Р. Д.Я.Г., при наличието на пешеходна пътека, не пропуснал
преминаващата по нея пешеходка Е.. Л.. В. и я удря. За настъпилото събитие
бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.03.2019 г.,
като на виновния водач бил съставен АУАН № А., поради извършеното от
него виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП.
След произшествието ищцата се оплаквала от силни болки в левия
крак и по-специално в лявото стъпало и глезена, невъзможност да стъпи
на крака, оток, затруднени и болезнени движения в областта на левия
долен крайник. Поради това била транспортирана от екип на ЦСМП в
Спешното отдЕ.ение на МБАЛ „П.“ АД, където й били извършени различни
диагностично-консултативни процедури, от които било установено, че Е.В. е
получила: контузия на лява глезенна става с изкълчване и контузия на
лявото стъпало, контузия на други неуточнени части на стъпалото.
Назначена и била терапия, дадени били препоръкии ищцата била освободена
за домашно лечение.
Във връзка с продължаващите оплаквания за болки в левия глезен,
болезнени движения и затруднена походка на 13.05.2019 г. ищцата била
прегледана от лекар специалист - физиотерапевт, който установил: оток,
палпаторна болка и ограничени по обем движения на глезенната става.
Назначени били двадесет физиотерапевтични процедури от трета група
лечение с НЧТ /нискочестотни токове/ и лечение с нискочестотно магнитно
поле и аналитична лечебна физкултура.
В резултат на инцидента на ищцата било причинено увреждане на
здравето , съпътствано с болки и страдания. Настъпили промени и в
6
емоционалното й състояние, станала силно раздразнитЕ.на, като изпитвала
често безпокойство и притеснение.
Възстановяването и не било приключило и към момента на предявяване
на иска. Изпитвала все още затруднения при ходене, изпаднала в депресивно
състояние , ограничила социалните си контакти, била напрегната и
емоционално лабилна, често сънувала кошмари и изпитвала страх да пресича
улиците.
Описаните травматични увреждания значитЕ.но затруднили
ежедневието на ищцата. Болката и отока в лявата глезенна става
ограничавали обичайната й физическа активност. Изпитвала трудности при
продължитЕ.но стоене в изправено положение и при придвижване, като това
рефлектирало върху изпълняваните от нея домакински дейности . Налагало
се за нея да се грижат близките й.
Поради увреждането не могла да оказва помощ на дъщеря си за
отглеждане на тримата и внуци , да се разхожда с тях, което я потискало.
Ищцата станала затворена, със страх преминавала през пешеходни
пътеки, защото се сещала за преживения инцидент. Изпитвала страх от
автомобили. Все още се чувствала емоционално обременена от катастрофата,
защото уплахата и стресът не били преминали. И към настоящия момент
изпитвала болки и страдания при придвижване на по-дълго разстояние, като
се оплаквала от оток и затруднени движения в областта на левия крак. При
промяна на времето усещала дискомфорт и болезнена сетивност в областта на
травмите. Пътнотранспортното произшествие довЕ.о не само до физическа
травма, но и до промяна в психологическото и емоционално състояние на
ищцата, станала раздразнитЕ.на, плачлива, чувствала, че е в тежест на
близките си.
Виновния за ПТП водач имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност.
Към застраховатЕ.я на виновния водач била отправена претенция за
заплащане на обезщетение.
ЗастраховатЕ.ят изплатил 500 лева като обезщетение ,като ищцата счита
, че то не репарира пълно претърпените от нея вреди.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на
6000 лева , считано от 3.09.2019 година – момента на отправената претенция
към застраховатЕ.я.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответното ЗастраховатЕ.но
дружество.
Ответникът не оспорва допустимостта на иска , но го намира за
неосноватЕ.ен , като счита , че със сумата от 500 лева , изплатено
обезщетение са възмездени всички претърпени от ищцата неимуществени
вреди.
7
Не е оспорено настъпването на ПТП , механизма му, наличието на
валидно застраховатЕ.но правоотношение с виновния водач по
задължитЕ.ната застраховка „Гражданска отговорност“, както и факта на
увреждане на ищцата.
Оспорват иска по размер , тъй като считат, че претендираното
обезщетение от 6000 лева е прекомерно и съответно – несправедливо.
Не се е налагало болнично лечение от направените изследвания не били
установени травматични увреждания.
Почти два месеца след произшествието на 13.05.2019 година бил
издаден амбулаторния лист , в който било прието наличието на „изкълчване
на глезенна става“. Оспорили са съдържанието на този документ , както и на
амбулаторния лист от 22.05.2019 година.
Оспорили са твърденията за негативното отражение на произшествието
върху психиката на ищцата.
В първото по дЕ.ото заседание е направено уточнение относно
характера и вида на причинените увреждания , като е посочено , че освен
описаните в исковата молба тя е претърпяла контузия на лява глезенна става
и ходило, придружени с кръвонасядания и посттравматични отоци около
ставата и външната странична повърхност на лявото бедро, усуквания и
разтягане на връзковия апарат на глезенната става.
В това заседание е открито и производство по оспорване на двата
амбулаторни листа.
Съдът , като прецени доказатЕ.ствата и доводите на страните , прие за
установено следното:
Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася по валидността на решението изцяло , допустимостта на решението
в обжалваната част ,а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо в обжалваната отхвърлитЕ.на част до
размер на 4000 лева.
Единствените доводи във въззивната жалба касаят размера на
обезщетението и съответствието му със справедливостта ,съобразно
въведения в чл.52 от ЗЗД принцип.
Предявен е пряк иск против застраховатЕ.я по чл. 432, ал. 1 от КЗ, при
наличие на условията на чл. 498, ал. 3 КЗ. Ищцата не удовлетворена от
размера на изплатеното и обезщетение.
Не е спорно между страните , представени са и писмени доказатЕ.ства ,
чрез които е установено ,че на посочената дата в резултат на ПТП ищцата е
претърпяла увреждания. Виновен за ПТП е водач на лек автомобил , като
между него и ответника съществува валидно застраховатЕ.но
правоотношение по задължитЕ.на застраховка „Гражданска отговорност“.
8
По направеното от ищцата искане застраховатЕ.ят е опредЕ.ил и
изплатил обезщетение в размер на 500 лева.
След ПТП ищцата е била прегледана в КБД/СО.Направена е
рентгенография на стъпало и пръсти и рентгенография нн глезенна става ,
като не са отбЕ.язани никакви травматични резултати. Не е предприето
болнично лечение.
Представени са амбулаторни листове от датите 13.05. и 22.05.2019
година , съдържанието на които е оспорено.
За изясняване на фактическата обстановка по спора по дЕ.ото е прието
заключение на лекар – специалист по ортопедия и травматология.
Експерта е установил, че в деня на ПТП е регистрирана ищцата в БМП
като е посочена диагноза:“Контузио педис декстра…“.От допълнитЕ.ен лист
за преглед на пациента също така е видно ,че е проведена консултация с
ортопед и е констатирана контузия на лява глезенна става. При проведени
рентгенографски изследвания не са констатирани травми, назначена и е
терапия и освободена за домашно лечение. При личния преглед била
установено и контузия по външната част на лявото бедро с кръвонасядания.
Експерта е изяснил механизма на причинените увреждания – в резултат
на директен удар от десния калник на автомобила в лявото бедро и
принудитЕ.ното въртЕ.иво движение на тялото се е получила контузията на
ставите на глезена и ходилото при ротацията и усукване на глезенната става
при падане на асфалта. Разтягането на връзковия апарат на глезенната става и
ходилото са причинили кръвонасядане и оток , резорбирали се за около 3
седмици.
Проведено е лечение при домашни условия.
След близо два месеца е издадено направление от личния лекар за
физиолечение, поради оплаквания за ограничено движение и болки.
Направени са два курса на физиолечение с положитЕ.ен ефект.
Експерта сочи, че най-силната болка е била по време на инцидента и
транспортирането, като тя постепенно се редуцирала в резултат на
медикаментите. Изпитвала е болка в продължение на 20 дни.
Според експерта ,поради забавяне на необходимото физиолечение се е
получила контрактура в глезенната става- ограничение обема на движенията
,характеризиращо се с постоянни тъпи болки при ходене и накуцваща
походка.
Ищцата е напълно възстановена ,като няма последици.
Експерта е дал и подробни обяснения в съдебно заседание , изяснявайки
разликата между навяхване и изкълчване. Според него първите два дни при
такова увреждане ищцата е имала затруднения в движението . могла е да се
движи ,но е изпитвала болки, на 4-5 ден болките се редуцират и състоянието
се овладява за около 20 дни.
Експерта е изяснил ,че ако ищцата е предприЕ.а адекватни действия по-
9
рано , а не да изчаква период от два месеца ,състоянието и нямало да се
влоши.
Чрез заключението на експерта всъщност е доказано оспорването на
двата амбулаторни листа, от 13 и 22.05.2019 година , в които и посочена като
диагноза „изкълчване на лявата става“. Разликата между изкълчване и
навяхване и изяснена от експерта и от доказатЕ.ствата по дЕ.ото не е
установено на ищцата да е причинено увреждането , посочено в
амбулаторните листове.
По дЕ.ото са депозирани показания от св.М. – дъщеря на ищцата.
Всъщност показанията и относно състоянието на ищцата ,възможността и да
се придвижва са почти идентични със заключенията на експерта относно
начина на развитие на състоянието при такива травми.
Според тази свидетЕ.ка ищцата е била тревожна , неспокойна и към
момента е такава.
В такъв смисъл са и показанията на св.Х. , според която ищцата е
тревожна , поради това , че не може да помага на дъщеря си, страхува се, не
се чувства стабилна ,останал е „малко“ стрес в нея.
По дЕ.ото е приета СМЕ , изготвена от съдебния лекар д-р П.М.. Той е
взЕ. предвид показанията на свидетЕ.ите и медицинската документация и е
направил заключение ,че не се касае за „изкълчване „ на ставата, което дава
основание да се приеме категорично ,че оспорването на амбулаторните
листове е доказано.
Показанията на св.М. не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по дЕ.ото.
При така установеното , съдът намира иска за доказан по основание, а за
да се опредЕ.и справедливия размер ,възмездяващ вредите на ищцата , съдът
основавайки се на нормата на чл.52 от ЗЗД , съобрази следното:
При ПТП безспорно е установено ,че на ищцата е причинено навяхване
на лявата глезенна става и кръвонасядане на лявото бедро. Тези увреждания
се установяват от събраните по дЕ.ото доказатЕ.ства и от заключенията на
експертите. Първите няколко дни болките са били по-значитЕ.ни. Причинено
е затруднение на ищцата при придвижване за две или три седмици ,според
свидетЕ.ските показания, като тя е била в състояние да се движи и обслужва
сама.
След около два месеца от травмата са настъпили усложнения, които са
преодолени ,чрез назначената физиотерапия. Тези увреждания и
продължитЕ.ността на страданията и неудобствата , поради тях не са в пряка
причинна връзка с ПТП, а са резултат на несвоевременно и непълно лечение,
за което ответникът не носи отговорност. Дали ищцата е получила препоръки
от лекуващите я при първоначалния преглед или от личния лекар е без
значение за казуса , тъй като това касае добрите медицински практики и няма
отношение към отговорността на ответника.
10
Въззивният съд намира, като съобрази вида и характера на
уврежданията , интензитета на търпените болки и страдания , периода на
възстановяване,че справедливостта налага търпените от ищцата
неимуществени вреди да бъдат обезщетени със сумата 2000 лева. Следва да
се отчете размера на заплатеното обезщетение от застраховатЕ.я.
Този размер е съобразен , както с причинените промени в поведението
на ищцата , установени от свидетЕ.ите , така и със социално –
икономическите критерии с оглед момента на настъпване на ПТП.И на
последно място този размер е опредЕ.ен и при съобразяване със съдебната
практика , относима към този вид увреждания.
Въззивният съд изцяло се присъединява към мотивите на
първоинстанционния и счита ,че при условията на чл.272 от ГПК решението
на РС П. в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по дЕ.ото
разноски .Направено е искане и са представени доказатЕ.ства за направени
разноски в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение. От
жалбоподатЕ.ката е направено възражение за прекомерност. Съдът го намира
за неосноватЕ.но , като съобрази разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 във връзка с
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС П. , постановено по гр.д.№ 869 по
описа на съда за 2020 година ,в частта , с която е отхвърлен иска на Е.. Л.. В.,
ЕГН********** от гр.П., ул.“М.“№2 против ЗД"БУЛ ИНС"АД,
ЕИК831830482, гр.С., бул."Д.Б."№87, представлявано от С.П. и К.К. за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на настъпило на 21.03.2019 г. ПТП, ведно със законна лихва от предявяване
на застраховатЕ.ната претенция - 03.09.2019г. за разликата над присъдените
1500 лева до 4000 лева.
Осъжда Е.. Л.. В., ЕГН********** от гр.П., ул.“М.“№2 да заплати на
ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, гр.С., бул."Д.Б."№87, представлявано от
С.П. и К.К. сторени пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 лева.
Решението е окончатЕ.но.
ПредседатЕ.: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12